Въпросът за маскулинизацията на съществителните имена привлича вниманието както на изследователите, така и на носителите на езика. Това се вижда от немалко публикации (от 60 години насам) и от материали в интернет[1]. Инициативата на предаването „За думите“ (БНР, програма „Христо Ботев“) през март т.г. Аз подкрепям женския род, на която откликнаха много хора, като взеха участие с гласуване, а отделни хора – и с коментари, също е доказателство за интереса към темата[2]. Настоящата статия показва какви са предпочитанията на говорещите, когато назовават лица жени, според резултати от анкета. Тя няма представителен характер, тъй като информаторите не са подбрани така, че да представляват репрезентативна извадка и затова фактите се интерпретират от езикова, а не от социолингвистична гледна точка. Направено е с цел да се потвърдят определени постановки от научни трудове по темата, а също и да се види доколко маскулинизацията присъства в речевата практика и създава ли това някакви затруднения[3].
Ето защо на анкетираните бяха поставени четири задачи. При първата и третата те трябваше да изберат предпочитания вариант или варианти между лексема в мъжки и лексема в женски род. При първата задача интересуващите ни лексеми бяха включени в изречения, т.е. в контекст, а при третата – в таблица, в която отговорът/отговорите са продължение на изречение „Аз съм…“ (за информатори жени) или „Тя е…“ (за информатори мъже). Втората и четвъртата задача дават информация за въпроси, свързани със съгласуването в разглежданите случаи. В първата от тях анкетираните трябваше да посочат правилни или неправилни са според тях изречения, отнасящи се за лица жени, в които сказуемото има женскородова форма, а пък подлогът е маскулинизирано съществително, като в третото от тях то има съгласувано определение в женски род. При четвъртата задача анкетирените трябваше да довършат лексеми, като попълнят словообразувателни и/ или формообразувателни морфеми. Избраните лексеми са съществителни, назоваващи лица жени според длъжността им, както и причастия в състава на просто глаголно сказуемо.
Анкетирани са 35 души, които се разпределят в следните категории[4] – пол: мъже – 14, жени – 20; образование: висше образование – 19[5], средно образование – 14, от които студенти – 12, полувисше образование – 1; възраст: до 20 години – 9; до 30 години – 5, до 40 години – 6, до 50 години – 4, до 60 години – 6, над 60 години – 4[6].
Резултати от първата задача
Да си призная, в първото изречение „Столичанинът/Столичанката Елена Ангелова получи короната от предшественика/предшественичката си Наталия Гуркова“ не очаквах други отговори освен феминални, тъй като, първо, интересуващите ни лексеми не принадлежат към групата на имената, посочена в граматиките, които се подлагат на маскулинизация, и второ, са придружени от собствено име. Затова е естествено, че 31 души дават такива отговори. Двама души обаче са посочили мъжкородови лексеми и при двете позиции, а по 1 човек – за едната или за другата от тях. Единственият начин да се обясни маскулинизацията предшественик е приемането на назоваването като абстрактно. При първата позиция обаче е напълно необяснима появата на маскулинизиран вариант при положение, че назоваването е конкретно и съществителното принадлежи към групата на имената, употребявани в женски род и означаващи лицата според месторождението или местожителството им (Сумрова 2001–2002). Поради това тези маскулинни употреби отнасям към случайните. Те принадлежат или към даден идиолект, или в анкетата са провокирани от свръхкоректност.
Във втория пример „Избраха пак юрист/юристка за „Мис България 99“ 27 души дават маскулинен отговор. Това е напълно според нормата. Примерът обаче е аналогичен на примера „Руски милиционер стана Мис Вселена“, цитиран от Брезински (2005) и коментиран от него в негативен план точно заради маскулинизацията[7]. Осем души от анкетираните избират феминалната лексема. Тя е използвана и в оригиналния текст, взет от в. „24 ч.“ (бр. 132, 1999).
Още по-фрапиращ е петият пример: „Лейтенант/лейтенантка роди момиченцe в гарнизона“.
