Както е известно, в българската лингвистика хем се разглежда като частица и като съюз. Обектът на нашето изследване е хем като съюз при еднократна или многократна употреба.
В редица граматики (Стоянов 1983; Брезински 1995; Радева 2002; Ницолова 2008) се отбелязва, че в по-голямата част от случаите хем функционира като повтарящ се съединителен съюз в сложното съчинено изречение и служи за съединяване на частите на простото изречение. Подчертава се, че съюзът съединява частите на сложното и простото изречение (в статията ще се използва термин «конюнкт» за обозначение на съпоставените комплексни цялости, равнозначни по семантико-синтактичната им роля), които са противоположни по значение или се допълват взаимно. При съединителната функция на хем… хем… конюнктите са от един времеви план. Може да се срещне и многократна употреба на хем: На горненските попове хем махалата им се удвои, хем сватби през ден стават, хем на умряло им поклепва клепалото начесто (Чудомир).
Обаче наред с тази основна функция на съюза хем... хем... като съединителна, т.е. когато за него е характерно вътрешното смислово обединение и съгласуваност на конюнктите и той разкрива мисли, които лежат в един логически план (Попов 1962: 245), лингвистите обръщат внимание и върху редица други семантични особености на дадено свързващо средство.
Освен значението за едновременност, според Ив. Недев (1992: 243), двукратният съюз хем изразява градиране на впечатлението от извършващите се действия: «Раздвои се утринното ми настроение. Хем тържествувам, хем ме обзема страх». При това Ст. Брезински (1995: 263) смята, че при употребата на повтарящия се съюз хем се проявява функцията му и на съпоставителен съюз, т.е. този, който съдържа ясно изразено съпоставяне, съотносителност на глаголните действия в двете прости изречения (Брезински 1995: 266): Хем го нахраниш, хем те лае (Г. Караславов). Авторите на Академичната граматика, т. 3 (Попов 1983: 296) поддържат това становище, като смятат, че съюзът хем… хем… може да се разглежда както като съединителен, така и като съотносителен (разделителен). Близка до тях е позицията на Ив. Куцаров (2007), П. Радева (2002: 26–27) и някои други лингвисти, които отбелязват, че съюзът хем... хем... в зависимост от контекста може да се разглежда като съотносителен (разделителен), т. е. като съюз, който подразбира «изреждане, последователна смяна на явления или свързва сходни, възможни или взаимноизключващи се действия» (Попов 1962: 250), тоест показва редуващи се действия: Дружината хем вървеше, хем се спираше да се любува на очарователната зимна картина, но мълчаливо (Ив. Вазов).
Ив. Недев (1992: 284–286) акцентира върху употребата на хем с цел засилване на повтарящия се съчинителен съюз, което дава възможност да се определи семантиката на съюза като финален (подчинителен съюз за цел): «Старо, ще отида на тънка нива. Ще ида, хем да поизпуша тук-там, хем да напаса магарето, хем да ти наловя малко раци из подмолите на реката». П. Радева (2012: 161), разглеждайки и присъединителното значение на хем, посочва: «… хем е с доста широк семантичен периметър и варира от съчинителен до подчинителен съюз, без това да пречи на по начало присъединителния му характер, мотивиран от производността му от частицата».
Дискусионен е въпросът относно функциите на хем, при които той се използва като повтарящ се (то ест употребен няколко пъти) или като единичен съюз. Общопризната е употребата му във функция на повтарящ се съюз, докато еднократната употреба на хем почти не се разглежда в българската лингвистика. Обаче П. Радева (2012: 161) отбелязва, че хем «е специализиран да експлицира предимно присъединителни отношения», затова често се среща като единичен и дори незадължителен. При това понякога единичният хем може да се замени с двоен хем… хем… без промяна на смисъла (Радева 2012: 162).
Задачата на нашата статия е да определим какви какви функции на хем като съюз се проявяват при многократната и еднократната му употреба.
Ексцерпираният материал е събран от произведенията на български писатели, както и от български преводи на руски художествени произведения. Последните са взети от Успоредния корпус на руски и български текстове на Великотърновския университет, основната част от които се използва и в паралелния корпус на руския език (http://ruscorpora.ru/search-para-bg.html).
1. В рамките на съединителното значение най-характерна е двукратната употреба на хем, който може да съединява както самостоятелни предикативни единици в рамките на сложно съчинено изречение, така и части на простото изречение, преди всичко определения и обстоятелства, срв. съответно:
А Кубрат се облегна на тази патерица, сякаш цял живот беше ходил като сакат. И като се облегна на знамето Кубрат каза с хем старчески, хем детски глас: – Че къде съм? Каква е тази шатра? (Ан. Дончев. «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес»); Възрастният мъж, някогашно момче, ме погледна хем ядосано, хем преценяващо. Отсече: „Разбира се, че не е било възможно!“ (В. Колев. «Бялата зима на аристократите»).
Конюнктите, свързващи предикативни единици, могат да бъдат доста разширени:
Той хем стоеше пред мен, напращял от здраве и хубост, и забиваше белите си зъби в жилав бут на глиган, хем в същото време витаеше из някакъв друг свят – с прекрасни дами, които нямаха нощни гърнета под ложето си, в градини, в които цъфтяха нетленни цветя и се лееха неземни песни. (Ан. Дончев. «Странният рицар на свещената книга»).
