Лексикалната система на езика отразява особеностите на човешкото възприемане на света. Тя съхранява историческия опит и генетичната памет на народа. Здравето и болестта са два от най-важните аспекти в човешкия живот. Целта на статията е да бъде разгледана диалектната лексика, свързана с народната медицина, по отношение на нейния произход, състав, структура и номинационни особености. В изследването са използвани материали от етноложки проучвания, диалектни речници, от Архива за Български диалектен речник към Секцията за българска диалектология и лингвистична география при Института за български език и др.
В представата на човека здравето се свързва с цялостност, ненарушимост на организма, със здравина, сила. Данните на езика позволяват да се види първоначалният смисъл, скрит в думата здраве. Праславянската лексема *sъdorvъ има значение ‘от добро дърво’ и ‘от твърдо дърво’ (Усачова 2008: 249–250). Прилагателното здрав се употребява в старобългарския език с две значения: ‘който не страда от болест’ и ‘як, силен, твърд’. Връзката между здравето и силата е отразена в диалектните прилагателни със значение ‘здрав’ и облиците за ‘здрав човек’. Освен общобългарската форма на прилагателното здрав и словообразувателните варианти здравендалист (Н.Г.), здравенùнки (Н.Г.), здравенùчък (Н.Г.) в диалектите се срещат още и йак (Софийско), йàчок (Софийско), крèпък (Гюмюрджинско). Здравето се свързва с добруване, бодрост и жизненост, което личи и от вътрешната форма на прилагателните имена àрин (Мелнишко), бодър (Н.Г.), държелùв (БЕР І), живòтен (РРОДД), жùвостен (РРОДД), чùтав. От основа здрав- са и повечето съществителни за ‘здрав човек’, срв. здравенàк, здраванàк, здравен’àк, здравенàчка, здравен’àчка (БЕР І), здравèц, здравица, здрав-кàмен (Н.Г.) и др. Към здравето имат отношение и значенията на прилагателното цял ‘цял, непокътнат’ и ‘невредим, здрав’, както и на глагола оцелявам, ‘съхранявам се цял’, т.е. ‘оставам жив’. Телесно здравият човек е цял, недокоснат, цялостен, невредим (Усачова 2008: 251).
Освен общото название за болест (боль, бòлест, болèзен, бòлка, болùка, болèжка, болèщина, мòра и др.) в диалектите се откриват и разнообразни названия за различни видове болести. Докато чрез хиперонима ‘болест’ се назовава явлението, названията на отделните заболявания идентифицират и конкретизират това явление.
В българските диалекти са запазени лексеми, наследени от старобългарския език, срв.: от стб. боль ‘болник, болен човек’ – бол ‘болен човек’ (Банско); от стб. болѣꙁнь 1. ‘болест, заболяване’; 2. ‘физическа болка, страдание’; 3. ‘нравствено страдание, мъка, душевна болка’ – болêзен ‘болест’ (Врачанско); от стб. ѩꙁа, ѧꙁа 1. ‘болест, недъг’; 2. ‘слабост, увлечение’ – èндза ‘болест’ (Кичево, Дебър, Благоевградско), èнза (Странджа, Бургаско, Малкотърновско, Воденско), йъндза (Охрид); от стб. враь ‘лекар, целител’ – врач ‘човек, който лекува с баене и билки’ (Врачанско, Карловско и др.); от стб. дъгна ‘зараснала рана’– дъ̀гна ‘белег от зараснала рана’ (БЕР І); от стб. трсавица ‘треска, болест с висока температура и студени тръпки’ – трèска (Зарово, Солунско); от стб. шаръ ‘боя, багра’ – болестта шарка; от стб. моръ ‘мор’< *mar – мòр ‘болест’ (Годечко, Еленско, Павликенско) и др.
