Названия за тяло в българските диалекти

Книжовната лексема тяло се характеризира със следните значения според еднотомния тълковен речник (БТР 1993: 982):

1. Вещество, от което се състои човек или животно: организъм, снага, плът;
2. Останки на покойник, мъртвец;
3. Средна част от организма без главата и крайниците;
4. Основа на най-голяма част на уред, машина и др., корпус;
5. Всяко нещо с три измерения, което заема място в пространството; материално вещество;
6. Определен кръг хора – Управително тяло; Дипломатическо тяло.

В края на статията е отбелязано и устойчивото словосъчетание Небесни тела.

Тъй като е книжовна, лексематa тяло рядко е отбелязвана в диалектните лексикални проучвания. Все пак тя е отразена в някои диалекти в това свое основно значение: Дỳша в дỳши не отишлà,/ зèмн'а тèло не приèла. Локорско, Соф.; телò Рибарица, Етроп.; телò, рядко тềлу, Банат, както и тèло – при описание на кукли в материали от етнографски сбирки, ексцерпирани за Архива на БДР.

В диалектния архив са отбелязани повече примери със значението, което съответства на книжовните преносни значения 'основна най-голяма част на уред; корпус', което показва единството на семантичния обем на книжовно и диалектно равнище: т’àло или още корпус 'част от тракторен плуг': Състуù сй ут рàмкъ, дèту и събрàн, телà илù кòрпуси... Слатина, Лов.; Ця̀лата кутùя на вършàчката се нарùча тèло или кòрпус. с. Махала, Плев.; Наковалнята е едно стоманено желязо... То се състои от тяло с два рога...; Машинката за стрижене се състои от ножове... и тя̀ло на машинката. с. Н. Село, Троян., както и "накити с голямо кухо тяло и малка полукръгла халка" – при описание на експонати в етнографски сбирки.

В еднотомния синонимен речник (Нанов 1967: 245) като синоними на думата тяло са отбелязани лексемите снага нар., стан – нар. поет., туловище II вж. корпус II вж., труп, а думата плът не е включена в речника. Сходно е описанието и в други синонимни речници (Пернишка 2012: 566; Павлова 2013: 359).

От прегледа на така посочените значения и синонимия може да се направи изводът, че в българския книжовен език думите тяло и снага са пълни синоними. Лексемата снага е възприета в книжовния език от народната реч и особено от езика на фолклора, поради което вероятно се възприема като стилистично оцветена. В действителност в народните говори названието се употребява и като стилистично неутрално, което личи и от речника на Н. Геров: Сръби го снагата, та иска да го почешат (Геров 1978: Т. 5, 212). Специфичното в тълкуването тук е, че лексемата снага се свързва по-тясно със значението 'човешко тяло', което съответства на тълкуванията на лексемата в съвременните речници (вж. БТР 1993: 899), както и на данните от диалектния материал – срв. примерите от Архива на БДР: Тогàй зèла снàгата на кèрка си и йа закопàла. Лерин.; Дошла старос и за цар Соломона и си починал, снагата му йа закопаа в земи; Чоек, што да имат некоя брадайца на оспредната страна на снагата, напрет к'е биди богат... Прил.; Мъ болù снàга од рàботу. Н. село, Вид.; Сва снагà ме болù. Пирот. Според данните на архива лексемата снага е разпространена на цялата територия на българското езиково землище.

Според изследването на В. Дрвошанов със значение 'човешко тяло' лексемата снага се употребява в цялата географска област Македония (Дрвошанов 2005: 75, 165–168) – срв.: снага Вод, Скоп., Тет., Гост., Деб., Кич., Струж., Демирхис.; снɔга Деб.; снега Струж.; снǎга = снъга в Тет., Гос., Струж., Рес., Делч.

