Понятието интерференция е дефинирано още от Вайнрайх (Вайнрайх 1968: 1), а именно, че интерференциите представляват отклонение от нормата на езика, което се появява в речта на билингвалния индивид като резултат от близостта му с повече от един език, т.е. като резултат от езиков контакт. При близък контакт на два езика във всяка комуникативна ситуация често наблюдаваме смесване на кодовете или възникването на т.нар. интерференции. Интерференциите са явление, което възниква в речта на билингвалния индивид (или на индивид, попаднал в двуезична среда) и представляват отклонение от езиковата норма на единия език под влияние на другия. Това отклонение е следствие именно от езиковия контакт. Много често интерференциите са двустранни (като при билингви това е постоянно явление) – проникването може да се осъществи в посока от майчиния език към чуждия език или обратното, не толкова типичното явление – от чуждия към майчиния език. Цел на изследването ни е именно втората посока на реализация на езиковата интерференция – наблюдение на чуждоезиковите (чешки) елементи, проникнали в майчиния език на българите, живеещи в Чехия. Обект на изследването ни е комуникацията на потребителите на най-големия български интернет форум на www.bg-mamma.com в два случайно подбрани подфорума, ползвани от българи в Чехия – „Бъдещи и настоящи мами в Чехия 6“ и „Чешки мамчета и дреборанчета 5“ като една от множеството нови типове ситуации на компютърно опосредствана комуникация, при които каналът за връзка е интернет средата. Като резултат се оформят варианти на речта с различна композиционно-структурна организация, които се отличават с вариантност на реализацията и жанровете в зависимост от водещите функции, комуникативната интенция, събеседниците и др. Мени се начинът на говорене и съществува йерархия от регистърни слоеве, като се съвместяват особености на спонтанната устна и писмена реч; на два езика и на две графични системи; на буквени и на прагматични знаци и др. (Кирова 2007)[1].
Езикът на изследвания интернет форум е специфичен до известна степен, тъй като той представлява място, обединяващо потребители, които взаимодействат и общуват помежду си, водени от общи си интереси или каузи. Затова от лексикално-семантична гледна точка в изследвания материал се срещаме най-често с теми, свързани с майчинството, раждане, отглеждане, възпитаване на деца, и точно от тази тематична област са и интерферемите, които са най-често срещани в ексцерпирания езиков материал.
Освен това ние наблюдаваме, както отбелязва и С. Мицова в своята статия „Някои лексикални и граматически промени в процеса на акомодация в речта на българи, живеещи в чужбина“[2], един речев колектив като част от нов тип езикови общности, чиито членове са българи емигранти. Членовете на досега изследваните български общности в чужбина до началото на този век са главно емигранти от България, трайно установили се в страната домакин. Под влиянието на различни политически и икономически причини, те са скъсали почти напълно връзката с родината си. Езиковата ситуация, в която се намират тези общности е екзоглосна и небалансирана (Николски 1974[3]) с доминиращ език на държавата домакин. Освен наблюдавания билингвизъм, заради субординираната употребата на езикови формации на два езика (езика на страната домакин и български език), те са поставени и в условия на субординирана диглосия, поради употребата на различни езикови формации на българския език, в зависимост от социалната им престижност (Бел 1980: 154)[4].
Но социолинглистичната ситуация, която е обект на нашето изследване, е доста по-различна – това е езикът на опосредстваната интернет комуникация на българи, живеещи най-вече сравнително кратък период в чужбина. Потребителите на тази група във форума на www.bg-mamma.com (българи, живеещи в Чехия) се намират в ситуация на т.нар. социален билингвизъм, като при болшинството от тях можем да посочим, че двата езика (чешки и български) съвместно съществуват в рамките на един речеви колектив, който е част от многоезична общност, като те се намират във фазата на начален билингвизъм (в терминологията на Ангел Пачев – Пачев 1993)[5].
Опитваме се да обясним появата на отделните интерфереми (т.е. грешки, допуснати под влиянието на чуждия език върху майчиния), като предполагаме, че в една голяма част те не са породени от ниска езикова компетенция по майчиния език, и да потърсим обективни причини за тяхното може би съзнателно допускане, тъй като е очевидно, че майчиният език е много по-устойчив на интерферентни влияния[6]. Във форума наблюдаваме не само оформянето на две паралелно съществуващи системи от езикови понятия и в двата езика – чешки и български, често липса на осъзнато и последователно превключване с правилен избор на съответния езиков код, но и съзнателно използване на чуждоезиковите елементи. Също така вниманието ни е насочено към това кога това превключване и смяна на кодовете е наложително.
