Настоящото изследване представя някои сходства и разлики в суфиксационно-деривационните процеси при словообразуване на съществителни в два родствени езика – чешки и български, като търсим и потенциалните възможности за проява на езикова интерференция при носители на тези езици в процеса на обучение на другия славянски език. Словообразувателният тип, като група дума със сходно значение, изразено с общ афикс (напр. mladost, младост и slabost, слабост, и в двата езика производни от прилагателните mladý, млад и slabý, слаб чрез общия афикс -ost/-ост), е основната единица за класификацията на словообразувателната система на дадения език. Познаването и овладяването на словообразувателните типове е основна крачка към овладяването на самия език.
Както в чешки език, така и в български новообразуваните съществителни се формират най-вече от съществителни, прилагателни имена и глаголи, като съществителните и в двата езика най-често се образуват с помощта на деривация, а най-продуктивният деривационен начин е, без съмнение, суфиксацията[1].
За словообразуване с помощта на суфикси се използват „предимно общославянски по своя произход наставки, които се отличават по своята продуктивност и по словообразувателната си активност“ (Радева 2007: 89). В настоящото изследване разглеждаме словообразователните форманти при деятелните съществителни и агентивните имена. Целта ни е, чрез представянето на конкретни деривационни модели, да видим дали те могат да бъдат потенциален източник на езикова интерференция при чехи, учещи български език, и обратно – при българи, изучаващи чешки.
Агентивните съществителни, които най-често са наименования на лица и по-рядко на животни или неодушевени предмети въз основа на характеристика, която е типична за тях, най-често се образуват от корен на глагол или от самия глагол (učitel, учител, pekař, пекар), но понякога и от съществителни – названия на действия (průzkumník) (Хаузер 1986: 115; Хубачек 1996: 16–17; Грепъл и кол. 2003: 140; Радева 2007: 88). Словообразувателните форманти са следните – чешки: -tel, -č, -ce, -ec, -ník, -čí, -ák, -or/-(á)tor, -ant, -ent; български: -ар, -ач, -ец, -ник, -тел, -атор, -ант/-ент, -льо, -ла.
Формантът -tel//-тел, без съмнение, е един от най-продуктивните словообразувателни наставки, в чешки с негова помощ образуваме примарно наименования на лица от м. р. от глаголни корени на -a, -i, -ova (uživatel, učitel, cestovatel). С помощта на разширения вариант -itel (stavitel, přemožitel) тези съществителни се образуват от глаголите от четвърто чешко спрежение с основа за минало време нa -e-/-ě-. Агентивните съществителни в чешки могат да се образуват както от глаголи от свършен, така и от несвършен вид, но по-често от глаголи от несвършен вид. По-голяма част от думите семантично спадат към групата на лица, извършващи интелектуална дейност, има и малка група имена, които означават математически функции, напр. jmenovatel, dělitel.
Българската наставка -тел е също много продуктивна, като словообразуването се осъществява от аористната основа на глагола, напр. писател, жител. Също като на чешки с този формант се образуват имена, характеризиращи извършването на интелектуална дейност (учител, преподавател). Разликата в сравнение с чешки е, че с него се образуват и наименования на лица, извършващи каквато и да е друга дейност (избирател, слушател), а също в своето значение включва и предмети като извършители на действието (броител, двигател, разклонител) (Радева 2007: 92; Грепъл и кол. 2003: 141; Хаузер 1986: 115). Има тенденция българите, изучаващи чешки език, да употребяват много повече тази словообразувателна мофрема в чешки, тъй като в български тя е с по-универсален характер.