Друга част от лексиката, свързана с народната медицина, е заета от съседните езици или е навлязла в български език чрез тяхното посредничество. Като гръцки заемки могат да бъдат посочени насокомùйо ‘болница’ (Черешница, Костурско); втикйò (Н.Г.); фармакион ‘аптека’ (Сухо, Висока Солунско); нèфел ‘болест’ (Габровско); нефèл (РРОДД), нехвèл (РРОДД), нефèлен (Гоцеделчевско, Делчево, Кюстендилско, Никополско, Новозагорско, Санданско, Солунско, Софийско, Старозагорско, Хасковско, Чирпанско), неèлен (Карловско; Вердикал, Софийско; Смолско, Пирдопско), нефелùт ‘болнав’, ‘недъгав, немощен’ (Габровско, Еленско, Котелско, Старозагорско Малкотърновско, Разградско, Асеновградско, Смолянско, Софийско, Самоковско); нефèлен ‘болен’ (Кюстендилско, Самоковско, Каменица, Велинградско), нефелùт ‘болен’ (Нефелùт ми съ вùди – Руховци, Еленско; Великотърновско, Търговищко, Малкотърновско, Новозагорско, Старозагорско, Странджа), неелùт, нейлùт, нехелùт (Габровско); бол (от новогр.) ‘ваксина’ (РРОДД); лавдàно ‘вид лекарство, опиум’ (РРОДД), молèпсвам несв., молèпсам св. ‘заразявам’ (Родопи) и др.
Немалко лексеми са турски заемки или са навлезли от арабски, персийски чрез посредничеството на турския език, срв.: азмà ж. (от тур. ‘рана, струпей’); джарà (от тур. yara ‘рана’ РРОДД); яралùя ‘ранен’ (РРОДД); джерàх(ин) м. (от тур. cerrah ‘народен хирург’) (РРОДД), джерàхчи ‘ортопед’ (Габрово, Ксантийско); хекùмин (от ар.-тур. hekim) (БЕР І), икимжù (Габрово, Ксантийско), икинжùя ‘лекар’ (Куфалово, Ениджевардарско); чикакчùя, чикъкчùя (от тур. çikikçi) ‘народен лекар, който намества изкълчени и счупени кости’ (РРОДД); дангà (от тур. dinga) ‘епидемия’; илàч (от ар.-тур. ilâç) ‘лекарство’ (РРОДД); чарè (от пер-тур. çare) ‘лекарство’ (РРОДД); лукмàруву (от ар.-тур. lokmanruhu) ‘лекарство за стомашни болки’ (РРОДД); маджỳн ‘лекарство’ (Родопи), вирàн (от пер.-тур. viran) ‘болнав’ (Белослатинско, Великотърновско, Еленско, Котелско, Кърджалийско, Ловешко, Пазарджишко, Пещерско, Плевенско, Пловдивско, Поповско, Провадийско, Разградско, Севлиевско, Сливенско, Старозагорско, Троянско), вирàн’ (Руховци, Еленско), вир’àн (Хърсово, Мелнишко; Логодаж, Благоевградско); сюргюн ‘стомашно разстройство’ (Габрово, Ксантийско); марàз (от ар.-тур. maraz) ‘болест’ (Беленско, Берковско, Великотърновско, Габровско, Гоцеделчевско, Годечко, Гюмюрджинско, Дедеагачко, Дупнишко, Еленско, Казанлъшко, Карловско, Котелско, Новозагорско, Новопазарско, Пирдопско, Поповско, Провадийско, Разградско, Русенско, Софийско, Средецко, Странджа, Сярско, Трънско), мàраз (Костурско, Сливнишко); ограмà (от тур. uģrama) ‘болест, причинена от нагазване на зли духове’ (РРОДД), урамà ‘болест, причинена от нечист дух’ (РРОДД); патлà м. и ж. (от тур. patlamak) ‘болник’ (РРОДД); сарà (от ар.-тур. sara) ‘епилепсия’ (РРОДД, Н.Г.); хастанè (от пер.-тур. hastane) ‘болница’ (РРОДД), хастаньè (Варненско); чỳма (от çuma ‘епидемична болест’), чỳмъ (Севлиевско) и др.
Влиянието на румънски е по-силно в банатския говор и в северозападните говори: вражатòр ‘народен лекар’, вражатòрин (банатски българи в Белослатинско); бỳба ‘рана’, куфуря̀ла ‘стомашно разстройство’, неджèл ‘брадавица’, шкòпям ‘куцам’, слин ‘мазол’, шкòпям ‘куцам’ (Ново село, Видинско) и др. Като заемка от сръбски може да бъде посочена лексемата видàр за ‘народен лекар’ (РРОДД). Унгарски е произходът на названието вèрномаш ‘хипертония’ в банатския говор.
