Село Мраченик[1] се намира на 24 км югоизточно от Карлово, разположено сред борова, дъбова и букова гора на 600 м. надморска височина в Сърнена Средна гора. То се отличава с над 250-годишна история. Предполага се, че е създадено от преселници (неустановено откъде) по време на турското владичество, които тук намерили спокоен живот далеч от оживените пътища на Османската империя (Иванов 1974: 229). От този период датира и името на селището, кореспондиращо със семантиката ‘мрачно, скрито, потайно място’(Ненов 1880; БЕР 1995: 281).
Историята на с. Мраченик, Карловско, както и битието на жителите му, са неразривно свързани с професията строител. Макар земеделието (и главно отглеждането на маслодайна роза и картофи) да е добре застъпено в региона, мъжете от това селище се занимават главно с дюлгерство. От март до октомври всяка година те обикалят страната, за да практикуват своя занаят. Ето защо не буди учудване фактът, че екстремните условия на живот, в които са поставени (скитанията по чужди краища, срещите с различни хора, нощуванията у случайни познати, престоят в дома на работодателя, постоянният контрол, страхът от измама и кражба, необходимостта да се уговарят условия и да се комуникира в присъствието на странични лица) и които в научната литература се сочат като една от основните причини за възникването на тайните професионални диалекти (Стойков 2002: 353; Кънчев 1956: 375), довеждат до появата на мраченишкия „мещерски“ език, названието на който се извежда от съществителното мèштръ ‘майстор зидар’ (Иванов 1974: 230).
Подобно на останалите професионални езици, тайният мраченишки зидарски говор напълно споделя спецификата на своя териториален диалект – основа, т.е. характеризира се с наличието на всички основни диалектни (фонетични и морфологични) особености на централния балкански говор. В този смисъл за него са съвсем типични полупрегласеният ятов изговор като ’а и е в зависимост от ударението и характера на следващата сричка, редовният преглас на а след мека съгласна и пред мека сричка в е, пълната редукция на широките гласни в съответните тесни в неударена позиция, появата на ерова гласна вместо стб. ѫ и ъ и на определителен член за м.р. -ът и за ж.р. под ударение -тъ, както и наличието на форма за гломеративен падеж с окончание -а при роднинските и личните имена от м.р. (Стойков 2002: 108–111; Антонова-Василева и др. 2014).
Различия между диалекта-основа и разглеждания таен език се наблюдават изключително в речниковия състав. Поради тази причина статията е посветена именно на проблематиката, засягаща словното богатство на мраченишкия мещерски говор. На практика този социолект се проявява като втора словна система, употребявана само при определени условия и оформяща се единствено въз основа на своя речник, която се състои предимно от характерни думи – термини, свързани със специфичната професионална дейност (при това се отчитат най-дребните детайли и подробности, нещо, което не е характерно за книжовния език), докато делът на названията на обикновени понятия от всекидневния бит е значително по-малък (Стойков 2002: 352–355; Иванов 1974: 229; Керемидчиева 1992: 403–406; Керемидчиева 1995: 15 и др.).
Въпреки това обаче на лексикално равнище на тайните зидарски говори, и в частност на мраченишкия мещерски език, не бива да се гледа като на осакатена система, лишена от богатство и разнообрание, тъй като в случая става дума за една напълно функционална и адекватна на целите, с които се използва, словна парадигма, която се характеризира с наличието на всички части на речта и семантични групи думи, както и на всички типове смислови отношения между лексемите (напр.: синонимия: зв’àр и рàйку ‘слънце’; барàнка (барòнкъ) и цèпкъ ‘овца’ и под.; антонимия: нàйден ‘ден’ / пр̀ъмъ ‘нощ’; ск̀ълцън ‘грозен’/ чỳден ‘хубав’; омонимия: зв’àр ‘огън’ и ‘слънце’; цèпкъ ‘коза’ и ‘сърна’ и др.), присъщи на българския език. Както бе споменато по-горе, специфичната сфера на употреба на анализирания професионален говор предопределя преобладаването в него на думи, свързани със зидарската професия (срв.: бàл’а, бъ̀ра, вèлка, гурàч, дървенàчкъ, инжупèрин, истùца, л’ỳвъм, мàйкъ, мензàнъ, мердевèн, мèштръ, мùзгъ, мур, нàйден, пл’òфкъ, прèсъм, присàлу, пỳн’ъ, пънàшкъ, резлùвъ, сгèбцън, сèчкъ, скепрà, скрùбъ, скъ̀лцъну, съ̀чкъ, трùфул, чèкън, чèкънче, чернупòлкъ, чỳкънчи, шавỳлъ, шàйкъ, шкèпръ, штùцъ и др.). Продължителното отсъствие от дома и пребиваването в чужда, често враждебна среда обаче налага тайното, неразбираемо за непосветените, общуване не само на професионални, но и на теми от битов и обществен характер. Това обяснява сравнително високия дял на лексемите, свързани с всекидневието в мраченишкия мещерски език, които могат да се организират в няколко по-общи семантични групи (напр.: къща и двор: върлувàчкъ, дерỳгъ, зùркъ, кỳк’ъ, кучùндръ, плевùцъ, тùръ, тръкал’àскъ, турмул’àскъ, турмулèшкъ и др.; хранене и пиене: брùч, въмпùр (въмпùр на бàл’а, тèпан въмпùр), въргулèскъ, гòл’у, гулемàн, д’àхти, домỳс, дрèнче, дрùплъ, дỳвъл, йурдàнъ, лизàлкъ, лингỳркъ, л’упàлкъ, мàзну, мешùйку, пеливàн, скрèчъ, скрùпъ, чòнкъ, чỳднъ, скрùпъ и др.; действия и състояния: бàцам, бръ̀мна, джирòсвам, дùйам, дỳвъм, кàстр’ъ, кèша се, кукун’ъ̀, лижа, л’ỳпъм, мъртòвъм се, пр’àтъм, сгрèбцвъм, упсид’àсъм, ỳшнъ, фùлчъ, фишòсувъм, фишòсувъм се, фл’àсъм, флùйъ(м), штрòвъм и др.; дрехи, обувки, накити и др.: кл’ỳч, кỳнчу, мукàнкъ, пъпỳк, турболèчкъ, чешùри и др.; семейни и родствени отношения: бургỳч, д’àли, къ̀рчи, кърчумàн, л’ỳт, манỳкъ, мъртовàчкъ, мъртòвницъ, шкрòпъ, шỳле, шулендрàк и др.; части от човешкото тяло и човешки качества: бълдъ̀ри, вèл, джурунàйкъ, звùрки, к’àфъ, кулàк, кỳнка, къ̀мбъ, л’òчу, л’ỳмбъ, мàвру, мъртòвън, нугъ̀, нъл’òчкън, скулàcи, стèф, фишòсън, чỳден и др.; обществено-политически и духовен живот: бафèлъ (велъ бафèлъ), бумàга, бумàшка, вèл шат, др’àн, др’àнка, къндùлу, лàднъ, пилàфки, прùфт, шàт и др.; растения: бòшку, зъгòрчу, лàнкъ, лàпкъ, мъхнàту, сùтну, фрèнец, цỳфл’у, чучỳркъ и др.; домашни и диви животни: бàла, барàнка (барòнкъ), бèчкъ, бръ̀мка, дребул’àк, дългунòскъ, искàчкъ, мр’àскъ, перушàткъ, рогувàткъ, собàткъ, спùнгъ, тъфшàм, ушàту, цèпкъ, шпùнгъ и др.; небесни тела и природни явления: бèлчо, зв’àр, мàлен, нàйден, прòдън, пръ̀мъ, рàйку, рòнку, рòн’ъ се, спръ̀ми съ и др.).