С формантите -č//-ач (-овач) се образуват имена за действие от основата за минало време на глаголи в чешки от несв. вид, завършваща на вокал -a- (hlídač, nakladač), -i- (řidič, holič), -e-/-ě- (sazeč, potapěč), -ova- (dohazovač, osvětlovač), като при тяхното образуване понякога настъпват вокални алтернации, напр. sázet → sazeč. Съществителните, образувани с този формант, в чешки обикновено обозначават лица, извършващи физическа работа. Но също така могат да обозначават и неодушевени предмети, оръдия и инструменти, които често са омоними на названията на лица: vařič, zdvihač и др. Този тип също е силно продуктивен.
На чешкия суфикс -č в български съответства наставката -ач (или нейният разширен вариант -овач). Също като в чешки агентивните съществителни, завършващи на -ач, се образуват от глаголи от несвършен вид (нося → носач, водя → водач) и обозначават лица по отношение на дейността, която извършват, която е свързана с физическа работа (готвач, крояч) или със съответна дейност по интереси (играч, купувач). С разширената наставка -овач се образуват само наименования на лица от глаголи на -ира (дресировач, номировач). Този словообразувателен тип е доста продуктивен и в български език (Грепъл и кол. 2003: 141; Хаузер 1986: 115–116; Радева 2007: 89–90). Като проява на езикова интерференция може да бъде разглеждана употребата на тази наставка в чешки от носители на български език.
Агентивните съществителни, образувани с помощта на суфиксите -ce, -ec//-eц, обозначават извършители на действие, и то само лица, упражняващи интелектуална дейност. Формантът -ce се прибавя към деятелни съществителни или глаголи, напр. vůdce, obhájce. Често тези съществителни могат да се приемат за деривати както от глагол, така и от съществително, напр. dárce – от darovat и dar. Тези наименования в много случаи стават и част от композитуми (zákono-dárce, stroj-vůdce). Това е средно продуктивен тип.
Словообразувателната морфема -ec в чешки най-често се свързва с формата на глагола за минало време с премахване на наставката -i- на глаголите от четвърто спрежение от типа prosí, напр. jezdec, lovec. Словообразувателните модели със суфикс -ce и -ec в чешки са много близки и в диалектите понякога се заменят, напр.: správce-srpávec (некниж.), но типът на -ec е по-малко продуктивен.
Българският суфикс -ец има по-широка семантика, тъй като не образува само наименования на лица (крaдец, ловец), но и на предмети (писец, резец). Tези деривати се образуват от глаголната основа след отстраняване на гласната: крадец, борец (Грепъл и кол. 2003: 141–142; Радева 2007: 90–91; Хаузер 1986: 116–117).
Форманти -ník//-ник/-овник – чрез по-малко продуктивната наставка -ník в чешки се образуват съществителни главно от инфинитивната основа на глаголите, завършващи на -ovat, напр.: bojovník, panovník. По-рядко те се образуват от други съществителни, изразяващи някакво действие, напр.: služebník, hudebník. Със суфикса -ník също така се образуват и деятелни имена, и имена на носители на действие.
За разлика от чешкия суфикс българският формант -ник се използва много по-често при словообразуването на съществителни. Деривати се образуват от глаголи от всички спрежения, но голяма е продуктивността от второ спрежение (отговорник, заместник). В български съществува и разширеният вариант на този суфикс -овник, който обаче се среща само при няколко съществителни и в съвременния език вече е непродуктивен: черковник, но и виновник (Хаузер 1986: 117; Радева 2007: 91–92; Грепъл и кол. 2003: 142).
Формантите -ař/-ář//-aр както в чешки, така и български са почти непродуктивни, като имената със суфикс на -ař/-ář (pekař, lhář, tesař, kovář) и -aр (сурвакар, писар, пекар) са семантично еквивалентни (Грепъл и кол. 2003: 142; Радева 2007: 89).
