Композити с първи компонент дв(а)- в български, руски и полски диалекти

Сложните съществителни имена са съществена част от речниковия фонд на всеки език, а тяхното възникване и оформяне може да се проследи до дълбока древност. Част от специалистите, анализиращи композитите в славянските езици, предполагат, че повечето от тях са заемки или калки от други езици (Jagiè 1988, Meillet 1924: 322, Dickemann 1934: 13). През последните години обаче учените доказват, че сложните названия имат домашен характер и са резултат от деривационните процеси – стари и нови – в съответните езици (Буслаев 1958: 153, Пономарев 1953: 44–48, Кочев 1988).

В настоящата разработка ще бъдат анализирани композитите с първи компонент дв(а)- в трите славянски диалектни езика – български (представител на южнославянската група), руски (представител на източнославянската група[1]) и полски (представител на западнославянската група[2]).

В старобългарските паметници е регистрирано само едно сложно съществително дъводꙋшѥ // дъводꙋшиѥ ‘колебание, съмнение, двоумение’ (СтбР 1999: 449), докато в изследваните славянски диалектни езици има отбелязани множество композити с първи компонент дв(а)-, които се разпределят в няколко словообразувателни категории.

1. Имена за носители на субстанциално отношение

В основата на словообразувателната категория имена за носители на субстанциално отношение стои ономасиологичната категория за носители на субстанциално отношение. Предметното отношение е определящо, то се изразява от опорната десубстантивна част на композитите, която е на второ място в сложната структура. Вторият елемент на сложната мотивираща база е числителното име две (с неговите варианти) в препозиция и привнася към основното субстанциално и допълнително квантитативно отношение.

Имената, образувани въз основа на някаква изпъкваща, забележима част на предмет или лице, са най-многобройната група в трите диалектни езика, следвани от названията за изразяване на произхода или материала, от който са съставени предметите и от имената за изразяване на сходство. Тук диалектният материал няма да бъде разпределен в тези подкатегории, а ще се представи общо.

В българските говори се откриват композити като: двипòлка (черга от две поли, части – Старо село, Врач.), двоб`pтка (черга от две поли, части – Тимошки говор), двокàпци (жители на Северозападна България, които носят черна капа и под нея подкапник – БЕР; двукàпци – НГ), двокàпец (двуличен човек – Тимошки говор), двокàтница (къща на два етажа – РМJ), двокòлка (РМJ, Добр.; двукòлка – Годечко, Богданов дол, Перн.; Ново село, Троянско; Слатина, Ловешко; Горна Ръжана, Кюст.; Трънчовица, Никополско; двукòл’ка – Дупнишко), двулѝк (цвете момина сълза – НГ, БЕР), двонòжец (животно с две нозе – РМJ), двоеглавѝца (двуглава змия – Тетевенско), двоегòдъц (този, който е на две години – Трънско), двоекòлка (двуколка – Разбойще, Годечко).