Хем той смяташе, че всичко е предопределено, хем непрестанно диреше знаците, които съдбата – според него – непрестанно му даваше. (Ан. Дончев. «Време разделно»).
Да разгледаме семантиката на повтарящия се съюз хем:
1.1. Спецификата на съюза хем... хем... (напр. на фона на неговия синоним повтарящия се съюз и... и...) се състои в това, че той може да свързва вътрешно противоречиви понятия. Затова често употребата на хем... хем... е свързана с рефлексия и вътрешен конфликт. И с това даденият съюз наподобява такова средство за връзка, каквото е съюзният комплекс от една страна… от друга страна…
В следващия пример съюзът хем... хем... свързва два конюнкта, които съдържат прости изречения, посочващи едновременно наличие на две противоречиви състояния:
Те се прегърнаха по мъжки, сдържано, после поп Матейко пак отстъпи назад, гледаше го и цъкаше с език и хем му се радваше, хем му идеше да ревне с глас. (Ан. Гуляшки. «Златният век»).
Ето и друг пример за вътрешен конфликт, в който се съединяват две лични изречения с еднакъв субект със значение на емоционално преживяване:
И Севар хем беше недоволен, хем скритом се радваше, че Исак тръгва с тях. (Ан. Дончев. «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес»).
Двете съединени изречения могат да имат различни граматични субекти, но смисловият ефект е същият. В примера по-долу възприемащият (експериенцер) е общ за двете части:
Тони владееше хватките на някаква магия. Хем те пари с поглед като коприва, хем ти се иска да я прегърнеш (В. Колев. «Бялата зима на аристократите»).
Макар че вътрешният конфликт, вътрешната рефлексия са характерни черти на този съюз, хем... хем... може да се използва и без рефлексивна семантика, съединявайки две противоречиви ситуации:
Те са били проектирани и построени, но без да бъдат съобразени с големината на тръбите, така че хем цеховете са налице, хем не влизат в работа. (Б. Райнов. «Само за мъже»).
1.2. Понякога хем… хем свързва признаци, които допълват един друг. В примера по-долу хем съединява простите изречения в рамките на сложно съставно изречение с подчинено за цел. Действията в двата конюнкта протичат едновременно и са представени като добре допълващи едно друго:
Той премести дългата върлина в лявата си ръка, а с дясната побутна калпака си назад, та хем да избърше избилата пот по челото си, хем да се огледа по-добре. (Ан. Гуляшки. «Златният век»).
Вж. и още примери за безконфликтно отношение между съдържанието на конюнктите:
– Е, не се отчайвайте! – съжали го Фалконе. – Ако бъда избран за кмет, аз ще предложа на римските работници и студенти да дежурят безплатно по една нощ пред галериите и музеите. Представяте ли си? Хем ще танцуват, хем ще пазят националните светини от гангстерите! Вярвайте в бъдещето, приятелю! (Ан. Гуляшки. «История с кучета»).
Още утре, вика, променям завещанието, а тебе, вика, ще те джиросам на някое макро при Халите, хем да си върна малко от похарченото, хем да те пратя да се продаваш на тротоара, защото твоят занаят, вика, е само да се продаваш. (Б. Райнов. «Господин Никой»).
Потвърждава се позицията на П. Радева (2002: 21, 25), че при употребата на съединителните и разделителните съюзи един от компонентите може да отсъства без промяна на значението на изречението. Често първият конюнкт не съдържа експлицитното хем, обаче в изречението са представени средства, които позволяват да се предположи евентуално наличие на първата съставка на двоен съюз. Според нашия материал, такова значещо отсъствие на първата съставка особено е характерно за преводните произведения (например, Ан. Приставкин. «Пренощува облачето златно»):
А там те чака жива работа. Няма да ти отнеме повече от месец, хем и ще помогнем на Казахстан, ще осигурим хляба. (Ан. Рибаков. «Децата на Арбат» (прев. Здравка Петрова, 1988)).
В цитираното по-горе изречение съюзът предполага първи конюнкт, който би могъл да се въведе чрез съюза хем, срвн. с възстановената първа съставка: «хем няма да ти отнеме повече от месец, хем и ще помогнем». Наличието на формално неизразения съюз хем може да бъде установено благодарение на синтактичното равноправие на двата конюнкта и на едновременността на изразяваните ситуации.
Нашият материал потвърждава наблюденията на П. Радева (2012: 164–165), че в съвремената българска реч една от съставките на хем може да се замества с друг съюз. В нашия корпус в ролята на втората съставка се срещат съюзи за противопоставяне а и но:
На този прекрасен под се съвзе сега, но подовото отопление не работеше и ѝ беше много студено. Защото освен всичко друго лежеше съвсем гола. И хем не беше вързана, окована, а не можеше да се помръдне. Тялото ѝ беше като чуждо, пръста си не можеше да помръдне. (Борис Акунин. «Ф. М.» (прев. София Бранц, 2007)).
