Напусна ни професор Йежи Русек, изтъкнат езиковед славист, чиято преподавателска и научна дейност бе свързана с Ягелонския университет, най-стария славистичен център в Полша, в който от 1922 г. съществува постоянен лекторат по български език, а в междувоенния период българистиката става университетска дисциплина. Йежи Русек е сред първите абсолвенти, завършили през 1955 г. българска филология, новата специалност в Катедрата по славянска филология, създадена и ръководена от проф. Франчишек Славски. Като негов ученик, Й. Русек избира за основен предмет българистиката, но се интересува и от останалите южнославянски езици. От 1954 г., когато започва работа като асистент в Катедрата, професионалният му път е белязан от изследвания върху българския език от епохата на Кирил и Методий до съвременния език и неговите диалекти. В докторската си дисертация „Deklinacja i użycie przypadków w Triodzie Chłudowa. Studium nad rozwojem analityzmu w języku bułgarskim“, защитена през 1963 г., си поставя амбициозната задача да опише един слабо проучен средновековен паметник, в който употребата на живия език позволява да се проследи смяната на граматичната структура на българския език. В обширната монография се коментират употребите на всички падежи, предложно-падежните изрази и ранни примери за удвояване на допълнението, което дава право на автора да заключи, че в езика на паметниците, представящи югозападните говори, през 13 в. е постигнат цялостен, завършен аналитизъм.
Историческата тематика се обогатява и развива в следващите проучвания на автора, той насочва вниманието си към промените в лексиката на българския език, образуването на нови деривати, заемките в старите български паметници, етимологията на думите и историята на южнославянските диалекти. Безспорен принос в областта на Кирилометодиевистиката са многобройните му статии върху първите преводи на староцърковнославянски, развитието на Триода и Патерика, на тяхната лексика, преводачески техники и авторство. Важно място в библиографията му заемат статиите за участието на Методий в превод на Патерик, за лексиката на Йоан-Екзарховия „Шестоднев“, за езика на Битолския триод и на Рилския патерик. Солидната теоретична подготовка е съчетана със систематичен подход, с натрупване на емпиричен материал и с нови аспекти в неговото описание и интерпретация. Разностранните изследвания върху лексиката на средновековните български паметници са синтезирани в изводи за особеностите на българския език през 12–13 в., за промените в лексиката през 14 в., за дейността на Търновската книжовна школа и делото на Патриарх Евтимий, за езика на неговите ученици и последователи и за живота и творчеството на Григорий Цамблак. Наградата „Евтимий Търновски“ на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ от 1979 г. и титлата почетен доктор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ от 1998 г. са ярко признание за заслугите и постиженията на проф. Й. Русек в областта на българистиката. В повече от 200 публикации, сред които фундаментални трудове като Studia z historii słownictwa bułgarskiego. Warszawa, 1984; Dzieje nazw zawodów w językach słowiańskich. Warszawa,1996; Nazwy zawodów w zabytkach staro-cerkiewno-słowiańskich. - in Z polskich studiów slawistycznych. Ser. 9. Warszawa, 1998, както и в отделни статии за живота на избрани думи, се съдържа историята на речника на българския език в сравнителен план с другите славянски езици. Описват се архаичните и иновационните особености на езика, промените във формата и значението на думи като стб. лжага, дериватите на -aчka, диалектизма вързобол, названията за шивач, градинар и за съдове в новобългарските евангелски преводи. За проследяването на историята на отделни думи е необходимо отлично познаване на паметниците на езика и богата ерудиция на славист, специалист по история и историческа граматика на всички славянски езици заедно с тяхното диалектно многообразие. Почти няма област от славистиката, в която проф. Йежи Русек да не е работил, но любимата му проблематика е тази на историческата лексикология. Появата на нови думи в паметниците, промените в тяхното значение и отмирането им са проследени и описани чрез обстойното и прецизно прилагане на структурния метод, който изхожда от вътрешнотекстовите отношения между думите и ги определя чрез техните употреби в текста. Формалните различия и модификации на значението на основната лексикална единица думата се представят на фона на връзките ѝ с другите думи и със словообразувателните ѝ релации с другите деривати.
Без научните достижения и преподавателската дейност на проф. Й. Русек е немислимо да си представим краковската българистика през изминалите 60–70 години. Това е времето на един живот, изпълнен с многолетен труд, със системна, добросъвестна работа на всеотдаен изследовател в своята научна област. Като преподавател водеше лекции по почти всички езиковедски дисциплини: по описателна и историческа граматика на българския език, магистърски и докторантски семинари, монографични лекции, а в занятията му езиковата теория бе илюстрирана с интересни примери, отклонения и спомени за незабравимите професори слависти в Ягелонския университет. Професор Й. Русек работи няколко години в Силезийския университет, в периода 1987–1991 г. бе ръководител на Секцията за стари езици и литератури при ПАН, но името му е неразривно свързано с Ягелонския университет. Освен като учен и преподавател в него, имаше и други задължения: като заместник директор на Института за славянска филология, заместник декан и декан на Филологическия факултет, ръководител на Катедрата по българска и македонска филология. Неговата научна ерудиция, методичност и организираност будеха възхищение. Той охотно споделяше с колеги нови идеи и вероятно затова имаше много ученици, дипломанти и докторанти. Обичаше да се шегува, да беседва, прекарваше много време в срещи с преподаватели от всички факултети и винаги можеше да се влезе при него, да се поговори за нещо важно или не толкова важно, но и да се води дълга дискусия, за която Професорът винаги имаше време.
Професор Й. Русек продължи традициите на сътрудничество между българистиката в Краков и полонистиката в Софийския университет, той беше инициатор и организатор на съвместни научни конференции, на работата върху съпоставителната българско-полска граматика, на сборници, посветени на български учени, на специализации на слависти в Ягелонския университет. Участваше с радост в почти всички славистични и полонистични конференции, конгреси, кръгли маси и беше чест гост-професор в Софийския университет, където студентите филолози и преподавателите слушаха негови лекции, представящи важни и дискусионни проблеми от историята и историческата граматика на българския език. Интересуваше се от всичко, което става в България, познаваше и ценеше българската култура и не може да не споменем с признателност подготовката и редактирането на томовете Od Wisły do Maricy. Kraków, 1985 и Trzynaście wieków Bułgarii. Wrocław, 1983, издадени по случай 1300 години от образуването на българската държава. Заглавието „От Висла до Марица“ е същото както на първия том на Годишника на Българско-полското дружество от 1927 г., а проф. Русек беше многогодишен секретар на централното ръководство на това дружество.
През последните години Професорът намери нова област, в която спомените за неговите познанства и сътрудничество с видни български и полски езиковеди обогатиха историята на славистиката и дават увереност, че очертаните насоки на изследванията ще бъдат продължени от следващите поколения.
Българската славистика загуби признат учен с разностранни приноси за историята на българския език и култура, а всички, които имаха щастието да го познават и да общуват с него, ще си спомнят с благодарност учителя и приятеля, учения и човека, който през целия си живот носеше в сърцето си любовта към българския език и България.
