В условията на икономическа и културна интеграция все по-голяма е обвързаността между държавите и между различни направления в техния обществен и стопански живот. Динамичното развитие на технологиите улеснява достъпа до глобалната информационна мрежа и контакта с интензивен поток от чужди думи. Нуждата от взаимодействие и комуникация създава благоприятни условия за заемане на термини от други езици, предимно от английския (пряко или при посредничеството му), който има най-сериозно присъствие в информационните потоци.
Като изучава заемките от английски в периода до Освобождението, Л. Ванков (1972) регистрира присъствието в българския език едва на 64 англоезични думи. А. Данчев обобщава сведения за присъствието на думи с английски произход в българския език, от което става ясно, че Речникът за чужди думи, издаден през 1893 г. под автортсвото на А. П. Николаев, съдържа 130 думи навлезли от английския, в тритомния Речник на съвременния български книжовен език (1954–1959) думите от английски са 306 (Виж: С. Бояджиев 1970), докато в изданието на РЧД от 1978 английските заемки са 600 (Данчев 1981: 193) Количественият анализ на РНДБЕ (2010) показва, че 1020 от включените в него неологизми заемки са англицизми, докато броят на регистрираните заемки от други езици е многократно по-малък (Виж: РНДБЕ 2010; Благоева 2013: 541).
Навлизането на англицизми в европейските езици и тяхното приемане протичат с нееднакви темпове. Въпреки някои ограничения, налагани чрез протекционистични езикови политики, едни и същи англицизми се настаняват в различни езици, като формират група от заемки с интернационален характер. Когато се описва „инвазията“ на англицизмите, с които медиите и глобалната мрежа ни „бомбардират“, често се използва военна терминология и чуваме „на бой в защита на националния език“, „да водим борба срещу нахлуването на американизмите в езика, който е наше национално богатство“, „ордата на англицизмите превзема националния ни език“. В статия от седемдесетте години на миналия век на радетеля за чистота на българския език М. Москов също срещаме изпълнени с непримиримост констатации и войнствени призиви като „нови чужди думи нахлуват в нашия език“, „обезпокоителното настъпление на чуждите думи“, „да се поведе борба срещу ненужните чужди думи“, „борбата да се води настъпателно, на широк фронт“ (Москов 1974).
Много учени, общественици или институции предупреждават за възможните последици от масовата употреба на англицизми и апелират за подобряване грижата за родния език и за установяване на правила за запазване на неговия престиж. Загрижени за езика – символ на националната ни идентичност – политиците предлагат законови мерки, които да установят преференциална употреба на националния език, както и задължителна замяна на чуждите думи с домашни. Според такива проекти използването на английските думи, извън регламентираните от най-новите речници изключения, се разглежда като вредно и подлежи на предварително установени санкции.
Във Франция (където освен френски в някои райони се говорят бретонски, каталунски, баски) съществува специална комисия (Délégation Générale de La Langue Française), призвана да се грижи за популяризирането на френския език и защитата му от чуждите думи (предимно англицизми). Протекционирането на френския език се позовава на закона на Жак Тубон от 1994 г. (Loi Toubon – Loi relative à l’emploi de la langue française 94–665), който разширява действието на предходния закон от 1975 г. Законът Тубон постановява задължителното изучаване на френския език и неговото задължително използване при провеждане на изпити, конкурси, при защита на дисертации или други изяви в публични или частни институции. Законът изисква гарантиране правото на всеки французин, участник в конгреси, конференции и други срещи, да се изказва на френски език. Освен това използването на френския език е задължително при обозначаване, представяне или рекламиране на имоти, стоки и услуги с изключение на наименованията на типични за други страни стоки с широка употреба. Законът на Ж. Тубон задължава френското радио да излъчва определен процент национална музика, а френското кино да предлага определен процент френски филми. Френската Главна комисия за терминология и неология (Commission Générale de Terminologie et de Néologie) към Министерството на културата и към Френската академия на науките, създадена през 1996 г., издава забрани за употреба в официални документи на определени чужди термини (сред които „e-mail“ и „week-end“), като изисква да се заместват с френските им съответствия (в случая „courriel“ – от израза „courrier électronique“ – и „fin de semaine“). В същото време сред ангажиментите на Френската академия на науките е създаването на домашни еквиваленти за навлизащите през последните години специализирани английски термини, свързани с различни области.
