В Република България единиците за измерване са регламентирани чрез специална Наредба, съобразена със системата SI. Част от наименованията на мерните единици са едносрични съществителни: грам, ом, тон, херц, байт, ват, волт и т.н., и образуват форма за мн. ч. с флексия -ове. Само съществителното бар ‘единица за измерване на налягане’ се е установило в българския език с форма за мн. ч. с флексия -и. При образуването на кратните и дробните производни на едносричните мерни единици чрез определените от системата SI префикси: кило-, гига-, тера-, мега-, нано- и т.н. се получават наименования многосрични съществителни, които би трябвало да образуват мн. ч. с флексия -и.
Част от едносричните мерни единици и част от техните производни имат специализирана терминологична употреба. Немалка част от разглежданите мерни единици обаче добиват популярност и активно се употребяват. Такива са основно единиците, свързани с високите технологии, със здравето и красотата, с бита. При производните мерни единици, вече влезли в общия език, се наблюдават колебания при образуването на формата за мн. ч.: с флексия -ове по модела на изходното едносрично съществително и с флексия -и според системата на българсия език, напр. милиграми и милиграмове, килохерци и килохерцове, гигабайти и гигабайтове, теравати и тераватове. Очевидно носителите на българския език осъзнават производността и тясната връзка на такива думи с едносричното мотивиращо съществително[1].
Колебанията често са свързани с активността на конкретна многосрична мерна единица, производна от едносрична, и със степента ѝ на популярност както в общия език, така и в речта на конкретен носител според неговата професионална и социална ангажираност. В Службата за езикови справки и консултации на Института за български език постъпват въпроси за правилната форма за мн. ч. на разглежданите многосрични мерни единици особено от сферата на високите технологии. Например при ИТ специалистите, в чиято реч тези думи са много активни, действа системният фактор и мн. ч. се образува с флексия -и. Доказателство за това е мнението на потребител на Службата, изпратено по имейла във въпрос от м. юни 2013 г..
За мен и колегите ИТ специалисти, естественото произнасяне е „излишни килобайти“... Каква е разликата с „нося излишни килограми“? Нали никой няма да каже „нося излишни килограмове“?... В ИТ средите звучи много неестествено да се казва килобайтове и мегабайтове[2].
Едно отражение на колебанията при образуването на формата за мн. ч. на многосричните мерни единици, производни от едносрични, е дискусия в интернет от м. юли 2009 г., представена тук в съкратен вид[3].
А: На снимката към точка 1 се вижда „Размер на новия дял в мегабайтове“. „Мегабайти“ ми звучи по-добре. Някой може ли да посочи правило?
Б: Тръгнах да ти отговарям, като мислех, че имаш предвид разликата между бройна форма и множествено число. Но видях, че ти питаш за правило за образуване на множественото число на чуждиците явно (?) Тоест дали да е „мегабайтове“ или „мегабайти“ или друго подобно? Ако това е въпросът ти – аз не знам.
А: Имало било някакво правило, че при едносрични думи, небройното мн. ч. се образува с наставка „-ове“ (...), докато при многосричните наставката е „и“.
херц – херцове -> килохерц – килохерци;
грам – грамове -> килограм – килограми;
тон – тонове -> килотонове!?
глас – гласове -> преглас – прегласи;
В: Прегледах какво пише в „Академичната граматика на БАН (...) Значи изглежда би трябвало да се казва байтове, килобайти, тонове и килотони.
Г: Според правописния речник на БАН от 2002 г. формите са: мегабайт, мегабайтът, мегабайта, мегабайтове, (два и т.н.) мегабайта Т.е. правилната форма за мн. ч. е „мегабайтове“: „много мегабайтове данни“, съответно „размер на дяла в мегабайтове.