Все пак следва да се има предвид, че в резултат от ограниченията, наложени на тайните професионални говори от сравнително краткия времеви отрязък, в който те се появяват, развиват и функционират, както и от строго определените случаи, в които се употребяват и то само от подбран кръг хора, словното богатство на този тип социолекти далеч не е съизмеримо с лексикалното многообразие на съответните им териториални диалекти. Един от начините да се компенсира бедността на речника им е натоварването на лексемата с допълнителни значения, т.е. силно развитата полисемия.
Изключение в това отношение не представлява и разглежданият мещерски език. В системата му се откриват няколко вида механизми за пораждане на многозначност. Най-често тя се основава на сходство между обектите от действителността, обозначени с една и съща лексема, т.е. на метафоричен пренос на названието (напр.: бèлчо ‘сняг’; перушàткъ ‘кокошка’ и ‘птица’; дỳвъл ‘тютюн’; дỳвъм ‘лъжа’, ‘пуша’ и ‘хваля се’; къндùлу ‘учител’; резлùвъ ‘бичкия’; рогувàткъ ‘крава’; сùтну ‘грозде’; миризлùву ‘цвете’ и др.). В част от случаите на полисемия се наблюдава разширяване на семантиката на думата, като по този начин тя започва да назовава не само видовото, но и по-общото родово понятие, т.е. между референтите, назовани с една и съща лексема, се открива наличието на обективна (метонимична) връзка (срв.: лингỳркъ ‘лъжица’, ‘лопата’ и ‘вилица’; звùрки ‘очи’ и ‘очила’; нàйден ‘ден’ и ‘надница’; кл’ỳч ‘час’ и ‘часовник’ и под.). Друг типичен пример за това е съществителното име прùфт, коeто в тайния говор на зидарите от с. Мраченик означава не само ‘поп’, но и ‘духовно лице’ изобщо. Абсолютно идентична е ситуацията при павелските дюлгери, където обаче думата със значение ‘поп, калугер, изобщо всяко духовно лице’ е д’ỳкаль (Керемидчиева 1995: 16). Като интересен пример за натоварване на семантичната сфера на дадена лексема не в резултат от метонимия, а „вследствие на вътрешно семантично структуриране на моносемична лексема с аморфна семантика в полисемична лексема“ Цв. Карастойчева привежда думите пепелàшка ‘1. Хартия; 2. Книга; 3. Вестник; 4. Документ, служебна бележка, призовка; 5. Други значения – писмо, квитанция, паспорт, план за строеж на сграда и др.’ (с. Сатовча, Гоцеделчевско) и шàренко (ш’àренко) и ш’àренка (с. Добростан и с. Югово, Асеновградско), като в с. Югово освен посочената вече семантика се откриват и значенията ‘телеграма’ и ‘карти за игра’ (Карастойчева 1992: 412–413). Същото явление Сл. Керемидчиева открива в говора на павелските зидари, където думата ш’àренка се характеризира с още по-богата семантична структура, тъй като може да означава още ‘1. Тетрадка, тефтер; 2. Листа, лист за писане; 3. Книга за четене’ (Керемидчиева 1995: 17). Като пряко съответствие на разгледаните по-горе думи в мещерския говор на с. Мраченик, Карловско, може да се разглежда съществителното бумàга (бумàшка) със значение ‘книга, вестник, документ’.
Важно доказателство в подкрепа на факта, че полисемията е един от основните начини за компенсиране на относителната бедност на речника на тайните зидарски говори, е появата на многозначност при думи, които в по-ранни лингвистични изследвания са посочени като еднозначни. Така например според Ив. Иванов съществителното цèпкъ означава ‘коза’, но в подадения от Н. Попов нов материал от мраченишкия мещерски език вече се използва и със значение ‘сърна’, съответно стèф освен ‘анус’ означава и ‘задник’, съ̀чкъ не само ‘джобно ножче’, но и ‘вършина, дърво’, нàйден ‘ден’ и от там ‘дневна надница’, л’ỳмбъ ‘корем’, но и ‘издут, издутина’, а лàпкъ се употребява не само за ‘круша’, но и за ‘слива’ и ‘череша’ (Иванов 1974: 229–231).
В словообразувателен аспект материалът от мещерския мраченишки говор изобилства от примери за пряко субстантивиране (напр.: глỳу ‘пушка, оръжие’, лàднъ ‘кръчма’, мàзну ‘масло’, резлùвъ ‘бичкия’, сùтну ‘грозде’ и др.). Значително повече обаче са новообразуванията за целите на тайния език, създадени със словообразувателни форманти по законите на собственодиалектното словообразуване (напр.: дългунòскъ ‘прасе’, дървенàчкъ ‘дърво, тояга’, турболèчкъ ‘торба’, турмул’àскъ (турмулèшкъ) ‘комин’ и др.). Тези примери са доказателство за домашния произход на лексиката на тайния занаятчийски говор.