В следващия пример вторият конюнкт аналогично се въвежда чрез съюза но и:
Сега ръководителите на АПК си блъскат главите с какви култури да заместят лавандулата и ментата хем да не искат много ръчен труд, но и да са доходоносни, затова разорават някои участъци, опитват едни или други култури, но полето, недружелюбно към новаторски експерименти, става всяка година по „марсианско“, напомня кътче от пейзажа на друга планета, по-изостанала в агротехническо отношение. (Ан. Гуляшки. «История с кучета»).
2. Нашият материал дава единични примери за хем като съюз, който смислово противопоставя или съпоставя второто изречение на първото. «Логически двете изречения взаимно се ограничават» (Попов 1962: 254). За разлика от повечето употреби на съединителния хем, тук редът на следването на простите изречения в състава на сложното съчинено изречение не може да се промени. Например противопоставителното значение можем да открием в преводния текст:
Не ме ли лъже моето духовно зрение? Единият е блестящ носител на властта – хем в какъв жалък вид! Къде е сърменият му халат с медалите, къде е сабята му? (Л. Соловьов. «Повест за Настрадин Ходжа. Книга втора. Омагьосаният принц» (прев. Ив. Костов, Р. Русев, 1983).
В следващия пример единократното хем противопоставя второто просто изречение на първото и носи противопоставителна отсянка, но само в рамките на отстъпително значение. Същата функция на хем отбелязва и П. Радева (2012: 164), като подчертава семантичната еквивалентност на дадения съюз на редица други съюзи със значение отстъпителност (пък, макар че, въпреки че), както и на но и а, които се смятат за противопоставителни. Това обединение на съюзите в една функционално близка група изтъква минималната семантична разлика при употребата им.
А къде работеше вашият квартирант? – върна се Стас към темата, която ме интересуваше далеч повече от капиталния ремонт. – Ох, забравих как беше, хем ми го каза… нещо, свързано с нефта, в някаква фирма. Частна. (Т. Полякова. «Милионерша търси запознанство» (прев. Ив. Митева, 2004)).
3. Друга синтактична функция на съюз хем… хем е свързването на съотносителни действия, които се изключват или се редуват във времето. В тази своя функция хем може да се смята за разделителен съюз. Такива употреби са единични.
Дружината хем вървеше, хем се спираше да се любува на очарователната зимна картина, но мълчаливо (Ив. Вазов. «Под игото»).
Цяла нощ зъзна и, насън ли,наяве ли, нещо го кършеше, хем му зле, хем уж го поотпусне и пак зле (Ал. Солженицин. «Един ден на Иван Денисович» (прев. В. Райчев, 1990)).
4. Още една синтактична функция на съюза хем, която се открива в нашия материал, е функцията на присъединителен съюз.
В такъв случай хем присъединява допълнителна информация (допълнително съобщение, основание, забележка, добавка, хрумване, изясняване (Попов 1962: 257)), която може да играе уточняваща, поясняваща роля за вече завършена мисъл. В такъв случай съюзът хем е синоним на присъединителния съюз и при това.
– Не е така, Иско. Старите вярват. Хем здраво. В смъртта вярват те. Затова са изпълнителни. (Ан. Страшимиров. «Хоро»).
Тук хем присъединява разширена част към вече синтактично и семантично завършено изказване, като добавя допълнителна, но значеща информация, която би могла да се изрази и без парцелация.
Следователно можем да говорим за 4 основни функции на съюза хем: съединителна, противоставителна, разделителна и присъединителна. Според структурните особености союзът хем може да бъде повтарящ се (с възможна компенсация на едната от частите с друг съюз или семантика) или еднократен.
Като повтарящ се съюз той изразява съединителни и разделителни отношения.
Като еднократен съюз изразява противопоставителни и присъединителни отношения.
Перспективи на изследването се състоят в по-задълбочен анализ на синтактичните функции и структурните му особености и изследването на еквивалентите на българския съюз хем... хем в руски език. Материалът на успоредния корпус показва, че хем... хем рядко се превежда на руски език като съюз и… и... . На закономерностите на избора на руските и българските съответствия ще бъде посветена следващата ми работа.
БИБЛИОГРАФИЯ
Брезински 1995: Брезински Ст. Кратък български синтаксис. Унив. издателство «Св. Климент Охридски». София.
Куцаров 2007: Куцаров И. Теоретична граматика на българския език: Морфология. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. Пловдив.
Недев 1992: Недев Ив. Синтаксис на съвременния български книжовен език. София.
Ницолова 2008: Ницолова Р. Българска граматика. Морфология. Унив. издателство «Св. Климент Охридски». София.
Попов 1983: Попов К. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 3: Синтаксис. Изд. на БАН. София.
Радева 2002: Радева П. Записки по синтаксис на съвременния български книжовен език. Сложно изречение. Унив. издателство «Св. св. Кирил и Методий». Велико Търново.
Радева 2012: Радева П. Динамика в синтаксиса на съвременния български език. Унив. издателство «Св. св. Кирил и Методий». Велико Търново.
Стоянов 1983: Стоянов Ст.. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2: Морфология. Изд. на БАН. София.