Трима от анкетираните не са посочили отговор – предполагам, че не са могли да предпочетат нито единия, нито другия вариант, тъй като и двата варианта са ги смущавали. Отговорите на останалите анкетирани се разпределят почти поравно – 17 души за феминатива и 16 души за мъжкородовото име. Примерът е показателен с това, че нормата изисква маскулинизация, а контекстът я изключва. Посоченият тук пример е частично видоизменение на заглавието Лейтенант роди момиченцe в ямболския гарнизон (в. „Нощен Труд“, бр. 180, 1993), в който се вижда както неуместната употреба на името в мъжки род в съществуващия контекст, така и това, че тъкмо маскулинизацията е използвана като средство за привличане на читателското внимание чрез квазисензационно съобщение (Сумрова 2001–2002).
Причината в шестия пример „Стрелец/Стрелкиня №1 Весела Лечева: „Предимство е да си жена“ 33 души да дават маскулинен отговор, един отговор да е за стрелкиня и един да липсва, е това, че женскородовата лексема е неологична (появи се след 1989 г.) и поради това или е непозната за анкетираните, или им звучи необичайно. Тъй като обаче става въпрос за сферата на спорта, където обикновено се използват феминални лексеми (Дементиев 1954, Протченко 1975, Аврамова 1988, Сумрова 2001–2002), в оригиналния текст е употребено именно това съществително: Стрелкиня №1 Весела Лечева: Предимство е да си жена (заглавие); Стрелкиня №1 Весела Лечева твърди, че шансът идва само при този, който е узрял за него. „Вестник за жената“, бр. 17, 1998.
Седмо, осмо и девето изречение: «Румяна работи като библиотекар /библиотекарка, Очарователната дама работи като сервитьор/сервитьорка; Лили бе треньор/треньорка“ представляват примери за конструктивна обусловеност на маскулинизацията. Русинов (1974), Захариевич (1959), Пенчева (1977), Аврамова (1988), Велева (1991), Ницолова (2008), Бокале (2010) посочват, че при предикативна употреба на имената преобладава маскулинизацията. Не е изключена обаче и употреба на СИ в ж.р., което се вижда от примерите у Захариевич, както и от тези от днешната преса (Сумрова 2001-2002). Така наред с маскулинизираните примери се среща употреба и на феминални лексеми[8].
Това се вижда и от резултатите от анкетата, където мъжкородовите лексеми са съответно 19, 10 и 27, а женскородовите – 14, 24 и 7, а в една от анкетите при 7 и 9 пример са посочени и двата варианта. Така анкетата потвърждава двояката употреба, макар и с превес на маскулинизирания вариант, дори когато професията е феминизирана, както е при лицето, работещо в библиотека. Ето и оригиналните текстове: Румяна (…) работи като библиотекар в местното читалище (в. „24 часа“, бр. 225, 1995), Очарователната дама (…) работи като сервитьорка в столично заведение (в. „Нощен Труд“, бр. 107, 1997), Нели Атанасова, Юлия Байчева и Бранимира Маркова са някои от гимнастичките, на които Лили бе треньорка (в. „Монитор“, бр. 1703). По-високият процент на феминалната лексема сервитьорка в сравнение с мъжкородовия корелат в 8 пример се определя от ниската престижност на професията – посочвана е зависимостта между ранга на професията и маскулинизацията, т.е. че при СИ, назоваващи ЛЖ по професии, които са смятани за непрестижни, не се очаква маскулинизация (Пенчева 1998, Воденичаров 1999, Попова 2012).
