---
title: "Лексикологични етюди 4"
date: 2025-02-19
description: "Лексикологични етюди 4"
categories:
  - name: "Брой 2 (2016)"
    url: "https://bgrech.eu/broy-2-2016.md"
tags:
  - name: "Борис Парашкевов"
    url: "https://bgrech.eu/tags/boris-parashkevov.md"
---

# Лексикологични етюди 4

**1.**Сходството във формата, а защо не и в значението на възприетите от международната културна лексика думи **лàва**и **лавѝна**(нещо, което се стича, респ. свлича) би оправдало въпроса за евентуално генетично родство при тях. Появата им е свързана със следните обстоятелства. Установено е, че в неаполитанския диалект на италианския език съществителното *lava*, унаследено от латинското отглаголно име *labes*‘хлътване, пропадане’, развива специфичното значение ‘порой’, впоследствие пренесено върху магмата, изтичаща от кратера на вулкан. В алпийските романски говори друго латинско отглаголно име *labina*‘срутване на скални или земни маси’ се превръща в означение за свличащите се огромни маси сняг и чрез нем. *Lawine*става източник на *лавина*. Двата латински абстрактума са производни от глагола *labor labi*‘хлъзгам се, спускам се, падам’ с минало причастие *lapsus*, което дава отговор на въпроса за наличие на генетично родство при въпросните заемки. Споменаването на миналото причастие *lapsus*разширява от своя страна неговия обхват. Оказва се, че в субстантивиран вид то действително се крие в книжовната заемка **лàпсус**‘грешка’ (букв. ‘изплъзналото се’), в частност ***грешка на езика***(за лат. *lapsus linguae*) и ***грешка на перото***(лат. *lapsus calami*). Друго производно от *labor*е прилагателното *labilis*‘плъзгащ се’, което чрез нем. *labil*, френ. *labile*и съответните абстрактни производни нем. *Labilität*, френ. *labilité*лежи в основата на морфологичните адаптации рус. *лабильный, лабильность*и бълг. **лабѝлен**‘неустойчив’, **лабѝлност**‘неустойчивост, колебливост’. Още две заемки ще се озоват в това словно гнездо, щом вземем предвид глагола *collabor collabi*‘рухвам, сгромолясвам се’, образуван от *labor*с представката *col*- (преоформена от *con*- ‘съ-’ в позиция пред звука /l/). Той е дал началото на медицинския термин **колабѝрам**‘губя съзнание’, употребяван и преносно в смисъл на ‘влошавам се, изпадам в криза’. В медицината с **кòлапс**(от лат. *collaps*, отглаголно име към *collabor*) се обозначава настъпилият поради нарушено кръвообращение припадък, а фигуративно също сривът поради внезапно влошаване примерно на икономическите условия в една държава (*икономически **колапс***).