Г: Според речника на БАН за някои думи са допустими и двете множествени числа:
херц – херцове – мегахерц – мегахерци и мегахерцове
ват – ватове – мегават – мегавати и мегаватове (несъответствие с „киловати“)
Според друг речник правилните форми са само „мегахерци“ и „мегавати“. Той пък допуска „мегабайти“ наред с „мегабайтове“, но не и „килобайти“... Иди разбери. Изглежда, че правилата в това отношение са доста размити. В речника на БАН и в три български граматики не можах да открия никакво указание за това кога многосричната дума запазва окончанието на едносричната и кога – не, макар че съм убеден, че *някъде* съм виждал *нещо* по въпроса… лоши хора, сега няма да мога да заспя цяла нощ.
Има и други случаи, в които общуващите в интернет, без да се впускат в дискусия, отбелязват, че се колебаят коя флексия да употребят или при различни единици използват различни флексии, срв.:
Предполагам, че си привърженик на мегаватовете (-ватите?)
Тераватове има там, а не киловати. Просто мощността на кулата и позволява такива упражнения….
Цитираната дискусия е показателна с продължителността, броя на участниците и стремежа им към спазване на книжовноезиковите правила. От кодификаторска гледна точка в тази дискусия има няколко съществени момента. Потребителите не търсят или не знаят как да търсят последните и/или актуалните справочни издания. За тях достъпните им речници и граматики имат еднаква кодификаторска тежест. Те нямат знания или усет за динамиката на кодификацията (а и на езиковите явления) и за това, че кодификацията отразява общия език. Не на последно място е неприемането на дублетността като кодификаторски инструмент за актуализиране на книжовноезиковата норма и за плавно преминаване от старо към ново състояние (вж. Димитрова 2001). За потребителите е от съществено значение да има ясни правила и липса на разлики между отделните справочни издания, вж. подчертаните части от последната реплика.
За да се прецени динамиката при формите за мн. ч. на многосричните мерни единици, образувани от едносрични, бяха проучени различни по тип речници от последните години[4] и беше проследена практиката в интернет. В изследването бяха включени мерни единици, отразени в общите речници. Като критерий, че думите са навлезли в общия език, беше прието условието те да са регистрирани[5] поне в един от речниците (с известни ограничения за ПРНТЛ като специализиран терминологичен). Изследвани по двата начина бяха следните единици:
гигабайт, килобайт, мегабайт, терабайт;
гигабит, килобит;
милибар;
киловат, мегават, миливат;
киловолт, мегаволт, миливолт;
дециграм, килограм, милиграм, сантиграм;
килотон, мегатон;
гигахерц, килохерц, мегахерц,
производни от байт, бит, бар, ват, волт, грам, тон и херц.
Най-популярната дума килограм не беше изследвана в интернет, тъй като нейната форма за мн. ч. е установена в езика на системен принцип с флексия -и[6]. Думата милибар беше включена в изследването, въпреки че изходното едносрично съществително образува мн. ч. с флексия -и, защото бяха установени разлики между отделните речници.
Беше проследено как всеки речник – самостоятелно и в сравнение с другите речници – представя формоизменението на разглежданите мерни единици. Резултатът от това проучване е следният.
По отношение на флексията данните са разноообразни. Речниците са „единодушни“, че формата за мн. ч. не е дублетна и че се образува само с флексия -ове при следните съществителни:
мегабайтове (ОПР, НПР, ПРБЕ, ПРБНТЛ, РНДЗ, РНД, без форма в РБЕ, СТР);
терабайтове (ОПР, РНД, без форма в РНДЗ);
миливатове (ОПР, РБЕ, ПРБНТЛ);
мегаволтове (ОПР, НПР, ПРБНТЛ, без форма в РБЕ, СТР);
миливолтове (ОПР, НПР, РБЕ, ПРНТЛ).