Изследването на езиковата ситуация при речеви колективи от този тип е задача, свързана с обемна работа и анализ на голямо количество емпиричен материал. Но справянето с нея би допринесло към проучването на съвременната българска езикова ситуация, която, както се вижда от предложените тук факти, вече излиза извън националните граници (Мицова 2013: 149). Българският език съществува в речевата си реализация в многочислената българска диаспора по света и изследването на комуникацията и на речта на българите извън България може да допринесе за интересни наблюдения за устойчивостта на майчиния език в чуждоезикова среда.
Представеният по-долу езиков материал представлява лексикални интерференции за по-добро разбиране и улесняване на комуникацията, които се пораждат в речта от т. нар. езиков комфорт (Гладкова-Ликоманова 2002:44)[7]. В двуезична среда взаимният езиков комфорт зависи от езиковата компетенция на двамата участници в разговора. На езиков комфорт се дължат повечето от интерференциите в речта на билингвите. От една страна, говорещият не може да намери в речниковия си запас на родния си език точната дума, което го кара да използва дума, подобна по смисъл, но взета от системата на втория, чуждия език, което се оказва по-лесно. От друга страна, откриването на точната дума изисква повече усилия и време, затова говорещият посяга пак към елемент от чуждия език, което се оказва по-бързо и пестящо енергия и усилия[8]. Но в нашия случай можем да говорим и за проява на този езиков комфорт и заради несигурност в езиковата компетентност на събеседника и стремеж (съзнателен или подсъзнателен) за избягване на двусмисленост или недоразумение, особено при думи, които са понятия с определен юридически смисъл (детски надбавки, отпуск по майчинство, здравна застраховка, социални помощи, данъчна декларация, помощи за безработни и др.) Така че в нашия езиков материал и в специфичната комуникативна среда на форума на българите в чужбина наблюдаваме и прагматичен елемент на съзнателна употреба на интерфереми[9].
За интерференция не приемаме случаите, когато в текста се срещат реалии, названия на предмети, стоки, типични чешки храни, чешки търговски марки или цитиран чешки текст (напр. фолклорен или цитат от художествената литература), изписан на български:
На ден яде и по 2 крем4ета – пудинг или Мати, Прибина4ека го обожава и разни други а вие мами давате ли такива не6та ве4е?; Аз копувам мазанец, той ми е най-близък до козунака, хич ме няма в печенето; Става дума за пърши пърши йен се лейе... там има подобен текст кукачка йе закукала, паненка йе заплакала...лелелеле как изглежда това на кирилица...; Има едни – првни лжичка се казват на Хами – моркови и броколи... ей такива като почне да яде по бурканче...тогава май има смисъл от готвене и тн....; А диетата е по строга и от моята. Сухи рохлики, варени моркови, картофи, ориз, банани и ябълки.
Още при поздрав наблюдаваме смесване на двата кода (при среща и раздяла), дори в случаи на обръщение:
Aхой банда, те ни заключили темата докато спиме. Къде сте, какво правите??? (ч. ahoj – здрасти, здравей); Ахой, днес е прошка, ако с нещо някой съм обидила извинявайте.; Ахой, мами в Чехия!; Ахойте и от нас; Ахойки; Ахой и от нас; Хайде чаоки за сега, ще ходим да се оправаме за къпане; Наздар маминки (ч. nazdar maminky – здравейте, мамчета); Олеее много сте писали холки (ч. holky – момичета).