 **2.**Общоизвестно е, че в езикознанието за всеки от звуковете, при чиято артикулация въздушната струя преминава относително безпрепятствено през устната кухина (напр. [а], [е], [и] и т.н.), се използва означението *гласна*. То калкира синонимно употребяваното **вокàл**‘гласен звук, гласна’, което е субстантивиран деглутиниран облик на латинското прилагателно *vocalis*‘гласен, звуков’, обособено от съчетанието *vocalis (littera)*‘гласна (буква)’ и морфологично адаптирано с гласеж **вокàлен**. Лат. *vocalis*е производно от *vox*, род. п. *vocis*‘глас; звук’ (срв. крилатия израз *vox populi, vox Dei*, сиреч *глас народен, глас Божи*). Езиковедски термини на същата основа са **вокалѝзъм**‘цялостната система на гласните в даден език’, **вокализѝрам**‘превръщам съгласен звук в гласна’, **вòкатив**‘звателен падеж’ (за френ. *vocalisme, voсaliser*, нем. *Vokalismus, vokalisieren*, лат. *vocativus*) наред с остарелите в български, но с живи съответствия в чужди езици **вокàбула**‘дума’, **вокабулàр**‘речник’ (за лат. *vocabulum, vocabularium*). Музикални термини от същото първоначало са **вокалѝза**‘музикален откъс, респ. музикално упражнение, изпълнявани върху една гласна’, **вокализàция**‘пеене на вокализи’ (за френ. *vocalise, vocalisation*), **вокалѝст**‘певец (за разлика от инструменталиста)’ (за нем. *Vokalist*). Сроден със съществителното *vox*е латинският глагол *voco vocare*‘викам; повиквам’. С англофренско посредничество неговият закономерен наследник в старофренски *voucher*‘призовавам’ ляга в основата на средноанглийския юридически термин *vochen / vouchen*‘призовавам някого да удостовери пред съда правото си върху някаква собственост’, от който се развива английският глагол *to vouch*‘гарантирам, поръчителствам’. Образуваното към него инструментално производно *voucher*е източник на бълг. **вàучер**‘ценна книга, използвана при определени условия като разплащателно средство; документ за предварително платена услуга’. С представка *pro*- ‘пред-’ в латински към *voco*е образуван префигираният глагол *provoco provocare*‘извиквам; предизвиквам’ (от който произлиза френският *provoquer*сщ.) с деятелно име *provocator*и абстрактум *provocatio*. С руско посредничество те стават източник на бълг. **провокѝрам, провокàтор, провокàция**, както и на прилагателното с агентивна наставка -*iv-us***провокатѝвен**‘предизвикателен’ (за къснолат. *provocativus*сщ.). Миналото причастие на оформения с представка *ad*- ‘при-’ глагол *advoco advocare*‘повиквам; призовавам да помогне по време на съдебен процес’ гласи *advocatus*. В смисъл на ‘призованият (да помогне в правен спор)’ то в субстантивиран вид се превръща в означение за вещо лице или съдебен защитник и чрез нем. остар. *Advokat*и рус. *адвокат*става източник на бълг. **адвокàт**. На средновековен латински службата на адвоката се наричала *advocatura*– наименование, което отново чрез нем. *Advokatur*и рус. *адвокатура*прониква (ведно с руския глагол *адвокатствовать*) в български: **адвокатура**, респ. **адвокàтствам**‘работя или се изявявам като адвокат’. Към това словно гнездо спада накрая името на южноамериканския крушообразен плод **авокàдо**, възприето най-вероятно с посредничеството на нем. *Avocado*и англ. *avocado*от исп. остар. *avocado*, чието основно значение, бидейки приемник на лат. *advocatus*, е ‘адвокат’. Преосмислянето на испанската дума в наименование на екзотичния плод станало в резултат на народна етимология (вторично мотивиране), тоест чрез откриване на формална опора за една семантично немотивирана чуждица в домашното съществително. Иначе казано, с *аvocado*в испанския език някога временно била осмислена станалата междувременно книжовна индианска заемка в испански *aguacate*‘авокадо’ като застъпник на ацтекското име на плода *ahuacatl*(букв. ‘тестиси’ поради оприличаване по форма, но може би и поради употребата му като афродизиак).

 **3.** В кръстословиците все още фигурира думата **тир**‘стрелбище’ – остаряла книжовна заемка от френ. *tir*сщ., производно от глагола *tirer*. Като продължител на народнолат. **tirare*той има съответствия във всички западни романски езици, но въпреки различните хипотези неговият произход остава неразгадан. Романските наследници на **tirare*означават преди всичко ‘тегля, издърпвам, опъвам’, но също ‘стрелям’ – семантика, мотивирана навремето може би с умението да се опъва тетивата на лъка (срв. бълг. *стрелям*, производно от *стрела*). Основното значение на галицизма *tirer*‘тегля, издърпвам’ е меродавно за останалите заемки в това гнездо. Такива са отглаголните имена **тирàж**‘теглене на печелившите номера; брой на отпечатаните книги от едно издание’, **тирàда**‘продължително словоизлияние’, **тирè**‘чертица като препинателен знак (–)’, отразяващи френ. *tirage*(букв. ‘теглене’), *tirade*(букв. ‘разтегляне, разтягане’), *tiret*(букв. ‘изтеглена чертица’). Не от френски, а от рус. *тиражировать*е възприет образувания към *тираж*глагол **тиражѝрам**‘размножавам, разпространявам (клюки, интриги)’. Заповедната форма за II л. ед. ч. на френския глагол е първа съставка в *tire-bouchon*(букв. ‘изтеглитапа’) – източник на **тирбушòн**. Все още не намира разумен отговор въпросът как втората съставка *bouchon*‘запушалка, тапа’ в тази френска композиция се е превърнала в означение за предпазител в електромер, тоест как бълг. *бушòн*и рум. *buşon*са придобили посоченото техническо значение, което за френ. *bouchon*е несвойствено. Италианският когнат на галицизма *tirer*гласи *tirare*‘тегля, дърпам; разтягам; стрелям’. Чрез срастване на италианския израз *tira mi sù*‘ободри ме’ (букв. ‘издърпай ме нагоре’), в който *tira*също е заповедна форма за II л. ед. ч. от *tirare*, е получено наименованието на италианския десерт **тирамисỳ**(итал. *tiramisù*), приготвян обикновено от бишкоти, кафе, маскарпоне, захар, яйца и какао. Множествената форма *tiranti*на сегашното причастие *tirante*(букв. ‘теглещ, разтягащ се’) на същия глагол лежи в основата на **тирàнти**‘еластични презрамки за мъжки панталон’.