Други форманти от домашен произход са -čí, -ák, -l//-льo, -лa, като суфиксът -čí в настоящия момент е непродуктивен и с него се образуват само названия на функция на лица (rozhodčí, výpravčí), като някои от тези названия се смятат за архаични. В български тази наставка не съществува. Със суфиксите -ák, -l, както и с други чешки наставки -a (brepta, nenasyta), -dlo (fintidlo, vřeštidlo) и българските -льo, -лa се образуват емоционално маркирани (експресивни) съществителни cucák, syčák, packal, šťoural, ревльo, дрипльo, лъжла, ревла. Дериватите с формант -лa и-льo са семантично идентични, различаващи се само по род (ревльo – ревла, дремльo – дремла). При чешките агентивни съществителни има малка група имена, образувани с -ák, при които признакът експресивност липсва (divák, zpěvák, kuřák). Друга обща черта на тези словообразувателни модели е голямата им фреквентност в разговорния език (Грепъл и кол. 2003: 142–143; Радева 2007: 89, 94–95).
Формантите от чужд произход -or/-(á)tor, -ant/-ent//-атор, -ант/-ент служат и в двата езика за образуване на съществителни от чужд произход, като с тях се образуват имена на лица. Българският суфикс -атор служи и за назоваване на предмети, а също и на деятел или на носител на дейност. Със словообразувателния суфикс -or/-(á)tor в чешки се образуват интернационализми от гръцко-латински произход, напр.: agresor, diktátor, korepetitor. С наставката -ant/-ent се образуват съществителни имена от чужд произход, спадащи към твърдия склонитбен тип pán, напр.: praktikant, maturant, producent, konkurent. Съществителните имена с българската наставка -атор, -ант/-ент се образуват само от глаголи от трето спрежение с наставка -ира, която се отстранява (провокира → провокатор, сигнализира → сигнализатор, проектант, асистент) (Грепъл и кол. 2003: 143; Радева 2007: 96–97).
Въпреки че българската словообразувателна категория на деятелните съществителни почти изцяло отговаря на чешката, могат да се открият и разлики, които са потенциален източник на езикова интерференция. Напр. при доминантния деривационен тип с наставка -tel/-тел в български с този формант се образуват не само имена на лица, за които е характерно извършването на някаква интелектуална дейност, но и на лица, които извършват друга дейност или предмети като извършители на действието. Аналогична разлика наблюдаваме и при дериватите, образувани с формант -ec/-ец. Друга разлика можем да открием напр. в продуктивността, вж. формантите -ník/-ник. Можем да обобщим, че българските наставки имат по-широка семантика и са по-малко специализирани.
Деятелните имена са одушевени съществителни, най-често лица, като те се образуват само от съществителни, а то най-вече от конкретните наименования на предмети (лица, животни, растения и неживи предмети), по-рядко от абстракти наименования на характеристики (напр. в чешки rovnostář – kdo hlásá rovnost) и дейности (Грепъл и кол. 2003: 113; Хаузер 1986: 118; Докулил 1967: 125; Радева 2007: 100–102). Формантите на деятелните имена са следните – чешки: -ař/-ář, -íř, -ník, -ista, -ák, -ec; български: -ар, -ник, -ист, -джия/-чия. Формантите -ař/-ář//-ар са еквивалентни в двата езика, силно продуктивни и са главните и най-типични суфикси в тази словообразувателна категория.
В чешки наставката -ař образува двусрични съществителни (zubař, lyžař), а вариантът -ář едносрични (sklář, lnář, snář). Вариантът -ionář се прилага при дериватите от интернационализми, завършващи на -ce, -ie, -se, -ze, напр. vizionář, funkcionář, legionář. Срещаме се и с вариант -kář, напр. házenkář. В български съществителните имена със суфикс -ар се образуват от съществителни от всички родове. Този суфикс се добавя само към корен, завършващ на съгласна, затова окончанието на мотивиращите думи от среден и женски род се изпуска, напр. цветар, резбар. Производните от този тип често са и мултисемантични (Грепъл и кол. 2003: 114; Хаузер 1986: 118; Радева 2007: 102–104).
