Пълноценното функциониране на езика предполага активното му използване в обществената среда, в битовата и културната сфера. Българският език в Украйна се намира в сложна етноезикова ситуация, тъй като се използва предимно в бита, понякога в масмедиите и в културно-образователните програми. За българите от диаспората е доста сложно да усвояват съвременния книжовен български език, защото в България езикът се е развивал и винаги е имал институционалната подкрепа на държавата, а езикът на диаспората се е попълвал с лексикални и с граматически единици от украинския и от руския език, като се е адаптирал към техните фонетични системи.
Българите в Украйна са едно от националните малцинства. Те живеят предимно в Одеска и Запорожка област, заемат 5-то място по брой на населението от националните малцинства. Преселени са като бежанци от традиционните български земи през ΧVІІІ в. и ΧІΧ в. С указ на руския император Александър І на българите е позволено да се заселват в пустинните степи на Бесарабия. Всяко семейство получава по 60 десетини земя, паричен кредит, освобождава се от данъци и държавна служба. През втората половина на ΧІΧ в. (1860–1862) българите, живеещи в Бесарабия, започват масово да се преселват на свободните земи на Таврия. Това става по време на Кримската война, когато Руската империя губи южната част на Бесарабия и тази територия преминава под властта на Молдовското княжество. По това време много бесарабски българи се преселват в Таврия.
Бесарабските българи в Украйна населяват южната част на областите на Бесарабия – Буджак, Одеската област. Таврийските българи, наричани още приазовски, населяват предимно Запорожка област. Към тях се отнасят и българите от Кримския полуостров, или кримските българи.
За съхраняване на историята, езика, културата им съдействат българските дружества, сред които е Асоциацията на българите в Украйна (гр. Одеса, президент – А. И. Киссе), в която официално са регистрирани повече от 120 дружества. Учители по български език се подготвят във висшите училища на градовете Одеса, Измаил, Лвов, Бердянск. Бердянският държавен педагогически университет (БДПУ) от 2010 год. провежда Международни научнопрактически семинари за преподавателите по български език, в които участват учени от България. В Мелитополския държавен педагогически университет (МДПУ) също се провеждат Международни семинари по българистика. През 2011 г. там беше проведена презентация на пет етнографски книги на автори от Таврия.
Българският език като учебен предмет се изучава в Приморския многопрофилен регионален лицей (гр. Приморск, Запорожка обл.). През 2011–2012 учебна година броят на часовете беше значително намален. Това оказва негативно влияние на подготовката на абитуриентите, които постъпват във висшите училища в България. За българите от Таврия Приморският лицей е единственото заведение, където децата на българите имат възможност да овладеят родния си език на книжовно ниво. През 2012 г. в Украйна се откриха Неделни училища по проекта „Роден език зад граница“, финансирани от МОН на Република България.
Българите от Украйна – учители, ученици, студенти – могат да посещават курсове по български език при образователни институции – Софийски университет „Свети Климент Охридски“, Габровски технически университет.
Позитивен е моментът, че българският език се използва в средствата за масова информация в Одеска и Запорожка област, където българите живеят компактно. През 1989 година в Одеса започна да се издава вестник «Роден край», в който повечето публикации са на български език. Патриотичният му характер се подчертава от девизите: «Св.св. Кирил и Методий – небесните закрилници на вестник «Роден край» и «Българи да си останем!». След пет години започва да излиза вестник «Украйна: българско обозрение», който през 2012 г. е преименуван в «Обозрение». През 2014 г. почна да се издава културно-просветен вестник «Българите вчера, днес, утре» в гр. Одеса. Периодично се публикуват литературни страници на български език във вестниците «Запорізька правда» (гр. Запорожие), «Приморская степь» (гр. Приморск, Запорожка област).
В България с писателите от диаспората работят изявени редактори и преводачи. Можем да посочим следните по-важни издания като резултат на сътрудничеството между български творци от България и Украйна: сбирка със стихотворения на бесарабски деца – победители в радиоконкурс «Детски гласове», издателство «Политфрейд», 1992 г.; В. Калоянов «Звънлив капчук», София, Jusautor, 1994 (сборник от стихотворения за деца); Т. Танасова-Тодорова «Полет от Онгъла», Габрово, Луна, 1999 (стихотворения) и др. Безплатно са издадени от обществени организации, които се занимават с възраждането на националната българска култура в Украйна, приказките на бесарабските и на таврийските българи «Късметливата Неда. Български народни приказки от Бесарабия и Таврия», съставители: Елза и Иван Стоянови. София, ИК «Фльорир», 1994, 134 с.
За украинските българи от Таврия много важно е издаването на очерците и разказите на българския таврийски писател Мишо Хаджийски, творил в периода от 30-те и 40-те години на ХХ век. През 2013 г. в гр. Бердянск е създадено културно-просветно дружество „Мишо Хаджийски“ за изучаване на историческото и културното наследство на таврийските българи.