Както личи от примерите, в тях се забелязват своеобразни фонетични варианти, които може да се свържат с различните предположения за произхода на думата – от индоевроп. *snāgo- 'чист, хубав' или от *snōgo- (срв. БЕР 2010: Т. 7, 236). Същевременно очевидно е, че те показват връзка с рефлексите на стб. задна носова гласна в съответните диалектни региони и вероятно се появяват по аналогия с тях в тази дума. Явление подсказва, че причината за осъществяването на подобна аналогия вероятно се дължи на близост във фонетичните характеристики на гласните а, о с вокалния елемент на задната носовка в старобългарски, което се отразява и на нейното по-нататъшно развитие в различните диалектни области (Antonova-Vasileva 2011).

Лексемата снага се отличава съществено по своето значение от лексемата плът, която, както бе посочено, се привежда като второ синонимно съответствие на тяло. Според многотомния „Речник на българския език“ лексемата плът означава: 1. Месната, месестата част на тялото на човек или животно; 2. Човешкото тяло в своята цялост, тленната човешка същност (РБЕ 2004: 598–599).

В. Дрвошанов отделя значението 'става, стройност' што е убаф у снага в Скоп., Струж. Посоченото синонимно съответствие става се открива със значенe 'тяло, снага' в прилепския говор: Не ти жалам твое бело лице, не ти жалам твоя рамна става (Антонова-Василева 1998: 473). В съвременния български книжовен език и голяма част от диалектите то означава 'подвижна свиваема връзка, място където се съединяват краищата на костите чрез сухожилия' (БТР 1993: 913); става 1. Снага, тяло на човека; 2. Състава, сглоб. (Геров 1978: Т. 5, 249). С тези значения думата се среща и в езика на художествената литература при писатели, които взаимстват в своето творчество лексика от народните говори като Тодор Влайков, Цани Гинчев и др. (Антонова-Василева, Керемидчиева 2001: 230). Със същото значение думата е заета и в алб. според речника на Г. Майер от български и от сръбски език (Meyer 2007: 457). За осветляването на семантиката на съществителното е важен и глаголът ставам (се), отбелязан със значение 'наставям, съединявам' в прилепския говор: К'е се стави двете полоини А с Б и к'е влезат; 'подредя маса за хранене, поставя храната': дури му се прияло на царот и му забележал да ставит да вечера...сега к'е ставам и сичко е готова; прен. възвр. 'срещна се с някого' – Се ставиле двата стопана и се прашале еден друг'и. Тези глаголи разкриват семантичната връзка с общобългарските значения на лексемата става.

Според Архива на БДР лексемата става е разпространена със значение 'тяло, снага' предимно в югозападния дял на българското езиково землище. От примерите личи употребата ѝ с това значение главно в образци от фолклора: за рамна става десет хиляди Прил.; Зàшчо ùмаш тòнка стàва сàде кàко мèне. Деб.; Да расùпет тънкà става; Ай ми даваш твойо тонка става Охрид; Твòйта стàва – мрàмор плòча Круш.; Да ти вùдам, мòме мòри, рàмна ставà Скоп.; Трета носа на мойата става Благоевгр. В стилистично неутрален контекст личи, че и на югозапад лексемата става се употребява със значение, в което основния семантичин елемент е близък до общобългарския – срв. стàва 'купчина от подредени снопи' Петр., Кюст., Благоевгр.; 'кръстец' Драм., Солун.

Следователно материалът, както и неговите семантични и етимологични анализи, показват, че лексемата снага (а също и става) е свързана по-тясно с понятието за онази част от човешкото тяло, която представлява неговата структура, строеж, костна система. Тази част от тялото е по-трайна в конкретен физически и в преносен морално-етически смисъл в представите на човека. На това се дължат и значенията 'височина, красив изглед на тялото', които лексемата и нейните производни развиват – срв. рум. snágǎ 'телесна сила, мощ' (срв. БЕР 2010: Т. 7, 236), бълг. снажен – 1. Който има развита снага; 2. Мъжествен, здрав (БТР 1993: 899).