Последните примери: „Невена Иванова, психолог/психоложка в РДВР-Стара Загора, спечели първо място на регионалния шампионат по стрелба за полицаи; Ивет Добромирова, водещ/водеща в сутрешния блок на Канал 1 и репортер/репортерка в „Панорама“ са включени в анкетата поради друга зависимост на маскулинизацията от синтактичните фактори. Те съдържат обособени приложения. Според някои „при обособяване, без изключение, се предпочитат формите за м.р.“ (Чангърова 1981: 56), докато други, на базата на илюстративния материал от обособени конструкции, правят извод за „непоследователната употреба на формите за двата рода в едно и също обкръжение“ и дори в „един и същи (журналистически – б.м.) материал“ (Иванова 1984: 78). Резултатите от анкетата сочат, че и тук, както и при примерите по-горе, предпочитана е маскулинизацията, без обаче това да е стопроцентово: 28 отговора за мъжкородовата лексема срещу 7 – за женскородовата в 10 пример, а в пример № 11 съответно 8 срещу 7 (т.е. почти поравно) и 17 отговора, в които при първото обособяване е предпочетена феминалната лексема, а при второто – мъжкородовата (така, както е в текста от източника). Оригиналните примери са следните: Невена Иванова, психоложка в РДВР-Стара Загора, спечели първо място на регионалния шампионат по стрелба за полицаи (в. „24 часа“, бр. 165, 1999); Ивет Добромирова, водеща в сутрешния блок на Канал 1 и репортер в „Панорама“ (сп. „Клуб М“, бр. 12, 2000). Езиковата практика и преди, и след 1989 г. показва, че женскородови имена се срещат и при обособяване[9]. Отбелязвано е дори, че тъй като служат за конкретно назоваване на лицата, маскулинизираните обособени приложения са погрешни (Русинов 1974, Брезински 2005).
При третия и при четвъртия пример: „Тази светица е закрилник/ закрилница и покровител/покровителка на семейството; Била е верен помощник/вярна помощница на съпруга си (Т. Ман – б.м.), преписвайки на машина многобройните му версии на ръкописите му. Освен спътник/спътница в творческата работа на писателя, Катя била и безпрекословен изпълнител/безпрекословна изпълнителка на капризите му“ са изброени няколко интересуващи ни лексеми, отнасящи се за едно и също лице. Резултатите са следните: в 3 пример 18 души предпочитат женскородовите имена, 15 – мъжкородовите, а 1 човек е посочил при първата позиция женскородовата лексема, а при втората позиция – мъжкородовата. В пример №4 картината е доста „по-пъстра“ – 14 души предпочитат маскулинизирания вариант, 9 – феминалния, а останалите подреждат имената на първа, втора и трета позиция съответно така: м/ж/м – 6 души, м/м/ж – 4 души, и по 1 човек – ж/ж/м и м/ж/ж. Първият от примерите е конструиран, а в оригинала на втория („Вестник за жената“, бр. 3, 2002) стоят само маскулинизирани примери (какъвто е и най-високият процент от отговорите в анкетата). Резултатите показват възможност за двояка употреба, която е продиктувана от типа назоваване. Известно е, че конкретното назоваване се свързва с феминални лексеми, докато абстрактното – с мъжкородови. Това обаче невинаги е така – и в единия, и в другия тип контекст могат да се открият имена и от двата рода. Обяснението е както в „трудното точно разграничаване на случаите на абстрактно назоваване“ (Енглунд 1981: 88), така и в семантиката на корелативното женскородово име, която е идентична на тази на произвеждащото мъжкородо име (Пенчева 1977, Божилова 1983), т.е. разликата между двете имена е само в семата ‚жена‘ в структурата на феминатива, докато приписвания на лицето признак чрез името е един и същи. Това позволява лицата жени да бъдат назовавани, без семантична разлика, с имена от двата рода, независимо от типа назоваване.
Резултати от втората задача
Изречението „Министърът е била посрещната на летището“ е оценено като правилно от 17 души и също от толкова – като неправилно, т.е. гласовете са разделени наполовина. Пашов (1999: 98) определя това съгласуване – с женскородова форма в простото глаголно сказуемо при маскулинизирани употреби – като единствено правилното, книжовното, докато за Мурдаров в нашия език такива конструкции са „книжни и изкуствени“ (Мурдаров 1983: 173)[10]. На тези две позиции застават и носителите на езика от настоящата анкета.
Седем души приемат изречението Директорът е много стриктна за правилно, а 27 души – за неправилно. Всъщност нито граматиките, нито изследвания са обръщали внимание върху подобен тип съгласуване. Аналогичен пример Директорът е много готина? открих в интернет (в сайта forums.data. bg), където изречението е недвусмислено заглавие във форум за, по-точно срещу, маскулинизираните употреби[11]. Мисля, че изречението би трябвало да изглежда точно по този начин, ако искаме хем да използваме маскулинизирано име, хем да изтъкнем, че носителят на признака е лице жена, т.е. както е в първия пример, като разликата с него е само във вида сказуемо – просто глаголно сказуемо в първия случай и съставно именно сказуемо – тук. Както показват резултатите от анкетата обаче, то се отхвърля от говорещите. И това е естествено, тъй като е нарушено традиционното съгласуване по форма в езика ни.
