Все по-често казваме, че светът става все по-малък, общуването между хората от единия до другия край на света вече не е зависимо от пощите и транспорта и разстоянията между континентите не са това, което са били някога, а изучаването на чужди езици се превърна в приоритет за много хора с най-различни професии и интереси. От всичко това обаче следва ли, че всеки, който владее даден чужд език, може да превежда? Кой може да превежда? Какви са критериите, на които трябва да отговаря преводачът? Докъде стига свободата на преводача и трябва ли той да познава добре българския език? Може ли всеки филолог да бъде преводач? И още много на пръв поглед елементарни реторични въпроси...
Решението ми да обърна внимание върху речта на преводачите е породена от зачестили случаи, с които се сблъскваме в отпечатаната у нас преводна литература и които издават не добро познаване на родния език. Един филолог може да владее до съвършенство чуждия език и въпреки това да не осъзнава колко тънкости му убягват в използването на родния. Всеки си мисли, че българския си го знае.
Пропуските, за които ще стане дума тук, са от разнообразен характер (непрецизно четене на оригинала от преводача; неточности поради небрежност, непознаване на реалии; затруднение при предаването им на другия език; прибързано четене и/или писане; липса на редакция, както от преводача, така и от издателя; изпускане на срокове и т.н.), но целта в това изложение не е само да определим причините, а с помощта на илюстративен материал от студентски (учебни) и обнародвани (професионални) преводи да се покаже докъде може да се стигне, ако не сме чувствителни към родния си език. Едно и също ли е, ако напишем/кажем: Той никога не се върна или Той не се върна повече или Той никога повече не се върна?
За съжаление в издаваната у нас преводна художествена литература се наблюдават примери на недобросъвестни преводи. В настоящия материал са представени някои от най-характерните явления на силна интерференция на чешкия и словашкия език върху преводите на български. Използвани са примери от студентски преводи, но също така и от издадени книги, чиито преводачи безспорно отлично владеят чуждия език.
Интерференцията (в случая чешка и словашка) се наблюдава на граматично и на лексикално равнище. В изложението ще бъдат посочени примери въз основа на ексцерпиран материал от шест преводни книги на различни чешки и словашки автори (В. Мацура. Информаторът, 2010; В. Незвал. Като две капки вода, 2008; Я. Рудиш. Небето над Берлин, 2010; М. Хворецки. Компаньонът, 2012; М. Хейкалова. Доказателства за нейния живот, 2013; Я. Яндоурек. Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила, 2010), отпечатани в период от пет години (2008–2013).
Като се изключи точно установеното подреждане на енклитиките в изречението, за славянските езици (вкл. българския) е характерен сравнително свободния словоред. Това означава, че разместването на отделни части на изречението може да служи и за словоредно маркиране на определена част от изречението. Затова когато едно изречение е поднесено по различен от обичайния словоред, читателят го възприема като словоредно маркиран. С тази особеност трябва да се съобразяват и преводачите: ако изречението в оригинала не е словоредно маркирано, не би трябвало да звучи така и в превода.
Всеки не може да е Гагарин (вм. Не всеки може да е Гагарин, чеш. Každý nemůže být Gagarinem) (ЯР 75)
... разминаха се за съвсем малко (вм. съвсем за малко) (МХ 11)
… сега през зимата там никого няма да има (вм. там няма да има никого, чеш. teď v zimě tam nikdo nebude) (ЯР, 58)
Членуването в българския език е една от трудните особености при изучаването му от другите славяни. Оказва се обаче, че и българите могат да бъркат употребата на членуваните форми. В някои от примерите е ясно, че грешките са допуснати при редактиране, като последният вариант е останал непрочетен/нередактиран.
Сега стоим на улицата, лятна нощ е и двамата ни боли главата (вм. и двамата ни боли глава) (ЯР, 176)
Знаеш ли кога най-силно усещам Божието присъствието? (МХ, 29)
По-често се среща удвояване на показателно местоимение (използвано в чешки и словашки вместо определеност и членуване) и съответната членувана форма в българския превод:
Това не бяха тези същите родители, които ми позволяваха всичко. (слов. Toto už neboli tí istí rodičia, čo mi všetko dovolili.) (MX, 29)
В преводите от чешки и словашки език често се среща и обратното явление – засилено изчистване на текста на превода от маркерите за определеност/неопределеност като един, някой, членуване, показателно местоимение (този), притежателно прилагателно (мой, ми) и др.:
Така той за десет дни си изкарвал пари за месец (вм. за цял месец, за един месец) спокоен живот. (ЯР, 11)
Дните не намаляват, не препускат лудо напред, не се смесват, просто са (вм. просто ги има, просто съществуват) (ЯР, 102)
Интерференция се наблюдава и на морфологично равнище при буквален превод в употребата на представки и предлози:
с такива знания всякога и всякъде (вм. навсякъде) ще си изкара прехраната;
залях си кафето (чеш. zalil jsem si kávu);
чичо страшно се разядоса (чеш. rozzlobit se – ядосам се) (ЯР, 27);
това е само една игра, която ще ти заплати (вм. плати, изплати; слов. zaplatiť) ежедневните разходи през следващите три месеца (МХ 101);
и ето че сега Катка се свежда (вм. навежда) над креватчето (МХ 2013);
само през зимата ще трябва да додавам (вм. добавям, довнасям; чеш. dodat, dodávat) нещо за отопление (МХ 102);
пропуснах (вм. пуснах, слов. propustit) да влезе млада двойка (МХ 99);
за (вм. с) почти цялата си месечна заплата си накупих нови дрехи; настояваше на това, че ... (вм. за това; чеш. trvat na tom).
