Отново за редукцията в българския език. Корпусно изследване

1. Въведение[1]

Съществуват редица фонетични анализи на качествената (фонологична) и количествената (фонетична) редукция на гласните звукове в българския език (Стойков 1966, Тилков 1970, Lehiste & Popov 1970, Тилков & Бояджиев 1981, Тилков 1982, Стойков 1980, Бояджиев 1980, Pettersson & Wood 1987, Wood & Pettersson 1988, Simeonova 1988, Ternes & Vladimirova-Buhtz 1999, Жобов 2004 сред много други). Въпреки това точното естество на процеса на редукция остава неизяснено. Причина за това са значителните разлики във формантните стойности на гласните[2], които се съобщават в тези изследвания, както и малкият брой (1 до 4) анализирани говорители (предимно мъже). Общоприето е, че в стандартния български език шестте ударени гласни /i, ɛ, a, ɜ, ɔ, u/ в неударена позиция се свеждат до една подсистема от четири (в някои диалекти три) гласни звука /i, (ɛ), ɜ, u/. Мненията се различават обаче, що се отнася до фонетичното качество на неударените гласни, и следователно теориите за процеса на редукция се разминават (виж фиг. 1). Някои автори (Lehiste & Popov 1970, Pettersson & Wood 1987, Wood & Pettersson 1988) разглеждат качествената (фонологична) редукция като процес, при който опозицията /a/ ˗ /ɜ/ се неутрализира в шва-подобна средна централната гласна [ə], /ɔ/ ˗ /u/ се неутрализира в [u], а в диалектите с подсистема от три гласни в неударена позиция двойката /ɛ/ ˗ /i/ се неутрализира в [i]. Това предполага недостигане на артикулационната цел (Lindblom 1963, 1983) при неударените полуотворени предноезични и задноезични гласни и резистентност към такова недостигане на артикулационната цел при затворени и полуотворени гласни от средния ред.

Фигура 1: Модели за редукцията на гласните в книжовния български език (лява графика: Справочник на IPA; дясна графика: Lehiste & Popov 1970, Pettersson & Wood 1987, Wood, & Pettersson 1988 и др.).

В академичната „Граматика на съвременния български език“[3] (Тилков 1982), както и в Справочника на Международната асоциация по фонетика[4] (Ternes & Vladimirova-Buhtz 1999), редукцията на гласните в неударена позиция се дефинира като явление, при което в слаба позиция противопоставянето на гласните по признака отвореност-затвореност се неутрализира в гласна с междинно качество. Неударените гласни /ɛ/ и /i/ се неутрализират в [e], неударените гласни /ɔ/ и /u/ се неутрализират в [о], а неударените гласни /а/ и /ɜ/ ˗ в [ə]. Това предполага допълнително дефинирани артикулационни цели за неударените гласни, тъй като обяснението с недостигането на артикулационната цел за /ɛ/, /а/ и /ɔ/ се сблъсква със степента на подминаване на артикулационната цел при /i/, /ɤ/ и /u/. В Академичната граматика се доуточнява, че редукцията в българския език е неравномерна. Най-чувствителни към промяна са средноезичните гласни, които в слаба позиция „имат варианти със силно приближен гласеж“, по-малко чувствителни към промяна са задноезичните гласни в слаба позиция, а най-слаби промени търпят предноезичните гласни (Тилков 1982:45). Wood & Petturrson (1988) от друга страна разглеждат процеса на редукция като един вид ‚артикулационна икономия‘. За тях неударените гласни са продукт на по-малко отваряне на долната челюст без промяна на конфигурацията на устната кухина или фаринкса.

Неизяснен остава и въпросът за качеството на полуотворената средноезична гласна. Справочникът на IPA описва артикулацията на тази гласна под ударение като изтеглена по-назад и по-затворена и използва за нея символа [ɤ]. Същият символ предлага и Владимир Жобов, но прави уговорката, че „а и ъ в български, както и вариантите им, са по-скоро централни“ (Жобов 2004:16). В Академичната граматика за тази гласна се използва [ъ]. Наред с тях в литературата се срещат и символите [ə ɜ ɐ ă].