Съгласуваното определение в женски род в изречението Тази съдия е подкупна е очевидно неправилно, тъй като съществителното нито е женскородово, нито двуродово. Включих примера в анкетата, тъй като в средите на правистите има уклон това име да се употребява по този начин, като двуродово (виж редакционната бележка, предшестваща статия на Мурдаров (Мурдаров 2010), и следователно съгласуването и в групата на подлога, и в групата на сказуемото би изглеждало точно така. Дори ако приемем, че става въпрос за маскулинизация (а не за двуродовост), съгласуването пак би било такова, при положение, че искаме да укажем пола на лицето не чрез съществителното име. Като правилно оценяват изречението 14 души, а като неправилно – 20. По-високият дял на положителни отговори тук в сравнение с отговорите при сходния предходен пример се дължи на факта, че примерът започва със съгласувано женскородово определение[12].
Резултати от третата задача
Резултатите от третата задача са следните: от десет двойки съществителни (учител/учителка, шивач/шивачка, преподавател/преподавателка, математик/математичка, архитект/архитектка, юрист/юристка, продавач/продавачка, студент/студентка, депутат/депутатка, директор/директорка) само при четири феминалните лексеми са предпочетени пред маскулинизирания вариант. Това са лексемите шивачка (27 души), студентка (26 души), продавачка (21 души) и учителка (20 души), които са посочени от повече от 50% от анкетираните[13]. Избор и на двете лексеми – учител/учителка, преподавател/ преподавателка, архитект/архитектка, юрист/юристка, продавач/продавачка са направили двама души, а един човек – на лексемите математик/математичка, студент/студентка, депутат/депутатка, директор/директорка. Тези резултати потвърждават няколко научни постановки. Първо, при престижните професии се предпочита маскулинизация и обратното (срв. тук преподавател, математик, архитект, юрист, от една страна, а от друга, шивачка, продавачка). Второ, маскулинизацията засяга имената за лица, назовани по длъжност, пост и под. (в анкетата това са лексемите депутат и директор). Трето, наличие на двояка употреба, отбелязвана в изследвания (Пашов 1981, Велева 1991, Сумрова 2001–2002). Четвърто, предпочитане на женскородова лексема поради феминизация на професията (учителка) (Дементиев 1954, Аврамова 1988, Стоичкова 2003) или поради принадлежност към група, чиито представителки се назовават с такива лексеми (студентка) (Сумрова 2001–2002).
Резултати от четвъртата задача
Четвъртата задача имаше две цели: да се види, първо, коя лексема – маскулинизираната или не, назоваваща жената според нейния пост, длъжност, предпочитат информаторите в контекст, в който присъства и собственото име, и второ – какво е съгласуването в такива случаи. При първото изречение „Председател ……. на Организацията на българските жени М. Ангелова отпътува за Индия, където беше покане… на официално посещение“ 26 души от анкетираните са посочили маскулинизирания вариант, 7 – женскородовия, а съгласуването при почти всички (без един човек) е според пола на лицето, т.е. в женски род[14]. Във втория пример: „Вчера президент… на Бразилия Дилма Русев разгледа града. Снощи президент……. е участва…… в тържествата“ изреченията са две, като и в двете присъства едно и също съществително, но в първото изречение то е необособено приложение (с несъгласувано определение) към собствено име, а във второто е подлог. И тук информаторите предпочитат маскулинизацията: 32 души срещу 3 души за лексемата в женски род при първото изречение и 24 души срещу 10 души – при второто изречение. Съгласуването у 22 анкетирани е според пола на лицето, а при 13 от тях – формално. При абсолютно аналогичен на предходния трети пример: „Изявление направи министър…… на културата г-жа Иванова. После министър…… е присъствал……. на срещата с културните дейци“ резултатите са сходни: мъжкородовата лексема министър предпочитат 34 души в първото изречение и 24 души във второто изречение, а феминалнияt вариант министърка се избира от 1 човек за първото изречение и от 10 души – за второто. Съгласуване в женски род са предпочели 23 души, докато в мъжки род – 12 души. Във второто изречение и при втория, и при третия пример една информаторка е оставила името в мъжки род, но е добавила собственото име и е съгласувала според пола на лицето – точно каквито са препоръките на лингвистите.
