Като категория в българската граматика негацията се отделя от И. Куцаров, който застъпва мнението, че в българския език „значението отрицателност“ е граматикализирано, и обосновава наличието на морфологична глаголна категория статус (вж. най-подробно по въпроса у Куцаров 2007: 364–407). За негацията във връзка със словообразуването говори В. Малджиева. Негацията е една от предикатните словообразувателни категории от езика посредник[1], с които авторката описва словообразуването в полски и български език (по-подробно вж. у Малджиева 2009 като цялостна концепция и специално за негацията с. 52–53). Изразяването на негация чрез представки – самостоятелно или в съчетание с други словообразувателни средства – е представено от В. Радева от различни гледни точки в трудовете ѝ по словообразуване (Радева 1987; Радева 1991).
В трудовете по лексикология на българския език се отделя внимание на словообразувателно изразената антонимия. Един от обектите на внимание е афиксалното образуване на антонимни двойки от еднокоренни думи. Т. Бояджиев посочва, че в българския език с помощта на представки, изразяващи отрицателно или противоположно значение, се образуват голямо количество антоними (вж. Бояджиев 1986: 104–105). Авторът определя такива антоними като граматически или лексико-граматически. В. Зидарова класифицира тези антоними като моноафиксални, защото „само единият от членовете на антонимната двойка съдържа показател – префикс“. Според авторката най-честите показатели на такава антонимия са представките, които изразяват отрицание или противоположност (вж. Зидарова 1998: 70). Моноафиксалната антонимия е широко застъпена, а префиксите, с които се образуват такива антоними, са честотни и активни (вж. Зидарова 2002).
Словообразувателните елементи, които изразяват негация в българския език, са представките: а-, анти-, без-, де-, дез-, дис-, контра-, не-, противо-[2]. Някои от тези словообразувателни елементи (напр. без-, противо-) функционират като представки, когато се прибавят препозиционно към словообразувателно оформена дума, или като предлози в изходно словосъчетание от предлог и съществително, от което се образува нова дума чрез суфиксация. Посочените словообразувателни елементи самостоятелно или в съчетание със суфикси служат за образуване на нови думи – съществителни, прилагателни и глаголи, по-рядко – и наречия.
Словообразувателните елементи, които изразяват негация в българския език, по произход са български: без-, не-, ни-, противо-, и чужди: а-, анти-, де-, дез-, дис-, контра-, навлезли в българския език с думи от международната културна лексика. Някои от чуждите представки функционират само в заети думи (напр. а-, де-, дез-, дис-, контра-, срв. аполитичен, деколонизирам, дезинтегрирам, дисбаланс), други могат да функционират и в български думи, напр. при езикови игри, както е в случаите контра-Борисов, анти-ДПС.
Обект на изследването са думите, които съдържат в словообразувателната си структура представките без-, не- и противо-. В изследването се наблюдават следните явления: значения на представките без-, не- и противо-; словообразувателна активност на представките без-, не- и противо-; характеристика на мотивиращите и на производните думи по част на речта; функциониране на производните думи като мотивиращи в следващи деривационни процеси.
Цел на изследването е да се проследи словообразувателната активност на трите разглеждани представки, самостоятелно, във връзка с мотивиращата основа и със значението им, и потенциалът на думите, образувани с тях, да бъдат мотивиращи в следващ словообразувателен процес.
Материалът, върху който е осъществено предложеното изследване, е извлечен от словника на Официалния правописен речник (вж. ОПР 2012). В резултат на наблюденията се предлагат критерии за представянето на думите с не- в речниците, и по специално – в правописните.
1. Значение на представките без-, не- и противо-. Трите разглеждани представки са много близки по значение и са обединени от негацията като обща семантична категория. В литературата по словообразуване за представките без- и не- се посочва, че означават отсъствие или липса на това, което се назовава с произвеждащата дума (вж. за съществителните Радева 1987: 75; 76; 79 и за прилагателните Радева 1987: 122). За представката противо- се посочва, че означава противоположност на назованото с мотивиращата дума (вж. Радева 1987: 77 за съществителните и Радева 1987: 122 за прилагателните). В литературата по лексикология на българския език за представките без- и не- също се посочва като водеща отрицателната им семантика (вж. Зидарова 2002[3]).