Въпреки това обаче безспорен факт е, че, що се отнася до речниковия състав на тайните говори, в тях най-висок е делът на заемките от чужди (предимно балкански) езици. Причината за това лесно се открива във високата степен на мобилност (в пределите на националната територия и извън нея) на носителите на съответния език, които са принудени да пътуват през по-голямата част от годината, за да практикуват занаята си. Освен това този е най-лесният начин за замъгляване на речта и превръщането ù в неразбираема поредица от думи за останалите хора, непринадлежащи към определеното професионално съсловие. Ст. Стойков определя като най-многобройни в професионалните говори и тайните езици като цяло турските заемки (Стойков 2002: 349). Що се отнася обаче конкретно до тайните зидарски диалекти, при тях се наблюдава превес на думите от албански произход. В изследването си върху речта на брациговските майстори Ст. Аргиров установява, че от 277 лексеми 147 са албански, 138 са български с условно значение, 30 са гръцки, 26 турски, 7 румънски, 4 италиански и т.н. (Аргиров 1901). Същият извод се налага и от проучването на дюлгерския речник от с. Павелско (Керемидчиева 1995), както и за мраченишкия таен зидарски говор. В представения в статията мещерски диалект се откриват редица албански по произход заемки (срв.: пỳн’ъ ‘работя’ от алб. púna ‘работя’ (Кочи и др. 1951: 345); фл’àсъм ‘казвам, съобщавам; скърцам’ от алб. flas* ‘говоря, произнасям реч’ (Кочи и др. 1951: 131); дùйъм ‘разбирам; зная; помня’ от алб. di* ‘знам’ (Кочи и др. 1951: 98); б̀ърам ‘правя’ от алб. bȅj* ‘правя’ (Кочи и др. 1951: 52); флùйъ(м) ‘спя’ от алб. Fle* ‘спя’ (Кочи и др. 1951: 131); прèсъм ‘режа’ от алб. pres* ‘разрязвам, отчупвам, кроя, прекъсвам; приемам, дочаквам, очаквам’ (Кочи и др. 1951: 340); мèштръ ‘майстор зидар’ от алб. mësónjës ‘преподавател’ / мaster ‘майстор’ (Кочи и др. 1951: 259); бàл’а ‘кал за зидане; вар’ от алб. balásh ‘бял; вар’ (Кочи и др. 1951: 44); д’àхти ‘сирене’ от алб. djáthtë ‘сирене’ (Кочи и др. 1951: 102); мỳр ‘зид, стена’ от алб. mur ‘зид, стена’ (Кочи и др. 1951: 268); тùръ ‘врата’ от алб. dérë -a (f) ‘врата’ (Кочи и др. 1951: 93); гурàч (горàч) ‘камък’ от алб. gur ‘камък’ (Кочи и др. 1951: 150); пр̀ъмъ ‘нощ, вечер’ от алб. mbrëma, mbrëmje ‘нощ, вечер’ (Кочи и др. 1951: 400); брùч ‘хляб’ от алб. búkë -a (f) ‘хляб’ (Кочи и др. 1951: 63); скрùпъ ‘сол’ от алб. kripe, krüpe (Кънчев 1056: 395) и др.). На второ място се нареждат българските думи с условно значение и новообразуванията за целите на тайния език, създадени със словообразувателни форманти по законите на собственодиалектното словообразуване. В тази група се включват и значителен брой лексеми, характерни за западнобългарското наречие, които се отличават с висока степен на неразбираемост за носителите на балкански по тип говор, каквито са жителите на с. Мраченик (напр.: бàцам/бàцвам ‘целувам’; кỳк’ъ (кỳкъ) ‘къща, колиба’ и др.). Значително по-малобройни са заемките от останалите балкански и европейски езици.
Друг интересен проблем, свързан с българските тайни зидарски говори, е установяването на причините за съществуването на тесни взаимовръзки, но и сериозни различия между тях. Както е известно, професионалните диалекти, за разлика от териториалните, са свързани с определени социални групировки, независимо от териториалното им разположение, т.е. нямат териториална ограниченост (Стойков 2002: 337). Следва да се има предвид също така, че практикуването на професията строител е свързано с много пътувания в различни части на българската етническа територия, а и извън нея (в зависимост от поръчките), а изграждането на постройка е продължителен и труден процес. Ето защо не е било необичайно на едно място да работят две и повече групи майстори зидари от различни селища. Това до голяма степен обяснява съществуващите сходства между всички регистрирани български тайни дюлгерски езици (по-подробно по въпроса вж. приложения речник). От друга страна обаче липсата на писмена форма е довела до значителни различия между тях в отделните географски области на България. Комбинацията от тези две противоположни тенденции прави възможна появата на особено динамични и разнопосочни взаимовръзки между българските мещерски езици. Затова докато в с. Ковачевица, Гоцеделчевско със значение ‘момиче’ майсторите строители използват съществителното бийа (от алб. bíjë -a (f) ‘дъщеря’ (Кочи и др. 1951: 54), техните съседи от с. Лещен, Гоцеделчевско, както и дюлгерите от далечното им село Мраченик, Карловско и от Брацигово, употребяват думата кърчумàн, от гр. κόρη ‘момиче’ с бълг. суфикс (Кънчев 1956: 395), а колегите им от с. Смолско, Пирдопско и с. Момчиловци, Смолянско – чупа, от алб. çúpë -a (f) ‘момиче, дъщеря’ (Кочи и др. 1951: 84). Лексемата големан (заета от арго – езика на престъпниците), с която се обозначава виното, е еднаква за тайните зидарски говори в с. Мраченик, Карловско, с. Ковачевица, Гоцеделчевско и с. Смолско, Пирдопско, но пък за дъжд дюлгерите от трите села имат съвсем различни наименования. Във всеки от разглежданите професионални диалекти слънцето е наричано райко / райчо. Хлябът обаче е обозначаван със съществителното брич (от алб. búkë -a (f) ‘хляб’ (Кочи и др. 1951: 63) при дюлгерите от с. Мраченик, Карловско, с. Смолско, Пирдопско и с. Момчиловци, Смолянско, докато колегите им от селата Лещен и Ковачевица, Гоцеделчевско употребяват съответно думите благач и папу. Дюлгерите от с. Мраченик, Карловско и с. Момчиловци, Смолянско строят кỳк’ъ ‘къща’, в с. Лещен, Гоцеделчевско – мишупия ‘къща’, а в Брацигово шпития или колиба ‘къща’. „Випе ми една чучола!“ ще каже дюлгеринът от с. Лещен, докато мрачениченицът ще помоли: „Прятай ми една чонка!“ ‘Донеси / сипи ми една ракия!’. Ако в с. Момчиловци, Смолянско попитат: „Уешли знане ущренско мене?“ ‘Разбираш ли мещренски език?’, въпросът в с. Мраченик, Карловско ще звучи така: „Дияш / флясаш ли мещренски?“. Ако зидарят от с. Момчиловци, Смолянско предупреждава колегата си: „Жуфас са дие улчи моне!“, т.е. ‘Господарят / стопанинът / чорбаджията / началникът те разбира, мълчи!’, този от Мраченик казва: „Мостът, бафелата дия!“.