Най-често във форума се употребяват съществителни и прилагателни имена от чуждия (чешки) език, с което се преодолява неудобството при търсенето на точния термин, тъй като темата на онлайн дискусията е свързана най-вече с областта на майчинството и отглеждането на децата и конкретното семантично гнездо на лексеми, свързани с него. И именно в такава комуникативна ситуация, отнасяща се до конкретен житейски аспект, се прибягва до употреба на „лексикални единици, придобити в речевия запас на отделния индивид, в процеса на акомодация към живота в държавата домакин и нейната културна среда“ (Мицова 2013: 149). Понякога съществителните са включени в българския текст в кавички и с транскрипция на български, можем да наречем тези случаи осъзната интерференция:
Миленче, тъкмо щях да те питам как е малката „принцезна“, наддава ли добре и т.н., но ти ме изпревари. (ч. princezna – принцеса); Ние с половинката в четвъртък ходихме на „предпородни курс“ в нашата болница (ч. předporodní kurz – курс за бъдещи родители); Отиваме в Прага да оглеждаме „кочарки“ (ч. kočárek – детска количка); Засега всички видеозони показват „хлапец“, да видим, докато не излезе на бял свят, не е сигурно (ч. chlapec – момче); Миленче, май и горните и кучешките заедно иначе, тя не ще да ги лизне тези „коусатка“, силиконовите, само морков или краставица помага... (kousátko – играчка залъгалка за бебета (за гризане); Изследванията показват „вшехно в поржадку“, което е за очудване, като се има предвид, че от 15-ина години съм лакто-ово-вегетарианка. (ч. všechno v pořádku – всичко е наред).
Но най-често съществителните имена са включени в текста във формата им за именителен падеж единствено число на чешки; има и случаи, когато към съществителното е добавена и членна морфема:
Имам спешно питане – днес ми дойде позванка за контрола на туберколозната ваксина. Вие водихте ли дечицата на такова нещо и какво представлява? (ч. pozvánka – покана); .. не е задължително да е в един ден няколко ваксини, на мен педката обаче ми го е контролирала, не в породницата... (ч. porodnice – родилно отделение).
Когато се срещаме с номинална синтагма, прилагателното най-често е членувано:
Аз не съм запозната как стоят нещата с преходния побит, но данъците се подават до края на март, така че има време... или това са други данъци (ч. přechodný pobyt – преходен, временен адрес, временно пребиваване); Момичета, да питам къде се подават документите за тази едноразовата давка за новородено в Цз? (ч. jednorázová dávka – еднократна помощ); Тези дни ще ходя да подавам за едноразовата давка и куп други неща...; Днес получих писма за родичовския приспевек...нещо не мога да се светна точно каква е схемата ама щото и не съм чела внимателно (ч. rodičovský příspěvek – майчински); Ванче, и останалите дето сте подавали скоро за тази едноразова давка за 17те хил. – искаха ли ви документ от цизинецката полиция за престоя ви в ЧР? (ч. cizinecká policie – отдел за чужденци в полицията); Отиваш там дето се издават месечни и рочни карти (Хлавни надражи) и питаш дали имаш право да ползваш безплатна карта за дете до 3г +допровод за теб и мъжа ти (ч. roční karty – годишни карти); Фиаловата водичка я пробвахме в болницата – всичко ни беше лилаво (ч. fialová vodička – лилава вода, използва се за лекарството хиперманган); В страната има много факултни немоцници, в Бърно също са доста, вкл. Обилни трх и Бохунице. Тук изражда породната асистентка и от нейната компетентност зависи всичко, доктора присъства в момента на раждането, но не се намесва. (ч. porodní asistentka – акушерка); Имах предвид Немоцницата в Бохунице. За ролята на породната асистентка и аз бях чувала, но не знаех, че докторът само гледал сеир ....; Относно данъците какво реши? Аз съм оставила тая работа на мъжа ми да се погрижи, че не ми се занимава честно казано, последно разбрах, че от финансовия уржад искали да правят индивидуални интервюта (ч. finanční úřad – данъчно управление).
Можем да се срещнем и с чешко съществително, което е свързано в синтагма с българско прилагателно: ... тази количка е доста мобилна и лека, засега съм ползвала само зимната корба и мога да кажа, че е супер.. (ч. korba – част от детска количка). Понякога наблюдаваме и мофрологична промяна – думата лист по аналогия получава българско окончание за множествено число: Със себе си вземаш само родните листове, може и копия, искат ги само за сверка и ти ги връщат (ч. rodný list – свидетелство зараждане).