Освен еднолексемните названия в диалектите са широко разпространени атрибутивни словосъчетания: бубрàчка бòлес ‘бъбречна болест’ (Кюстендилско), бял брус ‘обрив по тялото на малки деца’ (Игнатиево, Варненско), вòден запòр ‘затруднено и болезнено уриниране’, врàбчев òтриш ‘вид детски обрив’ (Радуил, Самоковско); гòсподьовата бòлест ‘чума’ (Арх. БДР), детùнска болест ‘епилепсия’ (Русаля, Търновско), детùнска болест ‘менингит’ (Марково, Шуменско), èдра сùпаница ‘едра шарка’ (Искрец, Софийско), жùва рàна ‘незараснала рана’ (Кюстендилско), лòша прùшка ‘антракс’ (Търговищко), лòшата бòлес ‘туберкулоза’ (Кюстендилско), лòшата бòлес ‘епилепсия’ (Самоковско), лòшата рàна ‘рак на кожата’ (Хърсово, Мелнишко), лòшо гъ̀рло ‘дифтерит’ (Самоковско), нивàл’ана бòлест ‘eпилепсия’ (Банат), нивèрна бòл’к’а ‘епилепсия’ (Хърсово, Мелнишко), презрела болест ‘хронична болест’ (Н.Г.), свùнски бỳци ‘заушка’ (Ботевградско), слàтк’и пъп’ки ‘вид обрив по кожата’ (Банат), сỳа бòл’к’а ‘сух плеврит’ (Хърсово, Мелнишко), сỳва бòлес ‘ишиас’ (Банат), цървèн вèтър ‘болестта червен вятър’ (Н.Г.), чер в̀ятър ‘мускулен ревматизъм’ (БЕР І, Н.Г.), чèрна кàшлица ‘коклюш’ (Н.Г.), чрèвна грознùца ‘коремна болест’ (БЕР І) и т.н. Чрез словосъчетанията се постига по-голямо детайлизиране на названието за болеста по отношение на засегнатите органи, симптомите, възрастова група, за която е характерно заболяването и т.н. Чрез словосъчетанието се дава и оценка на заболяването.
В народната медицинска терминология са широко разпространени и композитните названия, които подобно на словосъчетанията създават по-конкретна представа за заболяването и неговите симптоми: болиòч (БЕР І), въртù-поп ‘перде на окото’ (БЕР І); вртоглàвштина (Берковско, Софийско), вртòглавштина (Плевенско), вртоглàфштина (Искрец, Софийско), врътосвèт (Петричко), въртòглаве (БЕР І), въртоглàвство ‘световъртеж’ (Варненско); въртòглавец ‘неволно постоянно клатене на главата, тремор’ (БЕР І); вълкоя̀дина ‘кожна туберкулоза с дълбоки жълторозови възелчета’ (БЕР І); вълчетрèси ‘мехури по тялото’ (Югозападна България); гърлобòл (Н.Г.), гърлобòлие ‘ангина’ (Н.Г.); дерокрàци ‘детска кожна болест’ (Н.Г.); костобòл, костобòлие ‘болки в костите’ (РРОДД); късокрàчка, късокрàчица ‘болест на краката’ (Н.Г.); ногобòлие ‘болка в крака’ (РРОДД); сърчовàдица ‘детска болест’ (Кюстендилско); трилèтница ‘болест, която продължава три години’ (Н.Г.) и т.н.
Състоянието на физически или психически дискомфорт се изразява и чрез фразеологизми като въртù ми се глав̀ъта (Еленско), въртѝ ми се глав̀ъта (Свищовско), въртù ми се дюня̀та (Гюмюрджинско), замàйва ми се глав̀ъта (Еленско), замàй ми съ свя̀та (Старозагорско), ùмам шèмет (Врачанско), ùмам шèмит (Котелско), фàна ма шаматàта (Ловешко), фàнъ мъ шаматъ̀та (Еленско), шèмит ми е на глъв̀ъта ‘вие ми се свят’ (Еленско); гризè ме (Свиленградско), гърмù ми ‘причинява ми болка’ (Ямболско); имам мрас ‘настинал съм’ (Габрово, Ксантийско); истỳрвам си цревàта ‘повръщам’ (Хърсово, Мелнишко); гàзи ма бòлес ‘боледувам’ (Великотърновско); кỳпим си бòлес (Самоковско), состùгне ме бòлес (Самоковско), нàйде ме бòлк’а ‘разболявам се’ (Самоковско); мерùшем на зèмн’а ‘боледувам тежко и скоро ще умра’ (Искрец, Софийско); накàрувам се у бòлес ‘заболявам по своя вина’ (Логодаж, Благоевградско); патилèй п̀ътник ‘болен човек’ (Новозагорско), фр̀ъл’ам дèте ‘абортирам’ (Хърсово, Мелнишко) и др.