Във връзка с разглеждания проблем за съществуването на тесни взаимовръзки, но и сериозни различия между лексикалните парадигми на българските тайни зидарски говори е важно да се подчертае, че публикуваният по-долу речник на мраченишкия мещерски език съдържа голямо количество лексика, чиято употреба до момента не е регистрирана в друга подобна словна система (срв.: бàла ‘кон’, барòнкъ ‘овца’, бòшку ‘картоф’, бр̀ъмка ‘пчела; оса’, бр̀ъмна ‘ужиля’, бумàга ‘книга; вестник; документ’, бумàшка ‘книга; вестник; документ’, бълд̀ъри ‘бедра’, вèл ‘голям; известен’, въмпùр (в̀ъпир) ‘мляко’, върлувàчкъ ‘тоалетна’, дèни ‘няма, липсва’, дерỳгъ ‘път; пътека’, джирòсвам ‘глобявам; наказвам’, домỳс ‘сланина’, дребул’àк (дрибул’àк) ‘вълна; коса’, дрèнче ‘орех’, дỳ(в)ъм ‘лъжа; пуша цигари; хваля се’, дългунòскъ ‘свиня’, дървинàчкъ ‘дърво, тояга’, зв’àр ‘огън; слънце’, инжупèрин ‘калджия’, кл’ỳч ‘час, часовник’, кукун’̀ъ ‘мириша’, кулàк ‘ухо’, кỳнка ‘ръка’, кỳнчу ‘конец, връв’, кучùндръ ‘къща, колиба’, къндùлу ‘учител’, къ̀мбъ ‘крак’, лàнкъ ‘краставица’, лàпкъ ‘слива; череша’, лизàлкъ ‘напитка’, мàвру ‘черно’, мàйкъ ‘пирон’, мàлен ‘сутрин’, малèчко ‘малко’, малèчък ‘малък’, мензàнъ ‘отвес’, мùзгъ ‘мистрия’, мр’àскъ ‘котка’, мукàнкъ ‘шапка’, мъхнàту ‘дюля’, нàйден ‘ден; надница’, нуг̀ъ ‘крак’, пеливàн ‘тутманик, вид баница’, плевùцъ (пливùцъ) ‘плевня’, присàлу ‘трион’, прòдън ‘вечер’, пъпỳк ‘обувка’, сгèбцън ‘развален, счупен’, сгрèбцвъм ‘хващам, залавям’, сèчкъ ‘нож’, скрèчъ ‘обяд’, скрùбъ ‘стълб, дерек’, скулàcи ‘уши’, ск̀ълцъну ‘лошо, грозно, повредено’, собàткъ ‘куче’, спùнгъ ‘въшка’, трùфул ‘молив’, турболèчкъ ‘торба’, тъфшàм ‘заек’, упсид’àсъм ‘умирам’, фùлчу ‘сън’, фишòсувъм се ‘изчезвам, бягам’, фрèнец ‘домат’, фъ̀скъ ми ‘страх ме е’, цèпкъ ‘коза; сърна’, чèкънче (чỳкънчи) ‘чук’, чернупòлкъ ‘керемида’, чешùри ‘панталони’, чỳднъ скрùпъ ‘захар’, чучỳркъ ‘леща’, шùлестъ ‘игла’, шпùнгъ ‘въшка’ и др.).
Съществуващите сложни взаимовръзки (от посочения по-горе тип) между различните тайни зидарски говори в рамките на българската езикова територия особено затрудняват определянето първоизточника на употребата на една или друга лексема, както и достигането до изводи относно времето и посоката на проява на наблюдаваните семантични влияния. Що се отнася до тайния мещерски мраченишки говор, би следвало да се очаква той да стои най-близо до родопските зидарски говори, които също са източни по тип. Съществуването на многобройни лексикални и семантични съответствия с брациговския дюлгерски език обаче, както и пълното отсъствие от лексикалната му система на редица гръцки заемки (като напр. грабча (γράφοντας ‘пиша’), карекла (καρέκλα ‘стол’), лашма (λάσπη ‘кал’), махера (μαχαίρι ‘нож’), шкил’а (Σκύλος ‘куче’) и т.н.), особено характерни за диалекта на зидарите от с. Момчиловци, Смолянско, налагат предпазливия извод, че езикът на зидарите от с. Мраченик, Карловско има много повече допирни точки с този на брациговските, отколкото с този от момчиловските майстори строители. Причините за това вероятно са чисто географски (отдалеченост, релеф и под.), тъй като от с. Мраченик до с. Момчиловци е значително по-далеч отколкото до Брацигово, но категоричен отговор на подобен тип въпроси би дало единствено едно цялостно проучване на българските тайни зидарски говори.
Приносът на тази статия към анализираната проблематика е обогатяването на сведенията за мраченишкия таен мещерски език чрез представения по-долу речник. Лексиката в него е съпоставена със словните парадигми на останалите български зидарски говори (Аргиров 1901; Иванов 1974; Керемидчиева 1935; Кънчев 1936 и др.), като е направен опит и за определяне на произхода на чуждите думи.
РЕЧНИК
бàл’а ж. ‘кал за зидане; вар’. От алб. balásh ‘бял; вар’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Смолско, Пирдопско; с. Момчиловци, Смолянско и Брацигово.
бàла ж. ‘кон’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
барàнкъ ж. ‘овца’. Със същото значение думата се открива в тайния зидарски говор в с. Момчиловци, Смолянско.
барòнкъ ж. ‘овца’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
бафèлъ (бъфèлъ) ж. ‘чорбаджия, началник’. Велъ бафèлъ ‘голям началник’. Лексемата е типична и за тайните зидарски говори в с. Ковачевица, Гоцеделчевско; с. Момчиловци, Смолянско и Брацигово (във вар.: буфела).
бàцам / бàцвам гл. ‘целувам’. Лексемата се среща със същото значение в зидарските говори от с. Смолско, Пирдопско и Брацигово.
бèлчо м. ‘сняг’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Ковачевица, Гоцеделчевско; с. Момчиловци, Смолянско и Брацигово.
бèчкъ ж. ‘овца’. Бèчкътъ трàжи. Лексемата се среща със същото значение в говора на брациговските майстори зидари.
