Лингвистичната и комуникативната компетентност функционират в социалното пространство и следователно лингвистичните практики са и социални практики, в които съществуват повече или по-малко норми и правила, каквито се откриват и по отношение на телесното поведение. В потвърждение на тази теза Дебора Камерън смята, че конструирането на всяко човешко същество като социален индивид става при научаването на езика, което включва и осъзнаването като мъж/жена.
Наличните изследвания, които имат за цел лингвистични наблюдения, разглеждат единствено и само разликите между мъже и жени. Твърде малко е обръщано по-специално внимание на проявата на конкретни езикови маркери. Най-често се акцентира на чисто емоционалните конотации, които са различни при мъжкия и женския стил на говорене или писане (вж. Хаджиева, Асенова 2012).
Езикът не просто представлява постоянен инструмент за комуникация, той по принцип е и пространството, в което се съдържа нашата субективност, нашата идентичност. Заниманията с тази проблематика довеждат до ред въпроси – Как мъжете и жените общуват помежду си, начините, по които едните и другите си служат с езика? На какво се дължат различните езикови употреби и от какво са продиктувани? Как корелацията пол : език се проявява при избора на граматически категории и конструкции при създаване на текст сред представители на различни националности?
Тези въпроси провокираха да се направят редица емпирични изследвания на база анкетно проучване, интервюта, свободни коментари, устни и писмени разкази.
* * *
Целта на настоящото изследване е да се проследи изборът на езиковите средства при междуличностна комуникация, като се докаже, че този избор се обуславя от социални културни значения, включително и от рода. Така ще бъде очертан профилът на системата от поведенчески и съответстващите им езикови модели, като за първи път извършените наблюдения са върху езиковата практика на не-носители на българския език. Същевременно е направен опит да се представи как дефинирането на опозицията пол/език рефлектира в ареала на междукултурните различия на представители от различни националности. Приема се твърдението, че хората са различни не само по пол, но и по културно наследство, което оказва съществено влияние в нагласите към общуването.
Изследваният материал включва анкети, интервюта, коментари и спонтанни съобщения – различен тип образци устна и писмена реч на значителен брой чуждестранни студенти, докторанти и специализанти от хуманитарните специалности в Софийския университет, които същевременно усъвършенстват лингвистичната и комуникативната си компетентност по български език. Особен интерес представлява групата на етническите българи билингви от Украйна и Молдова, очертаващи отделен модел на поведение, който се възпроизвежда в конкретна речева ситуация.
Първоначалните анализи на направените анкети и интервюта оформят три основни контролни групи, които условно бихме могли да определим като:
- славянска група, или носители на славянски езици, като се имат предвид руски, полски, чешки, словашки и сърбо-хърватски език;
- западна група, или носители на английски, немски, френски, испански и италиански език;
- балканска група, или носители на гръцки, турски, румънски и албански език.
В по-късен етап се изследва речта на студенти от Китай и Южна Корея и както се спомена по-горе, като отделна група се оформи и тази на етническите българи от Украйна и Молдова.
Възрастта на чуждестранните студенти и специализанти, участващи в изследването, е от 20 до 30 години, като 50% от тях са от мъжки пол и 50% – от женски пол.
За изследването беше подготвен „анкетен въпросник“, който означава „множество въпроси в писмена форма, използвано в анкетно проучване“ (Шопов, Софрониева 2014: 78).
Отговорите на първия въпрос в предложената анкета: С кого споделяте вкъщи?, и представените от студентите примерни диалози – ежедневна ситуация – не се отклоняват от проявите на очаквания модел на поведение, типичен за представителите и на трите условно определени групи – славянска, западна и балканска.
