Учебното Помагало по българска стилистика с автор Елена Крейчова следва актуалната тендеция на създаване на пособия, тясно ориентирани към нуждите на конкретната аудитория от обучавани студенти, като умело я съвместява със стремежа към многофункционалност на пособието, предоставяйки богати възможности за използване и по други дисциплини. То е предназначено главно за студентите от специалностите българска филология и балканистика в Масариковия университет в Бърно и ще им бъде от полза както при подготовката им по "Стилистика за студенти по южнославянски езици", така и като допълнителен източник на езиков материал в езиковите курсове по български език за чужденци за напреднали и в семинарите по превод.
Помагалото има обем 204 страници и е структурирано в 6 раздела: Увод, Научен стил, Публицистичен стил, Официално-делови стил, Разговорен стил и Художествен стил. Теоретичната част, която служи като въведение към всеки отделен функционален стил и е предназначена главно за самостоятелна подготовка, изхожда от избрани съвременни български езиковедски трудове по стилистика (Христина СТАНЕВА: Стилистика на българския книжовен език. Велико Търново: Абагар, 2001; Христина СТАНЕВА: Практически упражнения по стилистика. Велико Търново: Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2002; Рашка ЙОСИФОВА и Мария ИЛИЕВА: Стилистика: кратки теоретични бележки; задачи и текстове за упражнения. Велико Търново: Фабер, 2002, 2. изд.). Упражненията и текстовете от представените функционални стилове служат както за самостоятелна подготовка на студентите, така и главно за колективна работа на семинарите под ръководството на преподавателя. Отделните глави имат идентична структура с акцент върху всеки отделен функционален стил, текстовете и упражненията предлагат поле за осмисляне и систематизиране на специфичните стилово диференциращи признаци. Изучаването на дициплината стилистика от чуждестранни студенти предполага високо ниво на владеене на българския език, както и много добра социокултурна и комуникативна компетентност – ето защо помагалото е предназначено за студентите от магистърска, а не бакалавърска степен. Същевременно то цели да разшири техните лингвистични познания, като ги подготви за работата им като бъдещи филолози. Създаването на помагало за аудитория с различен профил – от тясно специализиран българистичен до широк балканистичен – е амбициозна и трудна задача, с която авторката умело се справя след дългогодишния си преподавателски опит в чуждоезикова среда. Не е и лека задачата да се подберат подходящи текстове за анализ, които достатъчно добре да илюстрират характерните особености на отделните функционални стилове на българския език. Следващо предизвикателство пред авторката представлява излагането на теорията на български език, достъпен и разбираем за не-носители на езика, без това да отнема от обективността и изчерпателността при представяне на лингвистичната информация.
Уводната глава представя общи понятия и категории на стилистиката, разновидностите на българския национален език със съответните им характеристики, различните езикови регистри и видовете общуване, както и речевата ситуация (комуникативния акт и текста). От особено значение и полза за студентите е и последната част на Увода „Упражнения“, в чието начало в съответствие с постулатите на методиката на преподаване материалът се припомня и обобщава, а след това се работи за изграждане на умения чрез прилагане на получените знания при изпълнението на задачи за самостоятелна работа и работа в екип. Лесното запаметяване е благоприятствано от обобщаваща таблица, което безспорно повишава степента на усвояване на преподавания материал.
Структурата на разделите, посветени на отделните функционални стилове, се повтаря – „Основни понятия и дефиниции“, „Упражнения“ и „Текстове за упражнения“. Това допринася обучаваните лесно да се ориентират в отделните части на учебното помагало. Теоретичното изложение е много добре систематизирано и коректно отразява съвременните теоретични постановки, и най-важното – написано е на достъпен за чешките студенти език. Работата с текстовете не само разширява лингвистичните познания на студентите, но и развива тяхната езикова и социокултурна компетентност. Анализът на текстовете и практическото изпълнение на упражненията пък предоставят допълнителна възможност за развиване на комуникативната компетентност на студентите.
В раздела Научен стил се въвеждат не само лингвистичните характеристики, специфични за сферата на научното общуване, но се обръща внимание и на екстралингвистичните фактори. При представянето на езиковите особености на научния стил на фонетично, лексикално, морфологично и синтактично равнище личи задълбочената подготовка на авторката. Прави впечатление опитността ѝ да формулира ясни и кратки дефиниции и условия на упражнения към текстовете. Включените в този раздел упражнения са разнообразни по характер и цели – съставяне на текст с оглед на зададени комуникативни фактори, отговор на въпроси, работа с текст и др. Подбрани са интересни текстове от учебници, енциклопедични статии, научна рецензия и анотация на книга.
Характерните особености на публицистичния стил са представени в едноименния раздел. Спецификите на сферата на обществената дейност са описани в съпоставителен план с тези на останалите речеви сфери. Студентите се запознават с две различни деления на подстиловете на публицистичния стил, както и с многообразието от публицистични и художествено-публицистични жанрове. Повечето са илюстрирани с подходящ подбран текст за упражнения. Преди упражненията отново се прави кратко обобщение на най-важното в раздела.
Следващият раздел е посветен на офциално-деловия стил със сферата, която обслужва, спецификите и функциите на неговия език, подстиловете му и свързаните с тях жанрове. В упражненията от студентите се очаква не само правилно да определят съответния жанр, но и да аргументират отговора си, да мотивират откритите езикови особености с посочените в теоретичните бележки екстралингвистични признаци на официално-деловата реч. Работи се с декларация, договор, конвенция, комюнике, обръщение, поздравление, спогодба, автобиография, молба, заявление, обява, удостоверение, покана и др. Този факт е поредното доказателство за пъстрата гама от текстове, включени в учебното помагало.
За правилното разбиране на книжовно-разговорната реч служи предпоследният раздел Разговорен стил. Още в началото на теоретичното изложение се прави ясно разграничение между разговорно и неразговорно и специфичните условия, при които този стил функционира със съответните му лингвистични и екстралингвистични параметри, неговия статус в системата на книжовния език, жанрова специфика и основни стилови признаци. Полезно и новаторско е включването на разнообразни в тематично отношение кратки текстчета от български интернет форуми в секцията „Текстове за упражнения“.
Последният раздел Художествен стил не просто изяснява разликата между художествено и нехудожествено, а художествената реч сякаш струи в своето богатство и красота на изказа в подбраните текстове за упражнение. Трагедия, балада, ода, импресия, сонет, поема, разказ ... са само част от многото художествени текстове, които авторката включва в този раздел. Така запознаването със специфичния за художествените произведения език се оказва истинско естетическо преживяване, както за студентите, така и за преподавателите.
В заключение трябва да се подчертае, че публикацията има изключително висока стойност като помагало по българска стилистика в чужда (а защо не и в родна!) среда. Начинът на представяне на теорията, ясната формулировка и функционалност на упражненията, както и подборът на разнообразни в стилистично отношение текстове могат да послужат за образец на бъдещи учебни помагала.
