Образованието в днешни дни се намира в изключително динамична среда с богата и разнообразна палитра от нужди и потребности. С масовото навлизане на съвременните компютърни технологии във всички сфери на обществения живот и конкретно в академичното образование, подпомаганото от компютри езиково обучение става необходим иновативен метод за подобряване качеството на чуждоезиковото обучение (Тодоров, Стоилова 2011), в нашия конкретен случай започва да придобива масово приложение и в чуждестранната българистика. В традиционния процес на обучение по български език в европейските университети нараства както значението на самите информационни технологии, така и интересът от страна на самите студенти към различни аспекти и форми на т.нар. електронно обучение (e-learning)[1]. С интегрирането на информационните и комуникационните технологии в обучението по принцип и на чуждоезиковото обучение в частност се създаде и терминология, която описва новите реалности и форми на обучение: уеббазирано, електронно, смесено обучение (web-based learning, e-learning, blended learning).
Образователният процес по специалност българистика в чужбина също се съобразява с изискванията за съвременно и модерно академично преподаване. През последните години се забелязва тенденцията част от традиционните филологически методи на обучение да се заместват с уеббазирани, дистанционни или смесени методи (т. нар. blended learning). Те представляват функционални средства за постигане целите на обучението, като се цели, от една страна, по-висока флексибилност и ефективност на самото обучение, но на второ място и не по-малко важно – изготвянето и предлагането на по-атрактивен образователен продукт. Българистиката в чуждестранните университети се намира в своеобразна конкурентна среда както със световните езици, така и с останалите „малки“ езици, от чиято богата палитра студентите избират какво да следват.
В настоящия текст искаме да представим някои от съвременните възможности за развиване на езиковата, комуникативната и социокултурната компетентност на студентите-българисти в Масариковия университет в гр. Бърно, Чехия чрез включване на мултимедийни, интерактивни и хипертекстови компоненти в обучението им по практически български език.
Новата действителност и изискванията към осъвременяване на процеса на преподаване на български логично предизвикаха и промяна в обучението, която беше дефинирана с определението „електронно“. Този първи етап, макар и ориентиран предимно към студентите в задочна форма на обучение, в страните от Централна и Западна Европа обаче не можа да изпълни изцяло функциите си и да отговори на максималистичните очаквания, тъй като много скоро се оказа, че модерните технологии сами по себе си не са гаранция за повишаване качеството и модернизацията на обучението, а представляват средство в ръцете на преподавателите, от които зависи каква функция ще изпълняват в процеса на обучението и как точно ще допринесат за повишаването на ефективността му (Зоунек 2009: 21). Този факт постави акцента в следващия етап, т.нар. „смесено“ обучение, върху ролята на преподавателя като селектиращ подходящите за целите на обучението материали и определящ тяхната функция в него, като при смесеното обучение се използва база на традиционното обучение, но модерните технологии се прилагат, за да бъде то доусъвършенствано както от формална, така и от съдържателна гледна точка (Крейчова 2013: 93).
Важна роля в гореспоменатото обучение в Масариковия университет в Бърно имат електронните интерактивни курсове, чиито брой особено през последните години значително се увеличава по всяка от предлаганите в него специалности и се очаква в скоро време с електронна учебна основа да се сдобият повечето предмети във всички факултети. Изключение не прави и Философският факултет, в който се изучава български език. От есента на 2010 г. започва обновяването на факултативното обучение по български език и до 2013 г. всички предмети от цикъла се сдобиват с интерактивни курсове, които служат на студентите като основно учебно пособие за аудиторно обучение и извънаудиторна подготовка.
С въвеждането на този модел на работа и неговото активно включване в процеса на т. нар. традиционно обучение по български език, започва етапът на т.нар. „смесено“ обучение по български език в Масариковия университет в Бърно. Можем да обобщим, че при създаването му целите ни, като автори на идеята за смесено обучение и едновременно с това като нейни реализатори, т.е. преподаватели по практически български език, нашите цели бяха оптимизиране на обучителния процес с помощта на подходящи за конкретната среда от обучавани студенти технологии, които същевременно отговарят на преподавателския стил на преподавателя (Копецки 2007: 13).
В процеса на иновация на обучението по български език в Масариковия университет можем да отделим и проследим четири отделни периода, различни по своята специфика. През първия са създадени четири електронни курса, лексикално-граматични по съдържание (2010/2011 година). По това време те от техническа гледна точка представляват уебстраници в електронната Информационна система на университета, на които са поместени подготвените от преподавателя учебни материали и електронни тестове за съответното езиково ниво, достъпни за студентите от конкретния курс. Тази форма на представяне и излагане на учебния материал много бързо се доказа като ефективна, тъй като свърза и обедини работата по време на часовете по български език с домашната подготовка, което направи процеса на обучение затворен цикъл.
През втория период посочените електронни курсове бяха превърнати в интерактивни чрез тяхното усъвършенстване и значително разширяване, което изискваше значителна техническа подготовка и време за реализацията им (2012/2013). Текстовете и лексиката бяха озвучени в звукозаписното студио на университета, създадени бяха и първите интерактивни игри с цел упражняване на граматиката и/или лексиката. По наши наблюдения именно този интерактивен характер на факултативния курс (първи по рода си в Катедрата по славистика на Философския факултет и един от първите езикови курсове изобщо в Масариковия университет) доведе до значително увеличаване на интереса към изучаването на български език като факултативен предмет, както и до повишаване на мотивацията на студентите и в крайна сметка и на резултатите от обучението.