 **4.** Библиотечното означение **том**се дефинира като отделна книга или отделна част от издавана под един и същ наслов поредица от книги. Заедно с рус. *том*този термин е заемка от френ. *tome*сщ., което чрез лат. *tomus*‘отрязък, част; книга, съчинение’ възлиза към гърцизма τόμος букв. ‘отрязък’. Той е апофонично производно от глагола τέμνω ‘режа’, срв. **овариотòмия**‘разрез на яйчник’. За семантичния развой на гръцко-латинската дума се приема следната последователност: ‘къс; слой; отрязък от папирус’ > ‘документ; част от творба’ > ‘самостоятелно издадена част от произведение’. Композиционната форма на съществителното е детерминант в **томогрàф**и **томогрàфия**като наименования на рентгеновия апарат и на метода за рентгеново изследване, при които се получава образ на отделни слоеве от тялото, разположени на различна дълбочина. С представка αν(α)- ‘по-; нагоре; отново’ към същата отгласна *о*-степен на гръцкия глагол е образуван медицинският термин ανατομή ‘посичане, разрязване’, който чрез лат. *anatomia*и с руско, немско и френско посредничество е източник на **анатòмия**като име на науката, изучаваща структурата на организмите, със съвременен редериват **анатòм**‘специалист по анатомия’. Гърцизмът δίχα ‘на две, разполовен’ е първа съставка в новолат. *dichotomia*‘раздвояване, двуделение’, превърнал се в научен термин **дихотòмия**‘разделяне, разклоняване на две взаимно изключващи се или противоположни части или групи; вилообразно разклоняване на стъблото на растение; луната в нейната първа и последна фаза’. С α-privativum (гръцката представка α(ν)-, която – както и българската *не*- – обезсилва значението на следващата я съставка) е оформено гръцкото прилагателно άτομος ‘неделим, неразчленим’. В химията и физиката то е заложено в термина **àтом**‘най-малката, с химични средства неделима частица на химичните елементи’ с производни **àтомен**, **атомѝзъм**‘материалистическо учение, според което материята се състои от неизменните и неделими частици атоми’, **атомѝст**‘привърженик на атомизма’. Английските образци *atomize, atomizing*и *atomizataion*следват термините **атомизѝрам**‘раздробявам изследван обект на отделни дребни части; разпрашавам, пулверизирам’, **атомизѝране**и **атомизàция**‘раздробяване; разпрашаване’. Представка εν- ‘в-’ се съдържа в отглаголното прилагателно ἔντομος ‘врязан’, от чийто субстантивиран среден род ἔντομον ‘насекомо’ (букв. ‘с насечено тяло’) и детерминанта -λογία ‘наука, знание’ е съставено новолатинското име на науката за насекомите *entomologia*, възпроизведено на български с **ентомолòгия**. Лат. *insectum*, калкиращо гръц. ἔντομον и предавано на френски с *insecte*, а на немски с *Insekt*, е било калкирано адекватно на руски с *насекомое*, възприето и в български: ***насекòмо***с книжовен синоним ***инсèкт***. В автентичен вид гърцизмът τόμος е застъпен в използвания в руски и много рядко в български църковен термин **тòмос**‘писмен синодален акт’.