Подобен семантичен план се отразява и в значението на лексемата стан – срв. в текст на популярната естрадна песен: Питай ме защо имам тънък и строен стан... Този тънък стан взела съм от горска ела... То се среща в диалектите, но от Архива на БДР личи, че отбелязаните примери са предимно от фолклорни текстове, където значението е по-скоро ‘големина на човешкото тяло, достигнало своята зрялост’. Някъде то дори се определя като ‘възраст’ – На стан за женитба. Соф.; срв. и в други примери: Та рàсте Рàтка порàсте,/Та станề на стàн девùца,/Девùца момà хỳбава. Тетев.; Ни е стàро да се поминàло,/Ни е на стан да се оженило. Соф.; Раснàла и пораснàла, на стàн станà ỳбава Йанùнка. Соф.; Расла е Стана, расла, порасла – /Станала Стата на стан девица. Елинпел.; Бок убùл те, Мàрково колèно,/ да си стàнеш на стан на йунàсто,/ че исплаши мало и големо. Соф.; Отрàсли са дèвет мùли сùна.../ настàли съ на стан за женùдба. Соф.; Расъл Богдан, расъл и порàсъл,/станал Богдан на стан за женитба. Соф.

За разлика от това лексемата плът, която се среща в диалектите със значение 'тяло' – плъттà му, снъгъ̀та му демèк. Дрян., както и в книжовния език, се свързва по-тясно с понятието за месестата част на тялото, онова, което запълва конструкцията, неговия обем и плътност. Такива са и тълкуванията в книжовен речник на българския език: 1. Месната част на живо тяло; 2. Тяло. Измъчвам плътта си. Плътта иска своето, като са посочени устойчиви словосъчетания: Плът и кръв сме; Добивам плът и кръв (БТР 1993: 627). Сходни значения са посочени и в многотомния РБЕ: 1. Месната, месестата част на тялото на човек или животно; 2. Човешкото тяло в своята цялост, тленната човешка същност (РБЕ 2004: Т. 12, 598–599). Във Фразеологичния речник са отбелязани следните словосъчетания: плът и кръв съм (ставам); плът от плътта и кръв от кръвта; плът от (нечия) плът и кръв от (нечия) кръв съм (ставам) (ФРБ 1974: 126). В това отношение представлява интерес прилагателното плътèн, отбелязано в диалектите в съчетания плътèн баштичко: Плътен баштичко и това дете. Бръложница, Соф.; товà детè пълтени баштùчко. Трън; Станьовци, Брезн., както и голù-плътeни: Кило вълна не е внесъл вкъшти, ниту прежда да се облечат, ами децата му ходат голù-плътени. Копривщица. Отбелязани са и производни съществителни плътен'àк ‘дух на покойник, вампир’; плъ̀теник, плътенùк ‘вампир’ Плев., Трън., Зап. България. От диалектната реч съществителното плъ̀теник е проникнало и в художествена литература (РБЕ 2004: Т. 12, 601).

В диалектите от югозападния дял на българското езиково землище се употребява лексемата мърша, която е отбелязана със следните значения (Дрвощанов 2005: с. 166–168, вж. и к. № 24):

1. човешко тяло (мрша ме боле);
2. мъртъв човек (кат умре човек нема душу, само мърша останала);
3. конструкцията на човека по обем (крупна, голема мрша);
4. мъжки полов орган;
5. слабост, телесна немощ;
6. неспособност (у автора несмасност);
7. умряло животно;
8. заклано домашно животно и др.

Към материала, приведен от Дрвошанов, трябва да прибавим и употребата на мъ̀рша със значение ‘човешко тяло’ в Гора: Вòвна к'е те чèше на мъ̀рша; Мъ̀рша к'е се ỳчи пòсле (тялото после ще привикне); Òвйа, сùн мой ми рòдиф дèте. Па му сум стàйла ùме мỳжово. И ка к'е му вùкнем нèкой пỳт ми се бèре вàк'е мъ̀рша (настръхвам, настръхва ми кожата) с. Шищевец. Както личи от примерите, в случая мърша се явява синонимно съответствие по-близко до значението на лексемата плът. Същото важи и за говорите в Голо бърдо на територията на Албания: Сèкой си сàка свойà мъ̀рша (всеки търси близък човек, роднина). Гиневец, Деб.