Над 90% от анкетираните споделят вкъщи най-вече с майките си. Представителите на женския пол обикновено искат от майките си съвет как да постъпят в дадена ситуация или да разрешат даден проблем, без за това да се уведомява бащата. Това е една илюстрация на тезата, че женското говорене се базира на солидарността, възникваща в него. В представените диалози от този тип с най-голяма честота функционират конкретновъпросителните изречения или частните въпроси (по Р. Ницолова), които включват конкретно запитване за факт и предполагат отговор, който съдържа конкретна информация, например: Как се чувстваш? – Не много добре, защото...; Защо не се обаждаш? – Причините са много, първо...; Кога ще си дойдеш? – Не знам още, тъй като...; Какво направи със сесията? – Дълго е, но ще започна с... и т.н. При този езиков модел надделяват любезните изрази, умалителните обръщения, емоционалните преувеличения и като цяло изложението е доста накъсано и пространно, с непрекъснато повтарящи се изрази от типа на: Чу ли ме добре?; Обещай, че ще го направиш, моля те!; Повтори отново!.
Тук прави впечатление поведението на представителите на мъжкия пол, които не използват толкова емоционално натоварени изрази, колкото анкетираните представители на женския пол. Речта им се определя като значително по-сдържана, употребяват ясни и кратки съобщителни изречения, определено се предпочитат общовъпросителните изречения, които съдържат запитване за правилността/неверността на някакво предположение и се изисква отговор, който потвърждава или отрича това предположение, например: Прочете ли имейла ми? – Не.; Скоро ли ще дойдеш? – Скоро.; Ядеш ли редовно? – Да.; Ходиш ли на лекции? – Не, скучно ми е.
От анкетите можем да обобщим, че това са типични характеристики на речевото поведение на представителите на мъжкия пол от славянската и западната група. По-различно е поведението на представителите от балканската група, конкретно се имат предвид турските и албанските студенти, чието възпитание определено градира към особено уважение по отношение на майката, разговорът с която не е възможно да съдържа описаните по-горе кратки и неизчерпателни отговори. За гръцките студенти се очертава отнасянето на 65% от отговорите им към типичните такива за западната група и 35% от отговорите, характерни за поведенческия и съответстващия му езиков модел, споделян от балканската група.
В една от анкетите фигурира нетрадиционен отговор на поставения въпрос и той не е свързан с очакваното, че близкият човек, с когото се споделя, е майката, а с представения диалог – езикова ситуация. Анкетираният е на 20 години, китайски специализант, в чието речевото поведение се отразява властовата позиция на силния пол, определящ и рамките на еталона въобще. От ситуацията става ясно, че майката плахо обяснява на сина си къде е бащата, който вечеря с колеги и явно е притеснена, че „може би ще пие много“... Синът, чието „говорене“ е ориентирано към „властовите взаимодействия“, съобщава кратко, че ще се обади на баща си, за да се върне навреме вкъщи. Изказът е спокоен, в синхрон с „мъжкия дискурс“. Неслучайно се акцентира върху резултатите от споменатата анкета, тъй като те потвърждават и друг извод – как мъжката норма привързва жените към безвластната позиция.
И още един пример, който трудно може да се отнесе към типичното обстоятелствено „женско говорене“. Примерът е анкетата на японска специализантка на възраст 21 години. Деликатно майката съобщава на дъщеря си, че имат проблем (общо, цялото семейство), който се състои в липсата на пари. Дъщерята веднага откликва какво трябва да направят (всички, проблемът е общ), на което майката спокойно отговаря, че трябва да се променят някои планове и да се лишат от покупките на някои неща (в представения езиков модел предимно функционират глаголните форми в 1 л. мн. ч.). И от двете страни кратко и ясно се демонстрират съпричастност и съгласие, без излишни възклицания и коментари, т.е. естествено е при част от езиковите модели рамкирането на женски и съответно мъжки дискурс да не е еднозначно.
На втория въпрос от анкетата: Кой е главата във вашето семейство и защо го определяте като такъв?, с малки изключения се потвърждава очакваният отговор – бащата. Почти 100% от представителите на балканската група утвърждават, че по техните патриархални традиции е логично бащата да е глава на семейството, защото той носи парите, взема важните решения и се грижи за всички членове на семейството. Резултатите показват също, че голяма част от представителите на мъжкия пол от тази група естествено възприемат властовата позиция на бащата и е нормално синовете да са в същата роля, когато създадат собствени семейства, например: „Баща ми почина, сега майка се оправя с проблемите, но съвсем скоро ще поема задълженията си“ или „И в моето бъдещо семейство аз ще съм човекът, който ще се грижи за парите и всичко останало“.