2. Словообразувателна активност на представките без-, не- и противо-. Според данните, извлечени от ОПР 2012, най-активна е представката не-. С нея са образувани общо 1471 думи, от които 959 са първични производни. С представка без- са образувани 477 думи, от които 310 са първични производни. Представка противо- е непродуктивна. С нея са образувани 59 думи в изследвания материал, от които 51 са първични производни[4]. Приведените данни за активността на представките без-, не- и противо- съответстват на данните на В. Зидарова, която използва като източник на материал друг тип речник – антонимен (вж. Пернишка, Василева 1997). При образуването на антонимни двойки представката не- е многократно по-активна от останалите представки; представката без- също е активна, но в доста по-различна степен; представката противо- не е активна (вж. Зидарова 2002).
3. Характеристика на мотивиращите и на производните думи по част на речта. Словообразувателната активност на производните думи като мотивиращи в следващи деривационни процеси.
3.1. Представка не-. Сред производните думи с представка не- се срещат думи, наследени от по-старо състояние на езика и/или заемки от руски и черковнославянски (общо 61 лексеми), напр: небрежен, неведение, неведом, невеж, невнятен, недавнашен, недей, неистов, неприязън, неприязнен, нескончаем, неудачник, нехаен. Отрицателната семантика при тях е част от лексикалното им значение, но такива думи не са образувани в съвременния български език.
Основната част на първичните производни думи с представка не- са мотивирани от глаголен корен. Пряко от глагол са мотивирани малък брой производни думи (общо 32 лексеми), които принадлежат към различни части на речта, основно съществителни, прилагателни и глаголи, напр. незабравка, неук, недостиг.
Специално внимание заслужават глаголите, при които представката не- е част от комплекса недо-, напр. недоизказвам (се), недоплащам, недочувам, недооценявам, недоварявам и под. Началният компонент недо- е обект само на едно изследване. Авторът Г. Гочев убедително аргументира тезата, че недо- при глаголи като недочувам, недохранвам е комплексна представка и има значение ‘по-малко, отколкото е необходимо’. Комплексната представка недо- се различава по значение от представката не-, която и в съчетание със съществуваща в мотивиращата дума представка до- запазва значението си ‘отсъствие или липса на това, което е назовано с мотивиращата дума’, напр. недоверие и доверие, недокоснат и докоснат, недосетливост и досетливост (вж. Гочев 1996). Приемаме напълно аргументите и изводите на Г. Гочев. От глаголите с комплекс недо- парадигматично се образуват причастия и отглаголни съществителни на -не, напр. недочуващ, недохранен, недооценяване, които пазят семантиката ‘по-малко, отколкото е необходимо’. Такива имена функционират в българския език наред с имената с представката не-, която и в съчетание със съществуваща в мотивиращата дума представка до- запазва значението си ‘отсъствите или липса на това, което е назовано с мотивиращата дума’: недоверие, недоверчив, недоверчивост и под. В изследвания материал са включени и думите с представката недо-, и думите с представка не-.
В българския език с представка не- не се образуват глаголи по причини от езиково естество: отрицателната частица не при съчетаването си с глагола сказуемо в изречението не образува нова дума, а общоотрицателно изречение. В изследвания материал попаднаха една няколко глагола с представка не-, които са образувани от морфологично свързани глаголни основи или са заемки: немаря, ненавидя, ненавиждам, ненагледам се, нехая.
Активният словообразувателен процес, в който представката не- пряко участва, протича при думите, производни от причастия. От основа на причастие в изследвания материал са образувани 406 лексеми. Малък брой от тях са образувани от основа на деятелно причастие – минало или сегашно (общо 26 думи), напр. небивал, недозрял, незаздравял, неулегнал, неуспял; независещ, незрящ, несъответстващ, несъществуващ. Най-голям дял в производните думи с представка не- имат думите, мотивирани от страдателни причастия (общо 380 лексеми). При това броят на думите, мотивирани от минали страдателни причастия, е около 2 пъти по-голям от броя на думите, мотивирани от сегашни страдателни причастия, или, според В. Радева 1991: 180 – от прилагателни със суфикси -им, -ем (-аем, -уем). Приведените по-долу примери са характерни за думите, образувани с представка не- от минали страдателни причастия, и дават представа за активността на този словообразувателен модел: неблагодарен, небръснат невиждан, недовършен, недоказан, незавършен, неидентифициран, неизследван, неквалифициран, ненаказан, ненаселен, необмислен, неоживен, неоползотворен, неорганизиран, неоцветен, неподозиран, непреодолян, неразбран, неразлистен, нерешен, нескрит, несъсредоточен, неупълномощен, нечуван, нечут и т.н.