Речниците са „единодушни“, че формата за мн. ч. не е дублетна, но не са „единодушни“ за флексията и посочват -и или -ове при следните съществителни:
милибари (ОПР, РБЕ) и милибарове (ПРБНТЛ);
дециграми (ОПР, НПР, ПРБЕ) и дециграмове (РППП, РБЕ, СТР, ПРБНТЛ);
сантиграми (ПРБНТЛ) и сантиграмове (ОПР, НПР, РППП, СТР).
При посочването на дублетна форма за мн. ч. между речниците се наблюдават големи различия. Само дублетна форма за мн. ч. е посочена при съществителните:
гигабит (РНД)
киломол (ПРБНТЛ)
мегатон (РБЕ, като се посочва, че формата с флексия -и е рядка), но тези съществителни имат формоизменение само в съответните речници. В другите речници те или не са включени (гигабит, киломол), или са включени като примери към префикса (мегатон).
Съществена част от производните мерни единици са с дублетно мн. ч. поне в един от изследваните речници. Според останалите речници, в които има формоизменение, същите единици образуват мн. ч. или с флексия -и, или с флексия -ове:
гигабайти и гигабайтове (ОПР, НПР, РНД), но гигабайти (ПРБЕ) и гигабайтове (ПРБНТЛ)
килобайти и килобайтове (ПРБНТЛ), но килобайтове (ОПР, РНД)
киловати и киловатове (ОПР, ПРБНТЛ), но киловати (НПР, ПРБЕ, РППП, СТР)
мегавати и мегаватове (ОПР, НПР), но мегавати (РППП) и мегаватове (ПРБЕ, РБЕ, ПРБНТЛ)
киловолти и киловолтове (ОПР, ПРБНТЛ), но киловолтове (НПР, СТР)
милиграми и милиграмове (НПР, ПРБЕ), но милиграми (ОПР) и милиграмове (РППП, РБЕ, СТР, ПРБНТЛ)
килохерци и килохерцове (ОПР, НПР, ПРБНТЛ), но килохерци (РППП)
мегахерци и мегахерцове (ОПР, НПР), но мегахерци (РППП, РБЕ) и мегахерцове (ПРБЕ, ПРБНТЛ)
Следователно според съставителите на изследваните речници дублетност има, но тя се „движи“ във времето (като се има предвид сравнително широкия период на издаване на речниците) и между авторските колективи (които само в някои случаи съвпадат).
Картината, очертана от проучването на речниците, показва изключителната пъстрота при кодифицирането и/или регистрирането на формите за мн. ч. на мерните единици, производни от едносрични. Затова беше изследвана достъпната в интернет практика. Материалът е събран чрез търсачката Google, като са използвани филтрите за дословно съвпадение на търсената единица, страници от България и страници на български език. Последователно бяха търсени употреби на нечленувани и членувани форми за мн. ч., образувани с флексиите -и и -ове. Такъв подход, разбира се, не дава напълно категорични, безспорни и релевантни в статистически смисъл резултати. Той обаче позволява релативна оценка на получените данни поради еднотипността на начина на извличането им. Изследването на практиката в интернет и достъпният там материал позволяват да се наблюдават тенденциите, които, без съмнение, съществуват. Отчитането на тези тенденции дава възможност да се определи посоката, в която върви стабилизацията на изследваните форми, и може да подпомогне бъдеща кодификация на перспективната или вече установената форма за мн. ч. при всяка от разглежданите мерни единици.
Изследваните производни мерни единици се срещат в тематични форуми, сайтове за споделяне, блогове и подобни интернет места. Комуникацията е пряка, спонтанна и неформална, т.е. има характер на разговорна реч[7]. Тъй като изследваните мерните единици са свързани със специално знание, участниците в комуникацията имат необходимата базова подготовка, но в редки случаи това са специалисти. За езиковия портрет на всеки участник може да се съди по неговата писмена онлайн продукция. Както може да се види от примерите по-долу, има участници с отлична езикова култура и участници с проблеми.