При славянската група 60% отговарят, че двамата родители са равностойни и решават съвместно проблемите вкъщи, около 40% смятат, че майките им заемат първостепенна роля в семейната йерархия, защото са по-умни, по-предприемчиви и печелят повече пари от бащите.
Процентите са различни за представителите на западната група – почти 65% определят силната позиция на бащата, а останалите 35% мислят, че съвместните грижи на родителите оформят стила на управлението в семействата им.
Важен етап в предложените анкети представляват ситуациите, които участниците в наблюдаваните групи трябва да коментират и оценяват. Подбраните теми са от сферата на междуличностните отношения (частна сфера): между партньори мъж/жена и между родители и деца, както и от сферата на бизнес отношенията (публична сфера).
След анализ на съответната ситуация участниците в анкетата определят поведението на мъжа и съответно на жената, като за тази цел за представителите и на двата пола се задават еднакви възможни характеристики. И те са: достойно, емоционално, егоистично, кавалерско, неискрено, несигурно, агресивно. Дефинират се моделите – мъжки и женски, очертавайки и разликите във възприятията между представителите на различните националности. Същевременно се анализират и езиковите модели, кореспондиращи с поведенческите. Изследват се различни конструкции модели от разговорната практика, като за тази цел са поставени следните задачи, отнасящи се за всяка ситуация, от типа на: синоними на повелителни конструкции, обръщения и умалителни конструкции с притежателни местоимения, реторични въпроси, желателни изречения и речев етикет, хиперболизация, употреба и преводни аналози на български фразеологизми, модели на поведение – стратегическа обосновка на типовете вербални и невербални средства.
Тук ще бъдат представени ситуациите, засягащи отношенията родители/деца.
Бащи и синове
I. Бащата: Как мина денят ти?
Синът: Горе-долу. Малко в повече ми идва вторият проект, но нали ти настояваше да се включа, защото щял да ми отвори не знам какви си пътища за бързо кариерно развитие. А въобще не си представяш, че освен работа, кариера и пари има и личен живот – като срещи с приятели и т.н.
Бащата: Отлично си представям личния живот! Независимо че според тебе аз съм вече някаква машина без чувства или по-скоро вкаменелост, която нищо не разбира от живия живот, мога да ти кажа, че дълбоко грешиш! Въпросът е друг – да успееш да си независим!
Да се докажеш и да се занимаваш с това, което ти е интересно, да избираш това, което ти харесва, защото всичко е много кратко и няма време за експерименти и заблуди. Ти за съжаление, нямаш ясно очертани цели! Синът: А ти имал ли си на 23 години? Това е нереално!
Бащата: Аз знаех точно какво искам и мисля, че съм го постигнал. Не забравяй, че ти тръгваш от една много по-добра база, отколкото аз имах – условията, при които живееш, бяха мечта за мене!
Синът: Добре! Ясно е, че всеки трябва да си извърви пътя – и на победи, и на падения, на успехи и на грешки. Не можеш да решаваш кое е по-добре за мене. Разбери, че аз не съм твоето копие!
Бащата: Грешката ми е, че искам да те предпазя и да те науча на добрия опит. Прав си, всеки трябва сам да извърви пътя си!
Този цикъл ситуации кореспондира с ясно очертани стереотипи на поведение родители–деца, където трудно се появяват изненадващи коментари, защото тези модели на поведение са заложени от най-ранна възраст. Тук се има предвид, че носителите на съвременното мислене, а именно младите хора, колкото и да са привърженици на новото, почти изцяло са подчинени на тези изградени поведенчески модели, например много трудно младият турчин ще застане срещу думата на баща си или представителите на славянската група ще пренебрегнат установената властова позиция на майката.
II. Майката: Как ти мина денят, моето златно момче?
Синът: Добре. Малко се понапрегнах, защото двете ми срещи съвпадаха по време, но се оправихме – на едната отидох аз, а на другата – един колега. Обади ми се, че са подписали договора и това беше много важно.
Майката: Браво, маме! Никога не съм се съмнявала в тебе и никой си няма такова умно, добро и талантливо дете!