През 90-те години, на другия край на света – в Бразилия, разгорещени спорове предизвиква проектът за Закон за защита на португалския език (1676/99), представен от федералния депутат Алдо Ребелу, който предлага мерки относно разпространяването, защитата и преференциалната употребата на португалския език в Бразилия и срещу употребата на чужди думи (най-вече англицизми), присъствието на които, според депутата, е особено вредно и сериозно заплашва с обезличаване националния език. През 2003 г. вариант на Закон за езика е одобрен от Комисиите към Федералния сенат на Бразилия и оттогава се очаква крайното му гласуване в Сената.
В България също нееднократно се повдига и обсъжда въпросът за нуждата от Закон за българския език. В края на месец май 2012 г. парламентарните комисии дават положително становище на проектозакона, внесен за обсъждане от депутати от партия Атака (проф. Станислав Станилов и Огнян Стоичков), но повечето депутати гласуват с „въздържал се“ и законът не се приема от Парламента. Аргументите се свеждат до наличието на достатъчно европейски и международни документи, които защитават статута на националните езици.
В Германия официалните власти са не по-малко притеснени за състоянието и статута на своя език и отказват да подписват двустранни документи, ако те не са написани на немски език. Съществува изискване за стриктна употреба на установената в редица технически сектори немска терминология (например в железниците), но в същото време международни фирми със седалище в Германия, сред които Siemens, Hoechst и Deutsche Telekom, са приели английския като работен език както за международна, така и за вътрешнофирмена комуникация.
Приведените примери са показателни за това, че малко страни, по аналогия на Франция, предприемат драстични мерки в защита на националния език и срещу навлизането на чужди думи. Френският закон за езика е неколкократно променян и актуализиран, но това не води до намаляване навлизането на английски заемки, а доказва неефикасността в съвременното демократично общество на забранителните мерки по отношение на езика. Натрупаният опит в Европа потвърждава, че езикът не може да бъде контролиран със законови забрани и подобни мерки са изкуствени и несъобразени с реалността. В хода на историческото си развитие всеки един език е бил повлияван от други, преди всичко от езиците на най-развитите държави и на граничните територии, но това не е било пречка за неговото развитие и съществуване. Самият английски, с англо-саксонски произход, е приел от латинския, както и от френския, множество думи и термини.
Присъствието на думи с чуждоезиков произход в съвременния български език, а и във всеки друг национален език, се разглежда като резултат от естествен процес, но преди да се прибегне до употребата на дадена заемка, езиковедите препоръчват да се помисли дали родният език се нуждае от чуждата дума, тъй като практиката показва, че след пускането ѝ в употреба тя бързо печели симпатии и изключването ѝ от приемащия език става доста трудно (Виж: Данчев 1981: 202, както и Увод към РНДБЕ 2010). Както отбелязва Т. Бояджиев, само активното усвоявне на чуждите думи „може да ги направи богатство на езика, да ги превърне от чужди в свои.“ (Бояджиев 2011: 196) Затова, ако употребата на чужда дума или термин е неизбежна, с първоначалното им появане в приемащия език трябва да се оцени възможността за приобщаване към неговата структура чрез подходяща адаптация или замяна с домашна дума.