Освен лексикално-граматично ориентирани курсове, при преподаването на български естествено възникна и необходимостта от комуникативно ориентирана интерактивна основа на курс, която има за цел най-вече развиването на социокултурната компетентност на студентите. Такъв курс беше създаден през третия период (2013 година) на изграждането на базата за смесено обучение, като характерното за него е включването и на мултимедийни елементи в обучението (автентични текстове аудио- и видеозаписи). Друго нововъведение в третия период са интерактивните игри с комуникативен характер (за разлика от предишния период, в който създадените игри бяха с акцент върху упражняването на граматиката).
Четвъртият период (2014 година) се отличава със създаването на цялостен електронен учебник, а не само с изграждането на интерактивна основа към конкретните курсове от обучение по български език – т.нар. е-бук (е-book) по български език, достъпен на портала за електронни публикации на Масариковия университет и предназначен за студентите, изучаващи български език в него. Учебникът е правен „по мярка“ за чешки студенти, изучаващи български, като се изтъкват проблематичните моменти на усвояването му от славяни (конкретно чехи) и с това се отговаря на ясната тенденция за създаване на учебници и учебни помагала, насочени към конкретна аудитория с цел оптимизиране на обучението и постигане на максимални резултати. Той е разделен на четири дяла, тъй като цикълът на обучение е в рамките на четири семестъра. Всеки дял съдържа 10 урока, чиято структура се повтаря. В структурно отношение всеки урок е разделен на граматична, комуникативна част и част за упражнение. Докато първите две са предназначени за работа по време на часовете под ръководството на преподавател, то третата е неразделна част от процеса на подготовка в домашни условия. Граматиката е представена в контрастивен план с оглед на общите славянски зависимости и характерните балкански (и не само) специфики на българския език, по които той прилича или се отличава от чешкия. Изложението на граматиката и условията на упражненията са на чешки език. Използвани са възможностите за хипертекстово свързване и препратки към външни източници, което дава на студентите възможност за придобиване на допълнителни знания. Примерите, с които се илюстрират езиковите явления, са съпроводени от превод, който се показва в момента, в който даденото изречение бъде посочено с мишката на компютъра. Новите думи в текстовете са подчертани и техните значения в дадения контекст се показват при посочване с мишката, а само с едно кликане върху думата системата ги препраща към списъка с думи в края на урока и електронния речник към учебника, в който могат да открият нейните мофрологични характеристики, други значения и примери за употреба в различни контексти. Всички лексикални единици са озвучени, което помага на чешките студенти лесно да запомнят позицията на ударението и да тренират в домашни условия произношението си. В учебника са поместени и упражнения към текстовете, както и теми за разговор. Слушането на аудиозаписи и гледането на видеоматериали по съответните теми също не са самоцелни, а са съпроводени от въпроси и задачи към тях.
В последните два дяла са включени и автентични видеозаписи (новинарски емисии, репортажи, интервюта, документални филми и др.). По време на часовете се работи по утвърдената в чуждоезиковото обучение схема четене – слушане с разбиране – говорене – писане. Тези четири компонента винаги са обединени около определена тема и съдържат в себе си акцент върху конкретно лексикално-семантично гнездо. Подбрани са както традиционни (запознанство, дом, семейство, приятели, работа, здраве и др.), така и актуални проблеми на съвременния стил на живот (здравословно хранене, алтернативни източници на енергия, технологиите в нашия живот и др.). Значителен е броят и на материалите, които разширяват познанията на студентите за България и българското в национален и международен контекст.
В заключение можем да посочим, че очакванията към филологическото българистично образование и в частност обучението по практически български език в чуждестранните университети изискват флексибилност по отношение не само към съдържанието, но най-вече към формата на образователния продукт, предлаган на студентите. Нарастващото значение на информационните технологии в съвременното университетско образование, а също и повишеният интерес от страна както на университета като институция, така от страна на самите студенти, неизменно водят до мултимедиализиране и интерактивност на образователния процес (включвайки инициативност и иновативност в електронното обучение, електронното оценяване и електронната обратна връзка). Освен това все повече нараства очакването едукативните продукти, които се създават, да не бъдат универсални, а да обслужват конкретна целева група от обучаеми, от една страна, за техен максимален потребителски комфорт, а от друга – за по-голяма ефективност и постигане на максимални резултати.
БИБЛИОГРАФИЯ
Зоунек, Шедова 2009: Zounek, Jiří, Šeďová, Klára, 2009: Učitelé a technologie: mezi tradičním a moderním pojetím. Brno, Paido.
Копецки 2007: Kopecký, K. Moderní trendy v elektronické komunikaci. Hnex: Olomouc, 2007.
Крейчова 2013: Крейчова, Е. Електронното обучение по български като чужд – настояще и перспективи – Българска реч, година XIX/2013, книга 3. 90–95.
Тодоров, Стоилова 2011: Tодоров, П., Д. Стоилова. Влияние на иновативните компютърни технологии върху ефективността на обучението по чужд език в СА „Д.А. Ценов“, сп. Диалог, ИНИ, Извънреден тематичен, 11/2011, Scientific Research Almanac (Алманах Научни изследвания), Issue: 15 / 2011, pages: 640–667, достъпно на www.ceeol.com.