Интерференции с морфологични изменения (с добавяне на членна морфема) се срещат и при субстантивирани прилагателни:
Миленка, аз не съм имала проблем с родичовския, подадох още след раждането, тъй като не вземах матерски и след 2 мес. започнаха да ми го изплащат (ч. rodičovský příspěvek – детски надбавки); за родичовския мисля да ходя тези дни, зависи кога работодателят ще ми попълни документите, но най-късно февруари трябва да съм подала, не ми се мисли на какви опашки ще се редя; моето мнение за родичовския също клони към 2 г, въпреки че ми се иска да си стоя дълго с малката и да се гледаме, но парите са си пари, и инфлацията си расте дето казва Ради; добре направих, защото едвам дочаках да изляза в матерска, толкова ми беше тежко, едно отпуснато и никак не издържах на дълги разходки (č. mateřská dovolená – отпуск по майчинство); мале и тая дъртофелка от Улицата била техотна, вкараха нова интрига (těhotná žena – бременна).
Поради недобрата езикова компетенция на комуникантите едно и също прилагателно в ексцерпирания материал може да се срещне и в женски, и в мъжки род (според членната форма), в единствено или в можествено число като плуралия тантум:
Руми ти подаде папири за новите родичовски? Аз ще ходя утре... (ч. rodičovský příspěvek – детски надбавки); Аз не съм получила писмо за родичовската, дали защото сега съм в матерска???; И аз мисля, че ме разкарват по всевъзможни начини за тия породни, затова и ме накараха да жадам от социалните, ама не ми се пишат простотиите им сега да ви занимавам и аз (ч. porodné – еднократна помощ при раждане); Ще дойдат породните, държавата праща пари винаги към 25. число на месеца, така че изчакай до края на другата седмица, да не се разкарваш излишно; На всичкото отгоре ме накара да подам за придавка, там също много листи изписани, чак потвърждения, че в БГ не съм взимала помощи (ч. přídavky (na děti) – детски надбавки).
Интерферемите – номинални синтагми, състоящи се от три или повече компонента, се реализират без никаква морфологична промяна, само транскрибирано, като остават и чешките падежни окончания в номиналната фраза, т.е. тя се заема като готов конструкт:
Утре съм на одбер плодове води, стискайте палци (ч. odběr plodové vody – вземане на околоплодна течност)
В ексцерпирания материал често се срещаме и с чешки глаголи, но спрегнати с български окончания:
Момичета, аз вече жадах за родичовска, голямо моткане пак, много съм отчаяна от тези служителки, за нищо не стават (ч. žádat – искам, моля, подавам молба); Как се жада за тия детски, дето са 500 крони в заплатата? Мъжа ми питал и от работата му казали едни глупости, един вид няма да стане тая работа, та искам да проверят как всичко вземат, само ние с нашия късмет не можем; Ще имам нет а може да се домлувим нещо с кои иска (ч. domluvit se – уговоря се); Доре, ще не съм ги почнала кузунаците, но вчера правих торта опит, че нали ни се близи ЧРД-то да сме подготвени (ч. blížit se – наближавам).
Под влияние на родния език окончанието на чешкото прилагателно за среден род от чешката номинална синтагма-интерферема е променено от -е на -о, а прилагателното за множествено число женски род получава окончание -и вместо -е:
Китайско зеле свекърва ми прави като слага лимонтозу вари листата на зелето, с чинско зеле доколкото знам прави сърмите, аз все още не съм правила сърми в живота си (ч. čínské zelí – китайско зеле); Децата приемат побита и гражданството на родителя, не получават автоматично, което е простотия, щото украинци и виетнамци цял ден киснат в цизинецка и за 2-3 м престой си вадят и трвали побит и родно число и какво ли не..., ама кой му е притрявало чз гражданство, да са живи и здрави децата (ч. rodné číslo – ЕГН); Ани, като описваш за песните – сетих се, че на левни книги има мн евтини дискове с детски песнички, що не вземеш някой от там да си пее детето (ч. levné knihy – евтини книги).
Морфологична интерференция от родния към чешкия можем да срещнем и при съществителните – в долупосочения пример в чешката дума cukroví (мн.ч., ср.р.) е добавена наставка -ка за ж.р. (в случая в мн.ч. -ки), по аналогия с българската дума сладки:
Не сме измислили още манджите, но едва ли ще ми остане време да се занимавам много в кухнята, най-много и ние скара да направим, нашия тати ще помага и така, за цукровки ще намеря време, аз по сладкото съм луда (ч. cukroví – сладки).