Целта на настоящото изследване е да провери кой от описаните модели е моделът на редукция в книжовния български език, както и какво точно е качеството на полуотворената средноезична гласна въз основа на акустичен анализ на речеви материал от повече говорители, както жени, така и мъже, което, доколкото ни е известно, досега не е правено.

2. Материал и методи

Анализираният материал е свързана четена реч (кратки пасажи), взети от Българската база данни Babel (Roach et al. 1996, Roach et al. 1988). Материалът е прочетен от 20 говорители (12 мъже и 8 жени), които се характеризират като стандартни говорители. Общата дължина на анализирания материал е около 40 минути. Всички ударени и неударени гласни в непалатален контекст са сегментирани ръчно въз основа на синхронизирания със спектрограмата микрофонен сигнал, като е използвана програмата Praat (Boersma 2001). Стойностите на първия и втория формант (F1 и F2) са измерени автоматично в средата на гласните с помощта на Praat скриптове. Тези стойности са проверени и при необходимост коригирани. След отстраняване на сегменти, които не позволяват надежден спектрален анализ, останаха 5537 за по-нататъшна обработка. Като се има предвид естеството на текстовете, шестте ударени гласни и шестте съответстващи неударени гласни са разпределени неравномерно (виж таблица 2). Стойностите на формантите (F₁/F₂) бяха нормализирани с помощта на разликата между средната стойност на съответния формант за всяка гласна на всеки говорител и средната стойност на групата говорители за една и съща гласна. Т.е. гласовите канали на отделните говорители бяха проектирани върху общия за групата гласов канал, като центроидите на гласовия канал на всеки говорител бяха синхронизирани и по този начин дисперсните зони за всеки вокал, произтичащи от анатомични/физиологични различия между говорителите, бяха редуцирани.

При извършването на статистическата обработка е използвана програмата IBM SPSS Statistics (версия 21). За да се тества влиянието на ударението върху качеството и количеството на гласните звукове, беше направен многофакторен дисперсионен анализ MANOVA с ударена/неударена гласна и говорител като независими променливи и F₁, F₂ и времетраене на гласните като зависими променливи. Тъй като тестът на Левене за равенство на дисперсиите (Levene's Test for Equality of Variances) установи, че разсейването на стойностите за отделните гласни не е еднакво, бяха проведени поредица от t-тестове с корекция на Бонферони (α = 0,0167) за сравнение на гласните по двойки. С оглед на промяната на стойността на F₁ при неударените гласни, за да се изследва зависимостта между височината на гласната и нейната продължителност, за всяка гласна (в ударена и неударена позиция) бяха изчислени корелации между честотната стойност на F₁ и времетраенето на гласната, като за целта се използва коефициентът на Пиърсън. От този анализ могат да се направят сериозни изводи за теоретичната интерпретация на качествената редукцията на гласните.

3. Резултати

Многофакторният дисперсионен анализ показа основни ефекти на гласната върху F₁ и F₂ (р < 0.001 и в двата случая), абсолютно никакъв ефект на говорителя, което демонстрира ефикасността на процеса на нормализиране и съответно липса на съвместно влияние между говорител и гласна.

Таблица 2 показва средната стойност на F₁ и F₂ за всяка една от гласните в силна [+str] и в слаба [-str] позиция. Това разкрива основния модел на намаляване на стойностите на F₁ от ударена към неударена позиция и по-разнообразната степен и посока на промяна на стойностите на F₂.

Таблица 2. Средна стойност (М) и стандартно отклонение (SD) за отделните гласни /i, ɛ, a, ɜ, ɔ, u/ в силна [+str] и слаба [-str] позиция

3.1. Редукции и неутрализации

В таблица 3 са показани статистически значимите различия в стойностите на първия и втория формант при съответните сравнения на двойките гласни звукове.

