Непроучено слово за прелюбодейците и двуженците, вероятно принадлежащо на Климент Охридски

През първата четвърт на Х век по повеля на българския владетел Симеон е създадена сбирка с преводни поучения на големия византийски богослов и църковен отец Йоан Златоуст, наречена Златоструй. Отломки от нея са достигнали до нас с посредничеството на няколко сборника с постоянен състав, наричани в науката „редакции“ (Милтенов 2013). Т.нар. пълна редакция е най-добре засвидетелствана в ръкописната традиция и текстологическата ѝ история е относително добре проследима. Тя е била съставена още по времето на цар Симеон като извадка от първоначалния Златоустов свод и се състои от 45 хомилии, а вероятно по времето на цар Петър е разширена до 138 слова. В тази втора колекция, за допълването на която са ползвани и други източници освен първоначалния Златоустов преводен корпус, са засвидетелствани няколко поучения, чиито евентуални гръцки съответствия все още не са издирени. За едно от тях, Слово за Света Троица и за сътворението и за съда, се предполага авторството на Климент Охридски (Туницкий 1904, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 639–646, 656–659), за друго бе установено, че е преработка на Поучението за спасение на душата, приписвано на черноризец Петър (Милтенов 2015), а голяма част от останалите ex silentio се смятат за славянски поучения. Такъв е и случаят със Слово за прелюбодейците и двуженците, което се помества в пълната редакция на Златоструй под номер сто и единадесет. То не е публикувано до момента, а проучването му се ограничава до предположения за непреводния му произход (Фомина 2000: 41). Настоящата публикация има за цел да бъде въведен в научно обращение този текст чрез извършването на някои първоначални наблюдения и издание по три преписа.

Слово за прелюбодейците и двуженците буди интерес по няколко причини. На първо място, разбира се, заради темата, която се разисква в него, а именно не само сключването на втори или трети брак, но и, както личи от заглавието и съдържанието му, обвързването едновременно с повече от една съпруга. Като напомня на слушателите и читателите си, че „след като се наричаме християни и според вярата си раби Христови, то сме длъжни да спазваме всичките му повеления“ (вж. пасаж 4 според въведената в настоящото издание сегментация), авторът изрежда част от десетте Божии заповеди и уточнява: блѹ(д)никꙑ(ж) мѣни(т) триженⸯца и д. женⸯца и(ж) бо аще бес покаѧнѯѧ пребꙑваю(т) то скотѹ нераꙁѹмномѹ подобни сѹ(т) (7). По-нататък в словото се привличат аргументи от библейската история (Сътворението на човека, Авраам, Яков, Въплъщението на Бог-Син) и се стига до постановленията на църковните отци, които, напомня авторът, наричат втория брак „любодеяние“, а третия „прелюбодеяние“ (23) и забраняват такъв брак да се узаконява от свещеници (22). „Затова, възлюбени, бягайте от такива дела“ (28), пише проповедникът и призовава към покаяние съгрешилите, защото „не добрите постъпки ще ни избавят и спасят, а с покаяние и сълзи трябва да умием скверните дела“ (53).

Насочеността на поучението към миряни, които трябва да бъдат публично порицани за многобрачие и многоженство, не може да не ни напомни за отговор 51 от Отговорите на папа Николай I по допитванията на българите, в който предстоятелят на Римския църковен престол отговаря на зададен му от българския владетел Борис въпрос „Може ли един мъж да има едновременно две жени?“. Изглежда, полигамията не е била необичайно явление сред българите в годините преди Покръстването и малко след това (вж. Георгиева 2011: 101–102 и цитираните там извори и литература). Аргументацията в Отговорите и в Слово за прелюбодейците и двуженците е доста сходна в някои елементи – припомня се, че Бог е създал за Адам една жена, а не две или повече, споменават се Потопът и Христовото Въплъщение, подчертава се, че на съгрешилия трябва задължително да се наложи покаяние. На аналогията с Отговорите на папа Николай I трябва, разбира се, да се гледа внимателно. Казусът с многоженството или многобрачието е засегнат в немалък брой текстове на византийски църковни писатели и отци, в правила от юридически сборници, достигнали и до славянските литератури, в произведения на руската средновековна богословска мисъл (вж. напр. Гиан 1947–1948, Майендорф 1990, Левин 1991: 112–122). Тази проблематика е актуална до края на Средновековието, а на Запад и отвъд него, а причината се корени най-вече в желанието на определени владетели или влиятелни представители на елита да сключват повторни бракове, за което е нужна санкция от Църквата. При все това, доколкото Слово за прелюбодейците и двуженците е специално подбрано, за да се включи в старобългарска антология от Х в., възможният му български контекст не трябва да бъде пренебрегнат.