На 11 декември 2014 г. в Бердянския краеведски музей по инициатива на директорката Людмила Ноздрина и с участие на студентите-българисти и техните преподаватели от Бердянския държавен педагогически университет беше проведено тържество «Историческите страници на Приазовския край», в памет на 70-годишнината от смъртта на българския обществен деец и писател Мишо Хаджийски. Той е таврийски българин, роден в с. Инзовка, Приморски район, Запорожката област. Денят на паметта му беше отбелязан на 7 декември 2014 г. и в родното му село. По молба на местните жители училището в селото носи неговото име.
Към проблемите на диаспората проявява интерес Съюзът на учените в България. В сътрудничество с Великотърновския университет «Св.св. Кирил и Методий» ежегодно се провеждат Международни научнопрактически конференции «Българите в Северното Причерноморие». През октомври 2010 година конференцията беше проведена в Украйна, в гр. Мелитопол, Запорожка област, на базата на МДПУ «Богдан Хмелницки». 12-та Международна научнопрактическа конференция «Българите в Северното Причерноморие» беше проведена също в Украйна, в гр. Судак, в рамките на фестивала «Български срещи» през ноември 2011 г., 13-та се състоя през август 2012 г. в гр. Болград, Украйна. Като резултат от провеждането на тези важни мероприятия се издават сборници с изследвания и материали, в които се отразяват и езиковите проблемите на българската диаспора.
Във висшите училища на България имат възможност да учат представители на бесарабската и на таврийската младеж. Показателно за отношението на българската държава към образованието на българите от Украйна е, че те не плащат такси за следването си в своята историческа родина. Съществува ситуация, в която диалектът на българските деца от чужбина съществено се различава от съвременния български книжовен език. През съветско време, от средата на 30-те години на ХХ век, държавата не само не създава нормативни условия за изучаване на езиците на националните малцинства, но определено се явява пречка за това. Трансформираният обществен статус на етническата общност, която съществува повече от 150 години далече от родината си, не може да не се отрази на езика. За българите от диаспората е доста сложно да усвояват съвременния книжовен български език, защото в България езикът се е развивал в контекста на българската държава, а езикът на диаспората се е попълвал с лексикални и с граматически единици от украинския и от руския език, като се е адаптирал към техните фонетични системи.
Учебниците, по които учат българите в Украйна, са писани за учениците в България и не са съобразени с етнолингвистичните и със социалнокултурните особености на езика в Украйна. Затова подготовката и издаването на учебници и помагала, предназначени специално за българските ученици от Украйна, са един от важните проблеми за решаване, който стои пред българистите, ангажирани с преподаването на българския език в Украйна.
Засилва се ролята на средствата за масова информация за развиването на българския език, за намаляване на различията между диалектния и книжовния изказ. Безспорно периодичните издания на български език, българските радиои телевизионни предавания се утвърждават като важни фактори, подпомагащи усвояването на книжовния език от местните българи. Важна особеност на средствата за масова информация е, че те могат да действат едновременно профилирано към различните възрастови групи и да включват всички тях в своето рецептивно поле.
Ако сравним изучаването на български език в Украйна сега и преди сто и трийсет години, можем да направим извод, че по онова време в Таврия българите по-пълноценно са учили майчиния си език. Бесарабските и таврийските българи са живеели в три различни държави – Руска империя, Съветски съюз, Украйна. Отношението на Руската империя и Съветския съюз към идентичността на нациите е непоследователно и има негативни резултати. Показателен пример е историята на образованието на български език в село Преслав, Запорожка област. През 1875 г. със средства на преселените българи е открита Преславска българска семинария, единственото по това време средно училище за таврийските българи. През 1885 г. руското правителство преобразува семинарията в руска гимназия, учителите българи са уволнени. През 1918 г. Преславската гимназия е преобразувана за пореден път – в Български педагогически техникум, където за осемнайсет години са подготовени около шестстотин учители по български език. След 1922 г. по наредба на правителството на Украйна български училища са създадени във всички български села. През 1936 г. националните училища в Съветския съюз са закрити. Това поставя началото на най-продължителния период на русифициране на българите.
В Одеска област българският език е задължителен предмет в училищата с преобладаващ български контингент от ученици и го има като предмет в учебните програми. В Запорожката област българските деца учат майчиния си език повърхностно в рамките на факултативи и в учебната програма той присъства само във вариантната част.
Интересен е фактът, че броят на часовете е различен в отделните училища. Ще дадем примери с училища от Запорожка област. В Андровското училище седмично за български език и българска история се отделят осем часа, в училището в село Трояни – девет часа седмично – български език; в село Богдановка – 5,5 часа, в Анновка – 2,5 часа, в Преслав – 1 час. Защо е такава разликата, когато в селата има приблизително еднакъв брой българи? Първата причина за това е отношението на директора на училището към българския език. И втората – в някои села родителите и децата не искат да има голям брой часове по български език. Така един субективен, случаен фактор (отношението на директора) и един обективен – (исторически формиралото се отношение на българите към изучаването на родния им език) определят „странните“ на пръв поглед разлики в учебните разпределения.