Един от механизмите за създаване на термини от народната медицина е метафоризацията. Метафоричното мислене на българина кодира в различни думи и изрази съвкупността от представите му за света (Асенова, Алексова 2008: 5). Въз основа на метафоричен пренос са се появили названия на болести или болестни симптоми като бробùнци мн. ‘студени тръпки по тялото’ (Царибродско, Видинско, Софийско) – значението се е развило поради прилика с полазване от бробинци ‘мравки’; жèлка ‘скрофули’ (Прилеп и Охрид) – значението се е развило поради прилика по форма с костенурка; клùни ‘детски колики’ (Копривщица) – по прилика на болката със забиване на клин; в̀ълци мн. ‘ларингит’ (Н.Г.) – по прилика на болката със захапване на гърлото от вълци; бобя̀не ‘дребна шарка’ (Царибродско) – по прилика на обрива с бобови зърна и др.
Народните названия за някои от болестите са резултат от субстантивация на форми на прилагателните имена, срв. беловòцкото ‘антракс’ (Пернишко), вонкàшно ‘епилепсия’ (Логодаж, Благоевградско), вàнкашно (Банско), дèтишко ‘вид детска болест у новородените’ (БЕР І), детùнцко ‘детска болест, придружена с припадъци’ (БЕР І), дêтêштото ‘детска болест, която се причинява от зъл дух’ (Смолянско), добрòто ‘оток около зъб или на слабини’ (Брусен, Тетевенско), дòбрата ‘антракс’ (Плевенско), дòбрата ‘възпаление’ (Белоградчишко, Ломско, Никополско, Павликенско), добръ̀та (Ловешко, Троянско), дòбрио ‘болест на венците и зъбите’ (БЕР І), жълтата ‘жълтеница’ (Перущица), испàнската ‘смъртоносен грип, върлувал към края на Първата световна война’ (Хърсово, Мелнишко), тàжната ‘шарка’ (Самоковско), черната ‘чума’ и т.н.
В основата на номинацията при названията на народната медицина стоят различни семантични признаци, посочващи цветове, качества, фитоними, зооними и др.
1. Названия с номинационен признак ‘цвят’:
Бял: белà добра (Врачанско) – ‘болестен процес, свързан със зачервяване, подуване на засегнатия орган и висока температура, възпаление’; бял брус (Игнатиево, Варненско) – ‘обрив по тялото на новородени деца’; бял вятър (Габрово) – ‘ревматизъм’; бял далàк (Ловеч) – ‘злокачествен тумор’; бял попок – ‘катаракта’ и др.
Червен: червенùца – ‘скарлатина’; червенка – ‘едра шарка’; цървèн вèтър – ‘болестта червен вятър’ и т.н.
Жълт: желтèц (БЕР І), жълтèц (Странджа), жълтеница, жлътеница, жолтица, ж̀ътеница (Велес), жътенùца, ж̀ътица (Велес), саралък (от тур. sari ‘жълт’) – ‘жълтеница’.
Син: синаковица, синя пришка (Н. Г.), сùня брỳнка (Родопите), сùня прùшка (Горнооряховско, Софийско), синя̀ прùшка (Годечко), сùня пъ̀пка (Белослатинско, Годечко, Новопазарско, Преславско, Чирпанско), мòдар приш (Самоковско), мòдрио приш (Петърч, Софийско) – ‘антракс’; модрин’à (Самоковско) – ‘синина от удар’ и др.
Черен: чер вя̀тър (БЕР І) – ‘мускулен ревматизъм’; ‘коклюш’ – чèрна кàшлица (Н. Г.); черната – ‘чума’ и т.н.
Шарен: шарилка, шарма, шарула, шарма, шарулка (Н. Г.) – ‘едра шарка’.
Писан: Пùсанка – ‘шарка’.
Пъстър: пêструшка (Еркеч) – ‘шарка’.
2. С номинационен признак ‘качество’:
Грозен: грознùца (Желюша), грознùцъ (Ново село, Видинско) – ‘треска’; погрозница (Арх. БДР) – ‘шарка ’.
Едър: èдра сùпаница (Искрец, Софийско) – ‘едра шарка’.
