В последно време посегателствата (волни или неволни) върху нормите на българския книжовен език и правопис разшириха обхвата си. След своеволията срещу официалния правопис – злоупотребата с главни букви в реклами, етикети и др. при съществителни нарицателни, прилагателни и дори глаголи (Xanacid е Медицинско Изделие, което…, в. „Български пенсионери“, 16.12.2015; Денят започва, БНТ; Първа Английска Гимназия „Стоян Заимов“ и пр.), след многократно критикуваната абсурдна употреба на случва се относно фестивали, театрални спектакли и други трудно организирани културни събития – въпреки че глаголът означава „става, бива, среща се независимо от нашата воля“, през последните месеци сме възмутени слушатели на произвол в синтактичната употреба на редица основни глаголи от неутралния стил на нашия книжовен език. Общонародни думи, които във всички тълковни речници се определят като непреходни глаголи (т.е. несъчетаващи се с безпредложно допълнение), включително такива, чиято безусловна непреходност е маркирана от частицата се, започнаха да се свързват и с пряко допълнение, при което се, разбира се, отпада. Че не става дума за редки оказионализми, личи от това, че някои от тези глаголи са подложени на такава операция у различни говорители.
За огромно съжаление, такива явления се наблюдават не само у поканени или анкетирани случайни носители на българския език, а и у радиожурналисти, водещи на предавания по Българското национално радио. В следващите редове ще отбележим седем от тези нарушения на граматичната специфика на българския език, засвидетелствани през периода октомври 2015 – февруари 2016 г. в „Ефир Знание“ и „Арт ефир“ на радиопрограмата „Хр. Ботев“.
1. Прословутият „случва се“ прибавя към своята лексикална революция и граматична: „…благодарим на франкофонския клуб, благодарение на чиято помощ ще се случат тези наши събития“, Аз много мислих как да случим това събитие“ (млада поетеса в „Арт ефир“, 27.11.2015 г. 13 ч. 20 мин.). Ако поетесата не омаловажаваше българската народна реч, би избрала друга дума, например да подготвим, да осъществим. А „Какво се случва?“ все още е заглавието на рубриката, в която научаваме за представяне на нова книга, за програмата на международен кинофестивал и други такива неслучайни културни инициативи…
2. Вече имат известна давност изрази като „сбъдвам мечтите си“, въпреки че в езика ни има само сбъдва се. Ако е желателно да се изрази активността на субекта, може да се избере един от синонимните преходни глаголи и изрази: реализирам, постигам, превърна в действителност.
3. Замислям като преходен глагол се пояснява от пряко допълнение, когато то се представя от съществително означаващо неодушевен предмет (замислям екскурзия, книга и под.) и означава проектирам, планирам. Противоречи на българския езиков усет, ако чуваме, че „нещо замисля някого“. А така се изказа водещата в „Ефир Знание“, 25.02.2016): „Това предаване ни замисли за много неща, а надявам се – и нашите слушатели“. Всъщност тя искаше да каже, че „то ни накара (или подкани, или предизвика) да се замислим…“ Но един избор е по-труден от механичното отхвърляне на някакво си се… Същото бягство от помисляне и избор виждаме в израза на участник в „Радиоенциклопедията“ на 10.12.2015 г.: Невероятен образ! Образ, който ни замисля, или в „Има за какво да ни замисли този факт („Ефир Знание“, 22.10.2015 г.).
4. Същата подмяна на един наличен преходен глагол – ускорявам – с един излишен новоизкован се наблюдава в изказването: „…можеш да забавяш историята или да я забързваш (програма „Хр. Ботев“, 04.02.2016, „Арт ефир“).
5. Получихме предложение да си произведем нов преходен глагол и от една млада авторка на книга със съвети за неопитни татковци на бебета: „Намерението на книгата ни е да ги усмихне, да ги успокои …“ (14.03.2016, „Арт ефир“). Но в „Речник на съвременния български книжовен език“, който съдържа към 65 000 думи, е посочен само непреходният глагол усмихвам се!
6. Превръщане на непреходния глагол затихна/затихвам със значението „спирам, преставам да звуча“ в нов преходен глагол със значение „правя да спре, прекъсвам (звук)“ ни предложи една радиожурналистка в паузата на концерт в чест на Ал. Милчева: „За съжаление, трябва да затихнем тая великолепна фантазия „Кармен“, за да включим отново зала „България“, откъдето …“. Значението става коренно различно без никаква формална характеристика.
7. С глагола отказвам (се), който се свързва или с подчинено допълнително (обектно) изречение, или с пряко допълнение, назоваващо неодушевен обект (Отказвам да заема длъжността; отказвам покана), един гост на програма „Христо Ботев“ (26.01.2016) състави изречението: „Вие отказвате хората да гледат телевизия“ вместо естественото “карате хората да се отказват“, като разширява съчетаемостта на глагола и към названия за лица.
Подобни „синтактични неологизми“ започват да проявяват и морфологична продуктивност: от „замислям някого“ вече имаме и сегашно деятелно причастие: „Всеки може да види във филма тази изключително замисляща хронология („Ефир Знание“, 28.01.2016, 16 ч. 20 мин.). Сферите на иновациите се разширяват, навлизат и в най-отпорните зони на националноезиковата специфика. Откъде идва всичко това? Вътрешна развойна тенденция ли е?
Според нас, има факти, които насочват към влияние от английския език: някои от често ползващите английски калкират негови глаголни словосъчетания с пряко допълнение. Както е известно, за тоя език е характерно много ограниченото противопоставяне на глаголите по синтактичния признак преходност / непреходност. Ето какво показват речниците относно глаголите от горните примери.
Глаголът materialize отговаря както на преходния осъществявам, така и на осъществявам се; както на превръщам, така и на ставам. Глаголът contemplate означава както обмислям (преходен), така и размишлявам, размислям (непреходни). Глаголът abate означава както намалявам или прекратявам (преходни), така и намалявам се, утихвам (напр. бурята утихва), отслабвам (непреходен). Глаголът quiet означава и успокоявам, и успокоявам се (също и разговорният quieten). Глаголът happen означава и случва се, и състои се (става). Глаголът quicken има и преходно, и непреходно значение – ускорявам и ускорявам се; подобно и hurry означава и бързам и карам някого да бърза, подтиквам.
Коментарът е излишен. Нима трябва да заприличаме на руските аристократи от XIX век, които като говорели на руски, заеквали на френски?
Колкото до изобретените нови „каузативни“ глаголи, с чиято помощ авторите им избягват да правят избора между накарвам, предизвиквам и синонимите им, ясно е, че това води до по-малка точност и изразителност, до изтласкване на синоними и шаблонизиране, до обедняване на езика ни.