Синът: Е-е, стига де, майко! Като започнеш да ме хвалиш, няма спиране! Майката: Така е, така е! Но ти не се оценяваш, както трябва. Имаш толкова ниско самочувствие! И за това определена вина има твоята приятелка. Как пък веднъж не те оцени какъв кавалер си, колко си тактичен и внимателен, какво благородно сърце имаш?! Тя може да има само претенции по отношение на тебе, а тя самата какво е? Едно нищо! Едно голямо нищо! Погледни и родителите ѝ – същите са като нея...
Синът: Прекали! Знаеш, че връзката ни е сериозна и тези думи са абсолютно излишни. Държа много на нея! Смятам скоро да ѝ предложа да се оженим.
Майката: Чакай, че ми става лошо!... Подай ми чаша вода. Моля те, детето ми, само да не бързаш! Огледай се хубаво. Има много по-стойностни момичета от нея. Ти ли си най-глупавият и да се обвързваш без време. Кой се жени в днешно време? Поживей с нея без брак и ще я видиш..., тя една закуска не може да ти направи!
Синът: За тебе никоя няма да е достойна за сина ти. Достатъчно! Повече няма да те слушам! Излизам!
Майката: Добре, довечера, като се успокоиш, пак ще поговорим. Ще те чакам, маме!
В противовес на мъжкия диалог между бащата и сина се явява почти сладникавата ситуация, в която участници са майката и златното синче. Лека ирония придружава оценката за поведението на майката, чийто фокус е единствено синът ѝ, за когото няма достойна партньорка, а той е най-добрият и най-талантливият. Независимо че синът опонира на мнението на майка си и се бори за признаване на собствения си избор, в крайна сметка анкетираните коментират, че той приема в голямата си част, рано или късно, нейната преценка и синхронизира вижданията си с нея.
III. Дъщерята: Мамо, утре съм ГО поканила на кафе вкъщи, така че ще можеш да го видиш.
Майката: Добре, най-после ще се запознаем с момчето. С какво да ти помогна – да направя кекс или нещо друго?
Дъщерята: Не, не се притеснявай! Ще взема някакви сладки, бонбони, малко ядки и сок. Напълно достатъчно е.
Майката: Е, браво! Какво ще си помисли момчето – че не можем да направим нищо домашно, че сме мързеливи и предлагаме купени сладки?! Тези неща са важни, от първите впечатления за един дом зависи много! Дъщерята: Моля те, не прекалявай! Да не би да живеем в миналия век – ако не държи на мене и не е разбрал каква съм, с домашни кексове ли ще формираме мнението му?
Майката: Виж, моето момиче, може да ти се струва странно, но едно е да поднесеш кафето с парче сладкиш, друго е да си хапвате сладките от картонена кутия, като че ли сте в двора на университета. Може би ще разбърквате захарта в кафето си и с пластмасова лъжичка, все едно сте на пикник в гората?! Детайлите са важни и колкото по-рано разбереш това, толкова по-лесно и естествено ще ти се получават нещата. Ти си домакинята, от тебе зависи каква атмосфера ще създадеш и ще поиска ли пак да дойде на гости. Или след малко ще се извини, че има неотложна работа и трябва веднага да си тръгне, за да не се върне никога повече. Нали това е и ролята на жената – да направи приятна всяка среща, за да има следваща.
Дъщерята: Страхотна лекция, която съм слушала поне сто пъти! Абсолютно си права, но все пак, за да се получи естествено, трябва да тръгне от мене и от моите сетива. Не мислиш ли?
Да си старателна, внимателна и естествена – това е съветът на майката към дъщеря си, изпипването на детайлите ще доведе до желаната цел – партньора, който си е избрала. По принцип дъщерите се съобразяват с майките си и в случая проявата на излишно инакомислие вреди на младата жена. Затова и моделът, наложен от майката, се възприема почти веднага, без особена съпротива.
IV. Бащата: Как си, момичето ми?
Дъщерята: Много добре, тате! Много ти благодаря за материалите, които ми изпрати. Без тях нямаше да се справя на контролното.
Бащата: За мене винаги е удоволствие да ти помагам особено когато виждам старанието ти и отличните резултати! Е-ех, да можеше брат ти да прилича малко на тебе! Колкото радости имаме с тебе, толкова проблеми с него! Неспасяем случай!