Лош: лошотùя (Белоградчишко) – ‘болест’; лоша кашлица (Габрово) –‘коклюш’; лòшата бòлес (Кюстендилско) – ‘туберкулоза’; лòшата бòлес (Самоковско) – ‘епилепсия’; лòшата рàна (Хърсово, Мелнишко) – ‘рак на кожата’; лòшо г̀ърло (Самоковско) – ‘дифтерит’; лòша бòлест (Н. Г.) – ‘детска болест’; лòша брỳнка (Родопите), лошо зърно, лоша пъпка, лòша прùшка (Търговищко) – ‘антракс’; лошàв (Белоградчишко, Видинско, Кулско) – ‘болен’; лòшав (Радомирско, Разложко, Самоковско) – ‘който е с разклатено здраве и често боледува, болнав’; залошавèя, залошèя (РРОДД) – ‘залинея, отслабна’.
Добър: дòбра (БЕР І) – ‘болест’; дòбрата (Белоградчишко, Ломско, Никополско, Павликенско) – ‘възпаление’; дòбра (Банат), дòбрио – ‘абцес по венците’; дòбра (Ботевградско) – ‘антракс’; добрàнка (Брусен, Тетевенско) – ‘болестта червенка’; дòбрата (Плевенско) – ‘антракс’; дòбрина (Чепеларе, Асеновградско) – ‘болест с пришки по ли цето’ и др.
Мил: мила (Разложко) – ‘шарка’.
Хубав: ỳбава (Дупнишко) – ‘туберкулоза’; ỳбаи сестрùчки – ‘шарка’.
Сух: сỳва бòлес (Банат) – ‘ишиас’; сỳа бòл’к’а (Хърсово, Мелнишко) – ‘сух плеврит’.
Тъжен: тàжната (Самоковско) – ‘шарка’; тажнùца (Самоковско) – ‘едра шарка’.
Сладък: слàдка и мèдена (Северна България) – ‘шарка’; слàтки пъпки (Банат) –‘вид обрив по кожата’; блаж (Югозападна България) – ‘пневмния’, ‘плеврит’; благàта рана (Кюстендилско) – ‘антракс’.
Неверен: нивèрна бòл’к’а (Хърсово, Мелнишко) – ‘епилепсия’.
Жив: живенùца (Искрец, Софийско) – ‘болестта скрофулоза’; живенùца (Искрец, Софийско) – ‘тежка неизлечима болест’.
Бърз: бързица (Охрид) – ‘обрив по кожата от нервно напрежение или тревога’; б̀ързото сърцè (Беленско) – ‘апендисит’.
Тежък: тùшка бòл’ка (Еникьой, Ксантийско), т’èшката бòл’а (Еркеч) – ‘тиф’ и др.
При названията с номинационен признак качество прави впечатление използването не само за признаци за отрицателно качество (грозен в грознùца, погрозница), но в многобройни случаи и на признаци за положително качество като добър, мил, хубав, сладък.
3. С номинационен признак ‘фитоним’: цветенце (Арх. БДР), цветенцето ‘шарка’ (Силистренско); ичумùчиц ‘пъпчица на клепача’ (Руховци, Еленско); брожденỳша ‘скарлатина’ (от растението брожд); бобя̀не ‘дребна шарка’ (Царибродско); лèщеница (Н.Г.), лèштинùца (Хърсово, Мелнишко), лèщенка ‘шарка’ (Н.Г.) и др.
4. С номинационен признак ‘зооним’: магарешка кашлица ‘коклюш’, мùша прùшка ‘болест по ставите на тялото’ (Н.Г.), жабиче ‘дифтерит’, жèлка ‘болестта заушки и скрофули’ (Прилеп и Охрид), кокòшкин поглед ‘кокоша слепота’ (Н.Г.), кокòшкин търнец, кокòшкин търтник ‘кокоши трън, мазол’ (Н.Г.), кокòшничъф ‘който страда от кокоша слепота и не вижда слез залез слънце’ (Руховци, Еленско), свùнк’ъ ‘заушки’ (Руховци, Еленско), свùнски бỳци ‘заушки’ (Ботевградско), мачèтини, мъчèтини ‘стоматит’ (Охрид) (от маца ‘котка’), врàбчев òтриш ‘вид детски обрив’ (Радуил, Самоковско) и др.