Получените данни от изследването на употребите в интернет на формите за мн. ч. с флексии -и и -ове разпределят изследваните производни мерни единици в няколко групи. Най-многобройна е групата, в която флексията -и е 2,5 пъти по-честа от флексията -ове. За някои от мерните единици данните са в достатъчно количество, за да могат да бъдат преценени като надеждни; при други мерни единици данните не са толкова многобройни. В някои случаи производните мерни единици, образувани от един корен с различни представки, се различават по честота на употреба. Това води до различна степен на стабилизация на едната от двете флексии за мн. ч.
Флексия -и напълно и еднакво е установена при мерните единици, производни от херц: гигахерц[8], килохерц и мегахерц. Въпреки различната честота на употреба на тези три единици, флексията -и винаги е много пъти по-честа от флексията -ове. Така гигахерци(те) (1790 употреби) се среща 66 пъти по-често от гигахерцове(те) (27 употреби); килохерци(те) (860 употреби) се среща 18,5 пъти по-често от килохерцове(те) (46 употреби); мегахерци(те) (1310 употреби) е 11 пъти по-често от мегахерцове(те) (120 употреби). Трите мерни единици се появяват в текстове, свързани основно с компютрите и хардуера.
... въпрос на гледна точка, от килохерци, към мегахерци и гигахерци, от флопове към пентафлопове ...
Свали малко гигахерците ако си го овърклонкнал ;) Пробвай го на UPS 1–2 дена и виж дали пак прави номера.
Здравейте на всички. Имам проблем със мегахерците на монитора. Направих си монитора на 150 мгх и сега монитора ми не работи...
За процесорите каза че били с ниски гигахерцове...1,86 Ghz. Той ме попита на каква цена търсиш....и не знаех какво да му отговоря.
Интересно! На коя честота го улови това?Някой радиа имат честоти на килохерцове, например ако са местни. Така ще се ловят и в други градове.
И сложи рам с по-високи мегахерцове де, сега това и 7 няма да го жалиш Намали малко мегахерцовете на паметта и пробвай ядрото на 400мхз – трябва да тръгне.
Интересно е да се отбележи, че и едносричната мерна единица херц също може да се появи с флексия -и, особено ако в същото изречение има производна мерна единица с флексия -и:
А бре Жоро чакай че баш майсторите ме омутаха с тия херци, килохерци че даже и мегахерци. RC ми казва да видя книжката но...
Наблюдава се ясна тенденция при мерните единици, производни от байт и бит, да се установи на флексията -и, която е по-честа от -ове от 2 до 3,5 пъти. Тези производни мерни единици се появяват в интернет с различна честота, което е свързано с актуалността и популярността на съответната величина. При съществителните гигабит, килобит и мегабит, производни от бит, резултатите от изследването на интернет комуникацията са следните. Формата мегабити(те) (790 употреби) е 3,5 пъти по-честа от мегабитове(те) (220 употреби). Формите гигабити(те) (450 употреби) и килобити(те) (470 употреби) са 2,5 пъти по-чести от формите гигабитове(те) (180 употреби) и килобитове(те) (190 употреби).
Аналогични са и данните от изследването на съществителните гигабайт, килобайт, мегабайт и терабайт, производни от байт. Формата мегабайти(- те) (1530) е 2,5 пъти по-честа от формата мегабайтове(те) (620). Формите гигабайти(те) (1270 употреби), килобайти(те) (1100 употреби) и терабайти(те) (890 употреби) са 2 пъти по-чести от формите гигабайтове(те) (660 употреби), килобайтове(те) (480 употреби) и терабайтове(те) (450 употреби). За конкуренцията между двете флексии за мн. ч. представа дават следните примери:
И за какво са ти тия гигабити връзка.Колко процента от населението ще ги ползват.Колко човека имат дисплей с разделителна способност повече от 1920 на 1080.
Относно за мегабитите ми е ясно ... 3,75МБ мисля че е достатачна скорост да играя в мрежа :).