Езикът е саморазвиваща се и самоконтролираща се система и, според М. Москов, той се стреми да отговори на променящите се потребности на обществото и „да изрази всякакви нюанси на човешката мисъл“, затова много от заемките допринасят за неговото развитие и обогатяване. Не трябва да се поддаваме на криворазбрани изисквания за чистота на езика, а да отчетем дали новата дума изпълнява своята социална функция, отразява ли нововъзникнало понятие, дали се „пригажда по звуков облик и строеж“ към системата на българския език. Най-важният критерий да се възприеме една чужда дума е не нейният произход, а способността ѝ „да бъде пълноценна комуникативна единица в езика“ (Москов 1974: 169, 183).
Навлизането на чужди думи в българския език допринася за неговата свежест и атрактивност, а употребата им е белег за техническата и езикова компетентност на говорещия, споделя П. Пехливанова. Интернационалните термини са неизбежни в трудовете, при общуването на учени или технически кадри. Въз основа на наблюденията си авторката заключава, че като се изключат рекламата и някои професионални терминологии, „употребата на чуждите думи не е толкова честа, както се смята обикновено“, освен това, поради своята нестабилност, чуждите думи не изместват напълно домашните им еквиваленти в съзнанието на носителите на езика и се намират „на вратата на езиковото съзнание“, като „остават в периферията на асоциативното поле на говорещия“. Все пак, изследването Психолингвистичния механизъм на употреба на чуждите думи в българския език, потвърждава, че в съвременния период навлизането на думи предимно от английски е особено агресивно и въпреки нестабилността на чуждите думи в новата езикова среда „за известен период те могат да заемат територията на няколко свои домашни синонима“. Това налага не само да се критикува присъствието на чужди думи, а да се наблегне на „просвещаването“ на носителите на езика, като се обсъжда правилната употреба на навлизащите англицизми, разясняват се тяхното значение, произход, звукова и графична форма (Пехливанова 2014: 114–118).
Езикът е социален продукт и способността му да се развива е голямо предимство. Това, което осъждат лингвистите, е употребата на чужди думи, когато българският език разполага с равнозначни домашни лексеми или с вече утвърдени по-стари заемки. Новите чуждоезикови наименования, свързани с нови понятия, процеси и продукти, са необходими за съвременната комуникация и неизбежно стават част от националния ни език, но поклонничеството пред чуждите думи, говори за неуважение към родното. Според Е. Пернишка много от англицизмите са „по-модерни названия, общи за западноевропейския свят“, а често се използват и като отрицание на изразни средства от миналото. Поради тяхната целесъобразност „голяма част от неологизмите не могат да се оценят като излишни или нежелателни, а като градивни елементи в съвременната българска езикова система“ (Пернишка 2010: 21).
Нежелателна, ненужна и безотговорнa е прекалената употреба на чужди думи. Използването напоследък на изобилие от англицизми, често се дължи на подражателство и снобизъм и е белег за „притъпената взискателност“ на българина „към домашен и ясен изказ“, констатира Е. Пернишка. Все пак „обикновено с времето езикът сам се преборва с ненужното“ (Бълг. лексикология 2013: 562).
Както отбелязва и Д. Благоева, „Нерядко се изказват мнения за замърсяване, затлачване на езика“, но макар в много от случаите пуристичните обществени нагласи да имат основание, „не бива да се забравя, че езикът е саморегулиращ се механизъм“ и „може да се очаква, че с течение на времето неговата система ще се освободи от ненужните и подвластните на езиковата мода лексикални елементи“ (Благоева: 2006).
Подобни мнения потвърждават, че лингвистите[1] подкрепят представата, че езикът е отворен за новото и се намира в постоянно развитие. Затова приемат внасянето на чужди термини като доказателство за гъвкавостта и жизнеспособността на даден език, както и като възможност за лексикално обогатяване, а по-сериозни са единствено притесненията, свързани със заемките в синтаксиса. За да допуснем настаняването на чуждата дума или израз, когато приемащият език или специалната терминология не разполагат с еквивалентно изразно средство, трябва да се ръководим от критерия нужно/ненужно[2]. Несъмнено когато в националния език присъства подходящо съответствие, употребата на чуждата дума е неприемлива.