В руските диалекти се откриват разнообразни сложни названия от разглежданата категория: двогòдок (жребче на две години – Устьян. Арх.), дволèток (жребче на две години – Мезец. Арх., Лешук. Арх., Арх.), двоеволòсик (човек, който има два различни цвята коса – Ветл. Костром.), двоеглàзка (жена с две очи, фолкл. – Кадн. Волог.), двоежѝлок (силен мъж – Вольск. Волог.), двоежѝрка (двуетажна къща – Белозер., Кирил. Новг.), двоежѝрок (двуетажна къща – Тотем. Волог.), двоежѝтка (смес на ръжено с пшеничено или ечемичено брашно – Кадн. Волог., Волог. Волог.), двоезýб (човек с двойни зъби или такъв, на когото не падат млечните зъби, когато поникват постоянните – Даль, Онеж. Арх., Олон.), двоекòла (двуколка – Холм. Пск.) // двакòла (двуколка – Осташк. Калин.), двоекòла (голяма талига – Пск. Пск.), двоеколёска (талига с четири колела; с два колесара – Костром.), двоекòлка (двуколка – Белозер. Новг., Свердл., Волог.), двоекòлка (талига с 4 колела – Кадн. Волог., Костром., Даль), двоелѝстка (растение майник двулистен Majanthemum bifolium L –Перм., Ачин. Том.), двоелѝстка (растение Cypripedium gyttatum L, сем. орхидеи – Билимбай Урал.), двоепòлка (двуетажна къща – Лещук. Арх.), двоерòг (животно с два рога – Орл. Вят.), двоехвòстка (синигер – Ср. Урал.), двоякòла (двуколка – Осташк. Калин.), двувесёлка (лодка с две весла – Даль), двугòдник (ученик, който повтаря клас – Демян. Новг.), двужѝльник (здрав, силен човек – Пск., Смол. Смол.), двужѝльница (здрава, силна жена, здравенячка – Пск. Смол. Смол.), двурýчник (просяк, който протяга и двете си ръце – Моск., Водарский. Калуж.), двуды̀мок (комин, в който се събира дима от две печки – Даль), двуды̀мок (стая с две печки – Даль), двуетàж (втори етаж – Ставроп. Самар.), двужѝра (двуетажна къща – Олон.), двужѝрка (двуетажна къща – Олон.), двукл`ючина (лодка с две двойки витла – Пск.), двукòлка (талига с 4 колела – Старор. Новг., Кириш. Ленингр.), двухкòлка (талига с 4 колела – Лодейноп. Ленингр., Сузун. Новосиб.), двукрòвок (двуетажен дом – Даль), двунòжница (двегодишна крава – Твер.), двускàтка (двускат покрив – Ср. Урал. и двухскàтка – Том.), двусторòнка (греда, одялана само от две страни – В низовьях Волги), двухколёска (двуколка – Табор. Свердл.), двухколľска (двуколка – Табор. Свердл.), двухкорòвник (селянин, който има две крави – Шуйск. Иван., Оят. Ленингр.), двухкорòвница (селянка, която има две крави – Шуйск. Иван.), двухсторòнка (улица, застроена и от двете страни – Красноуфим. Свердл.).

Полските говори са представени от названия като: dwójnóg (човек – Wad), dwójnóżka (човек – Źyw), dwuramieniarz (човек, който не стои на думата си, който често променя мнението си – Ciesz), dwacalówka (дъска с дебелина два инча – Kiel), dwalatek (животно за развъждане към двегодишно – Kasz), dwulat (кон на две години – Łom, Wys-maz, Biel-podl, Białos), dwuletniaczka (кобила на две години – Łęcz), dwuletniak (кон на две години – Opocz, Szt), dwóchcalówka (дъска с дебелина два инча – Kiel, Iłż), dwucalówka (дъска с дебелина два инча – Grój, Opocz, Boch, Bial-podl, Gar, Łuk, Wegr), dwurazówka (вид детелина – Suw), dwuzimek (кон или бик на две години – Wilno Lit, Zdan), dwukolówka (талига на две колела; двуколка – Łow, Kal, Puław), dwułokciówka (талига на две колела; двуколка – Łow, Kal, Puław).

2. Имена на средства за действие (nomina instrumenti)

Ономасиологичната база на категорията nomina instrumenti включва широк кръг понятийни класове – машини, апарати, материали, тъкани, пособия, оръдия на производство, сечива, т.е. това са средства за нещо. Сложният ономасиологичен признак на разглежданите облици допълнително се усложнява от ономасиологичната категория за целенасоченост, която обединява названията от категорията. Тук представяме по-малко типичните композити с десубстантивна опорна съставка в постпозиция – процесуалното отношение е скрито, но се подразбира и ономасиологичният признак се доусложнява чрез отношението за цел. Композитните имена на средства за действие могат де се интерпретират различно, т.е. да се отнесат към една или друга словообразувателна категория, например двоерòжка ‘вила с два рога’ и двоерýчка ‘пила с две дръжки’ са имена за носители на субстанциално отношение когато се акцентира върху тяхната забележима част – рог и ръчка, но когато се акцентира върху идеята за цел – те са средство за извършване на дейност, тогава те са инструментални облици.

Няколко облика от българския диалектен език се отнасят към инструменталните названия: двоестрèлка (стрела с два върха – НГ, БЕР; двойòстрелка – Новоселско), двулèвка (банкнота от два лева – Доброславци, Соф.; Годечко), двуцèфка (пушка с две цеви – Годечко; двоцевка – РМJ).