На компа свят му се завива от гигабайти и натоварване на рам и процесор ама... Пускам му климатик чат пат
За аватара съм съгласен – освен приема на килобайти, да се увеличи и размерът в пиксели.
След мегабайтите и гигабайтите, на път да станат характеристика на флашките са и терабайтите.
Ама засега свястна 100 MbpS връзка ме устройва с достатъчен резерв та няма да бързам с гигабитовете.
Пак ми крадат мегабитовете! Помощ! Интернета ми е с горен лимит – после: – Плащай друже! Плащай!
Докато с Вийтъл всичко е 6. гледаи килобитовете да са ти от 700 нагоре,за да го гледаш на супер качество.
Човекът плющи пиксели и мегабайтове, ко разбираш па ти от реал. АФФФ!
Да са живи и здрави сайтовете за споделяне, стария ми плеър, все прегрял, и само му увеличавам терабайтовете вградена памет.
Някои мерни единици, производни от байт, се появяват и в друг тип текстове: медийни, реклами, инструкции за потребители, напр.:
Терабайти секретна информация на ЦРУ и Ми-6 откраднати от швейцарски шпионин
Ако потребителите имат нужда от повече мегабайти, те могат да активират допълнителен пакет от 500 мегабайта за 4,90 лева.
Те могат да се използват не в конкретното си значение, а като единица мярка за тип дейност или за количество.
Не съм броила килобайти. Броила съм часове. Часовете на описването, премълчаването, набирането на Истината и изтриването й впоследствие.
Има нещо такова, просто, нещо, което би отнело секунди оффлайн, тук обикновено изисква мегабайтове литература, на живо е далеч по-лесно...
Това е особено характерно за най-честата единица мегабайт, която може да замести традиционни мерни единици в устойчиви изрази, срв.:
По тази тема са се изписали мегабайтове, предлагани са кандидатурите на поне 50-тина герои, и то повечето насериозно, и има толкова много „бисери“, че си е супер забавно да я четеш само заради това.
Журналист – надали, не ставам, но писател – може и да ме публикуват някой ден, аз още пиша с тонове (пардон, вече с мегабайтове пиша, че смених системата), както в 4 клас. Така че още имам шанс за сбъдване...
Мерните единици, производни от волт и ват, са с различна степен на популярност и съответно с различна честота на употреба. В интернет те се срещат както във форуми и сайтове за споделяне, така и в медийни текстове. При някои от тях флексията -и може да се приеме за установена, при други има ясна тенденция за установяването на тази флексия.
При единиците киловат и мегават многократно преобладават употребите на форми за мн. ч. с флексия -и: киловати(те) (1650 употреби) е 7,5 пъти по-често от киловатове(те) (220 употреби); мегавати(те) (1220 употреби) е 5,5 пъти по-често от мегаватове(те) (220 употреби).
Киловатите, а не конските сили решават данъчните отстъпки за колите.
Сега да се върнем към мегаватите, с които се опитваш да ме замеряш. Ако си проумял сметките по-горе, ще ти стане ясно, че няма смисъл от киловати и мегавати - те не увеличават броят върнати фотони, той зависи само от енергията на импулса.
Както са тръгнали с тези ватове и половин киловатове, ако не се сопрат преди да стигнат мегаватовете, ще станат конкуренция на енергопроизводителите...
Любимата ми група наживо ще ми чурулика с мегаватове Доживяхме най-после и Депеш да ни дойдат на крака!
При единиците миливат и терават има ясна тенденция за установяване на флексията -и: формите с -и са 2,5 пъти по-чести от формите -ове, срв. миливати(те) (680 употреби) и миливатове(те) (264 употреби); теравати(те) (180 употреби) и тераватове(те) (70 употреби).
Тези миливати не са достатъчни за як звук, но са О.К. за дълговременно слушане.
не могат да изпращат енергия заедно с радиосигнала, мачтова антена+теравати= голяма заблуда :))) колкото и тона да са .....