бòшку м. ‘картоф’. Л’ỳпъм бòшку. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
брùч м.‘хляб’. От алб. búkë ‘хляб’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Смолско, Пирдопско; с. Момчиловци, Смолянско и Брацигово.
бр̀ъмка ж. ‘пчела; оса’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
бр̀ъмна гл. ‘ужиля’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
бумàга ж. ‘книга; вестник; документ’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
бумàшка ж. ум. ‘книга; вестник; документ’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
бургỳч м. ‘мъж’. В брациговския таен зидарски говор със същото значение се употребява лексемата буркач.
бълдъри мн. ‘бедра’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
б̀ърам гл. ‘правя’. Бъ̀рам кỳка. От алб. bȅj* ‘правя’. Думата функционира в брациговския таен зидарски говор със значението ‘работя’.
вèкот нар. ‘много’. Думата функционира в брациговския таен зидарски говор със същото значение.
вèл (вèлъ, вèло, вèли) прил. ‘голям; известен’. Вèл шат ‘град’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
вèлка ж. ‘греда, мартак’. Със същото значение думата се открива в тайния зидарски говор в с. Момчиловци, Смолянско.
въмпùр (въ̀пир) м. ‘мляко’. Въмпùр на бàл’а ‘кисело мляко’. Тèпан въмпùр ‘бито мляко’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
въргулèскъ ж. ‘яйце’. От собственодиалектното въргулàт ‘объл, търкалест’. С подобна форма и тъждествени значения думата се открива в много тайни говори: въргỳлесто ‘яйце’ (с. Момчиловци, Смолянско; Брацигово; с. Смолско, Пирдопско (и ‘орех’); въргулàту ‘яйце’ (Смолянско), въргулàтки мн. ‘яйца; картофи; домати; дини и пр.’ (с. Павелско, Асеновградско) и др.
върлувàчкъ ж. ‘тоалетна’. Върлувàчкътъ збъ̀рана. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
глỳу с. ‘пушка, оръжие’. Фишòсъ ли глỳуту. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Смолско, Пирдопско и в Брацигово, където обаче е от женски род: глу(в)а.
гòл’у с. ‘вино’. Мèръй гòл’у. В тайния зидарски говор на с. Ковачевица, Гоцеделчевско със същото значение функционира думата голчо.
гулемàн м. ‘вино’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Смолско, Пирдопско и от Брацигово.
гурàч (горàч) м. ‘камък’. Гурàч нъ мỳр. От алб. gur ‘камък’. Думата се среща в брациговския таен зидарски говор, а със същото значение функционират и лексемите гур (с. Смолско, Пирдопско) и горул (с. Момчиловци, Смолянско).
д’àле с. ‘дете’. Д’àле с мънукъ. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Момчиловци, Смолянско и в Брацигово.
д’àхти ср. ‘сирене’. От алб. djáthtë ‘сирене’. Думата се среща в брациговския таен зидарски говор със същото значение.
дèни гл. безл. ‘няма, липсва’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
дерỳгъ ж. ‘път; пътека’. Шàтскъ дерỳгъ. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
джирòсвам гл. ‘глобявам; наказвам’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
джурунàйкъ ж. ‘женска гърда’. В брациговския таен зидарски говор функционира думата джурайка със значение ‘публична жена; женски полов орган’.
дùйъм гл. ‘разбирам; зная; помня’. Дийъш ли мештерски? ‘Разбираш ли тайния зидарски говор?’. От алб. di* ‘знам’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Момчиловци, Смолянско и в Брацигово.
домỳс м. ‘сланина’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
др’àн м. ‘циганин’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Смолско, Пирдопско и в Брацигово.
др’àнка ж. ‘циганка’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Смолско, Пирдопско и в Брацигово.
дребул’àк (дрибул’àк) м. ‘вълна; коса’. Ъркъ од дрибул’àк. Къ̀рче с вèл дрибул’àк. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
дрèнче ср. ‘орех’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
дрùплъ ж. ‘баница’. Прèтъй дрùплъ. Съществителното е регистрирано и в зидарския говор на с. Ковачевица, Гоцеделчевско, а в с. Смолско, Пирдопско със същото значение се употребява думата дрипава.
дỳ(в)ъл м. ‘тютюн, цигара’. Лùжъ дỳъл. От араб. duhān ‘дим’ чрез турски. С различни фонетични варианти е позната в много тайни говори: брациговски – дуан, смолешки – дỳан, родопски – дỳхан, карловски – дỳъл, павелски – дỳхал и др.
дỳ(в)ъм гл. ‘лъжа; пуша цигари; хваля се’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
дългунòскъ ж. ‘свиня’. Дългунòскъ с вèли кулàци. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
дървинàчкъ ж. ‘дърво, тояга’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
зв’àр м. ‘огън; слънце’. Прèтъй дървенàчки нъ зв’àрът. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
звùркъ ж. ‘око; прозорец’. Штрòвъм нъ звùркътъ. В брациговския таен зидарски говор функционират съществителните от ср.р. дзирко ‘око’ и от ж.р. дзирка ‘прозорец’.
звùрки мн. ‘очила’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
зъгòрчу м. ‘зеле’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
инжупèрин м. ‘калджия’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
искàчкъ ж. ‘бълха’. В с. Момчиловци, Смолянско се използва със същото значение сродната дума скоклùва.
истùцъ ж. ‘дъска’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
йурдàнъ ж. ‘вода’. Лùжъ йурдàнъ. Думата се среща в брациговския таен зидарски говор със същото значение.
кàстр’ъ гл. ‘ругая’. Думата се среща в брациговския таен зидарски говор със същото значение.
к’àфъ ж. ‘глава’. К’àфъ вèлъ. Думата се среща в брациговския таен зидарски говор със същото значение.
кèша се гл. ‘смея се’. От алб. k’eš. Със същото значение думата се среща в много тайни говори: смолешки (с. Смолско, Пирдопско), павелски (с. Павелско, Асеновградско), брациговски, карловски и др.
кл’ỳч м. ‘час, часовник’. Кл’ỳчът съ фишòсвъ. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
кукун’̀ъ гл. ‘мириша’. Кукунù миризлùвуту. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
кỳк’ъ (кỳкъ) ж. ‘къща, колиба’. Кỳкътъ вèлъ. Мèштрътъ пỳни на кỳкътъ. Думата функционира със същото значение в момчиловския таен зидарски говор.
