В съвременната русистика интересът към изучаването на остарялата лексика остава достатъчно голям. През последните десетилетия бяха създадени редица речници и монографии, посветени на описанието на отделни групи остарели думи и целия корупс на остаряла лексика. Например Толковый словарь утаревших слов и фразеологических оборотов русского литературного языка (А. И. Федоров); Словарь русских историзмов (Т. Г. Аркадьевa); Словарь устаревших слов русского языка (Р.П. Рогожниковa, Т. С. Карскaя).
Въпреки това съществуват някои групи остарели думи, които, струва ни се, не са били предмет на специално изследване. Към тях можем да причислим асиметричните архаизми – особена група архаизми; това са остарели думи, които в съвременния език са заменени не от една лексема, а от фразеологични съчетания.
Целта на настоящата работа е да опише този пласт остаряла лексика, която се е преобразувала в съвременния език по непривичен начин, и да открои причините за това преобразуване. За да се разкрият най-пълно езиковите процеси, избягващи еднообразието, асиметричните архаизми трябва да се разглеждат с оглед на следните признаци:
Структурен признак, където се наблюдава асиметрия: остаряла лексема – фразеологично съчетание (Кретов 2010).
Хронологичен признак: времето на битуване на думата, времето на остаряването ѝ.
Културологичен: причините за архаизация, свързани с езиковата действителност и съзнанието на носителите на езика.
Доколкото носителят на езика едновременно е и носител на културата, езиковите знаци придобиват способността да изпълняват функцията на знаци на културата и заедно с това стават средство за представяне на основни културни нагласи. Затова езикът може да отразява културно-националната менталност на неговите носители. Тази концепция за изучаване на езика е формулирана в лингвокултурологията, където за разлика от традиционната лингвистика, езикът се разглежда като компонент и оръдие на културата. Изучаването на архаизмите тъкмо от културологична гледна точка позволява езикът да се проследи в диахрония, тоест различните езикови единици да се сравнят във времето. Сравнително-историческият метод в лингвокултурологията помага да се проникне в същността на лексемите и другите единици, разкрива всички закономерности на езиковите промени, помага да се открият причините за промените в съзнанието и културата на народа, които се отразяват в езика (Маслова 2001).
Семантичен: появяване или загубване на значения на думите, нюанси на значенията.
Възпроизводимост (говорещият възпроизвежда думите като готови единици, а не ги създава всеки път отново в процеса на общуване).
Устойчивост на компонентния състав и граматичната структура (което не изключва вариативност).
Ще разгледаме няколко примера за асиметрични архаизми в руския език и ще ги сравним с лексеми в други славянски езици.
Да вземем съществителните десница и шуйца.
Структурен признак: наблюдава се асиметрия (архаизмът десница – фразеологичното съчетание – правая рука – бълг. дясна ръка; архаизмът шуйца – фразеологичното съчетание – левая рука – бълг. лява ръка).
Хронологичен признак: лексемата шуйца остарява през ХI в., а десница – в средата на XV в.
Смантичен признак: думата десница в съвременния руски език означава „правая рука“, а шуйца – „левая рука“. Прилагателните десный (бълг. десен) и шуий, от които са образувани разглежданите архаизми-съществителни, са означавали само посока. Допълнителни значения откриваме в други славянски езици – например в българския речник, където освен основното значение за посока прилагателното десный се употребява и в политическата сфера.
Десен,дясна, дясно; десни
1) десен; дясна ръка; дясна страна;
2) полит.десен; десни елементи;
Етимологичен признак.
В Речника на Шански откриваме следното тълкуване на етимологията на думата десный; десница. Заимств. из ст.-сл. яз. суф. производное от десный „правый“ (Н.М. Шанский, Т. А. Боброва 2004). М. Фасмер довежда историята на думата десница, десный до праформа на праиндоевропейския език: daksinas със значения „дельный, ловкий, правый, южный“ (бълг. „делови, способен, ловък, десен, южен“), латинската дума dexter със значение „правый“ също води началото си от общи индоевропейски корени.