думите ѝ излизаха измежду (слов. рomedzi) устните (МХ 2013);
При превод от чешки се среща и употреба на остарелия в нашия език предлог „о“, който е не намясто в съвременната българска реч:
О прегърбените дървета пред входа се опира декемврийският въздух;
о стълба беше подпряна малка шкода.
Типично за чешкия и за словашкия език е, че разположението на предметите в зависимост от тяхното състояние или форма се определя много по-точно, отколкото на български. Например относително високите предмети обикновено „стоят“, по-ниските, разположени върху хоризонтална плоскост – „седят“ или „лежат“, закачените – „висят“ и т.н. Затова на чешки Na ledničce ležely dva klíče звучи нормално, но на български На хладилника лежаха двата ключа не съвсем. На български по-добре звучи Върху хладилника имаше два ключа или Двата ключа бяха върху хладилника.
При недобре построени изречения в българския, както и в останалите славянски езици, лесно може да се получи двусмислица, като тук изключваме съзнателно търсените подобни ефекти в пресата при оформянето на заглавия и др.:
При обсъждане на общата декларация премиерите обсъдиха ситуацията в Русия, с надежда тя да се успокои.
В последното изречение освен двусмислица присъства и досадно повторение на еднокоренни лексеми. За съжаление такива примери се наблюдават често не само в студентски преводи, но и в пресата:
Оттам се свързах с директора на дирекцията за Връзки с обществеността Иван Иванов.
Над 90 % от добрите впечатления за България произтичаха от натрупани впечатления от предимно летни почивки у нас.
Злорадо се радвах на всеки негов неуспех.
Несъмнено обаче най-голям капан за преводачите са повторенията на относителни, показателни и неопределителните местоимения, както и натрупването на множество наречия едно до друго:
– Тия монаси са въплъщение на дявола, – крещял той като побъркан в посока към пътя. Тези крясъци никак не се харесали на един достопочтен капелан, който чул за това. (ВН, 13)
Остави тенджерата с миш-маша, в който имаше яйца, които моята Женя не понасяше. (ЯР, 32)
Игор знаел това и затова много не говорел. Само сам на себе си и на няколко приятели. (ЯР, 21)
Настояваше на това, че той трябва да бъде този, който тъче всичките тези нишки.
Това му се стори смешно, затова не след дълго стана и се запъти към града. На улица „Перщин“ вече издигаха барикада. Наложи се да се изкатери по нея като по стълба. В края на краищата, това вече го умееше от Виена. Засега това беше просто една малка чешка барикадчица (ВМ, 100)
Натрупването на наречия, съюзи и частици в едно изречение е нормално за чешкия език, но не звучи добре в българския:
Упреквал я за това още когато като жив се връщал от кръчмата (ЯР, 100)
… откъдето понякога идва някой при нас да ни посети (ЯР, 133)
Тук ще привлека вниманието към още един вид повторение, известно като тавтология. Употребата на еднакви или близки по смисъл думи също може да се окаже препъникамък за пишещите и превеждащите:
След два дни той се обади за няколко обобщаващи цифри, уточняващи детайлност.