Предизвиква недоумение използването в българския език например на англицизмите економикс (от англ. economics) вместо установения в българския език термин икономика; на ейджънси (от англ. agency) вместо българското съществително агенция, представителство; на съществителното кънфекшънъри (от англ. confectionary) вместо българското название сладкарница, на ингредиенти (от англ. ingredient) вместо българските компонент, съставен елементи, на ембиънт (от англ. ambience) вместо българските атмосфера, околна среда; на заемката еджукейшън (от англ. education) вместо българските думи обучение, просвета, образование; на прилагателните от английски пъблишинг, профешънъл[3], сайънтифик вместо утвърдените в българския език техни съответствия – професионален, научен, публичен (съответно от англ. professional, scientific, publishing / public).
Ето някои примери, открити в интернет:
А) с употреба на еджукейшън:
- пренасочване на бюджета на NASA към публик еджукейшън.
- европейското му еджукейшън е дало някакви плодове.
- Материалите са на английски предимно, но ти си „инглиш еджукейшън бой“ и ще се справиш.
- Малко еджукейшън не е излишен. Виждам, че не си живял много-много в чужбина.
- сички ревяхте като обезумели на концерта на роджер ватерс – „Уи донт нийд но еджукейшън!!!“,../НЕЩЕМ НИКАКВО ОБРАЗОВАНИЕ!
- Благодаря! И уи донт нийд ноу еджукейшън, и други такива работи бът нийд пейшънс.
- Има работа Здраво,... не ти трябват Ел Ти Ди/та, Хай тек и спешъл еджукейшън...Ако и обръснеш дУпИтУ,ставаш без конкуренция,,. симпли дъ бест!
B) примери с икономикс:
- Икономикс синтезирана лекция.
- В УНСС има катедра „Икономикс“ (от английски:economics— „икономическа наука“).
- Преподавател от катедра „Икономикс“ бе избран за председател на Комисията по икономика, инфраструктура и енергетика към ПСЮИЕ.
- Позитивният икономикс се занимава с това, което е било, което е, или което ще бъде.
- Международен икономикс е основополагащ курс в областта на международната икономика и бизнес.
- Въведение в икономикса. Предмет и метод на икономикса. Организация и принципи на икономикса.
- То се изчерпа, независимо от големият брой учебници по икономикс с различно наименование, които са...
- Икономикс е партньор на работодателите и органите по безопасност и здраве при работа с...
C) примери с ингредиент:
- компания, специализирана в разработка и производство на ингредиенти за напитки и храни;
- Толкова ли са опасни ингредиентите в козметичните средства, както разказват всички?
- Пластмасови и каучукови изделия. Ингредиенти, добавки.
- Ингредиентите са добавки, които се въвеждат в полимерните материали за придаване на необходимите експлоатационни свойства...
- присъства на българския пазар като водещ доставчик на суровини и функционални ингредиенти за всички сфери на...
Когато в български текст се посочва чуждо лично име, географско назнание или названието на конкретно списание или вестник, на фирма или институция, въпреки официално създадените правила за изписването им съгласно тяхната транскрипция, напоследък се наблюдава тенденцията те да се пишат в оригинал на латиница. Поради възможните разминавания при предаване формата или звученето на чуждата дума на кирилица приемаме този похват за уместен, което гарантира по-голяма точност, предпазва от двусмислие или въвеждане в заблуда[4]. В други случаи, вместо превод, с кирилица на български се предава оригиналното название, като обикновено се отчита транскрипцията на чуждата дума, както е видно от следните примери, срещнати в интернет:
- „Ню сайънтист“ предлага пътуване в космоса на победителя в конкурс ...
- Първата известна екзолуна бе открита от американски астрономи с няколко наземни телескопа, съобщи „Ню сайънтист“.
- Приятелка на Ада ѝ дава идеята да преведе статията за научното списание „Сайънтифик мемоарс“.