Друг важен момент от съдържанието на разглежданото поучение, който може да даде насока за по-точно определяне на времето на неговото създаване, е напомнянето за езическото минало. Макар че подобни податки рядко могат да се тълкуват еднозначно (най-вече поради факта, че езичниците и езичеството са трафаретни теми за средновековното богословие и не е задължително да се отнасят конкретно към българите), все пак заслужава внимание разсъждението, че заради любодѣанїе, неч(с)тотѹ, сласть, похо(т), злобѹ, лихоиманїе еже есть идолослѹженїе ... приходи(т) гнѣвъ бжїи на сны непокоривыѧ в ни(х)же и вы бѣсте нѣког(д)а (38-39) и настояването, че трябва да ѿвръже(м) ѿ себе всѧкѹ злобѹ и поганьскыѧ нравы и грѣховныѧ обычаи. не сътворилъ бо на(с) бгъ на гнѣвъ [нъ] на съблюденїе заповѣди его и на сп(с)нїе и на вѣчныи живо(т) (42-43). Струва ме се правдоподобно допускането, че авторът на Слово за прелюбодейците и двуженците насочва своята проповед към аудитория, която доскоро се е числяла към „непокорните синове“ на християнския Бог (макар това да е обработен библейски цитат, Кол 3:6-7) и я призовава „да отхвърли езическите нрави и греховните обичаи“.

Трети интересен ракурс към Словото за прелюбодейците и двуженците предлагат междутекстовите връзки с произведения на Климент Охридски. И стилово, и като изказ, и като структура, и по отношение на определени типични изрази то напълно се вписва в представата ни за текст, създаден от Кирило-Методиевия ученик. В началото на поучението е вплетена темата за Сътворението, след това за Христовото Въплъщение, с което се изкупват греховете, а в края – за Страшния съд. Тези теми присъстват и са развити по сходен начин в много от сигурните и предполагаемите Климентови произведения. Наподобяват Климентовия стил и характерните размишления относно чистотата, покаянието, Божията милост, поста, а също и начинът на ползване на обилния библейски материал. Разбира се, най-голяма тежест за атрибуирането на Словото за прелюбодейците и двуженците имат конкретните текстови съвпадения. Без да се стремя към изчерпателност, а по-скоро към максимална лаконичност с оглед ограниченията по отношение на обема на настоящата статия, представям нататък част от откритите паралели.

Разбирането, че човекът е бил изцяло подвластен на дявола и беззаконието преди Христовото Въплъщение (17) потомⸯ же въ много беꙁⸯестѯе вⸯпадшемѹ льскомѹ родѹ и рѣемѹ бѣсъми лꙋкавꙑми въ всѧко беꙁаконѯе не може тръпѣти беꙁаконїѧ гь бгъ нашь не преꙁрѣ лка враго(м) мѹима нъ мл(с)рдїе(м) преклонь нбса сниде на иꙁбавленѯе наше собою обновлѧꙗ ро(д) льскꙑи намира частичен или пълен паралел в Похвално слово за Димитър Солунски (не може ꙁрѣти рода ла бѣсо(м) поработивша(с) того ради преклонъ нбса и сънèде и ѿ пр(с)тꙑѧ двꙑ пло(т) прѯимь. естество ꙁемное обновлѧа ѹподоби(с) намь, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 234), Поучение за Рождество Христово (нъ мл(с)тивꙑ гь бъ не тьрпѧ ꙁрѣти на(с) в толикѹ ꙁлѹю въпадоша сѧ ни ꙁабꙑ на(с) дѣлѧ рѹкѹ своѥю нъ прѣклони нбса сниде на иꙁбавлениѥ наше, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 348), Похвално слово за Йоан Кръстител (прѣмнога си ради члколюбїа не вьзⸯможе на(с) трьпѣти безбожⸯною льстию горⸯкѹ мѹчителю поработивше се того ради ѹмлосрдив се на нꙑ прѣклонивь нбса сниде, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 391), Похвала за Богородица на Успение (видѣвⸯ бо ны бь нашь прѣльстию диꙗволею вь смрьть и вь тлѣниѥ вьпадьше не трпе зрѣти създаниꙗ ѡбраза своего ѡбетшавша и вь толико зло впадша на мл(с)рдиѥмь си смили се на ны и прѣклонь нб(с)а сниде ꙗкоже дрѣвле дьждь нь рѹно, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 766) и др.

