Анкетата (фр. enquête — списък с въпроси) е методическо средство за получаване на първична социологическа и социално-психологическа информация, оформена във вид на въпроси, логично свързани с основната задача на изследването. Тя е метод за събиране на емпирична информация, при който в диалогична форма изследователят поставя своите въпроси, а интервюираните лица дават съответен отговор. Анкетата е особен вид комуникация, която може да се определи като „обърната“, защото при нея източникът остава да голяма степен пасивен при общуването. Тя е също така „предизвикана“ комуникация, защото интервюиращият е активна страна в диалога и предизвиква отговорите, но участва в него предимно като слушател. В статията са обработени два типа анкети – с избираем отговор и асоциативни.
1. Анкети с избираем (затворен отговор)
За изясняване на концепта „дом“ са изработени 102 анкети със затворен (избираем) отговор (50 жени и 52 мъже на възраст 20–24 г., студенти от стопанския факултет и от хуманитарни факултети на СУ „Св. Климент Охридски“.
Поставен е въпросът „Какво е за Вас истинският дом?“. Отговори: а) семейство; б) жилище, в което живее семейство; в) апартамент, в който може да живее всеки; г) къща с двор; д) друго – описва се. Наблюдават се следните резултати:
При жените отговор А – 21 – 42%; отговор Б – 21 – 42%; отговор В – 3–6%; отговор Г – 2–4%; отговор Д – 3–6%.
При мъжете отговор А – 17 – 32.7%; отговор Б – 24 – 46.1%; отговор В – 1 – 1.9%; Г – 8 – 15.4%; отговор Д – 2 – 3.9%.
Общо при 102 анкети се наблюдава следното: А – 38 – 37.3%; Б – 45 – 44.1%; В – 4 – 3.9%; Г – 10 – 9.8%; Д – 5 – 4.9%.
От тези анкети отговорите, свързани със семейство при жените са 42 – 84%; при мъжете – 41 – 78.85%; Общо 83 – 81.4%.
Отговори, свързани с местообитание, неутрални на семейство. Жени 8 – 16%; мъже 11 – 21.15%; общо – 19 – 18.6%.
Значения на лексемата семейство на първо място отговорът е: 1) мъж и жена, с техните децата и възрастните родители на единия; 2) хора, които са свързани кръвно; 3) мъж и жена, които са сключили брак; 4) хора, които живеят заедно под един покрив; Има и единични отговори „хора които се обичат“.
Квартирата е ‘имот, взет под наем с цел временно пребиваване’, апартамент – ‘част от сграда, която се дели с други семейства’, а имение – ‘имот’.
2. Асоциативни анкети
Зададен е въпрос: Какво е за вас истинският дом? Интервюирани са 90 човека: 45 мъже, възраст 18–22 г. и 45 жени, възраст от 18–22 години.
Студенти в хуманитарни и технически специалности (разделени по равно).
Наблюдават се следните резултати:
любов – 78; семейство – 60; майка – 60; баща – 20; сестра – 27; брат – 27; баба – 45; дядо – 33; прабаба – 9; прадядо – 9; храна – 66; палачинки – 21; шоколад – 12; закуска – 18; легло – 63; диван – 18; спане – 6; уют – 60; топлина – 39; спокойствие – 33; домашен любимец – 24; компютър; интернет – 24; забавление – 21; телевизор – 21 щастие – 18; удобство и удобно място – 12; грижа – 18; басейн – 18; баня – 12; удобно място – 12; приятно място – 9; вана – 9; родина – 9; сигурност –9; разбирателство – 9; нежност – 9; почивка – 6; безопасност – 6; свобода – 6; подкрепа – 6; ядове – 3; близост – 3; красота – 3; усмивки –2; спомени – 2; телефон – 2; покрив – 2; светлина – 2.
Видно е, че семейството и членовете на семейството заемат почти 50% от отговорите.
Графика
Представена е обща асоциативна анкета с различни лексеми. В цялата анкета, без да са една след друга, са отбелязани лексемите дом, къща, жилище. Анкетирани са 32 жени на възраст от 18 до 24 години и 52 мъже на същата възраст. Студенти от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от философския и стопанския факултет. Наблюдават се следните резултати:
Жени: За дом: семейство 20; уют 9; топлина 6; спокойствие 5; сигурност 4; къща 4; свой 3; щастие 3; майка 3; деца 2; любов 2; сакралиост 2; хармония 2; близост 2; легло 2; смях 1; баща 1; огън 1; Коледа 2; коледно дърво 1; светлина 1; заетост 1.
