В настоящата рубрика на списанието чрез кратки разработки ще бъдат представяни домашни и чужди думи, които почиват на единна етимологична основа, но в словообразувателно, морфологично и/или семантично отношение обикновено не показват видима съпринадлежност. Обединени в генетично обусловени гнезда, те ще дават възможност на всеки интересуващ се от лексикологични и етимологични въпроси да разшири познанията си за възникването на разнообразни по форма лексикални единици с обща изходна база. Освен да разкриват неподозирани взаимовръзки между привидно несродни думи и да обогатяват езиковата култура на читателя, допълнителна цел на разработките ще бъде насочването към коректна употреба главно на отделни заемки.
От Редакцията
1. Доколкото ръчно изпредената нишка се навива на завъртано вретено, едва ли подлежи на съмнение, че носителите на българския език подсъзнателно долавят взаимовръзка между глагола въртя и името на пособието за предене вретèно. Генетична връзка при тях наистина съществува, а различният им вокализъм има апофоничен характер. Това означава, че в съществителното и в глагола се отразяват две различни отгласни степени на индоевропейския глаголен корен *wert- ‘въртя, обръщам’, дал началото също на лат. verto vertere ‘обръщам, завъртам’ и нем. werden ‘ставам (някакъв)’. Към този облик с е-степен на отгласа и с метатеза праслав. /vеrt/ > стбълг. /врⷺт/ възлиза стбълг. врⷺтено, днес вретено, а към т.нар. нулева отгласна степен *wŗt- – глаголът врътⷺт/ врьтⷺт, днес въртя. Позовавайки се на Владимир Георгиев, Българският етимологичен речник представя въртòп ‘водовъртеж; фуниевидна вдлъбнатина; планинска теснина; завой на река; вихър’ като композиция, съставена от корена на глагола въртя ие. *wŗt- и ие. *apo-/ *upo- ‘вода, река’, сиреч ‘водовъртеж’ с допълнителен семантичен развой ‘фуниевидна яма (с вода)’ > ‘дупка’ > ‘пещера’, срв. стбълг. врьтъпъ/ врътъпъ ‘пещера; градина’. Старобългарската дума е източник на рус. вертеп ‘свърталище; остар. пещера’, обратна заемка от което е бълг. вертèп ‘свърталище на развратници и престъпници; пещера’, превърнала се в етимологичен дублет на въртоп. С трети вариант *wort- (о-степен на отгласа) индоевропейският корен е застъпен в праславянския каузативен глагол *vartiti, който с метатеза праслав. /vart/ > стбълг. /врат/ е унаследен в старобългарския вратт ‘завъртам’ с редериват вратъ, днес врат. Това производно се тълкува като инструментално съществително име, означаващо онази част на човешкото тяло, която завърта главата.
Българският етимологичен речник отбелязва, че според някои автори сродно с въртя (по-точно с наличие на отгласната степен във врат) е означението врата (първоначално ср. р. мн. ч.), понеже при отваряне и затваряне вратите се въртят; други автори обаче допускат етимологична връзка по-скоро с глагола вра ‘пъхам, втиквам’, приемайки за врата изходна семантика ‘предмет, който се втиква в някакъв отвор’. Префиксално производно от глагола *vаrtiti е *abvаrtiti с отглаголно име *abvаrtь, от които с обичайното опростяване на консонантизма /bvr/ > /br/ и с метатеза, респ. с руско пълногласие са получени стбълг. обратт ‘обърна, превърна, върна’ и рус. оборот. Второто е заето в български на два пъти: както в автентичен вид – оборòт ‘завъртане на машинна част; движение на парични средства; приходи от продажбата през даден период’, така и в побългарен вид – обрàт ‘рязка промяна в хода, развитието или състоянието на нещо’, образувайки двойка етимологични дублети. Впрочем Найден Геров е регистрирал диал. òбрат в израза òбрат, зàврат ‘и тук, и там; навсякъде’ като акцентно-семантичен дублет на обрàт и фоносемантичен на оборòт. Освен това той отбелязва глагол превратя/ превращам ‘преобръщам, катурвам’ с редериват преврат ‘място дето могат да се катурят кола’. Този архаизъм не може, разбира се, да е дал началото на преврàт ‘принудително сваляне на законно правителство; прелом’, но с него формално е съвпаднала адаптацията на рус. переворот сщ., което калкира френ. Révolution ‘революция’, букв. ‘завъртане’.
Тази френска дума застъпва латинизма revolutio ‘обрат, връщане назад’, абстрактум към глагола revolvo revolvere ‘търкалям, въртя назад’. Освен като калка тя прониква в руски и с относително автентичен гласеж – революция, а оттам и в български: революция. Латинският глагол е дал началото на английския revolve ‘въртя’, към който е образувано инструменталното име revolver ‘ръчно огнестрелно оръжие с въртящ се барабан за зареждане’, добило международна популярност. Оттук и бълг. ревòлвер (с неадекватно акцентуване също револвèр). Глаголът revolvo е образуван от volvo volvere ‘търкалям’ с представката re-, придаваща значение за завръщане, повтаряне или обновяване. Еднаквото звучене на първоличната глаголна форма volvo и името на основаното през 1927 г. шведско акционерно дружество за автомобилостроене AB Volvo не е случайно. Тази търговска марка била създадена през 1911 г. за означаване на серия сачмени лагери на фирмата SKF и едва впоследствие превърната в бранд за известните и у нас автомобили вòлво.
