В историята на възрожденската литература Петър Берон основателно е определен като „най-просветения ум на Българското възраждане“ (Б. Пенев ІІ: 309). Той е несъмнено един от най-високообразованите и многостранно надарени с енциклопедичен ум дейци на националното ни възраждане. В историята на българския език д-р Петър Берон е останал със своя „Буквар с различни поучения“ (т.нар. Рибен буквар), написан на жив народен език. Истински възрожденец по дух, авторът на „Рибния буквар“ полага едно плодоносно начало (Арнаудов 1969: 171), а именно това е първото произведение, в което българският книжовен език става „изцяло и последователно народен в своята основа“ (Андрейчин 1982: 112).
Първото значимо научно съчинение на Петър Берон е „Славянска философия“ 1885 (отпечатано в Прага на немски език). Тази Беронова творба е обстойно анализирана в специална студия със заглавие: „Д-р Петър Хаджи Берович-Берон. Книжовно-просветна дейност“, 1926 от Беньо Цонев. Заслужено внимание на творбата е отделено и в Боян-Пеневата „История“ (ІІ: 337–350) заедно с другите негови съчинения в областта на природните науки като седемтомната „Панепистемия“.
В това свое съчинение Берон проявява особена слабост към тълкувания от лингвистичен характер или по-точно етимологизуване на лични и селищни имена и на чужди заемки в българския език. В студията си Б. Цонев анализира значителен брой примери (около 80) със своеобразни и причудливи етимологии. В нея изрично е подчертано, че в своите етимологични утопии Петър Берон по фантазии надминава своя съгражданин Георги С. Раковски, от когото вероятно е изпитал влияние. Очевидна прилика между етимологиите на Берон и Раковски е търсенето на славянски елементи в безспорно чужди по произход думи.
Проф. Цонев много точно е охарактеризирал опитите на Берон като кабалистични, т.е. такива, които водят до ненаучни изводи въз основа на случайни признаци или на изкуствено подбрани факти. Принципът на Бероновите етимологии се състои в това – да чете думите наопаки и по този начин да изкара в тях или в техните съставки славянско значение.
За да обоснове тези свои езикови операции, Берон се позовава на невярното твърдение, че някога славяните пишели отдясно наляво като евреите, арабите и персите, а отсетне писаните думи чели обратно – отляво надясно. Затова в обратно писаните и четените думи Берон търси техните праформи (Цонев 1926: 46).
Испания ’име на държава на Пиренейския полуостров’
~ от финикийската форма И-шпанним ’бряг на питомните зайци’
~ (В района на Южна Испания, която някога била финикийска колония, където били отглеждани много питомни зайци) ~ Агеева 1990: 195.
Бер.: Испания, Испан – на пси = спи, наречена е тъй, защото слънцето на залез отива там „спане, да спи“
монгол, монголец – етноним ’човек от основното население на държавата Монголия’
~ ЖитИ монголец, монгол е от корена на монго(н) ’сребро’, лат. argentum
~ Агеева 1990: 191.
Бер.: думата монгол, възприета като сложна (композитум), е разделена на две съставки: мон-гол ’човек, мъж гол’ ~ Цонев 1926: 53
Омир, ЛИ ’древногръцки епически поет, смятан за създател на поемите „Илиада“ и „Одисея“’
~ липсва общоприета етимология, тълкува се като: а) Home horon ’невиждащ, сляп’; б) ’съставител ’; в) ’общуващ, другар’ ~ Лосев 1962: 32;
~ гр. форма Ὅμηρoς по съзвучие може да бъде сближена с ὃμ-ηρoς и ὃμηρoν τό ’залог, поръчителство, заложник’ и с глагола ὁμηρέω ’срещам се, събирам се’
~ може да се каже, че почти липсва семантична връзка между приведените гръцки форми и горните три тълкивание на ЛИ.
Бер.: ЛИ е разделено на: О-мир, мир ’свят, мир, на света’ ~ Цонев 1926: 49,
~ стб. мръ, вьсь мръ срещу гр. κόσμoς ’свят, вселена’ от ие. кор. *mi- и -rъ с две неделими значения ’мир, свят’ ~ Младенов 1941: 298.
Крит ’име на остров в Средиземно море’
~ гр. Κρήτη от *Kaptra > *Katra, по НЕ Katra > *Krata > Κρήτη
~ *kaptra ’страна, област’, лат. captores ’ловци, риболовци’ ~ Георгиев 1958: 108 – 109.
Бер.: геогр. име Крит се извежда от скрит ~ Цонев 1926: 49.
~ от кор. в стб. крꙑт, съкрꙑт, а то от прслав. *kryti, *kryją родств. с гр. κρύπτω’крия’ ~ БЕР ІІІ, 15 – 16.
грък, етноним ’човек от основното население на Гърция’
~ стб. грькъ, грьчьскъ вер. направо от гр. γρικός или от трако-лат. Graecus > *grecus > *gricus = γρικός ~ БЕР І, 228; Симеонов 1969: 55 – 58.