 **5.** Един от най-фрапантните примери за пейоративизиране (влошаване) на изходната семантика се установява при чуждицата **демагòг**. Прототипът – гръцкото деятелно име δημαγωγός – е сложна дума, съставена на базата на съществителното δῆμος ‘народ’ и на глагола ἄγω ‘водя’, така че първоначално то било означение за водач на народа или народен водач. Но когато с течение на времето се оказвало, че тези така наречени водачи в крайна сметка подвеждали народа, деятелното име *демагог*придобило съвременното си значение ‘лице, обикновено политически лидер, който за постигане на свои цели си служи с лъжливи обещания и изопачаване на фактите’. Такова поведение съответно се нарича **демагòгия**. Със същата композиционна форма на гърцизма δῆμ(ο)- са образувани и други сложни думи, например **демокрàция**, застъпваща гръц. δῆμοκρατία. Доколкото нейната втора съставка -κρατία означава ‘властване, власт’ (производно от глагола κρατῶ ‘владея, властвам’), композицията означава ‘народовластие’. През втората половина на ХХ в. страните от социалистическия лагер се самонаричаха *народни демокрации*, тоест „народни народовластия“, което си беше колкото очевидна тавтология, толкова и неподправена демагогия.

 **6.** Изпъкналостта на гърба на животни като камилата, както и на човек, получил изкривяване на гръбначния стълб, се нарича **гъ`рбица**, производно от **гръб**. Този физически недостатък е намерил отражение във фамилни имена като **Гърбев, Гърбов, Гръбчев**, които кореспондират с турското по произход ***Камбуров***(с турска произвеждаща основа *kambur*‘гръб; гърбав’). Освен изконното значение на думата *гръб*в академичния Речник на българския език са посочени метафоричните ‘издатина върху плоскост’ и ‘машинна част, която има работна повърхнина с изпъкналост и служи за превръщане на въртеливо движение в постъпателно’. При подобна фигуративна или фразеологична употреба наименованията на части на тялото или на органи се наричат соматизми. Примерите са многобройни: ***око**на ураган, **ухо**на трамвайна линия, **нос**на кораб, **бедро**на триъгълник, **ребро**на радиатор, **рамо**на лост, **крак**на маса, **шийка**на болт, **коляно**на вал, **пета**на зид, центриращ **палец***и пр. Частен случай към обобщеното значение на думата *гърбица*‘издатина върху плоскост’ е използването ѝ за означаване на изкуствено направена неравност напречно на пътното платно (понякога по-широка и с предназначение за пешеходна пътека), която принуждава превозните средства да намалят скоростта или да спрат. Тази функция на съоръжението някой на шега е съпоставил с контролното задължение на пътната полиция, наричайки този вид гърбици ***лèгнал полицàй***с вариации ***полèгнал полицàй, лежàщ полицàй, спя`щ полицàй***. Колкото и духовита да е била първоначално съпоставката, нейната поява не е довод за превръщането ѝ в тромав и безвкусен термин, както проличава от гротескни интернетни примери като *Тунелът под НДК ще бъде обезопасен с **легнал полицай**... Всеки трети **легнал полицай**в столицата ежедневно троши коли, защото е извън стандарта... Кола изхвърча през **лежащ полицай**на жп прелез и се разбива*... *От него ще разберете, че едни от изискванията на които трябва да отговарят съществуващите и бъдещите **легнали полицаи**са... Култов начин за преминаване на **спящ полицай**показаха в Краснодар*. Ето защо приветстване заслужава всяка административна стъпка към ограничаване и отстраняване на нейната употреба, както например в един коментар относно подготвяната наредба на МВР за ограничаване скоростта в градовете, която между другото въвежда стандарти за гърбиците: *За реализацията на тази цел освен на знаците ще се разчита и на изкуствени препятствия на пътя, като **гърбици**(познати още като **легнали**или **спящи**полицаи)...*


## Custom Fields

**Страница:** 67-71