По аналогия ще приведем и етимологията на думата шуйца: тя е образувана от прилагателното шуий, заимствано от старославянски език. Фасмер посочва близостта на славянската дума шуий с древноиндоевропейското savyás със значение „левый“ (бълг. „ляв“) (1986).
Данните от етимологичните речници ни позволяват да направим извод, че лексиката, назоваваща части на тялото, е била формирана още преди обособяването на езиковите разклонения от праиндоевропейския език. Тази лексика е основа, фундаментален пласт на езиците. Въпреки това историята ни показва промени в древната структура на лексикално равнище, предизвикани от различни причини.
Културологичен признак.
За да си представим по-ясно причините за архаизация на думите десница и шуйца, трябва да разгледаме опозицията на прилагателните десный-правый и шуий-левый. На семантично равнище опозицията е имала своето място в руския език. Десный и шуий са означавали посока, а правый и левый–характеристика (правый – правильный, бълг. правилен, справедливый – бълг. справедлив, честный – бълг. честен; левый – кривой, бълг. крив, ложный – бълг. лъжлив, нечестный – бълг. нечестен). Но през XI в. по-старото прилагателно шуий започва да се заменя от прилагателното левый, което придобива и значение за посока, след като напълно измества прилагателното шуий и всичките му деривати (оттук слева – ошую; левый – шуий и т.н.).
Процесът на остаряване на думата десница (и прилагателното десный) е започнал през XI в. (най-ранната употреба, която ни е известна, на думата правый в значението „правосторонний“ – бълг. дясностранен се отнася към 1096 г.) и завършва през XV в. Прилагателното десный не е могло да противостои на думата левый, която вече е имала няколко значения. Затова е заменено с думата правый (Шанский 2002).
Учените разглеждат архаизацията на думите десница и шуйца, десный и шуий като доказателство за промяна на отношението на предците ни спрямо ясната опозиция на тези думи. Опозицията е била свързана със строгата йерархия в обществото. Например голямо внимание се е обръщало на мястото на най-важния човек на масата. Отдясно са сядали приближените на княза. Оттук и метафоричното съвременно обозначаване на помощника – „правая рука“ (бълг. „дясна ръка“).
Архаизмите десница и шуйца отдавна са се използвали в художествената литература като ярко художествено и стилистично средство. Лексемите може да се срещнат и в съвременните текстове. Например:
И тут же мне снится и чуется
конницы топот и гик,
и скоро десницу и шуйцу
мы сблизим у рек дорогих.
[С. И. Кирсанов.Поезд в Белоруссию (1930)]
Это даст мне возможность и головы не поднять, когда будут трясти надо мной десницами и шуями – «скажите прямо и вы за социализм или против? [А. И. Солженицын. Бодался теленок с дубом (1967–1974)]
«О нем не должна знать даже твоя голова, а только твоя десница.» [Борис Васильев. Ольга, королева русов (2002)]
Ще разгледаме примери за асиметрични архаизми сред остарели роднински термини. Родствената терминология са особена лексикална категория, защото са се формирали още през общия индоевропейски период. Затова те са се съхранили почти навсякъде с малки промени. Но славянските родствени термини бележат и качествено своеобразие, което се обяснява с по-късното формиране на някои думи вече в условията на обособеност на славянските езици.
Стрый – вуй
Да вземем думата старый (бълг. стар) – „чичо по бащина линия“. И да разгледаме лексемата в съответствие с изложените по-горе признаци.
Формален признак: наблюдава се структурна асиметрия (архаизмът стрый – фразеологическото съчетание чичо по бащина линия).
Хронологичен признак: лексемата стрый е в активния речник на източните славяни до XIV в., а на западните и южните – до днес.