кулàк м., мн. -ци ‘ухо’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
кỳнка ж. ‘ръка’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
кỳнчу с. ‘конец, връв’. Кỳнчу нъ мỳр. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
кучùндръ ж. ‘къща, колиба’. Кучùндръ нъ прùфт. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
къндùлу с. ‘учител’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
к̀ъмбъ ж. ‘крак’. Къ̀мбъ нъ ушàту. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
к̀ърчи с. ‘момиче, девойка’. Къ̀рчито се прèтъ. От гр. κόρη ‘момиче’ с бълг. суфикс. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Смолско, Пирдопско и от Брацигово.
кърчумàн м. ‘момиче, девойка’. От гр. κόρη ‘момиче’ с бълг. суфикс. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от Брацигово и от с. Лещен, Гоцеделчевско, но там съществителното е от ж.р. карчомана.
лàднъ ж. ‘кръчма’. Лùжим гòл’у в лàднътъ. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Смолско, Пирдопско и от Брацигово.
лàнкъ ж. ‘краставица’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
лàпкъ ж. ‘слива; череша’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
лùжа / лùзвам гл. ‘пия; пуша’. Лùжим гòл’у в лàднътъ.; Лùжъ дỳъл. Със същото значение думата се среща и в тайния говор на смолешките майстори зидари.
лизàлкъ ж. ‘напитка’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
лингỳркъ ж. ‘лъжица; лопата; вилица’. Лингỳркъ зъ л’ỳпене. В брациговския таен зидарски говор със значението ‘лъжица; лопата’ функционира думата л’онгарка.
л’òчу м. ‘пияница’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от Брацигово и от с. Смолско, Пирдопско (във вар.: л’òч).
л’ỳвъм гл. ‘мажа с вар, кал’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от Брацигово и от с. Момчиловци, Смолянско.
л’ỳмбъ ж. ‘корем, издутина’. Л’ỳмбъ нъ роговàткъ. Съществителното не се открива в други тайни зидарски говори, но в с. Смолско, Пирдопско е регистрирана употребата на глагол л’ỳмбъ със значение ‘пълня’.
л’упàлкъ ж. ‘храна, ядене, гозба’. Л’упàлкътъ е чỳднъ. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от Брацигово (във вар.: гл’упалка) и от с. Смолско, Пирдопско (във вар.: л’упачка).
л’ỳпъм гл. ‘ям, храня се; паса’. Л’ỳпъм л’ỳмпи. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от Брацигово и от с. Смолско, Пирдопско.
л’ỳт м., мн. л’ỳди ‘човек’. Фл’àсъй нъ тòзи л’ỳт. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
мàвру нар. ‘черно’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
мàзну ср. ‘масло’. Мàзнуту е чỳдну. Със същото значение думата се среща и в смолешкия таен зидарски говор.
мàйкъ ж. ‘пирон’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
мàлен м. ‘сутрин’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
малèчко нар. ‘малко’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
малèчък прил. ‘малък’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
мензàнъ ж. ‘отвес’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
мердивèн (мирдивèн) м. ‘стълба’. Мердивèнът е вèл. От персийски през турски. Със същото значение думата се среща и в смолешкия таен зидарски говор.
мешàйку ср. ‘месо’. Мешàйку од бèчкъ. От алб. mish ‘месо, плът, месестата част на плод’. Със същото значение думата се среща и във брациговския таен зидарски говор.
мèштръ м. ‘майстор зидар’. Мèштрътъ пỳни. Повсеместен арготизъм от алб. мjeshtër.
мùзгъ ж. ‘мистрия’. Пỳна с мùзгътъ. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
мостът гл. ‘млъквай!; тихо!’. От алб. mos ‘не’ (отрицателна частица за повелително наклонение). Със същото значение думата се среща и в смолешкия таен зидарски говор (във вар.: мос!).
мр’àскъ ж. ‘котка’. Мр’àскътъ рèчи. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
мукàнкъ ж. ‘шапка’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
мỳр м. ‘зид, стена’. Бъ̀ръй мỳр. От алб. mur ‘зид, стена’. Със същото значение думата се среща и в тайния говор на брациговските майстори зидари.
мънỳкъ ж. ‘жена; майка’. Чỳднъ мънỳкъ. Със същото значение думата се среща и в тайния говор на брациговските майстори зидари.
мъртовàчкъ / мъртòвницъ ж. ‘сватба’. От алб. marton ‘женя се’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
мъртòвъм се гл. ‘женя се’. От алб. marton ‘женя се’. С фонетични разновидности (мъртòсвам, муртòвам и под.) се открива и в други тайни дюлгерски езици, като напр. (в Родопите и Гоцеделчевско). В тайния говор на брациговските майстори зидари невъзвратният глагол мартòвам означава ‘блудствам’, а възвратният мартòвам са ‘женя се’.
мъртòвън прил. ‘женен’. От алб. marton ‘женя се’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
мъхнàту ср. ‘дюля’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
нàйден м. ‘ден; надница’. Нàйден съ збъ̀ръ. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
нуг̀ъ ж. ‘крак’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
нъл’òчкън м. ‘пияница’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
нъштрàпвъм (се) гл. ‘намирам, наличен съм, появявам се’. Нъштрàпвъм пънàшкъ. Със същото значение думата се среща и в смолешкия таен зидарски говор (във вар.: натрàпвам са).
пеливàн м. ‘тутманик, вид баница’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
перушàткъ ж. ‘кокошка; птица’. Перушàткътъ нъ дерỳгътъ. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от Брацигово (във вар.: пирушàта) и от с. Смолско, Пирдопско (във вар.: перушàта).
пилàфки мн. ‘пари’. Пилàфки зъ пънàшкъ. Със същото значение думата се среща и в тайния говор на брациговските майстори зидари.
плевùцъ (пливùцъ) ж. ‘плевня’. Плевùцътъ е вèлъ. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
пл’òфкъ ж. ‘тухла, кирпич’. Пл’òфкътъ извèренъ. Със същото значение думата се среща и в говора на зидарите от Брацигово, но там съществителното е от м.р. пл’òвец.
прèсъм гл. ‘режа’. Прèсъм с присàлуту. От алб. pres* ‘разрязвам, отчупвам, кроя, прекъсвам; приемам, дочаквам, очаквам’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от Брацигово и от с. Смолско, Пирдопско.
присàлу ср. ‘трион’. Присàлуту прèсъ. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
прèтъм гл. ‘нося, давам; тичам, бягам’. Прèтъй нъ мèштрътъ мирàч.; Тръкъл’àскътъ съ прèтъ. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от Брацигово и от с. Смолско, Пирдопско.