- Назначената от министър Велчев комисия е установила, че подадените заявления на кандидатите „Сайънтифик геймс интернешънъл“ ...
- Наскоро авторитетното американско научно списание Сайънтифик Америкън обяви изненадващо заключение.
Считаме обаче за ненужна употребата на чужди думи (сайънтифик, сайънтист, сълушънс, профешънъл) в случаите:
- Бостън „Сайънтифик България“ ЕООД. Търговци на едро.
- Приложението с нищо не отстъпва на сайънтифик калкулаторите.
- Ако предишните издания на „Болкън Сайънтист“ предлагаха изумителни ..., то.
- Актив Сълушънс e фирма, занимаваща се с Автоматизация.
- Ние в Макс Сълушънс разбираме, че повечето хора, започващи свой собствен бизнес, не притежават необходимите познания.
- Секюър Сълушънс България ЕАД е водещ доставчик на сигурност на територията на страната.
- Профешънъл Транслейшън е съвременна високотехнологична компания, активно присъстваща на пазара на преводаческите услуги.
- Дъвки ОРБИТ ПРОФЕШЪНАЛ УАЙТ драже.
Единствено с желание за изтъкване, привличане на вниманието и мода може да се обясни подмяната на домашни по произход думи или на вече утвърдени в българския език по-отдавнашни заемки, в случаи като по-горе посочените. Това важи и за заменянето на българските съществителни решение, учен, федерация, фондация, еволюция, творба, комуникации съответно с модерно звучащите английски думи салушънс, сайънтист, федерейшън, фаундейшън, евълушън, комюникейшън, криейшън (съответно от англ. solution, scientist, federation, foundation, evolution, communication, creation).
Приемат се за необходими чуждите думи, които назовават обекти и понятия, за които заемащият език не разполага с название в речниковия си инвентар. Сред английските термини без равностойно съответствие в българския са холдинг (holding), портфолио (portfolio), маркетинг (marketing), пейждър (pager), чип (chip), офшор (off-shore), чат (chat), роуминг (roaming) байпас (bypasse), аеробика (aerobica), фризер (freezer) и др. В тези случаи създаването на нови думи в местния език за означаване на внесени предмети и понятия е по-изкуствено, отколкото използването на оригиналната чужда заемка. Това се доказва от случаите, когато след като чуждите думи вече са се наложили сред потребителите на езика, комисии или назначени терминолози предлагат специално съставени домашни термини, но тези номинации рядко получават широка употреба.
Ако излезем от рамките на теорията и се обърнем към действителността, ще трябва да признаем, че в българския език има много думи, заети в миналото от различни чужди езици, които добре са се вписали в езиковата му система. Например думите досие, лидер, клуб, спорт, ориз, транш, аванс, кредит, депозит, чек, банкрут, бутик, които вероятно са разглеждани като чужди и дразнещи, когато са започнали да се употребяват за първи път, днес са неизменна част от всеки европейски език. След като термините лизинг, кеш, логистика, маркетинг, аутлет са удобни кратки форми, които предават конкретно ново значение с нужната семантична точност и по по-адекватен начин вместо описателните български изрази, защо заемащият език да не ги използва? В посочените случаи българите трябва да направят избор между следните двата варианта:
- лизинг = „даване под наем на машини и транспортни средства с възможност да бъдат доизплатени и купени след изтичане на определения за наемане срок“;
- кеш = „пари в брой“;
- брант = „търговска марка“;
- логистика“ = „служба по транспорта и поддръжката“;
- маркетинг = „съвкупност от техники и методи, използвани за определяне търговската стратегия на фирмата“ или „проучване на пазара“;
- „аутлет“ = „1. продажба на преоценени стоки; 2. магазин за продажба на преоценени стоки“.