Таблица 3. Нива на значимост при съпоставяне на двойките гласни

Редукцията на предноезичните гласни води до следното групиране и йерархия на стойностите на първия и втория формант (стойностите на формантите нарастват значимо отляво надясно, означените със знак „=“ стойности не са значими):

F1: i[-str] = i[+str] < ɛ[-str] < ɛ[+str]
F2: ɛ[-str] = ɛ[+str] < i[-str] < i[+str]

Както може да се предвиди за стандартните говорители на книжовния български език, при двойката предноезични гласни /i/ и /ɛ/ не се наблюдава неутрализация в слаба позиция. По отношение на признака ‚височина на гласната‘, стойността на F₁ на гласната /i/ в неударена позиция е с 9 Hz ‚по-висока‘ отколкото F₁ на /i/ в ударена позиция, но тази разлика не е статистически значима. При гласната /ɛ/ в неударена позиция стойността на F₁ е със 115 Hz по-висока от тази на /ɛ/ в ударена позиция и въпреки че тази разлика е значима, тя не е достатъчна за неутрализирането на опозицията с удареното или неударено /i/. Гласната /i/ в неударена позиция има значимо по-ниски стойности на F₂ от /i/ в ударена позиция. Това означава, че в неударена позиция при артикулацията на тази гласна гърбът на езика е изтеглен по-назад в устната кухина.

Твърдението на Академичната граматика, че средноезичните гласни в слаба позиция имат варианти със силно приближен гласеж, се потвърждава от сравнението на двойките гласни по отношение на височината на съответната гласна:

F1: ɜ[-str] < ɜ[+str] = a[-str] < a[+str]
F2: a[+str] < ɜ[+str] = ɜ[-str] = a[-str]

При артикулацията на гласната /а/ в слаба позиция челюстният ъгъл се намалява и съвпада с челюстния ъгъл при артикулация на гласната /ɜ/ в силна позиция (разликата от 15 Hz в първия формант на двете гласни не е значима). От друга страна челюстният ъгъл при учленяване на /ɜ/ в слаба позиция също се намалява, така че стойността на F₁ на тази гласна става с 34 Hz по-висока от тази на /ɜ/ в силна позиция и с 19 Hz по-висока от тази на /а/ в слаба позиция. Тези разлики са статистически значими. Що се отнася до F₂, гласната /а/ в слаба позиция се групира с гласната /ɜ/ в силна и слаба позиция, като честотните стойности на техния втори формант са значимо по-високи от тези на гласната /а/ в силна позиция. Това означава, че при артикулация на /а/ в слаба позиция гърбът на езика се измества леко напред.

Подобно на средноезичните гласни и при задноезичните се наблюдава повишаване на гласната /ɔ/ в слаба позиция, като тя съвпада с гласната /u/ в силна позиция по отношение на признака ‚височина на гласната‘ (разликата от 15 Hz между първите форманти на двете гласни не е значима). Гласната /u/ в слаба позиция също се повишава, но тъй като става въпрос за висока гласна, обхватът на повишаване не е толкова голям, колкото при полувисоката гласна /ɜ/. Стойността на нейния първи формант е с 27 Hz по-висока от тази на /ɔ/ в слаба позиция и с 12 Hz по-висока от тази на /u/ в силна позиция, като втората разлика не е статистически значима. В стойностите на F2 нe се наблюдават значими промени:

F1: (u[-str] = u[+str]) & (u[+str] = ɔ[-str]) < ɔ[+str]
F2: u[+str] = ɔ[-str] = u[-str] = ɔ[+str]

3.2.Редукция, корелирана с времетраенето на гласната

Както беше посочено във въведението, взаимовръзката между намаляване на стойността на F1 и намаляване на дължината на гласната има важни последствия за теорията за редукцията на гласните звукове и нашето разбиране за речевата продукция (виж също Wood & Pettersson, 1988). Таблица 4 показва средната дължина на гласните звукове в ударена и неударена позиция и при двата пола.