прèтъм съ гл. ‘движа се, вървя; вали; изгрява’. Рàйку съ прèтъ. Глаголът се употребява в говорите на зидарите от Брацигово (със знач. ‘иде, има’) и от с. Смолско, Пирдопско (със знач. ‘има, налице е’).
прùфт м. ‘поп, свещеник’. Прùфтът е б̀ъфелъ. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от Брацигово и от с. Момчиловци, Смолянско.
прòдън м. ‘вечер’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
пр̀ъмъ ж. ‘нощ, вечер’. От алб. mbrëma ‘нощ, вечер’. Със същото значение думата се среща и в говора на зидарите от с. Лещен, Гоцеделчевско и от с. Смолско, Пирдопско, докато в брациговския мещерски език функционира наречието пръ̀ма със значение ‘довечера, нощно време’.
пỳн’ъ гл. ‘работя’. Пỳн’ъ ф’шàтът. От алб. púna ‘работя’. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от Брацигово и от с. Смолско, Пирдопско.
пънàшкъ ж. ‘работа, действие, намерение’. Пънàшкъ пръ̀мнъ. В момчиловския зидарски говор се употребява съществителното пун’алка, а в смолешкия – пỳна.
пъпỳк м. ‘обувка’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
рàйку м. ‘слънце’. Рàйку съ прèтъ. Със същото значение думата се среща в почти всички тайни зидарски говори. В с. Павелско, Асеновградско се употребява фонетичният вариант на думата рàйчу, тя е характерна и за съответния териториален говор.
резлùвъ ж. ‘бичкия’. Със същото значение думата се среща и в говора на зидарите от с. Момчиловци, Смолянско.
рогувàткъ ж. ‘крава’. Рогувàткътъ л’ỳпи. Със същото значение думата се среща и в говорите на зидарите от с. Смолско, Пирдопско (във вар. роговàта / роговàтка), от Брацигово (роговàта) и от с. Момчиловци, Смолянско (рогатка).
рòнку м. ‘дъжд’. Рòнку съ прèтъ. Със същото значение думата се среща и в говора на брациговските майстори зидари.
рòн’ъ съ гл. ‘вали’. Със същото значение думата се среща и в говора на брациговските майстори зидари.
сб̀ъръм (се) гл. ‘правя (се), стана, направя (се)’. Думата функционира в брациговския таен зидарски говор със същото значение.
сгèбцън прил. ‘развален, счупен’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
сгрèбцвъм гл. ‘хващам, залавям’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
сèчкъ ж. ‘нож’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
сùтну ср. ‘грозде’. Сùтну киселàш. Думата функционира в момчиловския таен зидарски говор със същото значение. Тя се среща и в езика на майсторите дюлгери от с. Смолско, Пирдопско, но със значение ‘брашно’, докато съответната форма за ж.р. ситна тук означава ‘леща’, а в тайния диалект на строителите от с. Павелско, Асеновградско функционират субстантивираните прилагателни имена сùтън ‘пясък’ и сùтна ‘сито за пресяване на пясък; слама, сено’.
скепрà ж. ‘тесла’. Със същото значение в тайния говор на брациговските майстори зидари функционира сродното съществително от м.р. скепар.
скрèчъ ж. ‘обяд’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
скрùбъ ж. ‘стълб, дерек’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
скрùпъ ж. ‘сол’. От алб. kripe, krüpe. Със същото значение в смолешкия таен зидарски говор функционира думата крипа.
скулàcи мн. ‘уши’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
ск̀ълцъну нар. ‘лошо, грозно, повредено’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
собàткъ ж. ‘куче’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
спùнгъ ж. ‘въшка’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
спрèтъй съ! гл. пов. ‘Ела!’. Със същото значение думата функционира и в тайния говор на брациговските майстори зидари.
спр̀ъми съ гл. безл. ‘стъмни се’. Спръ̀ми съ дерỳгътъ. Със същото значение думата функционира и в тайните говори на брациговските и смолешките майстори зидари.
стèф м. ‘задник, анус’. Думата е характерна и за говора на брациговските майстори зидари, а при смолешките се среща във вариант стèфан със същото значение.
с̀ъчкъ ж. ‘джобно ножче; тънко дърво за огрев’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
тèпам гл. ‘чукам, удрям; бия; вървя, бия път’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
тùръ ж. ‘врата’. Трùътъ фл’àсъ. От алб. dérë ‘врата’. Думата е характерна и за говорите на момчиловските и смолешките майстори зидари (във вар. тùри).
трùфул м. ‘молив’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
тръкал’àскъ ж. ‘кола, каруца’. Тръкал’àскътъ е вèлъ. Със същото значение думата функционира и в тайния говор на брациговските (тук е регистрирано и съществителното таркалестазжийа ‘колар’) и на смолешките майстори зидари (във вар. тркал’àчка).
турболèчкъ ж. ‘торба’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
турмул’àшкъ (турмулèшкъ) ж. ‘комин’. Турмул’àшкътъ лùжи. Образувана със собственодиалектен инвентар дума от гл. тỳрми ‘пуши’. Със същото значение думата функционира и в тайните говори на момчиловските и павелските (във вар.: турмалèшка) майстори зидари.
тъфшàм м. ‘заек’. По дирỳгътъ съ прèтъ тъфшàм. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
упсид’àсъм гл. ‘умирам’. Прùфтът упсид’àсъл. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
ушàту ср. ‘магаре’. Ушàту с вèли кулàци. Със същото значение думата функционира и в тайните говори на брациговските и на момчиловските (във вар.: ушакато) майстори зидари.
ỳшнъ гл. ‘слушам, подслушвам’. Със същото значение думата функционира и в тайните говори на смолешките и на брациговските (във вар.: ушма) майстори зидари.
фùлчу м. ‘сън’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
фишòсъм (фишòсувъм) гл. ‘отнемам, открадвам; изгубвам, загубвам’. Фишòсън брùч.; Пънàшкътъ е фишòсънъ. Същият глагол функционира в езика на брациговските майстори зидари със значение ‘убивам’.
фишòсувъм се гл. ‘изчезвам, бягам’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
фишòсън прил. ‘луд, откачен; развален’. В тайния зидарски говор на с. Ковачевица, Гоцеделчевско, функционира наречието фишосано със значение ‘развалено’.
фл’àсъм гл. ‘казвам, съобщавам; скърцам’. Бъфèлътъ фл’àсъ.; Тùрътъ фл’àсъ. От алб. flas* ‘говоря, произнасям реч’. Албанската по произход дума се среща във всички тайни зидарски говори.