Въпросът за образуването на думи с не- от сегашни страдателни причастия е сложен поради историческите процеси при сегашното страдателно причастие в българския език и в книжовния български език в частност. Някои от тези производни думи са образувани в български език в по-стар период, някои от тях са образувани в по-нов период от заети сегашни страдателни причастия, а някои са заети заедно с мотивиращото сегашно страдателно причастие. Следващите примери са характерни за думите, образувани от сегашно страдателно причастие с представка не-, независимо от произхода им: невидим, невменяем, недоказуем, незабележим, незабравим, неизбираем, неизлечим, неизтощим, немачкаем, необитаем, необлагаем, неоспорим, непредсказуем, неприложим, непроходим, неспасяем, несравним, нетърпим, неуловим, неуправляем, неуязвим и т.н.
Наблюдава се активизация в процеса на съчетаване на представка не- с думи, които морфологично са образувани със суфикси, а са маркирани сегашните страдателни причастия. В резултат лексикалната система на българския език се попълва с антонимни двойки като разпознаваем – неразпознаваем, избираем – неизбираем, възобновяем – невъзобновяем, контролируем – неконтролируем и т. н., очевидно образувани на българска езикова почва[5]. Такива антонимни двойки активно се употребяват в речта, но не са намерили отражение в различните речници. Типичен пример представляват двойките термини контролируем – неконтролируем, възобновяем – невъзобновяем. По данни от Гугъл[6] контролируем има 469 000 употреби, неконтролируем – 47 300. Ето типични примери:
Гърция ще изпадне в контролируем фалит в рамките на еврозоната и ще остане във валутния съюз, прогнозира Дейвид Райли.
Здравната каса е държава в държавата, една неконтролируема институция, заяви бившият здравен министър д-р Стефан Константинов.
По данни от Гугъл възобновяем има 15 000 употреби, а невъзобновяем – 3710. Ето типични примери:
Вятърната енергия е най-евтиният възобновяем източник от новите технологии.
Това е най-евтиният начин за производство на електроенергия от невъзобновяем източник.
Представката не- има висока словообразувателна активност и при съчетаването си с причастията, които са парадигматични в съвременния български език – сегашното деятелно, миналото свършено деятелно и миналото страдателно причастие. В речта се употребяват много думи с негативна семантика, образувани от такива причастия с представка не-, като формират антонимна двойка с мотивиращото причастие. Голяма част от производните думи не са включени в речници – не само в ОПР 2012, от който е извлечен изследвания материал, но и в други. Например такива производни думи, които не са отразени в речниците, са неподаден, нечетящ, неработещ, неучещ, непишещ, неразпространен, неразчетен, неразгледан. Същевременно в речниците са включени думи като неразоран, неписан, неразделен, неразчистен и т.н. Не е ясен критерият, по който са подбрани думи, образувани от причастия с представката не-. Словообразувателната активност на не- едва ли ще позволи всички (възможни) думи, производни от причастия, да бъдат включени в речниците. Възможно е да бъде приложен структурен критерий: в речниците да се включат само такива производни от причастия, които са мотивиращи думи в следващ словообразувателен процес.
С представка не- се образуват основно прилагателни имена – 817 в изследвания материал, голяма част от които са с висока честота на употреба, напр. небръснат, неварен, вевъзпитан, недвусмислен, недоказан, недосетлив, недълготраен, неестествен, нежелан, незает, незаздравял, неизгоден, неизлекуван, неизгоден, немилостив, необвързан, необелен, неоригинален, неотстъпчив, непризнат, неприятелски, неравен, нерентабилен и т. н. Много по-малко – 108 в изследвания материал – са производните съществителни, сред които също има често употребявани думи, напр. невнимание, недоброжелател, незнание, неприятел, неразбиране, несправяне, несъгласие, неумение, неяснота и т.н. Глаголите (26 думи) и наречията (11 думи) са в незначително количество спрямо общия брой на първичните производни, образувани с не-.