Таблица 4. Средна стойност (M) и стандартно отклонение (SD) на дължините на гласните в силна и слаба позиция, произнесени от мъже и жени

Таблица 5. Коефициент на Пиърсъновата корелация между F₁ на съответната гласна в силна и слаба позиция и нейното времетраене

В таблица 5 са представени стойностите на корелационния коефициент на Пиърсън (r), измерващ силата на връзката между F₁ на съответната ударена и неударена гласна и нейното времетраене. Цялостното послание от таблици 4 и 5 е, че при различните категории гласни се наблюдава обща тенденция за намаляване на честотните стойности на F₁ с намаляване на времетраенето на гласната. Все пак трябва да се отбележи, че въпреки че ефектът е статистически значим при всички с изключение на високите гласни, числената му стойност не е голяма. Дори и при най-високите корелации – за двете средноезични гласни (/a/[-str] и /ɜ/[+str]) – коефициентът на детерминация r² прогнозира само в 10,3% от случаите на /а/ в слаба позиция и в 14,8% от случаите на /ɜ/ в силна позиция зависимост на стойността на F₁ от дължината на гласната. Като се имат предвид ниските числени стойности на корелационните коефициенти за незатворените гласни, не е изненадващо, че при затворените гласни, където близостта на езика до небцето ограничава възможността за по-нататъшно приближаване, зависимото от времетраенето на гласната намаляване на честотната стойност на F₁ е почти произволно.

В сравнение с масивното „фонологично“ движение на гласните от силна в слаба позиция (виж фигура 2), промените в F₁ в зависимост от времетраенето на гласните в рамките на една категория са много малки. Така че данните разкриват два различни процеса: от една страна, универсалното, фонетично, зависещо от времето неулучване на артикулационната цел (= количествена редукция), а от друга, фонологичната редукция с дефинирани цели за гласните в слаба позиция.

Фигура 2: Акустична диаграма на средните стойности на гласните в силна и слаба позиция. По хоризонтала са посочени стойностите на първия формант (F₁), а по вертикала на втория (F₂).

Въпреки че диахронното развитие на фонологичните ‚правила за редукция‘ не е напълно изяснено, фактът, че както фонологичната редукция на гласните звукове, така и недостигането на артикулационната цел (фонетична редукция) се отнасят само за невисоки гласни, е убедително доказателство за предполагаемата връзка между тях (виж Wood & Pettersson, 1988).

4. Дискусия и заключения

Представените резултатите показват ясно кой от теоретичните модели за редукцията на гласните в стандартния български език е по-правдоподобен за езиковите данни, предмет на настоящето изследване. Не бяха установени индикации за т.н. „обратна редукция“ с „приближаване на гласежа на тесните гласни към гласежа на съответните широки гласни“, както това е описано в Академичната граматика (Тилков, 1982: 44) и в Справочника на IPA (Ternes & Vladimirova-Buhtz, 1999). Основният механизъм на редукцията е стесняване на отворените средноезични и полуотворените задноезични гласни, което води до неутрализиране на опозизията при гласните от средния и задния ред. (Lehiste & Popov 1970, Pettersson & Wood 1987, Wood & Pettersson 1988). Неулучването на артикулационната цел при неударената полуотворена средноезична гласна /ɜ/ резултира в качество, което въпреки значимата си числена стойност не се различава перцептивно от качеството на стеснената неударена гласна /а/.

Интересното е, че дори и при предноезичните гласни, които в книжовния български език не подлежат на редукция, се наблюдава ясно повишаване на гласната /ɛ/ в слаба позиция. Това предполага един недовършен процес на редукция, тъй като получената неударена гласна /е/ има междинно полувисоко качество. И отново, при неударената гласна /и/ не се наблюдава отваряне.