Всъщност това, което прави впечатление, когато се проследяват дискусиите относно защитата и чистотата на националния език е, че, докато политиците призовават към драконовски мерки, много от езиковедите заемат по-умерена позиция, т.е. допускат използването на необходимите думи с чужд произход, когато еволюцията на езика го изисква, като препоръчват да не се прекалява с употребата им[5]. Според тях е твърде наивно да се мисли, че езикът се защитава, като се създават законови пречки за навлизането на каквито и да било нови езикови форми от друг език. Днес различни култури и езици се намират в пряк контакт и от страна на националните институции е необходимо да се полагат усилия за доброто образование на родния език, както и за изработване на национални ценности и критерии, които да служат като естествен филтър за ненужното влияние на американския език и култура върху нашия живот.
Важно е не да се забранява навлизането на чужди думи, а да не се допуска неуместната им и прекомерна употреба, като заемането на езикови форми бъде в рамките на разумното и необходимото. С еволюцията на средствата за масова информация – основните виновници за бързото разпространяване на чуждестранни термини и езикови структури, е невъзможно да спрем навлизането на англицизми, които попълват номинационния фонд на българския език, но процесът трябва да се изследва, за да се посочат пътища за неговото регулиране. Л. Крумова-Цветкова въвежда изискването за „кодификация на чуждите думи“, която се изразява в съзнателен и целенасочен езиковедски анализ на употребяваните чужди думи и изготвяне на препоръки за приемане или отхвърляне на дадена заемка, на предписания за приспособяването на чуждите думи към книжовния език, за избор на един от появилите се варианти и др. (Българска лексикология 2013: 187). Не бива обаче да забравяме, че последна дума в този процес имат потребителите и живият език, които се отнасят избирателно към препоръките.
За да не допускаме злоупотреба с англицизмите, са нужни благоразумие, реализъм и висока обща и естетическа култура. „Трябва да се проявява верен усет за нужно и ненужно, за благозвучие и неблагозвучие“ – категоричен е Хр. Първев (Първев 1979: 128). Писателите, журналистите, преподавателите и всички, чието ‘оръдие на труда’ е езикът, както и участниците в държавните образователни политики, са отговорни за правилната употреба на родния език, като имат и задължението да го развиват и обогатяват. Сериозно обезпокоен от „настъплението на чуждите думи“, М. Москов призовава специалистите, работещи с езика (езиковеди, писатели, редактори, преводачи, терминолози), към научен подход, отговорност и прецизност, за да се гарантира нужната „висока култура на речта“ (Москов 1974: 185).
По отношение на заемките британският езиковед Д. Кристъл пише: „Елиминирането и забраняването на заемките може да се отрази негативно на еволюцията на езика, тъй като го изолира от световните процеси и тенденции. Английският включва заемки от 350 езика, което е допринесло за обогатяването му и за успешното му развитие“[6]. Според Д. Кристъл приемането на думи от друг език не е акт на предателство, нито причина за обезличаване на приемащия език.
Според широко подкрепяното от езиковедите становище, което се възприема и тук, голяма част от заемките обогатяват езика и допринасят за увеличаване на изразната му сила. Заемките, и най-вече интернационалните термини, намаляват различието между езиците, като ги сближават и ги правят по-разбираеми, улесняват комуникацията и разпространяването на новаторските идеи и проекти. Тук се поддържа и схващането, че приемането на чужда терминологична лексика, свързана с новосъздадени продукти и понятия, за които приемащата езикова среда не разполага с достатъчно точни и еднозначни езикови форми, разширява кръгозора и обогатява речника на професионалистите, както и на обикновения носител на езика.
Не бива обаче да се забравя, че безконтролното и безотговорно включване в езика на чужди изразни средства освен затрудняване на комуникацията може да доведе до сериозни нарушения в националната езикова система, което прави наложително разработването и следването на съдържателни държавни езикови политики. Инициативите, свързани с националния език, не трябва да обслужват „пуристични“ цели и да ни поставят в културна и езикова изолация, а да допринесат за активизиране на вътрешния потенциал и за развитие на комуникативните и стилистични средства на родния език. Както справедливо отбелязва Т. Бояджиев: „Наше неотменно задължение е да защитаваме родния си език, като едновременно търсим разковничето за неговото обогатяване и използване на многообразните му багри“, за да го направим жив и диалогичен, модерен и витален (Бояджиев 2005: 1).
