Новото изследване на Биляна Тодорова има за обект най-големия форум в българското интернет пространство, а именно bg-mamma. За потребителите отдавна е безспорен фактът, че bg-mamma е вече вид институция, надхвърлила рамките на виртуалното си съществуване. Както описва и авторката, тази интернет платформа е известна със своите инициативи, но служи и като своеобразна енциклопедия от информация по всякакви въпроси, далеч не само свързани с живота на жените или, в частност, майките.
Bg-mamma е платформа с изключително голям брой активни потребители. Те са от всички възрастови групи (от ранните тийнейджърски години до над 70), от двата пола. Социалният профил на потребителя е много разнообразен, диапазонът от възраст, професионална реализация, интереси, произход е широк. Това е и основание на Б. Тодорова да изследва езиковите „белези“, които маркират общуването в bg-mamma. Оправдан е изследователският ѝ интерес, защото тази платформа смело може да бъде наречена езиков мини образ на съвременното българско общество.
Б. Тодорва си поставя и успешно изпълнява амбициозна задача – да разгледа и да открои най-важните отличителни характеристики на всички езикови нива, като прилага интердисциплинарен подход – на дискурсния анализ, прагматиката, функционалната стилистика и отчасти социолингвистиката. Смело можем да твърдим, че описаните явления и тенденции в представения труд отразяват тенденциите в съвременния български език, който намира своето въплъщение в реализацията си в онлайн платформата.
Първата част на книгата е посветена на компютърно опосредствената комуникация (КОК). Този тип общуване е обект на научни изследвания в последните десетилетия, но мисля, че тепърва ще се осъзнава неговата все по-важна роля, що се отнася до развойните тенденции в езика и комуникативните стратегии. Работата на Б. Тодорова е смела крачка в тази посока. Ценни са разсъжденията на авторката в аспектите на съпоставката на КОК с писмената и устната реч, жанровата диференциация на КОК, като авторката търси и дава отговори на въпроса защо една платформа за майчинство се оказва толкова успешен проект. Тук проличава богатата ѝ библиографска осведоменост, базирана на актуални източници на различни езици.
Същинското лингвистично изследване виждаме в частта „Езикови особености на общуването в bg-mamma“. В нея са представени езиковите характеристики на КОК в bg-mamma от гледна точка на графика, фонетика, морфология, словообразуване, синтаксис и лексикология.
Наред с анализа на дизайна и структурата на платформата bg-mamma, тук подробно са описани паралингвистичните средства на форумното общуване: главните букви, приемани във форумното общуване като „крещене“, удължаването на гласните, използването на различни шрифтове и цветове. Графологичните особености на комуникацията в bg-mamma принципно не се различават от общуването в други форуми и/или платформи, така че това е обобщение на характеристиките на КОК по принцип.
Частта „Някои фонетични особености на комуникацията в bg-mamma“ по своята същност представлява обзор на фонетични маркери, характерни за разговорната реч, които намират отражение в писан текст в онлайн пространството. Любопитно е отбелязването на фонетична особеност, а именно – римизацията и ритмизацията в заглавията на теми от форума – факт, определено придаващ специфика на облика на бг-мама, но обяснението на Б. Тодорова „вероятно е резултат от една по-обща стратегия за симплификация на говора на майките, на стремеж да се нагодят към своите деца“ не ми се струва достатъчно обосновано. Според мен това е и езикова игра, и опоетизиране на определена тема, защото далеч не се среща само при теми, свързани с отглеждането на деца.
Частта „Граматични особености на общуването във форумите на bgmamma“ съдържа много интересни наблюдения относно глаголната температура на постовете, средната им дължина в брой думи, като авторката предлага и обяснения за този факт, метафорични, транспозиционни употреби, част от които се срещат и в други контексти, а други са много характерни за „майчиното“ говорене, като например специфичната за речта на социалната група на майките транспозиция – замяната на 3 л. ед.ч. с 1 л. мн.ч.