В книжовния български език и голяма част от диалектите, думата мърша означава 'мъртва плът, леш'. Подобна енантиосемия е развита и при лексемата труп, която в книжовния език и в много диалекти означава ‘мъртво тяло – срв. и стб. троꙋпъ м. Труп, мъртво тяло. (СтбР, т. 2: с 966), но в някои говори се употребява със значение 'тяло' въобще – срв. според Архива на БДР: Вùкаш ù, че ùма дебèл трỳп, штом йе дебèла. Рибарица, Тетев.; Со първо му праел нозете, после трупот, после раце, после глаа, коса, уши... Прил. В Прилепско е отбелязано и устойчивото словосъчетание прекỳ трупа , съответно на ‘без път, напосоки’. Със значение ‘тяло’ думата е отбелязана и в Гора: Остàрует трỳп, не дỳша; Па ùма и на трỳп шàрка. Шищевец.

Значението 'мъртво тяло' е отбелязано в: Попов., Пловд., Новозаг., Разл., Соф., Лом. – срв.: па си земà на брата главата,//па йа турù, море, на трупòве – Ярлово, Самок.; па направи на три ми трупове. Петр.; Кату трỳп напрàwу съм укъ̀шти. Кортен, Новозаг.

В книжовния език и в диалектите лексемата се употребява широко и със значения, свързващи се с основния семантичния признак ‘едър, монолитен, неподвижен предмет или физическо тяло’ на думата труп. Такова е широко разпространеното значение 'ствол на отсечено дърво' Гоцед., Доспат., Девин., Асеновгр., Пловд., Смолян., Етроп., Банско, Самок., Брезн., Босилегр., Изт. Сърбия – срв.: рèжим дибèли дървèта, трỳпи Елен.; иструпай ме, Фето, на три трупа,//навали ме, Фето, на три огн’а Скоп.; труп м. 'Дебело дърво, отсечено и приготвено за обработка' Самок., Брезн., Асеновгр., Гоцед., Пловд., Девин., Смолян., Г. Тлъмино, Зап. Покр.; с. Падеш, Благоевгр. и др. Освен с това значение, отразяващо семантичния елемент 'едър неподвижен, монолитен по форма предмет', лексемата е често срещана и със значение 'част от предмет, уред, която е неподвижна, монолитна по своята форма': труп ‘дърво, на което се цепят дърва’ Гоцед., Доспат., Девин., Босилегр.; Изт. Сърбия; труп ‘траверса’ Чирпан.; труп 'рамка, част на тъкачен стан' – трỳп с кракà Лозенгр. и др. В някои диалекти е отразена полисемията на лексемата: труп – 1. дърво, върху което се цепят дървата; 2. Умрял човек. Г. Тлъмино, Зап. Покр.; труп '1. Дебела част на отсечено дърво; 2. Кръгла дебела поставка, на която е поставена хурката' Хурката има повъзàло и труп. Банат. В повечето случаи обаче са отразени само специфичните некнижовни значения. В редица диалекти думата труп се употребява със значение ‘едър и монолитен по форма плод’, срв. значенията ‘ряпа’ Плетена, Вълкосел, Гоцед.; ‘алабаш’ Гоцед.; ‘зелка’ Бръщен, Гоцед.; шикèреф труп ‘захарно цвекло’; цървèн труп Ваклиново, Гоцед.; ч'ервèн труп ‘червено кръмно цвекло’ Бръщен, Гоцед.; бйêл труп Брезе, Смолян. Близки по семантични признаци са и значенията ‘буца’, ‘буца сол’ Корница, Гоцед., ’едра шарка на черга’ Ореше, Плетена, Гоцед.; ‘възел’ Бройà се чèшалки и превръ̀зуем на труп. Доганица, Д. Любата, Зап. Покр.