Фигура 3a, б: Акустични диаграми на отделните реализации на гласните в силна (лява диаграма – фиг. 3а) и в слаба позиция (дясна диаграма – фиг. 3б). По хоризонтала са посочени стойностите на първия формант (F₁), а по вертикала на втория (F₂).

Pettersson & Wood (1987) твърдят, а в действителност и демонстрират, че редукцията е постепенна, а не категориална. Обаче линейната регресия, която те използват като доказателство, не е достатъчно убедителна, тъй като регресия, изчислена между категории, обособени само по протежението на едно измерение (в случая F₁), неизбежно ще се превърне в значима. Резултатите, представени в т. 3.2, разкриват, че значителната вариация в рамките на една категория, произтичаща от консонантния контекст, а при гласните в силна позиция и от различната степен на фразовия акцент (нуклеарен и пренуклеарен), се оказва малка в сравнение с акустичните промени в качеството на неударените гласни. Това става ясно от двете диаграми във фигура 3а, б, на които е представена интериндивидуалната вариативност на гласните въз основа на стойностите на първите два форманта. По-голямата дисперсия на отделните неударени гласни във фигура 3b, която се явява основна характеристика на гласните в слаба позиция, не може да омаловажи факта, че ядрата на дистрибуция на неударените гласни от средния и задния ред са отделени от тези на съответните ударени гласни. Този факт се потвърждава и от високото равнище на значимост на F-критерия.

Противно на твърденията в Академичната граматика (Тилков, 1982), нашите резултати показват, че задноезичните гласни са точно толкова чувствителни към процеса на редукция, колкото и гласните от средния ред (сравни фиг. 2 и фиг. 3а, б). В допълнение, нашите данни показват, че при артикулация на гласната /u/ гърбът на езика е изтеглен напред. Този факт се съобщава и от Lehiste & Popov (1970), което е в противоречие с резултатите от Стойков (1966), Тилков (1982) и Wood & Pettersson (1988), където ясно се вижда, че гърбът на езика е изтеглен назад. На този етап ние не можем да кажем дали при говорителите на споменатите изследвания става въпрос за диалектна вариация, или нашите данни за книжовен език отразяват процес на изтегляне на артикулацията на гласната /u/ по-напред в устната кухина.

В предишните изследвания не са разглеждани възможните разлики между половете. Измерванията на продължителността на гласните в нашите данни показват систематично по-кратко времетраене на гласните при мъжете, което е статистически значимо (р < 0.001, виж Таблица 5). Освен това при жените бяха установиха три различни подгрупи; шестте ударени гласни попадат в две групи, а всички неударени гласни в трета:

/a, ɔ, ɛ/[+str] > /ɜ, i, u/[+str] > /i, u, a, ɔ, ɛ, ɛ /[-str]

За разлика от жените, при мъжете не се наблюдава обособяване на неударени и ударени гласни в отделни групи, трите ударени гласни /a, ɔ, ɛ/ се обособяват в една подгрупа, която, както при жените, е с най-дългата средна продължителност, останалите ударени и неударени гласни се обособяват в друга подгрупа (виж Таблица 4).

Настоящето изследване е първото репрезентативно инструментално-акустично изследване на книжовния български език с оглед на изясняване на процесите на редукция на гласни в слаба позиция. В действителност, проучвания, които претендират да изследват книжовния български език, използват говорители с нестандартен регионален фон (Lehiste & Popov 1970, Ternes & Vladimirova-Buhtz 1999).