Много характерен похват в произведенията на Климент Охридски е изреждането на греховете, които миряните трябва да отхвърлят. То се основава на цитат от апостол Павел (Кол 3:5-10) – срв. в Слово за прелюбодейците и двуженците ѹмрьтвите ѹды ваша сѹщаѧ на земли любодѣанїе неч(с)тотѹ сласть похо(т) злобѹ лихоиманїе еже есть идолослѹженїе (35), ннѣ же ѿврьзѣте ѿ себе всѧкъ гнѣвъ ꙗрость злобѹ хѹленїе срамословїе ѿ ѹстъ ваши(х) ни лжѣте дрѹгъ дрѹгꙋ (41). Тази формула се среща разширено или синтезирано в голям брой от смятаните за сигурни Климентови поучения. Ето няколко примера, за да онагледим сходството: ѿврьземь ѿ себе всѧкѹ злобѹ, ꙗрость, гнѣвъ, клеветѹ, лихоиманиѥ и стѹдодѣиство да всѧ та дьꙗволѹ повьргъше възлюбїмъ мира кротость трьзвениѥ нищелюбьѥ страньноприꙗтьѥ пощениѥ ч(с)тотѹ Поучение за Въздвижение (Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 220); и нача многꙑми льстьми блазнити члвкꙑ хотѧ ѹкрасти ѿ ба разбои татьбами клеветами блѹдомь ѡтравами всѣми злꙑми Поучение за Рождество Христово (Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 348); потщим сѧ достоино проводити стꙑꙗ дни сиꙗ постнꙑ ꙗ въздрьжаще сѧ ѿ пьꙗньства ѿ плътьскꙑхъ похотеи и ѿ обьꙗдѣниꙗ гнѣва и клевѣтꙑ обидꙑ ꙗрости зависти ѿ многа сна Поучение за Благовещение (Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 545; всѧку злобу ѿверземъ ѿ себе ꙗрость клевету блудъ тадбу пьꙗньство несꙑтость Поучение за Предпразненство на Успение Богородично, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 751 и др.

Разсъждението, че Господ не хоще(т) бо смрти грѣшничи нъ паче обращенїе живота ихъ чае(т). не хоще(т) бо да никто(ж) ихъ погыбне(т) нъ да вси вⸯ покаѧнїе възⸯвратѧт сѧ (35), е почти дословно повторено и в Похвално слово за Кирил и Методий – не хощеть бо съмьрⸯти грѣшьникѹ нъ обращению ѥго и покаꙗнию (Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 468).

По същия начин и предупреждението в 36 да не се връщаме към старите грехове (покаанїе же то есть прїѧтно ег(д)а на таже дѣла от(и)нѹ(д) не възвращае(м) сѧ) е сходно с подобни наставления в Похвално слово за Йоан Кръстител (не вьзвращающе се на прьвыѥ грѣхы, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 394) и в Слово за Пасха (не възвращающе сѧ на пьрвꙑꙗ ѡбꙑчаꙗ ꙗкоже пьси или ꙗко свиниꙗ измꙑвъши сѧ и пакꙑ въ калѣ ѹкалѣвъши сѧ, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 610).

Коментираният в 41 цитат от апостолските послания (Кол 3:9-10) съвлькше сѧ ветхаго члка и съдѣѧнїи его сирѣчь грѣховны(х) скврънъ и облѣкосте сѧ в новаго съз(д)авⸯшаго ны по образѹ своемѹ сирѣчь въ ха крщены(м) е еднакво построен спрямо казаното в Похвално слово за Йоан Кръстител: съвлачеща се ветⸯхаго члка и сьдѣꙗнии его сирѣчь поганьскыихь нравьь ѡбетшавⸯшихь на(с) прѣслѹшаниѥмь ѡблачающе се вь новааго крщениѥмь сїирѣчь вь х(с)а (Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 391).