Всички тези диалектни значения на лексемата труп показват, че при нея се наблюдава развой от значението ‘eдър, монолитeн по форма неподвижен предмет’ > към тяло 'основната монолитна и неподвижна част на тялото без крайниците' > 'неподвижно мъртво тяло'.

От прегледа на значенията на лексемата тяло в българския език и различните лексеми със значение тяло може да се направят следните изводи:

1. Специфична особеност на лексемите със значение тяло е тази, че различните названия, отбелязани в диалектите, отразяват съществуващата синонимия на книжовно и общобългарско равнище. Диалектните лексеми със значение тяло всъщност са лексеми от синонимния ред тяло, снага, стан, плът.

2. Лексемите от синонимния ред тяло, снага, стан, плът се разпределят в две семантични групи по семантичния признак ‘структурна, устойчива, костна система’ и ‘месна, преходна система’ на тялото. Това двустранно назоваване отразява обективната представа за телесния строеж и същевременно се свързва с представите за трайното, красивото и преходното в битието. Към първата семантична група на диалектно равнище се присъединява и лексемата става.

3. Специфично е, че на диалектно равнище към семантичните съответствия на лексемите със значение тяло, спадащи към втората семантична група, се присъединяват и лексемите мърша и труп. Те представляват семантични диалектизми, при които се наблюдава енантиосемия: мърша – 'мъртва плът' ≠ 'тяло'; труп – 'мъртво тяло' ≠ 'тяло въобще'. Това е възможно поради факта, че основното значение на лексемата тяло отразява на първо място понятието за монолитна (схващана без крайниците) и относително неподвижна телесна част.

БИБЛИОГРАФИЯ

Антонова-Василева 1998: Антонова-Василева, Л. Речник на прилепския говор (По материали от М. Цепенков). – В: Марко Цепенков. Фолклорно наследство. Т. 1. София, 510 с.

Антонова-Василева, Керемидчиева 2001: Антонова-Василева, Л., Сл. Керемидчиева. Кратък речник на диалектните думи. Планета-3, 284 с. София.

БЕР 2010: Български етимологичен речник. Т. 7, 2011, Акад. изд. „Проф. М. Дринов“, 973 с. София.

БТР 1993: Български тълковен речник, Изд. на БАН, 1077 с. София.

Геров 1978: Геров, Н. Речник на българския език. Т. 5, Фототипно изд., „Български писател“, 637 с. София.

Дрвошанов 2005: Дрвошанов, В. Анатомската лексика за човекот во македонските говори. Скопjе.

Нанов 1967: Нанов, Л., А. Нанова Български синонимен речник. Наука и изкуство, 263 с. София.

Павлова 2013: Павлова, С. Синонимен речник с антоними, Атлантис КЛ, 394 с. София.

Пернишка 2012: Пернишка, Е. Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи). Наука и изкуство, 612 с. София.

РБЕ 2004: Речник на българския език. Т. 12. ЕТ „ЕМАС“, 1074 с. София.

СТБР 2009: Старобългарски речник. Т. 1, 1998; Т. 2, 2009, Изд. „Валентин Траянов“. София.

ФРБ 1974: Ничева, К., С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова, Фразеологичен речник на българския език. Т. 1, 1974; Т. 2, София, 1975, Изд. на БАН. София.

Antonova-Vasileva 2011: Antonova-Vasileva, L. Specific Traits of the Continuants of the Old Bulgarian Nasals in the Outlying South-Western Bulgarian Dialects. // Балканско езикознание, L (2011), 2–3, 51–64.

Meyer 2007: Meyer, G. Fjalor etimologjik i gjuhës Shqipe – 1891. Çabej, 592 pp.

СПИСЪК НА СЪКРАЩЕНИЯТА