5. С номинационен признак ‘демон, нечиста сила’: дявол, кози дявол, овчи дявол, гя̀вол (Ловешко), гя̀вола (Ботевградско) ‘антракс’; нàв’а бòлест ‘родилна треска’ (Арх. БДР); погàнек ‘вид болест’ (Осиково, Врачанско); чèмер ‘антракс’ (Асеновград) от чèмер ‘дявол’; сатуница ‘вид болест’ (Осиково, Врачанско) от сатана и т.н.
6. С номинационен признак ‘роднина’: бабичка, бабичката (Арх. БДР), бàба Шàрка (Н.Г.), бàба Писàнка (Търновско), бàба Пùсънка (Великотърновско), бàба Сùпка (Родопи), баба Лèшка (БЕР I), лèля (Петрич), лèли мн., леличка, майчица, сестричка ‘шарка’ (Арх. БДР); лèля ‘чума’ (Смолянско, Хасковско), майка ‘чума’ (Кратовско); бàба Дрỳсла (БЕР І), бàба Трèска ‘треска’ (Тетевен); лèля ‘коремен тиф’ (Разградско); дедейко ‘антракс’ (Гоцеделчевско); бàбици мн. ‘стомашна болест, придружена от колики’ (Белослатинско, Бургаско, Врачанско, Великотърновско, Казанлъшко, Карловско, Оряховско, Самоковско, Севлиевско, Ямболско); чèрица ‘стомашна болест ’ (Кюстендилско) от чèра ‘дъщеря’ и др.
7. С номинационен признак ‘част на човешкото тяло’: далàк (Беленско, Велинградско, Добричко, Изт. Тракия, Ловешко, Оряховско, Панагюрско, Преславско, Средецко, Старозагорско, Струмишко, Шуменско, Ямболско), далàкь (Ловешко, Троянско), далалàк ‘антракс’ (Троянско); чрèвна грознùца ‘болест в корема’ (БЕР І); зазъ̀бица ‘скомина’ (Искрец, Софийско); г̀ърлник ‘дифтерит’ (Велес); сърдечница, сърдешница ‘стомашно разстройство’ от сърце ‘корем’ и т.н.
8. С номинационен признак ‘етноним’: фрàнг’ева бòлес ‘сифилис’ (Банат), врèнга, фрèнга ‘венерическа болест’ (БЕР І), испàнската болест ‘грип’ (Арх. БДР) и др.
9. С номинационен признак ‘характерно действие, свързано със заболяването’: пàдавица (РРОДД), падалка ‘епилепсия’ (Софийско); сбòище ‘болест при родилки’ (Н.Г.); сбя̀хтано ‘болестта урама’ (Н.Г.); почỳди мн. ‘уроки, болестта урочасване’ (РРОДД), нагàзище ‘епилепсия’ (Арх. БДР), нагàзуачка ‘болест обикновено придобита чрез магия’ (Прилеп), нагàзушка ‘вид болест, причинена от нагазване на някоя животинка’ (Кюстендилско, Босилеградско), нагàзушка ‘болест от нагазване на нечисто място’ (Жълтуша, Радомирско); клечàвица ‘стомашно разстройство’ (Н.Г.); бегàвица ‘стомашно разстройство’ (Зап. България); замàище (Видинско), зàмай ‘световъртеж’ (Хърсово, Мелнишко; Бургаско, Велинградско, Странджа); въртèш ‘световъртеж’ (Еркеч); полàзница (РРОДД), пòлаза (Н.Г.) ‘епидемия, заразна болест’; вървèж ‘разстройство’ (Н.Г.), въ̀рвачка ‘болест, която минава бързо’ (Дебърско); въртù-поп ‘очно перде’ (БЕР І), въртòглавец ‘тремор’ (БЕР І), въртòглавец (БЕР І), въртоглàвство (Варненско), въртоглàфщина ‘световъртеж’ (БЕР І) и др.
10. С номинационен признак ‘числително име’: трилèтница ‘болест, която продължава дълго’, тройàнка ‘гуша’ (Самоковско) и т.н.
В рамките на диалектната макросистема се откриват морфологични и разнообразни словообразувателни варианти на народните медицински термини.
1. Морфологични варианти:
‘белег’: м.р. – бèлек (Зло кỳче йа апà и оттогàй си нòси тùа бèледзи – Искрец, Софийско), белèк (На òбразо ùма белèк – Самоковско), б’êл’ък, б’ил’êк м. (Зарово, Солунско); ж. р. – белèга (Босилеградско, Видинско, Кюстендилско, Софийско), беля̀га (Кулско), белềга (Девинско); ср. р. – белчè (Софийско);
‘болки в костите’: м.р. – костобòл (РРОДД); ср. р. – костобòлие (РРОДД);
‘болка’: м. р. – бол (Стружко); ж. р. – бòла (Корчанско), бòля (Варненско, Казанлъшко, Кайлярско); ср. р. – бòле (Варненско) и др.