Дъщерята: Недей така! Все пак е момче! Повече му се излиза, по-малко ходи на лекции. Какво толкова? А колко по-лесно си взема изпитите? Аз трябва да чета два дена за нещо, за което той е готов от един прочит. Малко са ти завишени изискванията към него. Я попитай мама дали мисли като тебе? За нея той е златното дете вкъщи!
Бащата: Майка ти... За нея слънцето е брат ти! Каквото и да направи, винаги го оправдава. Не вижда колко е безотговорен, без мисъл за някакви планове и развитие. Едни забавления са в главата му! Сега най-новото е, че ще излиза на квартира да живее с приятелката си. Нека живеят, но кой ще му завърши образованието?
Дъщерята: Тате, ще те попитам нещо. Какво ще кажеш, ако и аз с приятеля ми се изнесем на квартира? Вече никой не се жени и е нормално да се живее без брак.
Бащата: Какво говориш?! Да заживеете с някакъв си без брак?! Това е изключено! Просто забрави!
Дъщерята: А как може за брат ми?
Бащата: Това е друго! Той е мъж! При момичетата е различно.
Дъщерята: А ако беше баща на приятелката му, така ли ще разсъждаваш?
Бащата: Да, но съм твой баща, нейният – да му мисли!
Дъщерята: Значи всичко е въпрос на гледна точка!
Възприет много добре, вероятно не и често срещан, е диалогът между любимата дъщеря и нежния татко. При коментарите, особено от страна на представителките на славянската и западната група, поведенческият модел на този тип баща е особено желан и предпочитан. Интересни са мненията за отношенията балкански баща–дъщеря, които са изградени на основата на мълчаливото разбирателство и топлина, без емоционално афиширане.
В заключение може да се отбележи, че анкетни проучвания от този тип не само допълват профила на поведенческите модели на представители на мъжкия и женския пол от различни националности, но и обогатяват лингвистичните изследвания като важен компонент от междукултурния диалог.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бок 2001: Бок, Г. История на жените и история на пола: аспекти на международен дебат. – Демократически преглед, 2001, 45, с. 223–247.
Гаврилова 2001: Гаврилова, Р. Между частното и публичното: българските жени през 19 век. Граници на гражданството: европейските жени между традицията и модерността. София, 2001.
Гал, Клигман 2004: Гал, С., Г. Клигман. Дилеми на публичното и частното. Женски идентичности на Балканите. София, ПОЛИС, 2004.
Даскалова 1999: Даскалова, Кр. Феминизъм и равноправие в българския 20 век. Майки и дъщери. София, 1999.
Димитрова 2002: Димитрова, Сн. Тялото. Жените и мъжете в миналото 19–20 век. Благоевград, 2002.
Каталан 1999: Каталан, З. Мълчанието като дискурс и дискурсът на мълчанието. Майки и дъщери. Поколения и посоки в българския феминизъм. София, ПОЛИС, 1999.
Колева 2001: Колева, Д. Мъжки работи, женски истории: проблематичността на опита и гледната точка на жените през погледа на устните истории. Тя на Балканите, Благоевград, 2001.
Мухарска 2001: Мухарска, Р. Род и език. Теория през границите. София, ПОЛИС, 2001.
Скот 2005: Скот, Д. Ехо-фантазия. История и конструирането на идентичността. София, ИК „СемаРШ“, 2005.
Славова 2001: Славова, К. Споровете за рода (gender) – значения, употреби, преводи. Теория през границите. София, ПОЛИС, 2001.
Хаджиева 1995: Хаджиева, Е. Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект. София, 1995.
Хаджиева, Асенова 2012: Хаджиева, Е., А. Асенова. Пол и език. София, ИК „Гутенберг“, 2012.
Цветкова 1998: Цветкова, М. Хиперболизация в българската разговорна реч и в средствата за масово осведомяване – цели, средства, възприемане. Проблеми на българската разговорна реч. кн. 2. Велико Търново, 1998.
Шопов, Софрониева 2014: Шопов, Т., Е. Софрониева. Изследвания в обучението по съвременни езици. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2014.