Да не е миливатове ?! 1В за едно светодиодче си е доста.
Заобиколени сме от тераватове енергия вибрираща в пространството около нас, а ползваме някакви допотопни механични маховици!
За единицата мегаволт няма достатъчно данни в интернет и не може да се прецени коя от двете флексии е установена или има тенденция да се установи. При другите две мерни единици, производни от волт, има тенденция за установяване на флексията -и. При миливолт тази тенденция е категорична: миливолти(те) (1050 употреби) се среща 3 пъти по-често от миливолтове(те) (340 употреби). При киловолт тенденцията не е достатъчно изразена: киловолти(те) (210 употреби) е само 1,5 пъти по-често от киловолтове(те) (150 употреби), напр.:
Има ли опасност да ме хване ток, ако седя зад включен отворен монитор? Знам че напрежението е в порядъка на киловолти и може да се получи електрическа дъга.
Ами проблем ще е защото явно си скаран с физиката. То и дълги жици да сложиш пак ще е проблем с миливолтите.
Ако се вземе под внимание „първото“, то може би става дума за десетки киловолтове.
Има специални високотемпературни припои за тази цел без олово ;)
А това за миливолтовете няма да го коментирам
Мерните единици, производни от грам, са с различна степен на популярност и съответно с различна честота на употреба. За единиците дециграм и сантиграм в интернет няма надеждни данни – употребите им са малко на брой и от специализирани текстове или от речници[9]. При милиграм, която се среща основно в сайтове, свързани със здравето, красотата и автомобилизма, категорично преобладава флексията -и: милиграми(те) (1600 употреби) се среща 5 пъти по-често от милиграмове(те) (330 употреби), напр.:
Аз не се фиксирам в грамове, милиграми и обиколки на талията, но по дрехите се познава:) След месец – два ще я направя отново.
Повредено е управлението на помпата. Свали го ,почисти го ,и направи милиграмите после около 7.
А друга препоръка за магнезия, която съм срещала, е милиграмовете магнезий да са равни на милиграмовете калций или да са повече.
Спрейчетата са малки и скъпички за милиграмовете си. Аз лично си бях купил от магазина за автоаксесоари срещу спирка „Пинета“.
При мерната единица милибар категорично преобладава флексията -и, която е 4,5 пъти по-честа от флексията -ове: милибари(те) (410 употреби) и милибарове(те) (90 употреби).
Освен да търся някъде другаде проблема, защото при диагностиката с лексията на Петьо не отчиташе промяна в милибарите.
Обикновенно се мери в хектопаскали или в милибари! Пробвайте със друг скенер който може да чете и вижда коректно този комп!
Заради тези разлики в милибаровете отворих всмукателния колектор за да видя О пръстена - беше си наред :-)
Единствените изключения от очертаната дотук тенденция за преобладаване на флексия -и за образуване на мн. ч. при мерните единици, производни от едносрични, са единиците килотон и мегатон[10]. При килотон преобладава флексията -ове: съответно килотони(те) (430 употреби) е 2 пъти по-рядко от килотонове(те) (870 употреби). При мегатон двете флексии са практически равни, съответно мегатони(те) (500 употреби) и мегатонове(те) (530 употреби). Напр.:
пишеш като умен човек и ще ти обиясня че бомбата е стотици килотонове и няма как това да се направи да дулбочина по малко от 200 метра а такива изкуствени басеини с подходящ размер няма!
П.П ... хм, тази идея не е чак толкова утопична впрочем, ... дори не се налага да се гърмят мегатонове тротилов еквивалент
Какво значи по-важна? Едната скала (на Рихтер) е обективна и измерва количеството отделена енергия. Нещо като килотоните на атомната бомба. Другата (на Медведев...) е субективна и показва въздействието върху земната повърхност.