Графика
За къща –дом 17; семейство 13; топлина 9; уют 7; спокойствие – 4; градина 3; с покрив 3; природа 3; бяла 3; село 2; куче 2; ограда 2; голяма 2; деца 2; прозорци 2; щастие 2; почивка 2; хора 2; сграда 1; майка 1; красива 1; доверие 1; простор 1; маса 1; огнище 1; скривалище 1; уединение 1; затвореност 1; праг 1; свобода 1; грижа 1; баба1; дядо 1.
Графика
За жилище: апартамент 10; дом 6; къща 6; семейство 5; родители 5; място за живеене//местообитание 6; квартира 3; блок 4, общежитие 2; спокойствие 2; сграда 2; стая 2; уют 1; родно 1; куче 1; сестра 1; имот 1; собсттвеност 1; град 1; прозорец 1; ремонт 1; деца 1; обич 1; необходимост 1; покрив 1; стая 1; крепост 1; неуютно 1; празно 1; непостоянно 1; самота 1; спасение 1; легло 1.
Последните отговори след уют не са отбелязани в графиката, тъй като тяхното положение е видно от последната колона. Това се отнася и до следващите графики.
Графика
Мъже: За дом: семейство 17; уют 7; спокойствие 4; село 4; топлина 4; растение 4; къща 4; сигурност 3; смях 3; свой 3; деца 3; труд 2; спомени 2; роден 2; свободен 2; убежище 2; почивка 2; грижи 2; коледа 2; род 1; радост 1; семейни ценности 1; телевизор 1; заедно 1; досада 1; покрив 1; проблеми 1; любов 1; хармония 1; сираци 1; празник 1; храна 1; огнище 1; бащина къща 1.
Графика
За къща: дом 17; семейство 10; двор 10; уют 8; топлина 5; градина 4; вила 4; природа 3; бяла 2; сигурност 2; деца 2; ограда 2; баба 2; покрив 2; комин 2; сграда 2; керемиди 1; голяма 1; удобна 1; кухня 1; спокойствие 1; покрив с комин 1; подслон 1; етаж 1; имение 1; лично пространство 1; родина 1, дядо 1; море 1; село 1; червена 1; празник 1.
Графика
За жилище: апартамент 10, дом 7; къща 4; независимост 3; семейство 3; спокойствие 3; уют 3; блок 3; покрив 3; топлина 3; убежище 2; крепост 2; стая 2; мое 3; живущи 2; панелка 2; пари 1; място за отдих 1; свое 4; място 2; съседи 1; ипотека 1; мебели 1; самостоятелност 1; сметки 1; спалня 1; място за живеене; прозорец 1; къща 1; телевизор 1; врата 1; баня 1; общежитие 1; квартира 1; семейство 1; кашон 1.
Графика
От направените и обработени анкети е видно, че най-често срещаното значение на лексемата дом е ‘семейство’, второто – ‘жилище, в което живее семейство’. Но при асоциативните анкети от първи тип, най-често срещаният отговор е любов. Най-повтаряното значение на лексемата семейство е – ‘хора, свързани кръвно’, след това – ‘мъж, жена, децата им и техните родители’; ‘мъж и жена, които са сключили брак’; ‘хора, които живеят заедно под един покрив’. Има два отговора, че семейството са хора, които се обичат и хора, които са свързани емоционално, а също и място, където си защитен.
От асоциативните анкети става ясно, че най-често лексемата къща – се асоциира при жените на първо място с дом, на второ – със семейство, на трето с топлина. При мъжете на първо място е дом, на второ семейство, двор и уют. Има няколко отговора, че къщата е крепост, което се свързва с пословицата „Моят дом е моята крепост.“ Тази пословица има универсален характер и е характерна за всички европейски народи.
От асоциативните анкети от втори тип лексемата дом се асоциира със семейство, главно с неговите членове (майка, баща, брат, сестра, баба, дядо, роднини), на второ място с къща, следват топлина, покрив, крепост, спокойствие, хубава храна. Домът се създава от емоционалните връзки между хора, които са близки и продължително време живеят заедно. Къщата невинаги е дом. Много хора имат къща (или няколко къщи), но нямат дом. Домът не е самата сграда, а хората, които живеят в нея. Домът е важно, уютно, спокойно, сигурно и топло място, в което живеят от дълго време, хора, които са свързани емоционално и чрез роднински отношения. По тези причини той се цени високо в българската култура. Все още, много рядко в анкетите се наблюдава няколко поколения да живеят на едно място. При анкетите от първи тип най-честата асоциация е любов.