флùйъ(м) гл. ‘спя’. Д’àлету флùй. От алб. fle* ‘спя’. Албанската по произход дума се среща във всички тайни зидарски говори.
фл’ъсàлкъ ж. ‘разговор, приказка; радио’. Фл’ъсàлкътъ фл’àсъ. В говора на брациговските майстори зидари се среща във вариант фл’асаница ‘разговор, приказка’.
фрèнец м., мн. -ци ‘домат’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
ф̀ъскъ ми гл. ‘страх ме е’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
цèпкъ ж. ‘коза; сърна’. Цèпкътъ трàжи. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
цỳфл’у м. ‘фасул’. Със същото значение думата функционира и в тайния говор на брациговските майстори зидари.
чèкън м. ‘чук’. Със същото значение думата функционира и в тайните говори на брациговските и на смолешките майстори зидари.
чèкънче (чỳкънчи) ср. ‘чук’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
чернупòлкъ ж. ‘керемида’. Чернупòлкъ от кỳка. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
чешùри мн. ‘панталони’. Чешùрите чỳдни. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
чòнкъ ж. ‘ракия’. Прèтъй чòнкъ. Вероятно от итал. ciociare ‘смуча, бозая’. В различни фонетико-морфологични варианти: чок, чòйка, чòча, чòче, чòчъ и със същото значение лексемата се среща и в тайните зидарски говори от Брацигово, Асеновградско, Гоцеделчевско, Пирдопско.
чỳден прил. ‘хубав, красив, добър’. Чỳднъ скрùпъ. С тези и под. значения (като напр. ‘работлив’) лексемата се употребява и в други тайни родопски говори, в брациговския и в пирдопския дюлгерски езици.
чỳднъ скрùпъ съч. ‘захар’. Словосъчетанието не е регистрирано в други тайни зидарски говори.
чучỳркъ ж. ‘леща’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
шавỳлъ ж. ‘отвес’. От тур. šаvul ‘отвес’. Със същото значение съществителното е регистрирано и в дюлгерския език от с. Смолско, Пирдопско, а във фономорфологичен вариант шаỳл (м.р.) то функционира и в тайния говор на павелските и на брациговските майстори зидари.
шàйкъ ж. ‘пирон’. Шàйкъ др’àнскъ. Със същото значение думата функционира и в тайния говор на момчиловските майстори зидари (във вар.: шейка).
шàт м. ‘село’. Вèл шàт ‘град’. От абл. fšat’ ‘село, населено място’. Със същото значение думата функционира във всички тайни зидарски говори.
шùлестъ ж. ‘игла’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
шкèпръ ж. ‘тесла, брадва’. Шкèпрътъ тèпъ. От гр. σκεπάρυι ‘тесла, лизгар’ през алб. skepàr. Фономорфологичен вариант шкепàр (шкипàр) м.р. със същото значение е регистриран в тайните родопски дюлгерски говори и в езика на майсторите от с. Павелско, Асеновградско. В смолешкия таен говор думата със значение ‘тесла’ е шкèпара, докато шкепар означава ‘тухла’.
шкрòпъ ж. ‘съпруга’. Със същото значение думата функционира и в тайния говор на брациговските майстори зидари (във вар.: шкрофа).
шпùнгъ ж. ‘въшка’. Думата не е регистрирана в други тайни зидарски говори.
штùцъ ж. ‘дъска’. Штùцъ пумшкъ ‘училищна дъска’. Заемка от западнобългарските диалекти. Със същото значение думата функционира и в тайния говор на майсторите зидари от с. Смолско, Пирдопско. В дюлгерския език от с. Павелско, Асеновградско е регистрирана сродната дума штùта със значение ‘греда, талпа’.
штрòвъм съ гл. ‘гледам’. Штрòвъм сън ъ штрувàлуту. Със същото значение думата функционира и в тайния говор на майсторите зидари от с. Смолско, Пирдопско.
шỳле (шỳли) ср. ‘момче’. Шỳлиту съ прèтъ. От алб. shul ‘кол, върлина’ – подигр. shulе ‘момче, хлапе’. Със същото значение думата функционира и в тайните говори на майсторите зидари от с. Смолско, Пирдопско; с. Павелско, Асеновградско; с. Момчиловци, Смолянско и Брацигово.
шулендрàк м. ‘момче’. От алб. shul ‘кол, върлина’ – подигр. shulе ‘момче, хлапе’. В тайния зидарски говор на с. Смолско, Пирдопско е регистриран фономорфологичния вариант шуленгар.
БИБЛИОГРАФИЯ
Антонова-Василева и др. 2014: Л. Антонова-Василева, Сл. Керемидчиева, А. Кочева, Л. Василева, Карта на диалектната делитба на българския език., АИ „Проф. М. Дринов“, ISBN 978-954-322-763-1, С. http://ibl.bas.bg/bulgarian_dialects/.
Аргиров 1901: Аргиров, Ст. Към българските тайни езици. Брациговски мещровски (дюлгерски) и чалгаджийски таен език. – Сб. на Българското книжовно дружество в София, 1, 41с.
БЕР 1995: Български етимологичен речник. Т. 4 „минго2 – падам“. С., АИ „Проф. М. Дринов“.
Иванов 1974: Иванов, Ив. Думи от тайния зидарски говор в с. Мраченик, Карловско. – В: БДПМ, кн. 7, Изд. БАН, С.
Карастойчева 1992: Цв. Карастойчева. Семантична организация на думата в тайния зидарски говор (По материали от Родопската област). – БЕ, кн. 5.
Керемидчиева 1992: Керемидчиева, Сл. Социалните диалекти в общобългарския диалектен речник. –Български език, кн. 5.
Керемидчиева 1995: Керемидчиева, Сл. Говорът на павелските майстори зидари. – В: „Проглас. Филологическо списание.“, кн. 3, УИ, Велико Търново.
Кочи и др. 1951: Кочи, Р. Д., А. Косталлари и Д. И. Скенди, „Краткий албанско-руский словарь“, Государственное издательство иностранных и национальных словарей, Москва.
Кънчев 1956: Кънчев, Ив. Таен зидарски говор от с. Смолско, Пирдопско. – В: ИИБЕ, т.4, Изд. БАН, С.
Ненов 1880: Ненов, Стайко. Описание на село Мраченик, страданията и опустошенията му во время избавлението от турско робство.
Стойков 2002: Стойков, Ст. Българска диалектология, Акад. Изд. „М. Дринов“, С.