Интересни са наблюденията и относно някои специфични употреби на съществителните имена във форумното общуване на bg-mamma – напр. брачен партньор се заменя с оказионализма половин, когато се назовава мъжката част от двойката; бебето, често бива заменяна от вариантите беб и умалителното бебчо за м.р., и съответно беба и умалителното бебка;. Б. Тодорова извежда и тенденцията прилагателните имена да бъдат изместени като атрибутиви от съществителни имена, описани са случаи на интерференция между родния и чуждия език на потребители българи, които живеят в чужбина.
Като част от експесивността на форумния език се описват и ненормативни форми на мн. число: мъж – мъжове, на крак – краци.
Тази глава има редица обобщения, като най-интересното по мое мнение е следното: „Въпреки че формата на общуване във форума е диалогична, употребата на второ лице не е особено честа. Диалогичността обичайно се проявява, като части от определени мнения се посочват като цитати, чрез обръщения с никове (псевдоними) и т.н.“ Във връзка с това бих искала да кажа, че именно тук очаквах по-пространни и задълбочени разсъждения относно езиковия етикет в рамките на форума и дали той е по-различен от наложилия се в фруги форуми нетикет.
В частта, посветена на синтактичните особености на комуникацията в bgmamma, се обобщава, че видът на изреченията, използвани във форума, много зависи от това каква е темата, т.е. какъв е преобладаващият тип свръхфразови единства в нея, какъв е предметът на обсъждане, какви са отношенията между участниците. В почти всички случаи краткото изречение служи като поанта, с него завършва обсъждането на микротемата и се отбелязва или краят на абзаца, или на цялото мнение.
Редица изводи тук са особено приносни, а именно тези, които откриваме на границата на лингвистичните и социолингвистичните анализи – те засягат влиянието на степента на грамотност и езикова компетентност върху структурата на изреченията и в други теми. Когато потребителят има недобра езикова култура, той използва сложни изречения, но в този случай те не са белег на интелектуализация, а на неспособност да се организира изказването.
Важен е изводът за наличието на съществени разлики между организацията на изреченията в устната реч и в речта, използвана в интернет. Мисля, че именно тази тенденция ще е обект и на бъдещи лингвистични проучвания на КОК.
В частта „Лексикални особености на общуването във форумите на bgmamma“ са разгледани стратегии за привличане на вниманието във форума. Изборът на всяка дума и всяка граматична конструкция може да се окаже важен за повишаване на популярността на някой от потребителите. Дори за читателя неспециалист ще са любопитни случаите на псевдоархаизация (осведомявувам), неологизми (безгащие – неползване на долно бельо, пейкинг – седене на пейка).
С право авторката отделя особено внимание на изключително знаковата и радваща тенденция за изискванията към грамотно писане. Във всички интернет форуми и платформи има правила, които забраняват използването на обидна и нецензурна лексика. Но освен етичните правила бг-мама е известна и с изискванията си за грамотно писане – за съжаление вече бихме могли да наречем подобно явление феномен и изключение. При продължително общуване във форума добрата езикова култура, както и добрата комуникативна компетентност са изключително важни. Но нетолерирането на неграмотно написаните постове и съществуването на „правописната полиция“ говори много както за профила на форумните членове, така и за общата нагласа към начина на публично изразяване, което вече е не само правиписен или езиков въпрос, а по-скоро обществено-социален. Явлението е симптоматично, дава много поводи за размисъл, особено у филолога, и затова смятам, че е напълно уместно детайлното му изследване.
Езикът в КОК и в частност в бг-мама е качествено нова сплав между писмена и устна реч, между официално и неформално общуване. Мисля, че ежедневието ни, което все повече изисква и налага общуването с помощта на технологиите, постепенно ще изисква и налага именно такава форма на комуникация. Този вид езикова реализация тепърва ще бъде обект на разнообразни лингвистични изследвания. В този смисъл работата на Б. Тодорова представлява първи обзорен преглед на всички езикови равнища на КОК в рамките на една платформа. В представения труд е изследван колосален по обем материал, като Б. Тодорова прави своеобразен „разрез“ на езика на интернет платформата bg-mamma. Освен регистрацията на тенденции и явлeния, Б. Тодорова търси техни обяснения и се наема с изследователски прогнози, което прави тази книга интересна за широк кръг читатели, далеч надхвърлящ занимаващите се професионално с лингвистика.