Когнитивна синтетична дефиниция
Концептът „дом“ има различни характеристики: физически (сграда, стая), социална (семейство, хора), функционална (това, което е необходимо на къщата) и културни (ценностите, на които е "носител").
Психологичен аспект. У дома човек се чувства добре, на топло и сигурно. Домът се създава от емоционалните връзки между хората, които са близки и живеят заедно от дълго време. Много хора имат къща, но нямат дом. Могат да имат няколко къщи, но само една е техният дом. Семейството, уютът и топлината като асоциация заемат първите места в съзнанието на българина. Вътрешното пространство на дома огражда човека от външния свят както физически, така и психологически, независимо от това дали домът има личен или социален аспект.
Физически аспект. Това е сграда или част от сграда, разделена на помещения. Домът е място за хора, лица или групи. Той се характеризира със специфични външни особености, за да изпълнява функциите, за които е предназначен. Той е точно локализиран в пространството с помощта на точния адрес, в града или селото (градска къща, селска къща). В него хората могат да спят, приготвят храна, да се хранят, да работят и др.
Социален аспект. В социален аспект домът е затворено пространство, което отделя обитателите му от света около тях. За да бъде наречено така, е необходимо в него да са създадени условия за осигуряване на специфичните нужди на индивида или на групата: на семейството, грижа за болни, инвалиди, възрастни хора, сираци. В дома най-често живее семейство – хора, които са свързани чрез роднински отношения.
Пространствен аспект. Организирането на пространството е насочено към задоволяване на нуждите на неговите обитатели. Къщата е част от пространството за домакинството, състоящо се от стаи с различни акценти, които са адаптирани за изпълнение на определени дейности (кухня, трапезария, коридор, спалня), разработени и оборудвани в съответствие със спецификата им (маса, легла, скринове, мека мебел, TV, компютър, интернет).
Културен аспект. Домът в културен аспект е експликация на система от ценности. Домът като семейство и основно социално ядро е обвързан с културната памет, традицията, начина на живот: представата за род и родина се променя, когато се променят културните елементи, вградени в стереотипите за дома.
Графика
Аксиологичен аспект. Аксиологичният аспект е силно изразен в анкетите и текстовете. Домът е концептуализиран като важно, уютно, спокойно и топло място, в което живеят от дълго време, хора, които са свързани емоционално и чрез роднински отношения. По тези причини той се цени високо в българската култура.
Профили на концепта „дом“. Като реконструираме вариантите на значенията на концепта дом в българския език, можем да отделим два профила на българския дом – традиционен и съвременен.
Профил „традиционен български дом“. Традиционният български дом е къща с двор, в който има селскостопански постройки (хамбар), и постройки за животните (обори, кочина, кокошарник). Основно помещение в него е стаята с огнището. В двора има градина за зеленчуци и плодни дървета. Около двора винаги има ограда, която го отделя от външния свят. В къщата живее голямо семейство от няколко поколения. Основен стожер на традиционния дом е мъжът, стопанин или домакин. Той може да е най-възрастният в семейството. Най-възрастната жена управлява цялата женска работа. Такова голямо семейство от няколко поколения, които живеят заедно и работят своята собственост, съществува в България до 70-те години на миналия век. Жените се грижат за всичко в дома, за възпитанието на децата, за уюта и атмосферата. Мъжете осигуряват материалните блага.
Профил „съвременен български дом“. Този профил се открива в анкетите и текстовете от българската преса. В повечето случаи става въпрос за апартамент, в който живее малко семейство. Срещат се и къщи, а също и големи къщи. Но къщата невинаги е дом. Човек може да има няколко големи къщи, но нито една от тях да не е неговият дом. Съвременният дом по данни от анкетите се свързва с някои предмети, много често това са компютър, и телевизор, задължително интернет. Но домът също е семейството. Това са родители, братя и сестри. Грижите на майката се свързват с топлата закуска и вкусната храна. Това е място, оградено от външния свят, в което хората се чувстват свободни, щастливи и спокойни, в което има спомени, смях и празници (в анкетите се подчертава Коледа и коледно дърво).