‘болка’: м. р. – Босилеградско, Кюстендилско), больèж (Кюстендилско); ж. р. – болèжа (Ихтиманско); ср. р. – болежè (Кюстендилско);
‘лишей’: м. р. – лиш (Самоковско); ж. р. – лùша (Самоковско) и т.н.
2. Словообразувателни варианти:
бяс и бесотà (Логодаж, Благоевградско);
билкàрка (Плевенско) и бùлкаджийка (Пазарджишко), бùлкаджийкя (Ботевградско, Ихтиманско);
баяч и байлèц (Ботевградско), бàйник (Родопите, Девинско, Доганхисарско), байарèц (Логодаж, Благоевградско);
басмàрица (Елинпелинско, Куманово, Прилеп), басмарùца (Ихтиманско, Софийско), бàсмарка (Битолско), басмàрка (Елинпелинско, Ихтиманско, Пазарджишко, Средецко), басматàрка (Елховско, Сливенско, Ямболско), басмàтелка (Ботевградско);
белèга ‘белег’ (Босилеградско, Видинско, Кюстендилско, Софийско) и белèжка (Костурско);
късокрàчка (Н.Г.) и късокрàчица (Н.Г.);
бес (Логодаж, Благоевградско) и бесотà (Логодаж, Благоевградско);
бол ‘болка’ (Стружко), болèж (Босилеградско, Кюстендилско), больèж (Кюстендилско), бол’èшка (Мелнишко, Кюстендилско, Самоковско), бòлка (Габровско, Гостивар, Ломско, Монтанско, Охридско, Павликенско, Радовиш, Санданско, Силистренско); бòлька (Благоевградско, Гоцеделчевско, Гевгелийско, Гостиварско, Гюмюрджинско, Костурско, Петричко, Разложко, Самоковско, Санданско, Смолянско, Солунско, Старозагорско, Шуменско), бòлкя (Берковско, Ботевградско, Ихтиманско, Оряховско, Пазарджишко, Санданско, Софийско), бòлькя (Босилеградско, Дупнишко, Разложко, Санданско), бỳлка (Пловдивско), болùка (Асеновградско, Велинградско, Благоевградско, Гоцеделчевско, Дебърско, Пазарджишко, Петричко, Пловдивско, Разложко, Сярско, Хасковско), болнотùа (Логодаж, Благоевградско);
болезлùв ‘болнав’ (Девинско, Смолянско, Сярско) и болезлùя (Стружко);
мор ‘болест’ (Годечко, Еленско, Павликенско), мòра (Преславско), морèа (Карловско), морùа (Софийско), морùя (Велинградско) и т.н.
В диалектите се употребяват често и умалителни названия на болестите, срв.: ‘болест’ – болестица (Н.Г.), болестчица (Н.Г.); ‘чума’ – чỳмица, чỳмичка; ‘шарка’ – бабичка, бабичка, бабичката (Арх. БДР), леличка (Петричко), леличката, сипчица, сипаничка (Охрид), шàрчинка (Парил), цветенце, цветенцето (Силистренско); ‘жълтеница’ – жълтỳшка (Долен, Гоцеделчевко); ‘пъпка на венеца или на гърлото’ –дòбрица (Ловешко) и др. Умалителността при названията за болести има повече хипокористичен характер. По-рядко се отнася до представа за малка по размер или количество същност, срв. ичумùчиц ‘малка пъпчица на окото’ (Еленско). Умалителните названия изразяват стремеж към умилостивяване на болестта.
В събрания материал аугментативните имена се срещат значително по-рядко, срв. болèстишче (Разложко).