Как да се промени ситуацията и действително ли са необходими такива промени, могат да отговорят българите – граждани на Украйна. Необходимо е българският език да се учи като предмет в училищата, където повечето деца са българи. Това беше обявено като основна цел на Асоциацията на българите в Украйна от президента Антон Киссе още в 2010 г. на събора на българите в село Преслав. За съжаление този лидер на най-голямата асоциация на българите в Украйна често не си изпълнява обещанията и засега няма никакви последствия от неговото изказване.
За постигане на тази цел е необходимо да се обединят усилията на българските обществено-културни организации и украинските държавни учебни заведения. Методическа помощ оказват българските специалисти, изпратени от Министерството на образованието на Република България.
Възможностите за българите пълноценно да изучават родния си език в Украйна са големи, защото държавната политика е толерантна към националните общности, и признава правото на всеки гражданин свободно да изразява и утвърждава националната си идентичност. Въпросът е дали тези възможности ще бъдат използвани.
Историята на българското образование дава основания за оптимизъм по логиката „където е текло, пак ще тече“. За високото равнище на обучението в българските земски училища пише педагогът Николай Корф. Той подчертава, че за училища българите изграждали или давали най-добрите сгради. Родителите не очаквали подкрепа от държавата и сами събирали пари за учебници и заплати на учителите.
Учители по български език постоянно поставят въпроса за включване на българския език в учебните планове като задължителен предмет. Въпросът е, че за постигането на тази цел не само в Бесарабия, а и в Таврия, не са достатъчни само докладите на семинари и конференции. Трябва да бъдат убедени родителите на българските деца в необходимостта от пълноценно изучаване на родния език. В това отношение организациите на българите не са достатъчно ефективни, често действията им се ограничават в ефектни декларации.
Необходимо е да се подчертае, че в обучението по български език определяща е ролята на комуникативната ориентация. Учителите по български език трябва да насочват „овладяването от учениците на комуникативна компетентност, която се дефинира като комплекс от знания, умения и отношения езикът да се използва резултатно в конкретни комуникативни ситауции; езикът да се преподава в рамките на реални дискурсни практики – търсене, осигуряване и обработване на информация, оказване на въздействие, изразяване на отношение и оценка и т. н.; стимулира се овладяването на различни дискурсни техники – разказване, описване, разсъждаване, обясняване, анализиране и др., чрез които резултатно се възприемат и се създават речеви съобщения“ (Петров 2000: 9).
Прегледът на етноезиковата ситуация на българската диаспора в Украйна води до заключението, че благоприятните ефекти от възраждането на езика увеличават желанието на носителите му да разширяват неговите функции, да възраждат собствените му традиции в образованието. За да се запазва и да се развива българският език огромно е значението на образователната сфера, която спомага за формирането на езиковите компетентности на индивида. Овладяването на българския книжовен език следва да се насърчава чрез медиите, литературата, театъра, киното. Днес проблемът за спазване на нормите на българския книжовен език в Украйна е още по-актуален, защото диалектното говорене на носителите на езика от диаспората има нисък социален статус за разлика от книжовната норма, която функционира в България. Това е особено важно за българите от Украйна, които следват в своята историческа прародина. Техният брой е устойчиво висок в последните двадесетина години. За нормалното им вписване в образователната и куртурната среда на българската държава е необходимо добро знаене на книжовния език, а това е възможно при условие, че в средното училище те получават добра езикова компетентност по роден език.
БИБЛИОГРАФИЯ
Българите вчера, днес, утре 2015: Културно-просветен вестник на българите в Украйна. № 1 (36). Одеса.
Корниенко 2012: Корниенко, С. Болгарська мова в Україні ѝ стан її вивчення у Запорізькій області //Матеріали Міжнародної наукової конференції «ΙV Приазовський болгаристичний семінар». Книга 4. Мелітополь – Велико Тирново.
Корниенко 2012: Корниенко, С. Болгарська діаспора в Україні: етномовний аспект // Мова ѝ література в проекції сучасних наукових парадигм. – 2012, с. 209–245.
Корниенко 2012: Корниенко, С. Формиране на речевата компетентност на учителите-българисти: лингводидактичен принцип // Матеріали Міжнародного науково-методичного семінару з болгарської мови, літератури, культури та історії. – Бердянськ, 2014.
Петров 2000: Петров, А. Проблеми на комуникативно ориентираното обучение по български език. – София, Булвест.
Стойчева 2006: Стойчева, М. Европейска езикова политика. София.
Роден край 2009: Културно-просветен вестник на българите в Украйна. № 950. Одеса.
Украйна: българско обозрение 2009: Вестник на Асоциацията на българите в Украйна. № 31 (272). Одеса.