Значително повече са композитите, регистрирани в руските диалекти: двòевёдро (голямо дървено ведро – Волог.), двоегрѝвенник (монета от 20 копейки, гривенник – монета от 10 копейки – Великоуст. Волог., Волог.), двоèденка (съд с две дъна (обикновено бъчва) или съд с двойно дъно – Кирил. Новг.), двоедòнка (каца със затварящ се отвор, за съхранение на брашно, зърно – Холмог. Арх.), двоеклàпанка (двуредна хармоника – Тотем. Волог.), двоекрàсочник (сарафан от двуцветно домашно тъкано платно – бяло и синьо – Тотем. Волог.), двоерòга (вила с два рога – Том. Том., Зырян. Том.), двоерľдник (плот от два реда дървени трупи за превозване на товари – Шенк. Арх., Арх.), двоерòжка (вила с два рога – Чулым. Новосиб., Том., Ср. Урал.), двоерýчка (пила с две дръжки – Кирил. Новг.), двоерýшник (прежда, осукана от две вретена – Смол.), двоествòлка (пушка с две цеви; двуцевка – Охан. Перм.), двоеýши мн. (плетена кошница с две дръжки – Пинеж. Арх.), двоехвòстка (камшик, изплетен от два ремъка – Перм., Свердл. Челяб.), двугрѝшка (монета от 20 копейки – два гривенника – Кологрив. Костром.), двугр`яш (монета от 20 копейки – Моск.), двудёнка (съд с две дъна или с двойно дъно – Кадн. Волог., Волог., Вят., Кем. Арх., Устюжн. Новг., Красноуфим. Перм., Соликам. Перм., Макар. Костром.; двухдёнка – Слобод. Вят.), двудёнок (двудънен съд за съхраняване на питейна вода по време на полска работа – Корсун. Симб.), двудòнка (съд с две дъна или с двойно дъно – Слобод. Вят., Даль), двудòнок (съд с две дъна или с двойно дъно – Даль), двулемèшник (плуг с два лемежа – Ср. Урал и двухлемèшник), двулицòвка (тъкан с оттенък на друг, втори цвят – Даль), двулѝчка (тъкан с две лица – Даль), двулѝчка (дреха от тъкан с две лица – Павлов. Ворон.), двунабòйка (вид лодка – Петрозав. Олон. двупàлешник (риболовна мрежа с дупки колкото два пръста, с която се ловят риби ряпушки (рипус) – Пск.), двупёрстка (риболовна мрежа с дупки колкото два пръста – Том. и двухпёрстка – Пск., Ср. Урал., Ордын. Новосиб., ОбьЕнис. водн. бас.), двупёрстник (риболовна мрежа с дупки колкото два пръста – Астрах.), двупёрстник (дебела прежда за плетене на риболовна мрежа двупёрстка – Урал.), двуплòска (вид плуг – Мишкин. Челяб.), двуплýжник (плуг с два лемежа – Фурманов. Уральск.), двурýчник и двухрýчник (ренде, с което работят двама души, с две дръжки – Чапаев. Урал.), двýрядка (тъкан с две лица – Осташк. Твер., Пск. и двур`ядка – Даль, Твер.), двýрядка (вид широка памучна басма – Мстин. Новг.), двýрядка (сал от два реда дървета – Добрян. Перм.), двýрядок (сал от два реда дървета и двуp`ядок – Даль), двýрядка (хармоника с два реда клавиши – Болх. Орл., Весьегон. Твер.), двýрядь (сал от два реда дървета – Новорж., Порх., Пск. Пск.), двýрядь (хармоника с два реда клавиши – Новорж., Порх., Пск. Пск.), двустèнка (риболовна мрежа от два плата, парчета – Терск. и двухстèнка – Том.), двухпàлка (рибарска мрежа с широчина на дупките колкото два пръста – Таборин. Свердл.), двухпальцòвка (рибарска мрежа с широчина на дупките колкото два пръста – Таборин. Свердл.), двухпýдник (риболовен такъм, който има 1000 куки, тежащи 2 пуда – Азов), двухрогàлка (вид плуг – Турин. Свердл.), двухрòжки мн. (двуроги вили за снопи – Тюмен., Колп. Том.).