Бер.: грък сближ. с гърк, гарк, гóрак ’живеещ в планината, планинец’ ~ Цонев 1926: 49.
~ от стб. гора ’планина’ от ие. *gwor- ~ БЕР І, 228; Младенов 1941: 105 – 106.
трак, етноним ’древен жител на географската област Тракия’
~ гр. δρᾷξ преосмислено по τραχὺς ’див, груб’, вер. производно от Δρᾶς, *dhřs ие. кор. *ders- ’смел, храбър’ ~ Влахов 1968: 40 – 41.
Бер.: ЖитИ трак и тарак = tarac – ca rat = към рътà [рът`ъ], рът ’продълговат рид, хълм’
~ стб. рътъ, ретъ ’нос на кораб’ ~ БЕР VІ, 379.
инди нареч. ’тогава, прочее, защото’
~ от тур. indi, imdi ’следователно ’ ~ БЕР ІІ, 77.
Бер.: инди, инде = едни
~ стб. ѥднъ, ѥдьнъ от прслав. *adinъ, *adьnъ: *ad- ’към, до, при’ с а:je и -inъ ’друг’ ~ Георгиев 1963: 10; БЕР І, 480.
Дагестан ’име на съюзна република в Руската федерация’
~ името Дагестан, Daghestan е сложна дума от: тур. dag ’планина’ и stan ’страна’ – ’планинска страна, държава’ ~ Агеева 1990: 166.
Бер.: Daghestan – nat she gad ’над тази гад, гадина’ (хищник)
~ стб. гадъ ’животно, долен човек’ от ие. кор. *gwodo-s ’нещо отвратително, гнусно’ ~ БЕР І, 222 – 223.
Своите етимологични опити д-р Петър Берон изгражда върху неверни твърдения, които доверчиво приема за постулати. Става дума за възприеманата от него практика да търси в обратно писаните и четените думи техните праформи. Както и други възрожденски книжовници, той се стреми да припознае славянски елемент в чужди по произход думи.
И малкият брой анализирани по-горе примери са красноречиво доказателство за неговата склонност и увлечения да създава причудливи и сензационни езикови фантазии. Подобно на Георги С. Раковски, Константин Фотинов, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, Цани Гинчев, д-р Петър Берон охотно приема етимологията за свой съветник, чрез която със завидна лекота може да излезе от всяко затруднено положение, създавайки своите етимологични утопии.
БИБЛИОГРАФИЯ
Агеева 1990: Р. А. Агеева. Страны и народы: происхождения названий. Москва.
Андрейчин 1982: Л. Андрейчин. Петър Берон (1795 – 1871). – В: Строители и ревнители на родния език. Пантеон. София, с. 112 – 115. Издателство „Наука и изкуство“.
Андрейчин 1983: Л. Андрейчин. Езикът на „Рибния буквар“ и българският книжовен език. – В: Съвременният български книжовен език. Поредица „Знания за езика“, ІV. София, с. 70 – 73. Издателство „Народна просвета“.
Арнаудов 1969: М. Арнаудов. Творци на Българското възраждане. Т. 1. Първи възрожденци. София, с. 132 – 172. Издателство „Наука и изкуство“.
БЕР: Български етимологичен речник. Т. 1, София, 1971; т. 2, София, 1979; т. 3, София, 1986; т. 6, София, 2002. Издателство на БАН.
Берон 1855: P. Beron. Slawische Philosophie… Prag.
Берон 1861 – 67: P. Beron. Panépistème on sciences physique et naturelles et sciences métaphysiques et morales…t І – VІІ, Paris, 1861 – 67.
Влахов 1968: К. Влахов. Името на древните жители на нашата земя – траките. – В: Език и литература ХХІІ, 1968, 2, с. 31 – 34.
Въгленов 1959: М. Въгленов. Филоложките занимания и възгледи на д-р Петър Берон. –
В: Български език, ІХ, 1959, 2, с. 141 – 153.
Георгиев 1958: В. Георгиев. Исследования по сравнительно-историческому языкознанию. Москва.
Георгиев 1963: В. Георгиев. Праславянски je > о или а > ja > je. – В: Славистични студии. София, с. 9 – 15.
Лосев 1962: А. Ф. Лосев. Омир. Издателство „Народна просвета“. София.
Младенов 1941: Ст. Младенов. Етимологически и правописен речник на българския книжовен език. Издателство „Христо Г. Данов“. София.
Пенев 1977: Б. Пенев. История на новата българска литература. Т. 2. 1977. Издателство „Български писател“. София.
Сборник 1925: Сборник д-р Петър Берон. По случай стогодишнината на „Рибния буквар“ 1824 – 1924. София.
Симеонов 1969: Б. Симеонов. За произхода на названието грък в българския език. – В: Български език ХІХ, 1969, 1, с. 54 – 58.
Цонев 1926: Б. Цонев. Д-р Петър Хаджи Берович – Берон (Книжовно-просветна дейност). София, с. 56.