60 мегатонна бомба никой не е гърмял а и радиоактивното заразяване не е директно свързано с мегатоните една мъъъничка мръсна бомба може да е доста по-шибана от цар бомба в това отношение
Сюрмаси. Ми то я стигне за един Армагедон, я не.
А кой е на първо по мегатони/глава от населението?
Съществителните килотон и мегатон много по-често от останалите изследвани мерни единици се появяват в преносна употреба за означаване на голямо количество. С такова значение се срещат формите за мн. ч. с двете флексии, срв.:
Ядрени глави не знам дали има, но дървени има не в килотони ама поне няколко тона.
Kirsten Dunst принципно ми харесва адски много, но ролите й в Мария Антоанета и особено Интервю с вампир са с мегатони по-силни от тези в Спайди.
Искам купища, килотонове и джаули поезия! Харесва ми
Точно вашият тарикатлък прогонва децата на България в изгние и пак дрънкате тука с мегатонове тъпащини.
И всеки път си казвам „не, много е сложно, за такива неща трябва време, трябват мегатонове добра воля, трябва какво ли не“.
Направеното изследване на флексията за мн. ч. при мерните единици, производни от едносрични мерни единици, позволява следното обобщение. Само при мерните единици килотон и мегатон съществува тенденция за установяване на несистемната за българските многосрични съществителни флексия -ове. При всички останали (с изключение на мегаволт, дециграм и сантиграм, за които няма надеждни данни) действа системният фактор. При единиците гигахерц, килохерц и мегахерц флексията -и е практически установена. При останалите мерни единици употребите на словоформи с флексия -и са от 2 до 5 и повече пъти по-чести от употребите с флексия -ове.
БИБЛИОГРАФИЯ
БТР 1: Български тълковен речник. Андрейчин, Л. и др. Четвърто издание. Допълнено и преработено от Д. Попов. София, Наука и изкуство, 1995.
БТР 2: Радева, В. Български тълковен речник. София, Изток–Запад, 2012.
Димитрова 2001: Димитрова, М. Дублетността като кодификаторски проблем. – Българският език през ХХ век. София, АИ „Проф. М. Дринов“, Пентсофт, 2001, 40–49.
Кирова 2010: Кирова, Л. Езикът на BG инфо поколението. София, Галик, 2010.
НАРЕДБА: Наредба за единиците за измерване, разрешени за използване в Република България. Приета с ПМС N 275 от 29.11.2002 г., обн. в ДВ, бр. 115 от 10.12.2002 г.
НПР: Нов правописен речник. София, Хейзъл, 2002.
ОПР: Официален правописен речник на българския език. София, Просвета, 2012.
ПРБЕ: Попов, Д., К. Симов, С. Видинска, П. Осенова. Правописен речник на българския език. София, Наука и изкуство, 2003.
ПРБНТЛ: Попова, М., Кр. Кабакчиев, Л. Мановола, А. Матеева, Б. Мудрова, А. Христова, Б. Попов. Правописен речник на българската научно-техническа лексика. София, АИ „М. Дринов“, 2001.
РБЕ: Речник на българския език. Т. 1–14. София, АИ „Проф. М. Дринов“, ЕТ „Емас“, 1977–2012. Електронен вариант на т. 1–4: http://ibl.bas.bg/rbe/.
РНД: Пернишка, Е., Д. Благоева, С. Колковска. Речник на новите думи в българския език (от края на XX и първото десетилетие на XXI в.). Първо издание. София, Наука и изскуство, 2010.
РНДЗ: Пернишка, Е., Д. Благоева, С. Колковска. Речник на новите думи и значения в българския език. Първо издание. София, Наука и изскуство, 2003.
РППП: Попов, Д., К. Симов, С. Видинска. Речник за правоговор, правопис и пунктуация. София, Атлантис КЛ, 1998.
СТР: Буров, С., В. Бонжолова, М. Илиева, П. Пехливанова. Съвременен тълковен речник. Велико Търново, Елпис, 1994.