В ексцерпирания материал наблюдаваме и обратния случай – слагане на чешка наставка на съществуващото българско прилагателно:
Ани, дай си адреса на лични, аз ще ти пратя едно цедечко с детски песнички на МР3, само че няма да имаш спевник и малко по-трудничко ще ги пропееш. Само към едни имам текстове, но ще ти ги сложа там като текстови файл (под влияние на textový в словосъчетанието textový soubor – текстов файл); Смятам да раждам в Бърно, Факултетната Болница в Бохунице – защото тя ми е на 10 минути път (под влияние на чешкото прилагателно fakultní в словосъčетаниетo fakultní nemocnice вм. факултетска, въпреки че правилната номинална синтагма според българския узус е университетска болница).
Като интерференции са отчетени и фразеологизирани и устойчиви словосъчетания:
Аз май изобщо няма да жадам за нови приспевки, защото, от януари ще ми запишат Емето на ясла, и така и така ще трябва да се обадя на соц. Да ми ги спрат... така че май о старост мин (ч. o starost míň – една грижа по-малко); Този ураган при нас ниц-моц, ама по тв то като гледах... големи бели направил... (ч. nic moc – нищо особено); Празника като всеки ден – ниц – моц.
Най-многобройни, след случаите на интерференция при използването на думи от специфична речева сфера, са случаите на интерференция без използване на конкретни термини. Това са случаите на т.нар. езикова ленивост или езиков комфорт, а именно когато съществуват думи – пълни преводни еквиваленти на чешките думи или словосъчетания и в случая не е необходимо да се използват чешките такива, тъй като те не са със семантиката на някаква реалност, предмет, факт, събитие, термин, типични само за чешка среда и няма прагматична мотивораност да бъде избрана чешката, а не българската дума.
Аз витамини не давам, има едни мултивитамин ли бяха – като бонбонки се цуцат – (ч. cucat вм. смучат); Имам временно жителство и дори – чешко родне число (ч. rodné číslo вм. ЕГН); Друга новинка е, че се научи да рови из шкафовете, отваря шуплики и вади......... вадиииииииииии.......леле мамина помощничка. (ч. šuplík вм. чекмедже); Миленка, още не съм започнала да обхождам обходите, но още когато си мечтаехме за бебенце, сме ходили на оглед из магазините за бебешки стоки. (ч. obchod вм. магазин); За Диазепама, и на нас един доктор-неврохирург ни предложи да сме и давали малка давка нещо успокоително цял месец, но невролога не ни спомена за лекарства. (ч. dávka вм. доза); Миленке, цз и бг си признават шоф. книжки на взаем, така че давай (ч. navzájem вм. взаимно).
Рядко в екцерпирания материал думите се срещат изписани в чешки вариант, като понякога те са и без диакритични знаци (вероятно отново поради недостатъчна езикова компетенция по чуждия език):
В нета намерих че в чехия се продават толкова вида пелени и вкладачки – plenky a vkládačky; Нашия тати днес замина на soustredeni а аз съм голямо шубе и как ще заспя сама хич не ми е ясно...там ще е чак до неделя.
Интересен е фактът, че в ексцерпирания материал регистрирахме само два примера на езикова омонимия:
А с какво си мажеш зърната, спомням че страшна болест беше, плачеше ми се по едно време като дойдеше време за кърмене (ч. bolest – болка); Иначе от смекта или ентерол – смектата е глина, сгъстява столицата, а ентерола са бактерии (ч. stolice – изпражнения)
От анализа на екцерпирания материал можем да направим извода, че съзнателното използване на чуждоезиковите елементи не може винаги да бъде квалифицирано като негативен трансфер. В изследвания от нас форум наблюдаваме проява на съзнателна интерференция като функция на специфичната комуникативна ситуация: за избягване на двусмислици при лица, невладеещи добре както чуждия, така понякога и майчиния си език. Интерференцията е съзнателна интенция, нарочно превключване на кодовете, използвано от комуникантите с определена цел на общуването. Лексикалните интерференции служат за по-добро разбиране и улесняване на комуникацията, но те са дори и осъзната лингвистична и комуникационна стратегия при субординирания билингвизъм.