В полските говори се срещат сложни инструментални облици като: dwaskibniak (плуг, който изорава едновременно две бразди – Mrag, Mr, Wr, Dział, Wr płn-zach), dwaskibnik (плуг, който изорава едновременно две бразди – Wr płn-zach), dwaskibowiec (плуг, който изорава едновременно две бразди – Węgorz, Mr, Wr, Olsz, Szczyc, Ełc, Świec, Wolsz), dwuczeszczak (монета на стойност двадесет пфенинга – Stzel-opol), dwućwiertówka (дървена форма за масло с вместимост половин килограм – Ciesz), dwudutkowiec (стара монета на стойност два австрийски цента – N-tar), dwugroszak (монета на стойност два цента, гроша – Śl, Ciesz, Rzesz, Młp), dwugroszek (монета на стойност два цента, гроша – Śl, Wej, Lęb), dwuhektówka (варел с вместимост двеста литра – Ciesz, Cz), dwuliter (съд с вместимост два литра – Gdynia), dwulitrzak (гърне с вместимост два литра – Ciesz), dwumiarak (кош с две малки дръжки; мярка – Strzelopol), dwumiarczak (кош с вместимост 17 кг – Rac), dwunit (тъкан, изтъкана с помощта на две нищелки, в които се кръстосват нишка от основата с нишка от вътъка – Ostródz, Wr, Maz, Zach i Płn Polska), dwunitka (вид сукман – Sand, Góry Świętokrzyskie, Kiel), dwureńszczak (австрийска монета на стойност две крони – Ciesz, Cz), dwuręczniak (двуръчен инструмент, вид ренде – Ciesz), dwurożniak (вила с два рога – Maz), dwurożnik (вила с два рога – Maz), dwusanki (шейна от две части за возене на тежести – Lub), dwusetnik (пари – Ciesz, N-tar), dwuskibiak (плуг, който оре едновременно две бразди – Wr, Maz), dwuskibnik (плуг, който оре едновременно две бразди – Olszt, Ciesz, N-tar), dwuskibowiec (плуг, който оре едновременно две бразди – Olec, Ełc, Pis, Ostródz, Szczyc, Nidz, Giż, Skier, Opocz, Iłż, Wiel, Radomsz SDejn, Maz płn-wsch, Wr płn-zach, Złotow, Międzych, Tom-lub, Ciesz, Oles, N-tar, Jaros, Rzesz, Kiel, Gar, Łuk, Bial-podl, Siem, Os-maz, Biel-podl, Ostroł, Szam, Tcz, Poz), dwuskibówka (плуг, който оре едновременно две бразди – Nidz, Giż, Olec, Ełc, Pis, Mrąg, Ostródz, Szczyc), dwuuszniak (кош с две дръжки – Śl), dwuuszniak (гърне с две дръжки – Rzesz), dwuzłotka (монета на стойност две злоти – Lit), dwuzłotowiec (банкнота на стойност една трета от талера – Poz), dwazłotówka (монета на стойност две злоти – Kasz pn-wsch).

3. Имена за производители на действие nomina agentis

В основата на словообразувателната категория nomina agentis лежи ономасиологичната категория за носител на отношение към действие. Ономасиологичната база е проста – понятийният клас, който се назовава, включва лица, животни, растения, имена на някои болести, природни явления. Естествена преливност съществува между категорията имена на производители на действие и имената за носители на субстанциално отношение. Композитите двоежèнец, двекоженец, двоеженя са не само ‘този, който се жени втори път’, но и ‘този, който има втора жена’.

Агентивните сложни формации в българските говори са: двекожèнец (мъж, който се жени втори път – НГ, БЕР; двек’ожèнец – БЕР), двекожèнкина (жена, която се жени за втори път – БЕР, двек’ожèнкина – НГ, БЕР).

Значително повече производителски имена за лица са регистрирани в руските диалекти: двоедàн (разколник, който плаща двоен данък – Шадр. Перм., Челяб.), двоедàн (хитър, двуличен човек – Махнев. Свердл.), двоедàнец (разколник – Сиб., Даль), двоедàнник (разколник – Ср. Урал), двоедàниха (разколница – Шадр. Перм., Урал.), двоежàнец (женен мъж, който има любовница– Вят.), двоежèня (мъж, който е женен втори път – Перм.), двухжèник (мъж, женен втори път – Урал.), двурòдка (жена, която е родила близнаци – Даль), двурýчник (момък, който се сватосва едновременно за две девойки – Пск.).

Композитите с първа съставка дв(а)- в трите представителни славянски диалектни езика се разпределят в три словообразувателни категории: имена за носители на субстанциално отношение, имена на производители на действие (nomina agentis) и имена на средства за действия (nomina instrumenti). По начина на образуване сложните съществителни са чисто композиционни (напр. двоекòла, двоезýб, двуетàж), композиционно-суфиксни (напр. двоежèнец, двурòдка, dwuuszniak ) и композиционно-конверсни (двоедàн).

При анализа на сложните съществителни имена с първи компонент две- се откриват и два вида конкуренция – конкуренция на словообразувателните форманти и конкуренция на опорните десубстантивни компоненти на композитите в диалектите (Василева 2009: 30–39) в два от представените диалектни езика – руски и полски.