Семантичен признак: общото значение е чичо по бащина линия. В редица езици се наблюдават допълнителни дефиниции. Например в съвременния български език допълнителното значение е „девер“; в черногорския език думата стрико (чичо по бащина линия) може да означава „чичо“, „баща“ или „всеки мъж в рода“ (древната реликта отразява индоевропейските корени на думата, която идва от „баща“ ).
Етимология.
Думата стрый се отнася към общата индоевропейска лексика. Теорията е потвърдена от И. Микола. По отношение на етимологията той сближава думата стрый с латинската patruus в същото значение, което произхожда от *pəter с нулева степен ptr-. Славянската дума стрый съдържа тази връзка, но в преобразувана форма (4–5).
Схематично ще проследим пътя на преобразуване на думата:
1*pəter – 2 pətruo-/*pətrui – 3*ptruuio – 4 stryjь – 5 строи
Първата лексема – така наречената начална форма, е индоевропейска дума, която има значение «баща». С детерминиращите наставки (-uo-, -uio-) се е образувала дума, близка по значение на първоначалната „баща“ – втори баща (така са наричали в родово-племенната общност чичото по бащина линия като носител на гени, сходни с бащините). Третата форма е преобразувана: останала е нулевата степен, която ще влезе в основата на славянската дума, и наставката. Четвъртата форма е славянската дума стрый. Специално внимание изисква преобразуването на ptr- > ttr-, където двойното tt- има особена съдба в началото на думата пред r- – наблюдава се дисимилация на звуците, където tt в славянските езици се произнася като st (Трубачев 2006).
По-късно тълкуването е било подкрепено от други изследователи. Авторите – вече с оглед на преобразуванията в славянските езици – отбелязват наличието на напрегнато ъ пред i, което е намерило конкретен израз в староруската стръи, строи, при съхраняването на формите stryj в другите славянски езици.
Уй, вуй
Структурна асиметрия (архаизмът вуй – фразеологичното съчетание чичо по майчина линия).
Хронологичен признак: думата е общославянска, но в редица езици е остаряла или се е запазила само в диалектите. В руския език е остаряла през XIV в.
Семантичен признак: общото значение на думата вуй е „чичо по майчина линия“. В българските диалекти уке, укье има значение „чичо по майчина линия“, а също така „мъж на сестрата на майката“. Думата avynas със значение „чичо по майчина линия“ е много рядка в съвременния литовски език и се измества като остаряла от обобщаващата dede „чичо“, по подобен начин, който е имал място в източнославянските езици.
Етимология.
Най-старата общославянска форма (преди струпването на съгласни пред и) е *ujь. Както става ясно при сравнение, и продължава индоевропейския дифтонг *au, който заляга в основата на славянската форма. Следователно формата, която предшества славянската форма *ujь, ще е *auios, *auos. Тази индоевропейска форма се проследява в много индоевропейски езици: лат. аvia, старопруски awis, литовски avynas, слав. ujь.
Културология.
Въпросът за причините на остаряването на думите стрый и вуй в руския език (при запазването им в другите славянски езици) остава нерешен. Най-известната гледна точка е на акад. О. Н. Трубачов, който разглежда архаизацията на тези думи като процес, съпътстващ прехода от родово-племенния строй към нов етап на развитие на обществото. Изчезването на тази родствена терминология се обяснява с разпадането на родово-племенната общност. Славяните са живеели заедно в големи семейства и точното разграничаване при назоваването на роднините е било изключително важно в периода на съществуването им. Действала е строга йерархия в зависимост от по-близко или по-далечно роднинство, от принадлежността към рода на жената или мъжа. Затова всички роднински отношения са се назовавали с оглед на поколението. При разпадането на семейно-родовите връзки е изчезнала необходимостта от спазване на строга йерархия и роднинските термини са придобили най-общ характер.
Процесът е протекъл през IX в. Новият етап на развитие на обществото е засегнал всички славяни. Думите стрый и вуй не са изчезнали напълно в руския език (често се срещат в художествените текстове), а в другите славянски езици те влизат в активния речник. Затова гледната точка остава спорна.