От анкетата се вижда, че в резултатите от нея преобладават маскулинизираните варианти. Това може да се обясни не само с предпочитанията на анкетираните към тях, но и с това, че в нея са включени редица примери (названия според поста или длъжността, както и имена, част от определени синтактични конструкции), в които по традиция присъстват (само или повече) такива лексеми.
Така анкетата онагледява изводи от различни изследвания, потвърждава зависимостта на маскулинизацията от редица фактори и свързаните с това колебания в речевата практика.
БИБЛИОГРАФИЯ
Аврамова 1988: В. Аврамова. Функционально-стилистическая характеристика названий женщин по профессии, специальности, должности в русском и болгарском языках. – Годишник на ВПИ Шумен, том ХII А, Филологически факултет. Шумен.
Божилова 1983: М. Божилова. Отразяване на някои названия за лица в многотомния Речник на българския език. 2. За и против оценката на Д. Димов. – Български език, № 3.
Бокале 2010: P. Bokale. The formation of feminine nouns in Bulgarian. The results of a field investigation. – Езиков свят, № 2.
Брезински 2005: Ст. Брезински. Неудобствата на маскулинизацията. http://cwsp.bg/upload/docs/maskulinizaciq.pdf.
Велева 1991: М. Велева. Съотношението род-пол при съществителните нарицателни имена за лица в българския език. – Български език, № 3.
Воденичаров 1999: П. Воденичаров. Език, пол, власт. София.
Дементиев 1954: А. Дементьев. О женских соответствиях к мужким в наименованиях действующих лиц. – Русский язык в школе, № 6.
Енглунд 1981: Б. Енглунд. За съотношението между естествен пол и граматически род в съвременния български език. В: Българистични изследвания. София.
Захариевич 1959: Е. Захариевич. Производные основы со значением лица в современном болгарском языке. В: Вопросы грамматики болгарского литературного языка. Москва.
Иванова 1984: Л. Иванова. За еманципация и в езика. – Български език, № 1.
Мурдаров 1983: Вл. Мурдаров. Особен случай на съгласуване по род. – Български език, № 2.
Мурдаров 2010: Вл. Мурдаров. Езиковият усет определя нормата. – Правен свят, № 5.
Ницолова 2008: Р. Ницолова. Българска граматика. Морфология. София.
Пашов 1981: П. Пашов. Морфологичната категория род в българския книжовен език. В: Българистични изследвания. София.
Пашов 1999: П. Пашов. Българска граматика. Пловдив.
Пенчева 1977: М. Пенчева. Категорията род и названията за лица от мъжки и женски пол. – Бюлетин за съпоставителни изследвания на българския език с други езици, № 4–5.
Пенчева 1998: М. Пенчева. Човекът в езика и езикът в човека. София.
Попова 2012: Цв. Попова. Функциониране и употреба на съществителните имена от женски род за лица в българския и чешкия език. В: Homo Bohemiсus, № 1–2.
Протченко 1975: И. Протченко. Новые лексико-словообразовательные процессы в категории названий лиц. В: Лексика и словообразование русского языка советской эпохи. Москва.
Русинов 1974: Р. Русинов. Традиция, съвременно състояние и мода при назоваване или титулуване на жените в българския език. В: Проблеми на българската книжовна реч. София.
Стоичкова 2003: Л. Стоичкова. Функционална система на деятелните съществителни имена за лица в българския език. Велико Търново.
Сумрова 2001-2002: В. Сумрова. Проблемът за маскулинизацията на съществителните имена. – Български език, № 2.
Чангърова 1983: К. Чангърова. Езикови фактори, обуславящи маскулинизацията на съществителни от женски род в някои случаи. – Български език, № 1.
