Изследването на начините за изразяване на едни или други намерения върху материал от родствени славянски езици спомага, от една страна, за развитието на представата за богатството и индивидуалността на всеки език, а от друга – за формирането на представата за общата езикова картина на света в славянската езикова група.
Целта на даденото съобщение е съпоставянето на начините за съчетаване на интенции в рамките на речевата ситуация обещание.
Обещанието е комисивен речев акт, посредством който адресантът приема доброволно задължението да изпълни нещо. Той е готов да осъществи обещаното действие даже при неблагоприятни последствия, а неизпълнението на обещаното води до загуби, свързани с кредита на доверие.
Анализът на фактическия материал позволява да се обособят следните типове интенции в речевата ситуация обещание.
- Обещание-съгласие/поддръжка;
- Обещание-отстъпка;
- Обещание-уверяване;
- Обещание-задължение;
- Обещание-клетва;
- Обещание като елемент на речев акт заплаха.
Обещанието съгласие/поддръжка е реактивно речево действие, в следствие на което представлява най-често кратка ответна реплика на описанието на ситуацията от партньора по комуникация. Даденият тип на съвместяване на интенции може да бъде разгледан с помощта на:
Перфомативен глагол
– Но ты все же подумай над моими словами, – сказал он.– Обещаю, – ответил я (Пелевин 2008). / – Все пак си помисли върху думите ми – настоя той.– Обещавам – отговорих (Пелевин 2002).
Семата 'обещание' е изградена перформативно, семата на съгласие е отразена чрез реакцията на приемане на предлаганата линия на поведение.
Неперфомативен глагол, експлициращ действията на говорещия в бъдеще време. – Не обращайте внимания. Это все от укола.– Попробую (Пелевин 2008).
– Не обръщайте внимание. От инжекцията е. – Ще опитам (Пелевин 2002).
Тук семата 'обещание' е представена по-слабо, тъй като лексикалното значение на глаголите изразява неувереност.
Обещанието-отстъпка също е реактивен акт. Значението на отстъпката предполага доброволен отказ в полза на лицето и се проявява в експлициране на един от комуникиращите на запитване за такъв отказ. В ответната реакция семата 'обещание' отива на първи план в перформативното изказване-реакция на запитване:
А ты обещай мне две вещи: что больше ни о чем не будешь спрашивать и что тоже расскажешь правду. – Обещаю (Акунин 2013). / – А ти ми обещай две неща: че никога повече няма да ме питаш за нищо и че също ще ми кажеш истината.– Обещавам (Акунин 2006).
При неперфомативния начин за изразяване отстъпката е представена с лексикален компонент:
– И если бы ты могла не тревожиться постоянно обо мне… мне от этого было бы легче – Ладно, не буду (Ангелов 1959). – И ако можеш да не мислиш постоянно за мене… Така и на мен ще ми бъде по-леко. – Няма да мисля постоянно – рече майка му (Ангелов 1982).
В руския пример предикативът ладно изразява отстъпващо значение «пусть будет так, ничего не поделаешь», глаголът с отрицание подчертава собствено комисивния компонент. В български съвместената интенция се изразява посредством конструкцията няма да мисля постоянно, където бъдеще време изразява обещание, а отрицанието – отстъпка.
Наблюдават се речеви действия, в които се пояснява причината/целта на отстъпката. В такъв случай при отговор се експлицира целевият компонент:
– Знаете что, а устройте завтра опять ужин, в том же самом кругу. А Фандорину напишите <…>, чтоб непременно пришел. Обещаете? – Ради удовольствия вновь видеть вас у себя я на все готов (Акунин 2013).
Обещавате ли? – На всичко съм готов за удоволствието да ви посрещам в дома си (Акунин 2006).
Обещанието-уверение според данните от фактическия материал е най-честотно. Самото уверение е достатъчно близко до обещанието, но представлява по-интензивен речев акт.
– Смею вас заверить, господин полковник, что это будет сделано. (Ангелов 1959) – Мога да ви уверяя, господин подполковник, че това ще бъде направлено (Ангелов 1982).