Тези архаизми също са намерили място в художествената литература:
«А ты что, и впрямь надеешься, что переяславский князь окажется щедрее, чем твой стрый двоюродный? – И, грустно усмехнувшись, протянула со вздохом: – Эх ты, глупый, глупый». (Валерий Елманов. Знак Небес)
Святослав не хотел против вуя своего Изяслава воевать, но, опасаясь стрыя Святослава, не смел от него отстать. (летописн.)
Изводи
Спряхме се на едни от най-ярките примери за асиметрични архаизми. Те ни позволяват да стигнем до мисълта, че наличието в езика на асиметрични архаизми често е доказателство за повече или по-малко съществени промени в културата на народа. Например ние вече не отдаваме такова голямо значение на опозицията „правый – левый“, както предците ни, за които тя е имала дълбок символичен смисъл. Оттук, в частност, произтича и изчезването на думите десница и шуйца. Променя се отношението към семейството, към значителността на роднинските връзки и тяхната диференциация: днес много носители на руския език не знаят значенията не само на лексемите стрый, вуй и някои отдавна излезли от употреба роднински термини, но и на такива думи като деверь (бълг. девер), золовка (бълг. зълва), шурин (бълг. шурей). Разгледаните примери показват, че процесите на архаизация на отделни лексико-граматични групи протичат различно в славянските езици, което също е показател за качествено различните промени в съзнанието на носителите на езика. Затова изучаването на асиметричните архаизми има голямо културологично и историческо значение. Изучаването на асиметричните архаизми от гледна точка на лингвокултурологията позволява да бъдат съотнесени повърхностните структури на езика с дълбинната им същност. Тази наука, която включва резултатите от изследванията в културологията и езикознанието, открива перспективи за по-дълбоко изследване на езика и законите му на развитие, свързани с културата и съзнанието на народа, и позволява въз основа на тези данни да се прогнозират по-нататъшни промени в езика.
БИБЛИОГРАФИЯ
Кретов 2010: А. А. Кретов. Асимметрия в лингвистике. // Вестник ВГУ. Серия лингвистика и межкультурная коммуникация, 2010, № 2, с. 5–11.
Маслова 2001: Маслова В. А. Лингвокультурология: Учеб. пособие для студ. Высш. учеб, заведений. – М.: Издательский центр «Академия», 2001. – 208с.
Словарь русских историзмов: учебное пособие / Т.Г. Аркадьева [и др.]; науч. ред. Т. Г. Аркадьева – М.: Высш. шк., 2005;
Словарь устаревших слов русского языка. По произведениям русских писателей XVIII–XX вв. /Р. П. Рогожникова, Т. С. Карская. – 4 изд., стереотип. – М.:Дрофа, 2010;
Трубачев 2006: Трубачев Олег Николаевич. История славянских терминов родства и некотор древнейших терминов общественного строя / Предисл. Г. А. Богатовой-Трубачевой. Изд. 2-е, испр. и доп. – М: КомКнига, 2006. – 240 с. (Лингвистическое наследие XX века.)
Фасмер 1950 – 1958: М. Фасмер. Этимологический словарь русского языка – [Электронный ресурс] – http://www.vasmer.slovaronline.com.
Федоров 2012: Федоров А. И. Толковый словарь устаревших слов и фразеологических оборотов русского литературного языка: около 20000 слов и выражений/ Ин-т филологии Сибирского отд-ния РАН; Москва: Восток-Запад, 2012.
Шанский 2002: Шанский Н. М. Лингвистические детективы/ Н. М. Шанский – М.: Дрофа, 2002. – 528 с.
Шанский 2004: Шанский Н. М. Школьный этимологический словарь русского языка. Происхождение слов/ Н. М. Шанский, Т.А. Боброва. – 7-е изд., стереотип. – М.: Дрофа, 2004. – 398, [2] с.
Большой болгарский словарь онлайн [Электронный ресурс] http://www.learn-bulgarian.ru/.
Превод Владислав Миланов
