От какво се прави бифтек? За славянските имена на месо от домашни животни (В европейски контекст)

Оригинално под бифтек се разбира резен печено говеждо месо. Думата бифтек, както много други културни заемки, е извървяла дълъг път, преди да попадне в нашия език. В български тя е заета от френското bifteck. Но във френски тя на свой ред попада от английски, където пък звучи като beefsteak. В тази си форма думата е отбелязана за пръв път в началото на ХVІІІ век и се състои от два компонента: beef ‘говеждо’ и steak ‘стек, тънко парче месо, нарязано за печене’. Думата steak е с несъмнен германски произход и е сродна на такива скандинавски думи като старонорвежкото steik ‘печено месо’ и steikja ‘пека на шиш’. Beef обаче се появява в английския език едва след като норманите завладяват Острова. В романа си „Айвънхоу“ Уолтър Скот красноречиво показва, че докато имената на домашните животни в английски имат германски произход, то месото им, което ядат предимно благородниците, се нарича с френски думи:

– Как викаш на тия животни, дето грухтят и тичат на четири крака? – попита Уамба.
– Свине (swine), глупако, свине, последният идиот го знае.
– И свиня – това е на чист саксонски – каза Шутът. – А как викаш на свинята (the sow), когато е одрана, изкормена, разрязана и окачена за краката, като предател?
– Pork (свинско) – отвърна свинарят.
– И това също го знае последният идиот, нали – каза Уамба – и pork – това е на френския език на норманите. Значи, докато добичето е живо и с него се разправят саксонските роби, то си носи саксонското име. Но като стигне в замъка за пира на благородниците, то става норманско и се нарича pork.

Така в английския език възниква своеобразна ситуация, при която домашните животни и месото им се обозначават с отделни думи, които при това не са еднокоренни и имат различна етимология.

С това английският започва да се различава от останалите германски езици, в които месата на животните се назовават със сложни думи, съставени от името на животното + компонент със значение месо:

В тези сложни думи вторият компонент неизменно означава месо: на немски – Fleisch, нидерландски – vlees, шведски – kött и датски – kød. Флайш, флеес, шöт, кöт.

Романските езици си служат със сходен модел, с тази разлика, че вместо сложни думи, в тях се използват словосъчетания по модела „месо от + името на животното“:

Думата carne в цитираните езици е наследник на латинската caro (род. падеж carnis) със значение ‘месо, плът’ и производните от нея не са чужди на българския език, макар и с различни значения. От една страна, неин наследник е румънската заемка карначе ‘вид месен колбас’, а от друга – такива културни термини като инкарнация ‘въплъщение’ и реинкарнация ‘превъплъщение’.

Така, повечето езици в Континентална Европа използват двукомпонентен модел, състоящ се от думата месо плюс название на съответното животно. На този фон славянските езици представляват интерес със своята разнородност. В славянското езиково семейство има представители както на модела на Континентална Европа, така и на друг, по-старинен модел, при който месото на домашните животни – подобно на английски – се обозначава с отделна, особена дума, но тя е производна от името на животното. Този старинен модел се пази най-добре в източнославянските езици, в полски, както и в известния с особената си архаичност словенски:

Моделът е наистина архаичен, и това личи добре например от руската форма говядина: в съвременния руски език дума *говядо вече не съществува, но производната от него със значение говеждо месо е жива, при това е единствена дума с такова значение. В украински, белоруски и полски (яловичина, воловина) е отразен „стопанският поглед“, където за клане са се предпочитали такива животни, които не стават за разплод.

Другият полюс се заема от български и чешки: в тях старият славянски модел е изместен от двукомпонентния, при който компонентът „месо“ може да се изпусне, ако е ясен от контекста:

Новобългарският език се оформя в контекста на активни контакти с останалите балкански езици, а по-късно и с турски. Във всички тези езици моделът е двукомпонентен, като единият компонент е названието на домашно животно (съществително, или производното от него прилагателно), а другият компонент е думата месо:

Благодарение на дейността на Ян Хус към XVI век чешкият вече функционира като напълно оформен литературен език. Но неблагоприятни обстоятелства прекъсват по-нататъшното му развитие за дълго време. В резултат на усилената германизация много чехи просто престават да говорят на родния си език. Възраждането на езика започва чак към края на XVIII и началото на XIX век. Пурификацията на езика се осъществява чрез възкресяване, донякъде изкуствено, на прекъснатата книжовна традиция, но и чрез калкиране на многобройните немски заемки. Така например думата Feuerwerk (фойерверк) е преведена като ohňostroj.

Може да се каже, че българският и чешкият език оформят със славянски думи мисъл, която е на неславянски език. Това е често срещано явление в ситуацията на активно двуезичие.

Наред със старинния славянски модел от производни имена със суфикс -ина и с двукомпонентния модел, има езици, в които двата модела съжителстват. Към тях спадат сърбо-хърватски и словашки.

Макар славянският модел да е предпочитан, двукомпонентният също е в употреба.

Сръбският език също има контакти с обкръжаващите го неславянски езици. Така наречените торлачки диалекти в Югоизточна Сърбия, преходни между български и сръбски, даже се причисляват към балканския езиков съюз.

Словашкият език понякога е разглеждан в един диалектен континуум с чешки, като преходна форма между двата езика са източноморавските говори. Разликите между двата езика са предимно фонетични и граматични, а по-малко лексикални. В Чехословашката република доминиращият език в държавата е чешки и досега една четвърт от словашкото население владее чешки. Според Евробарометър 2012 чешки е най-разпространеният чужд език в Словакия. Но словашки, за разлика от чешки, продължава да е жив разговорен език през цялата история на съществуването си. От друга страна, словашкият контактува усилено и с унгарски, а от ХХ век до Първата световна война даже столицата Братислава е унгарски град (унг. Pozsony, Посонь). И в наши дни около десет на сто от словашкото население декларира унгарски като майчин език. За отбелязване е, че в унгарски език назоваването на месата на домашните животни се изразява с модел, подобен на германските езици – сложна дума, с втори компонент „месо“, на унгарски hús, хуш:

Този фрагмент от лексическата система – имената със значение „месо от домашно животно“ – илюстрира различни фази от развитието на славянските езици: старинен еднословен славянски модел, при който месото на животното се обозначава с еднокоренна дума, производна от името на животното; преходна ситуация, при която съжителстват два модела – по-стар и по-нов; и двусловен модел, както в повечето езици на Континентална Европа, включващ названието на животното и думата месо.

В двата противоположни края на Стария континент, в Англия и в Източна Европа, господства еднословният модел. При славяните той е старинен и изконен, самият корен на думата подсказва от какво животно е месото. Английският език има драматична история и в него германската и романската стихия се преплитат. По силата на исторически обстоятелства домашните животни се назовават с имена от германски произход, а месото им – със заемки от френския език на норманските завоеватели.