БИБЛИОГРАФИЯ
Андрейчин 1986 (1954): Андрейчин, Любомир. Из историята на нашето езиково строителство – Български език, IV. 1954, кн. 4, с. 308. Достъпен на: http://www.promacedonia.org/la/la3_11.html (дата на достъп: 17.06.13).
Араужу 2003: Araújo, Celeste. 2003, “O que será o Português em 2013?“, в-к Público, 12 май, 2003 Виж: http://www.myapartment.net/odivelas/link.asp (дата на достъп: 10.04.12).
Благоева 2006 (2007): Благоева, Диана. Неологизмите в съвременния български език. – Български език и литература, XLVI, кн. 6, с.16–25. Достъпен на: http://liternet.bg/publish13/d_blagoeva/neologizmite.htm (дата на достъп: 19.02.14).
Благоева 2010: Благоева, Диана. Наблюдения върху утвърждаването на новата българска лексика. – Български език, кн. 4, с. 7–20.
Бояджиев 2005: Бояджиев. Тодор, Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация – Български език и литература (електронна версия), № 5 Електронно списание LiterNet, 10.12.2005, № 12 (73) Достъпен на: http://liternet.bg/publish19/t_boiadzhiev/nacionalniiat.htm (дата на достъп: 10.03.15).
Българска лексикология 2013: Лилия Крумова-Цветкова, Диана Благоева, Сия Колковска, Емилия Пернишка, Мая Божилова, Академ. изд. „Проф. Марин Дринов“, София.
Виденов 2013: Виденов, Михаил. Щрихи към бъдещият облик на българската езикова ситуация. В: Научни изследвания в чест на доц. д-р Ив. Попова-Велева, изд. ИВИС, В. Търново.
Вътов 1995: Вътов, Върбан. Фонетика и лексикология на българския език. Велико Търново.
Данчев 1981: Данчев, Андрей. Англицизмите в българския език – Съпоставително езикознание, кн. VI, с. 190–204.
Колковска, Благоева 2012: Колковска, С., Д. Благоева. (2012). Интернационализация на новата лексика (върху материал от българския език). – In: Specyfika leksyki i słowotwórstwa w językach słowiańskich. Prace Slawistyczne 136. Warszawa.
Корея 2005: Correia, Margarita. Terminologia, neologia e normalização: como tratar os empréstimos neológicos. В: Terminómetro, спец. брой: A terminologia em Portugal e países de língua portuguesa em África, с. 15–20, Лисабон.
Медисиш 2004: Médicis, João Augusto de. “A CPLP e a língua portuguesa“, вестник JL, 28 април, с. 4,
Москов 1974: Москов, Моско. Борба срещу чуждиците – Да, но как? В: Проблеми на българската книжовна реч. съст. Л. Андрейчин, Наука и изкуство, с. 169–185, София.
Пернишка 2010: Пернишка, Емилия. Съвременните български неологизми и езиковата система. В: Лексикографията в европейското културно протстранство. Сборник от Петата национална конференция по лексикография и лексикология, 2009, София.
Пехливанова 2014: Пехливанова, Пенка. Чуждите думи – никога свои. Психолингвистичен механизъм на употреба. Изд. ИВИС, В. Търново.
Първев 1979: Първев, Христо. 1979, Чуждите лексикални срдства в съвременния български книжовен език. – В: Помагало по българска лексикология, изд. Наука и изкуство, София, с. 117–129
РНДБЕ 2010: Речник на новите думи в българския език, БАН, Е. Пернишка, Д. Благоева, С. Колковска, изд. Наука и изкуство, София.