Форманти -ník//-ник: с чешкия суфикс -ník често се образуват наименования на професии: zedník, zámečník, kadeřník. С варианта -ovník се образуват думи от едносрична основа, напр. plukovník, domovník, като често наблюдаваме и звукови алтернации. На чешкия формант -ník в български съответства наставката -ник, с която се образуват деятелни имена от съществителни от женски и мъжки род, напр. съветник, защитник, просветник (Хаузер 1986: 118; Грепъл и кол. 2003: 114–115; Радева 2007: 104–105).
Форманти от домашен произход в чешки -ák, -íř, -ec: съществителните имена, образувани с наставката -ák, често са експресивни или сленгови (ovčák, tramvaják, školák, cirkusák, parťák, pravičák, cesťák). Това са едни от по-малко продуктивните форманти в тази категория, при словообразуването често срещани са и звуковите алтернации. Друг суфикс, вече непродуктивен, е -íř и той се открива само при ограничен брой думи в чешки (mečíř, zbrojíř, handlíř, kejklíř, šermíř), а в някои случаи суфиксът се използва във формата -ýř (šenkýř, kumštýř). С чешкия суфикс -ec се образуват деривати от композитуми, а именно от наименования на научни области: zeměpisec, přírodopisec, těsnopisec. В българския език няма еквиваленти на тези форманти в тази семантична категория (Грепъл и кол. 2003: 114–115; Докулил 1967: 153–154) и това може да бъде предпоставка за интерферентни грешки при словообразуването на чуждия език.
Формантите от чужд произход -ista//-ист са еквивалентни в двата езика, като мотивиращата дума е от чужд произход, напр. в чешки: alibista, realista; telegrafista, propagandista и в български: кавалерист, методист; турист, идеалист, филателист. Чешката наставка -ista може да се свързва и с корени на думи от домашен произход (sborista). И в двата езика дериватите означават лице в зависимост от неговата характерна склонност, занятие, принадлежност към колектив, научна сфера или идеологическо направление (Радева 2007: 105–106; Грепъл и кол. 2003: 115; Докулил 1967: 161–166; Стоянов 1999: 217). Формантите от турски произход в български -джия//-чия са много продуктивни суфикси (бетонджия, изкопчия, будкаджия, циркаджия, шегаджия, майтапчия, боклукчия (Радева 2007: 107–108; Стоянов 1999: 217).
В словообразувателната категория на българските и чешките агентивни имена при повечето словообразувателни форманти наблюдаваме еквивалентност. Изключение представляват чешките форманти -ák, -íř, -ecи в български наставката -джия/-чия. Именно при думи с тези форманти често наблюдаваме проява на езиковата интерференция, и то не само в най-ранния стадий на обучението по български на чехи и съответно на чешки на българи.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бояджиев и кол. 1999: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. София, ИК „Петър Берон“, 1999.
Куцаров 1999: Куцаров, Ив. Морфология, С., „Петър Берон“, 1999
Грепъл и кол. 2003: Grepl, M. a kol. Příruční mluvnice češtiny. Brno, Nakladatelství lidové noviny, 2003.
Докулил 1962: Dokulil, M. Tvoření slov v češtině 1 – teorie odvozování slov. Praha, 1962.
Докулил 1967: Dokulil, M. Tvoření slov v češtině. 2. Odvozování podstatných jmen. (Word-Formation in Czech. 2. Derivation of Nouns). Prague: Academia, 1967.
Радева 2007: Радева, В. В света на думите – структура и значение на производните думи. София, 2007.
Стоянов 1999: Стоянов, С. Граматика на българския книжовен език. Велико Търново, 1999.
Хаузер 1986: Hauser, P. Nauka o slovní zásobě. Praha, Státní pedagogické nakladatelství, 1986.
Хубачек 1996: Hubáček, J. Tvoření slov v češtině. Ostrava, Ostravská univerzita, 1996.
Шмилауер 1972: Šmilauer V. Nauka o českém jazyku. Praha 1972.