В много случаи от думите с не- се образуват нови производни думи – 476 лексеми в изследвания материал. Най-често мотивиращи в следващия словообразувателен процес са прилагателните, от които с наставка -ост вторично се образуват съществителни. В много случаи съществителните са двойно мотивирани, напр. при думи като неблагодарност > ‘неблагодарен’ и ‘благодарност’; небоеспособност > ‘небоеспособен’ и ‘боеспособност’; неинтелигентност > ‘неинтелигентен’ и ‘интелигентност’; неизразителност > ‘неизразителен’ и ‘изразителност’; несамостоятелност > ‘несамостоятелен’ и ‘самостоятелност’ и т. н. Има обаче и съществителни, мотивирани само от прилагателни с представка не-, напр. ненаситност, неотложност, неприятност, неочакваност, непоправимост и т.н.
В единични случаи се развива и по-голямо словообразувателно гнездо: неблагодарен – неблагодарност – неблагодарник; недоброжелател – недоброжелателен – недоброжелателство.
3.2. Представка без-. Основната част на производните думи с представка без-[7] са мотивирани от съществително име – общо 289 думи от първичните производни. В тези думи без- участва самостоятелно, напр. безброй, безсъзнание, безпорядък, безчет; в съчетание с наставка при префиксно-суфиксно словообразуване, напр. безидеен, безжалостен, бездънен; в съчетание с нулев суфикс безбрад, безрък, безкрак, безлик. В много случаи може да се говори за двойна мотивация: беззаконен > ‘законен’ и ‘без закон’; безкомпромисен > ‘компромисен’ и ‘без компромис’; безимотен > ‘имотен’ и ‘без имот’ (вж. Радева 1987: 120; Радева, 1991: 145, 146, 150)[8]. В единични случаи мотивиращата дума е причастие: безнаказан, или наречие: бездруго.
С представка без- се образуват основно прилагателни имена – 233 думи от първичните производни в изследвания материал, много от които са високочестотни в речта, напр. безвреден, безгрижен, безгрешен, бездомен, безлихвен, безпаричен, безработен, безсънен, безформен, безшумен и т.н.
С представка без- се образуват и съществителни имена – 70 думи от първичните производни, основно названия на признаци (nomina essendi). Сред тях също има високочестотни думи, напр. безбожие, безвкусица, безгрижие, безпокойствие, безпокойство, безсмислица, безумство, безценица и т.н.
В много случаи от прилагателните с без- се образуват вторично съществителни с наставка -ост. В изследвания материал попаднаха 123 такива думи, напр. безболезненост, безграничност, безконтролност, безпристрастност, безсмъртност, безценност, безчовечност, безшумност и т.н.
В единични случаи се развива и по-голямо словообразувателно гнездо: бездарен – бездарност – бездарник; безбожен – безбожност – безбожник – безбожнича.
3.3. Представка противо-. Основната част на производните думи с представка противо- са мотивирани от съществително име – общо 41 думи от изследвания материал. В някои случаи мотивираща дума е само съществителното, напр. противораков – ‘против (болестта) рак’, противозаконен – ‘против закона’, противопожарен – ‘против пожар’ (вж. Радева 1987: 122–123). В други случаи мотивиращ е израз, опорното съществително от който участва в образуването на новата дума: противовъздушен – ‘против нападения от въздуха’, противоатомен – ‘против въздействието на атомна бомба’, противоалкохолен – ‘против въздействието на алкохола’, което досега не е отбелязвано от изследователите.
С представката противо- и едновременна суфиксация се образуват основно прилагателни имена: противоестествен, противообществен. В редки случаи с тази представка се образуват съществителни, напр. противотежест, противогаз, или глаголи, напр. противостоя, противопоставям.