Нерядко явление в българските говори е табуизирането на названията за болести. Най-често това се прави при шарката и чумата, но се среща и при други болести. Напр. за ‘шарка’ – блага и медена (Разложко), медена-маслена (Петричко), баба сипка (Гоцеделчевско), китка (Калапот, Зъхненско), мила (Разложко), леличката, цветенце, цветенцето; за ‘чума’ – мома Руселена (Софийско), майка (Кратовско), жива и здрава; за ‘туберкулоза’– ỳбава (Дупнишко), благата (Струга); за ‘синя пъпка’ – дедейко (Гоцеделчевско) и др. Евфемизмите по-често заместват имена на конкретни болести, но се табуизира и хиперонимът ‘болест’, срв. здравичката (Мариово), бели и цървени (Македония) или названията за ‘eпидемия’, срв. блàгата (Осиково, Врачанско), медени и маслени (Тетевенско), дòбра (БЕР І) и др. В основата на евфемизмите е вярата в магическата сила на думите и желанието да не се предизвиква болестта, като се скрие нейното истинско име, защото болестите се възприемат като живи същества или демони, които не обичат да чуват имената си (Михайлова 1974; Попов 2000). При някои от евфемизмите е налице паралелизъм между обредното действие и словесната формула. Например при медени и маслени се прави връзка с обичая да се раздава мед за здраве. С други названия, означаващи нещо противоположно на болестта, се цели тя да бъде омилостивена, срв. добра (Мариово), бели и цървени (Македония), здравичката и др. Вместо названието за болестта може да се използват и лични или показателни местоимения, напр. тя, оная (Попов 2000 : 66).
Отличителна особеност на диалектните названия за болестите е тяхната многозначност, която се проявява както в рамките на отделните говори, така и в макродиалектната система. Докато в официалната медицина за всяко заболяване има точно определен термин, в диалектите се откриват различни названия. Eдна и съща лексема се среща и като хиперонима ‘болест’, и като название на конкретна болест или симптом, срв.:
блаж 1. ‘пневмония’ (Н.Г.); блаж 2. ‘остра краткотрайна болка, обикновено в гърдите или кръста’ (Дебърско);
болèжка 1. ‘болест’ (Годечко, Еленско, Ихтиманско, Котелско, Провадийско, Разложко, Шуменско); 2. ‘болка’ (Белоградчишко, Варненско, Великотърновско, Гоцеделчевско, Гюмюрджинско, Дупнишко, Елховско, Котелско, Кюстендилско, Петричко Преславско, Радовиш, Самоковско, Силистренско, Сливенско, Смолянско, Средец, Старозагорско, Тревненско, Търговищко, Хасковско, Шуменско, Ямболско), больèжка (Белоградчишко, Босилеградско, Брезнишко, Дупнишко, Кюстендилско, Сливенско), боля̀жка (Шуменско);
бòлест 1. ‘болест’ (Искрец, Софийско); 2. ‘болка’ (РРОДД); 3. ‘коремен тиф’ (БЕР І); 4. ‘туберкулоза’ (БЕР І);
лòшата бòлес 1. ‘туберкулоза’ (Кюстендилско), 2.‘епилепсия’ (Самоковско);
детùнска болест ‘епилепсия’(Русаля, Търновско), детùнска болест ‘менингит’ (Марково, Шуменско);
болèщина 1. ‘болест’ (Н.Г.); 2. ‘болка’ (Н.Г.); 3. ‘епидемия’ (Н.Г.);
болèзън 1. ‘болест’ (Етрополско, Варненско, Софийско, Шуменско); 2. ‘болка’ (РРОДД) и др.
Под влияние на официалната медицина в диалектите навлизат и нови лексеми, обикновено заемки, за номиниране на болнични заведения, лечебни средства и др.
БИБЛИОГРАФИЯ
Асенова, Алексова 2008: Асенова, П., В. Алексова. Физическото и душевното състояние на човека според няколко балкански метафори. – Съпоставително езикознание, 2, 2008, 5–17.
БЕР І : Български етимологичен речник. Т. 1. А–З. София, Изд. на БАН, 1971.
ИДРБЕ: Идеографски диалектен речник на българския език. Т. 1. А–Д. София, Бестселър, 2012.
Михайлова 1974: Михайлова, Д. Към евфемистичните названия на болести в български език. – Български език, 1, 1974.
Н.Г.: Геров, Н. Речник на българския език. Фототипно издание. Т. 1–6. София, 1975–1978.
Попов 2000: Попов, Б. Табуистични названия на болести в югозападните български говори. – Македонски преглед, 1, 2000, 65–80.
РРОДД: Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ век. Под ред. на Ст. Илчев. София, Изд. на БАН, 1974.
Старобългарски речник 1999: Старобългарски речник. Т. 1. София, Валентин Траянов, 1999.
Усачева 2008: Усачева, В. В. Магия слова и действия в народной культуре славян. Инсттут славяноведения РАН. Москва, 2008.