Структурата на даденото речево действие е двучленна, перфомативният еквивалент смею вас заверить / мога да ви уверя въвежда интенцията на уверение наред с интенцията на обещание да се реализира действие в бъдещето.
Изразяването на тези интенции може да бъде синкретично, което обяснява тяхната смислова близост.
– Уверяю тебя, что Котовский, точно так же, как ты и я, в силах создать свою собственную вселенную (Пелевин 2008). – Уверявам те, че Котовски също като теб е способен да създаде своя собствена вселена (Пелевин 2002).
В дадения пример интенцията на уверение, изразена с перфомативния глагол уверяю, е първична; обещанието е отслабено, тъй като адресантът не може напълно да поеме отговорност за изпълнението на действията от трети лица, обаче в случай на несъответствие на реалното положение на нещата и изказванията на адресанта, адресантът губи от кредита на доверие.
Наблюдават се речеви ситуации, когато на преден план излиза интенцията на обещание, когато адресантът носи отговорност за извършването на действието:
– Ну говори, говори… – усмехаясь понукал его Эмил. – Не бойся, я тебя не выдам. Я не коммунист, но и не полицейский шпик (Ангелов 1959). – Кажи си, кажи си… – подкани го Емил ухилено. – Не бой се. Няма да те издам. Аз не съм комунист, но не съм и полицейски шпионин (Ангелов 1982).
Интенцията на уверение се проявява посредством определяне на статута на адресанта я не коммунист, но и не полицейский шпик, който е гарант за изпълнение на обещаното.
Обещанието-задължение акцентира върху компонент на непременно изпълняване, чрез което се увеличава илокутивната сила на изказването.
Му-ли-нэ. У нас очень трудно купить. – Мулинэ. Запомню и спрошу. Если есть – обязательно пришлю (Солженицын 2010). / Му-ли-не. Тук е страшно трудно да се намерят. – Ще запомня и ще попитам. Намеря ли, непременно ще ви изпратя (Солженицин 1993).
Обещанието-клетва се дели по силата на емоционалното въздействие.
Клянусь спиной святого Мики, ты выведешь меня из себя! (Стругацкие 2006). – Кълна се в гроба на свети Мика, ще ме изкараш от кожата! (Стругацки 2006).
Използвайки перфоматив, адресантът подчертава крайната заинтересованост от изпълнението на обещаните действия.
– Да ты что? – прошептал он. – Не доверяешь? Да я… Я за революцию жизнь отдам! (Пелевин 2008). – Доверие ли ми нямаш? Ами че аз… Аз за революцията живота си давам! (Пелевин 2002).
Такава клетва-обещание може да бъде обусловена от обстоятелствата „когато адресатът упорито не вярва на говорещия или когато извършването на действието е трудно или особено важно за адресата“ (Гловинская 1992: 178).
Ще отбележим, че обещанието е задължителен компонент на речевия акт заплаха. Неговата функция е да обозначи негативните последствия за адресанта.
– Сунетесь еще раз – буду отрубать руки (Стругацкие 2006)./ – Ако се пъхнете още веднъж, ще режа ръце (Стругацки 2006).
Можем да обобщим, че в зависимост от целта и степента на въздействие на събеседника, от разпределяне на комуникативните роли в процеса на интеракция, речевият акт обещание може да има определени разновидности. Както показва съпоставителният анализ, това явление е универсално, тъй като е обусловено от прагматични фактори за оформяне на комуникативната ситуация.
БИБЛИОГРАФИЯ
Акунин 2013: Акунин Б. Алмазная колесница: роман Т. 2: Между строк: Япония 1878 год. Москва, Захаров.
Акунин 2006: Акунин Б. Диамантената колесница, прев. от рус. В. Райчев. София, Еднорог.
Ангелов 1959: Ангелов Д. Не на жизнь, а на смерть, пер. с болг. А. Собковича и Н. Попова. Москва, Худож. лит.
Ангелов 1982: Ангелов. На живот и смърт. София, Български писател.
Гловинская 1992: Гловинская М.Я. 1992. Русские речевые акты и виды глаголов. В: Н. Д. Арутюнова и Н. К. Рябцева (ред.), Логический анализ языка: модели действия. Москва, Наука. 123