В единични случаи от прилагателните, образувани с представка противо-, вторично се образуват съществителни чрез наставка -ост: противоречив – противоречивост, противоположен – противоположност, в т.ч. и с двойна мотивация като напр. противозаконност > ‘противозаконен’ и ‘законност’.
3.4. Синонимия на българските словообразувателни средства за изразяване на негация.
При разглеждането на словообразувателното изразяване на негация в българския език е необходимо се обърне внимание на синонимията на словообразувателните средства. Изследователите отдавна са забелязали синонимните отношения между думи, образувани с без- и не-. От един и същи корен с всяка от двете представки се образуват по-близки или по-далечни синоними: безчестен – нечестен, безинтересен – неинтересен, беззаконен – незаконен, безрадостен – нерадостен, безпокоен – неспокоен, безсъмнен – несъмнен (вж. Спасова 1953: 62, откъдето са взети и приведените примери). От гледна точка на антонимните противопоставяния в езика също се отбелязва образуването на еднокоренни синоними с представките без- и не-: честен – нечестен и безчестен; основателен – неоснователен, безоснователен; успешен – неуспешен и безуспешен; интересен – неинтересен и безинтересен (вж. Зидарова 2002, откъдето са взети и приведените примери). Важно е да се отбележи, че еднокоренни синоними се наблюдава само с представките без- и не-, при това не от всеки корен. В много случаи се наблюдава разлика в значението, срв. напр. безверие и неверие, безкритичност и некритичност. Комплексът недо- не образува синоними с другите представки. Представката противо- образува само частични синоними и само в редки случаи, напр. законен > незаконен, беззаконен и противозаконен.
Прегледът на словообразувателните средства за изразяване на негация в съвременния български език показва много различна активност на трите български представки. Според данните от изследвания материал представката не- е системно средство за словообразувателно изразяване на негация чрез образуване на прилагателни от причастия. В резултат се формират антонимни двойки, основно от мотивиращото причастие и производното прилагателно. Другите две представки – без- и противо- – нямат такава активност. Представките без- и не- имат общо значение ‘отсъствие, липса’. Това им позволява да функционират като синонимни средства за образуване на думи с отрицателна семантика, които при префиксално словообразуване стават антоними на мотивиращата дума. Комплексът недо-, в който участва представката не-, и представката противо- имат по-различно значение от представките без- и не-. По тази причина те не функционират като синонимни средства при изразяване на негация.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бояджиев 1986: Бояджиев, Т. Българска лексикология. „Наука и изкуство“, София.
Гочев 1996: Гочев Г. Представката недо- в българския език. – Българистични проучвания. Първа международна научна сесия. В. Търново, с. 153–160.
Gramatyka 1984: Gramatyka wspólcześnego języka polskiego. Morfologia. Polska Akademia Nauk. Warszawa.
ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология. Изд. на БАН, София.
Зидарова 1998: Зидарова, В. Очерк по българска лексикология. Пловдив, Изд. на Пловдивския университет (I издание).
Зидарова 2002: Зидарова, В. Моноафиксални антоними в българския и полския език – словообразувателен паралел. – Научни трудове на Пловдивския университет, том 40, стр. 361–371; и: http://belb.info/personal/zidarova/antonimi.htm.
Куцаров 2007: Куцаров, И. Теоретична граматика на българския език. Морфология. ПУ „Паисий Хилендарски“, Пловдив.
Малджиева 2009: Maldjieva, V. Słovotwórstwo. Gramatyka konfrontatywna bułgarsko-polska, tom 9. Slawistychny Ośrodek Wydawniczy, Institut Slawistyki Polskey Akademii Nauk, Warszawa.
ОПР 2012: Официален правописен речник. „Просвета“, София.
Пернишка, Василева 1997: Пернишка, Е., Ст. Василева. Речник на антонимите в българския език. ИК „П. Берон“, София.
Радева 1987: Радева, В. Българското словообразуване. Унив. издат. „Св. Климент Охридски“, София.
Радева 1991: Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. Унив. издат. „Св. Климент Охридски“, София.
СБЕ 1998: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. ИК „Петър Берон“, София.
Спасова, Спасова 1953: Спасова, С., А. Спасова. Словообразувателна роля и семантика на представката без- в български език. – Български език, №1, с. 60–65.