Три десубстантивни компонента са в конкуренция при образуването на композити със значение ‘плуг с два лемежа’: двуплýжник // двулемèшник, двухлемèшник // двухрогàлка. При останалите случаи в конкурениция са два елемента: двогòдок // дволèток ‘жребче на две години’; двоежѝрка, двоежѝрок, двужѝрка // двоепòлка ‘двуетажна къща’; двоекòла, двакòла, двоекòла, двоекòлка // двухкол`яска ‘двуколка’; двупàлешник, двухпàлка // двупёрстка, двухпёрстка, двупёрстник ‘риболовна мрежа с дупки колкото два пръста’; двýрядь, двýрядка // двоеклèпанка ‘хармоника с два реда клавиши’.

В полските диалекти се среща конкуренция на два десубстантивни компонента: dwalatek, dwulat, dwuletniak // dwuzimek ‘кон или бик на две години’; dwukolówka // dwułokciówka ‘талига на две колела; двуколка’.

В руските говори три наставки са в конкуренция при оформянето на композити с първи компонент дв(а)-. Това са:

-Ø // -ец // -ник: двоедàн // двоедàнец // двоедàнник за назоваването на ‘разколник, който плаща двоен данък’;

-Ø // -êà //-ок: двýрядь // двýрядка // двýрядок за ‘сал от два реда дървета’;

-а // -ка // -ок: двужѝра // двоежѝрка // двоежѝрок за ‘двуетажна къща’.

Два суфикса оформят названията за ‘съд с две дъна’, ‘здрав, силен човек’ и ‘тъкан с две лица’:

-ка // -ок: двудòнка, двоедèнка, двудёнка // двудòнок (съд с две дъна или с двойно дъно);

-ок // -ник: двоежѝлок // двужѝльник (здрав, силен човек);

-ка // -овка: двулицòвка // двулѝчка (тъкан с две лица).

В полските диалекти в конкуренция са 5 наставки -iak // -niak // -nik // owiec // -ówka: dwuskibiak // dwaskibniak // dwaskibnik, dwuskibnik // dwaskibowiec, dwuskibowiec // dwuskibówka за назоваването на ‘плуг, който изорава едновременно две бразди’.

С три суфикса е оформен обликът за ‘кон на две години’: -Ø С три суфикса е оформен обликът за ‘кон на две години’: – // -ek // -niak: dwulat // dwalatek // dwuletniak.

По две наставки се откриват при лексемите, назоваващи ‘вила с два рога’ и ‘монета на стойност два цента, гроша’: -niak // -nik: dwurożniak // dwurożnik и -ak // -ek: dwugroszak // dwugroszek.

В българските говори не се открива конкуренция на словообразувателните форманти и на опорните десубстантивни компоненти при разглежданите композити.

Успоредиците, които се откриват в трите диалектни славянски представителни езика (двоеколка, двуженец, двоеженец, двулетник, двалетник и т.н.), говорят за старинността и продуктивността на модела композити, образуван с първа съставка дв(а)- // дв(е)- // дво(е)- // двух.

БИБЛИОГРАФИЯ

Буслаев 1958: Буслаев, Ф. И. Опыт исторической грамматики. Ч. I. Москва.

Василева 2009: Василева, Л. Българско словно богатство. Словообразувателни хетероними в българските говори. Мултипринт.С.

Кочев 1988: Кочев, Ив., Е. Кочева, Л. Домусчиева. За народната основа на словообразувателните модели на сложните съществителни в старобългарския език. – В: Славянска филилогия. Т. 19. Езикознание. Доклади и статии за Х международен конгрес на славистите. София. 46–63.

Пономарев 1953: Пономарев, В. И. К истории сложных слов в русском языке. – Доклады и сообщения Института языкознания АН СССР, IV.

СтбР 1999: Старобългарски речник. Том I. Отг. ред. чл.-кор. проф. Д. Мирчева. Изд. „Валентин Траянов“. София.

Dickemann 1934: Dickemann, E. Untersuchunden über die Nominalkomposition in Russischen. Leipzig.

Jagiè 1898: Jagiè, V. Die slavischen Composita in ihren sprachgeschichtlichen Auftreten. In: Arhiv für slavische Philologieq XX–XXI, Berlin, 1898–1899.

Meillet 1924: Meillet, A. Le slave commun. Paris.

СЪКРАЩЕНИЯ