Един последен извод от резултатите от това проучване се отнася до разпространението на информация за стандартния национален вариант на даден език, в този случай книжовния български език. Предполага се, че ‚окончателното‘ описание на ‚книжовното българско‘ произношение е описанието, публикувано в Справочника на Международната асоциация по фонетика. Колкото и задълбочен и обстоен да е анализът на Ternes & Vladimirova-Buhtz (1999), използваните данни от един говорител са всичко друго, но не и представителни (това не е критерият, предвиден за описания на езици в Справочника). Ние вече коментирахме постулирания там модел за редукция на гласните, който нашите, смеем да твърдим, по-представителни резултати, не потвърждават. Изборът на символа /ɤ/ за ударената средноезична полуотворена гласна също се оказва подвеждащ, тъй като тя предполага качество на задноезична гласна което със сигурност не се потвърждава от нашите резултати. Тази гласна се намира по средата между гласните / ɛ / и / ↄ / в силна позиция. Затова смятаме, че символът /ɜ/ отговаря на качеството на тази гласна.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Andreeva, B., Barry, W. & Koreman, J., „The Bulgarian Stressed and Unstressed Vowel System. A Corpus Study“, 14th Annual Conference of the International Speech Communication Association, Interspeech 2013, August 26-29, Lyon, France, 345–348.

Бояджиев, T., „Ударението и звуковата структура на българската дума“, Хр. Първев & В. Радева (eds.), Помагало по българска фонетика. София: Наука и изкуство, 200–205, 1980.

Boersma, P., „Praat, a system for doing phonetics by computer“. Glot International 5:9/10, 341–345, 2001.

Жобов, Владимир, Звуковете в българския език, София: СЕМА РШ, 2004.

Lehiste, I. & Popov, K., „Akustische Analyse bulgarischer Silbenkerne“, Phonetica 21, 40–48, 1970.

Lindblom, B., “Spectrographic study of vowel reduction”, Journal of the Acoustical Society of America, 35, 1773–1781, 1963.

Lindblom, B., „Economy of speech gestures“, P. F. Macneilage (ed.), The production of speech, 217–245, New York: Springer, 1983.

Pettersson, T. & Wood, S., „Vowel reduction in Bulgarian and its implications for theories of vowel reduction: a review of the problem“, Folia linguistica, XXI, 261–280, 1987.

Roach, P., Arnfield, S. & Hallum, E., „BABEL: A Multi-Language Speech Database“, in Proceedings of the SST-96 Speech Science and Technology Conference, Adelaide, 351–4, 1996.

Roach, P., Arnfield, S., Barry, W. J., Dimitrova, S., Boldea, M., Fourcin, A., Gonet, W., Gubrynowicz, R., Hallum, E., Lamel, L., Marasek, K., Marchal, A., Meister, E., Vicsi, K. „Babel: a database of Central and Eastern European languages“, Proceedings of the First International Conference on Language Resources and Evaluation, vol. 1, 28–30 May 1998, Granada, Spain, pp. 371–374.

Simeonova, R., Die Segmentsysteme des Deutschen und des Bulgarischen. Eine kontrastive phonetisch-phonologische Studie., München. ISBN 3-87690-445-5, 1998.

Стойков, С., Увод във фонетиката на бългасркия език. София: Наука и изкуство, 1966.

Стойков, С., „Днешното състояние на фонетичните и фонологични проучвания на българския литературен език.“, Хр. Първев & В. Радева (eds.), Помагало по българска фонетика. София: Наука и изкуство, 7–12, 1980.

Ternes, E. & Vladimirova-Buhtz, T., “„Bulgarian“, Handbook of the International Phonetic Association, Cambridge University Press, ISBN 0-521-63751-1, 55–57, 1999. Tilkov, D., Le vocalisme bulgare, Paris: Klincksieck, 1970.

Тилков, Д. (ed.), Граматика на съвременния български език, Том I: Фонетика. София: БАН, 1982.

Тилков, Д. & Бояджиев, T., Българска фонетика, София: Наука и изкуство, 1981.

Wood, S. & Pettersson, T., „Vowel reduction in Bulgarian: the phonetic data and model experiments“, Folia linguistica, XXII, 239–262, 1988.

Бистра Андреева

Институт по компютърна лингвистика и фонетика, Университет на Саарланд