Думата познание тук се произнасяла особено подчертано, сякаш написана с главна буква. (ЯЯ, 77)
професионалният научен работник
отначало на пръв поглед бяха против мене
Каквито и грешки, неточности и грапавини да се появяват в преводната литература, най-голямо разочарование за филолога, а и за обикновения читател, е буквалният превод. Точно той, от една страна, издава безсилието на преводача да намери подходящата дума на родния си език, следователно подсказва и неумението му да използва богатството на родната реч пълноценно и творчески. От друга страна, на преден план излиза интерференцията, която пречи на преводача да се освободи от влиянието на чуждия език и да разгърне възможностите на българската реч:
физическите работници
обитава същата клетка като мен
преди да положите слушалката
беше се забрадила с найлонова розова кърпа
години наред тук е било изпитано място за умиране
чужди особи (слов. cudzie osoby)
на гърба ѝ се появи гъша кожа (слов. husia koža)
почиваше си върху лежащ стол (вм. шезлонг, слов. ležadlo)
ще свършиш без цент в джоба (вм. без пукната пара в джоба)
бях изнемощял от пресилване (слов. оd vysilenia, вм. изтощение)
някога четях комикси, а сега – листата с менюто (слов. jedálne lístky)
Заедно с буквалния превод може да се нареди и неосъзнатото преводаческото „словотворчество“. Тук нямаме предвид онова словотворчество, което се налага от автора на оригинала, неговата стилизация и експресивност. В такива случаи е естествено и задължително преводачът също да прояви творчество, да се консултира, да създаде и той нова лексема. Но не и да се създават псевдонови думи като:
панелната кула на блока (слов. vežiak, kde býval)
първопритежателят на дома (слов. zakladateľ domu)
когато се разхождал по корзото (слов. korzo – главна улица)
телодържание (слов. držanie tela)
перини (вм. пухени завивки; слов. periny)
стародавното немско название Пресбург (вм. старото)
обеща ми персоналистката (вм. служител в отдел „Човешки ресурси“ или „Личен състав“)
Само защото преводачът е под влияние на интерференция или просто не се сеща за съответната лексема на български, е напълно неоправдано и неуместно. Някои от примерите на интерференция ясно показват откъсване на преводача от българската езикова среда, липса на контакт с носители на езика, и може би най-страшното, отсъствие на редактор на преведения текст.
дай ни мобила си (вм. мобилния, мобилния телефон; слов. mobil)
Контото ми беше на минус, поради което ми бяха блокирали картата.
На адептка като мен в никакъв случай не би бил от полза. (ЯЯ, 79)
За да не звучи черногледо написаното дотук, ще цитирам преводачката Анна Златкова, която неотдавна беше споделила своето отношение и лични разсъждения в онлайн пространството: „Ако от всеки превод съм научила едно или друго, всички постепенно ме научиха на търпение, постоянство, и дисциплина. […] Изостриха наблюдателността ми, дадоха ми окото и за детайла, и за цялото, дадоха ми зрение за дърветата, но и за самата гора. Развиха въображението ми. […] Защото без тълкуване преводът е скучно редене на речникови единици. Преводът е един вид екзистенциално занимание: непременно те изправя пред императива да избираш. Можеш да се опираш на опита, но трябва да помниш, че той никога не дава готови решения. Преводите ме научиха както да обуздавам пристъпи на самонадеяност, така и да преодолявам колебания и нерешителност и да понасям последствията от направения избор...“ (http://www.goodreads.com/review/show/572850443).
До голяма степен споделям тези разсъждения и за да завърша отпимистично, смятам следващия материал, посветен на интерференцията в художествените преводи от славянски езици, да бъде допълнен и илюстриран с примери от прекрасните преводи на българските преводачи, защото такива има много, много повече от другите, и те заслужават нашето внимание.
ИЗПОЛЗВАНИ РЕЧНИЦИ
ВМ 2010: Владимир Мацура. Информаторът (прев. от чешки М. Симеонова). София, Стигмати, 2010. [Vladimír Macura. Informátor. Praha, Hynek, 1999.]
ВН 2008: Витезслав Незвал. Като две капки вода (прев. от чешки Е. Йоцова). София, Херон прес, 2008. [Vítězslav Nezval. Jak vejce vejci. Družstevní práce v Praze, 1933.]
МХ 2012: Михал Хворецки. Компаньонът (прев. от словашки А. Милчев). ИК Нов Златорог, 2012. [Michal Hvorecký. Eskorta. Marenčin PT, 2007.]
МХ 2013: Маркета Хейкалова. Доказателства за нейния живот (прев. от чешки М. Кюркчиева). София, Изд. Ерго, 2013. [Markéta Hejkalová. Důkazy jejího života. Havlíčkův Brod, Nakl. Hejkal, 2010.]
ЯР 2010: Ярослав Рудиш. Небето под Берлин (прев. от чешки Х. Дейкова). София, Стигмати, 2010. [Jaroslav Rudíš. Nebe pod Berlinem. Labyrint, 2005.]
ЯЯ 2010: Ян Яндоурек. Поемеш ли към ада, яхай хубава кобила (Изповедите на един свещеник) (прев. М. Кюркчиева). София, Изд. Ерго, 2010. [Jan Jandourek. Když do pekla, tak na pořádné kobyle. Praha, Hynek, 2000.]