2. Върховният управител в древна Атина и в други градове се наричал архòнт. Този историзъм, който днес църковната администрация понякога присъжда като почетна титла на лица в знак на благодарност за извършени към нея услуги, представя косвенопадежната основа на гръц. ἄρχων, род. п. ἀρχώντος букв. ‘управляващ’ – сегашно деятелно причастие към глагола ἄρχω ‘предводител съм, управлявам’. Производни от същия глагол са ἀρχή ‘начало; власт’ и неговата композиционна форма ἀρχι- ‘старши, главен, първо-’, с която са образувани например архàнгел (< гръц. ἀρχάγγελος букв. ‘главен ангел’), архитèкт (заемка с латинско и немско посредничество от гръц. ἀρχιτέκτων букв. ‘главен дърводелец, главен строител’). C посредничеството на лат. archi-/arci- гърцизмът ἀρχι- още през VІ–VІІ в. се преоформя на немска почва звуково в префикс erzi-, унаследен в днешния Erz-, който в началото на титли означава старшинство или първенство. В български той фигурира в èрцхерцòг – титла, присъща на принцовете от съществувалия до 1918 г. императорски двор на Австрия. Тя застъпва немската Erzherzog с втора съставка Herzog, унаследена от старовисоконемската композиция herizogo ‘военачалник’ (с компоненти heri ‘войска’ + -zogo ‘предводител’), която точно както и бълг. войвòда калкира гръц. στρατηγός или στρατηλάτης ‘военачалник’. От друга страна, глаголната основа ἄρχ- функционира и като втора съставка в получени чрез съчленяване деятелни и абстрактни имена, срв. монàрх и монàрхия (< гръц. μόναρχος букв. ‘самовластващ, самодържец’ и μοναρχία ‘държава, управлявана от самодържец’ с детерминант μονο- ‘само-, едно-’), патриàрх и патриàршия (< гръц. букв. πατριάρχης букв. ‘родоначалник, племенен предстоятел’ и πατριαρχία ‘църковно управление на патриарх и неговото седалище’ с първи съставки πατήρ ‘отец’, респ. πατρία ‘племе, род’).
3. Към тази поредица спада и олигàрх ‘член на управляващо малцинство’. През последните две десетилетия този историзмът започна по руски образец да се употребява в смисъл на представител на едрия капитал с влияние в политиката. Къде пътищата на това нашумяло пейоративно означение с множествена форма олигарси се кръстосват с ругателната дума олигофрèн ‘малоумник’? Очевидно е, че фактическата общност е заложена в детерминанта олиг(о)-, който като префиксоид със значение ‘немногоброен, наличен в незначително количество’ възлиза към гръцкото прилагателно ὀλίγος ‘малък, дребен, незначителен’. С него още в гръцки е била образувана композицията ὀλιγαρχία ‘властване на аристократично малцинството’. С изходното си значение гърцизмът олигàрхия е възприет в български ведно с деятелното име олигарх от международната културна лексика. В отличие от него олигофрен е редериват от медицинския термин олигофренѝя ‘увреждане на мозъка, придобито преди или наскоро след раждането’. Той застъпва новолатинския oligophrenia – съчленение от гръц. ὀλίγο- ‘мало-’ и φρήν ‘ум, разсъдък’, така че като цяло означава буквално ’малоумие’.
Сходна структура показва друг медицински термин: шизофренѝя ‘тежко душевно заболяване с нарушаване на мисловната дейност и на възприятията’, публично представен през 1908 г. на сесия на Германското дружество по психиатрия от швейцарския психиатър Ойген Блойлер (1857-1939). В български и руски терминът се е установил с облик, получен чрез кръстосване на нем. Schizophrenie (с началословен гласеж [шицо-]) и френ. schizophrénie (с началословен гласеж [скизо-]). Втората съставка в шизофрения, която е тъждествена с тази в олигофрения, се опира на гръц. φρήν ‘ум, разсъдък’, чието първоначално значение ‘диафрагма’ свидетелства за съществувалото някога схващане, че разумът и душата са разположени в диафрагмата. От своя страна първата съставка schizo- почива на гръцкия глагол σχίζω ‘цепя, разцепвам’. Следователно чрез медицинското означение шизофрения се намеква, че при въпросното заболяване настъпва своеобразна раздвоеност на разсъдъка. Производно от същия глагол впрочем е и абстрактното гръцко съществително име σχίζμα ‘разкол, разпра’, което се отразява в религиозния термин схѝзма ‘разцепление, разкол в църквата’.