Следващият в текста веднага след това израз тѣмже крѣпко препоасавⸯше чрѣсла ваша ѹдръжанїе(м) (42) отново е референция (Лук 12:35), която е често срещана у Климент Охридски в различни варианти – препоꙗсавше чресла (alii add. наша vel своѧ) крѣпко съ ѹдержаньемь в Поучение за Предпразненство на Успение Богородично (Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 751), и того мѣста желающе стии и правьднии члвци крѣпъко препоꙗсаша чрѣсла своꙗ и брань приимъше в Поучение за апостол или мъченик (Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 99), ꙗже подвигъмь добрꙑимь и вѣрою крѣпъко прѣпоꙗсавъша чрѣсла своꙗ в Похвално слово за Кирил и Методий (Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 471), нъ понавлѧюще сѧ постьмь и добрꙑми дѣлꙑ днь дне мѹжьскꙑ прѣпоꙗсавъше чрѣсла своꙗ въздьржьни в Слово за Връбница (Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 594) и др.

Призивът да се отмият скверните дела (нъ покаанїе(м) и сльзами омыимы сквръньнаѧ дѣла, 50) също е характерна метафора за творчеството на старобългарския писател, срв. тѣмьже подобаѥть нꙑ братиѥ покаꙗниѥмь ѿ себе всѧкѹю скврьнѹ ѿмывше (Поучение за света неделя, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 156), дне(с) хс погрꙋжаеть въ їѡрдани члчьскѹю сквернѹ и ѡмꙑваеть прадеднїи грѣхъ (Поучение за Богоявление втора версия, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 377).

Есхатологичната картина ег(д)а вси пре(д)стане(м) вⸯкѹпѣ богатїи и ѹбѕїи вл(д)кы и владомїи силнїи и немощнїи цри и рѧ(д)ници кнѧзии и маломощи раби и свобо(д)нїи (45) намираме и в Поучение за Предпразненство на Богоявление (ѿвѣтати ѥсть прѣдъ бмь на страшнѣмь сѹдищи х(с)вѣ или рабѹ или свободнѹ или батѹ и ѹбогѹ, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 361). Нейното продължение никтоже никомѹже поможе(т) ни избави(т) ни ѡць сна ни снъ ѡца ни мти дщере ни бра(т) брата ни рабынъ гна (46) – това са впрочем все заемки от творчеството на Ефрем Сирин – намира аналог в Похвално слово за Климент Римски (предстанемъ ѥму ѿвѣтъ творѧще за всю жизнь за дѣла и за помꙑшленьꙗ и за словеса. тогда не будеть оць помогꙑи снви ни мти дщери ни братъ брату ни рабъ г(с)ну, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 303) и в Поучение за Предпразненство на Богоявление (ни можеть тѹ никтоже комѹ помощи ни ѡць снѹ ни мти дъщери ни бра(т) братѹ ни рабъ гнѹ, Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: 361).

Както става ясно от извършените съпоставки, в изследваното Слово за прелюбодейците и двуженците се откриват определени Климентови следи. Близостта спрямо ораторската проза на именития Кирило-Методиев ученик се изразява не само в подобие по отношение на общия тон и структура на поучението, но и в идентични или много сходни изрази, образи, идеи, цитати, обичайни за неговото творчество. Тези данни дават необходимата опора на заключението, че е възможно да причислим Слово за прелюбодейците и двуженците към творчеството на Климент Охридски.

БИБЛИОГРАФИЯ

Ангелов, Куев, Кодов, ред. 1970: Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. 1. Изд. Б. Ангелов, К. Куев, Хр. Кодов. София: Издателство на БАН, 1970.

Георгиева 2011: Георгиева, С. Жената в българското Средновековие. Пловдив: Фондация „Българско историческо наследство“, 2011.

Гиан 1947–1948: Guilland, R. Les noces plurales à Byzance. // Byzantinoslavica, 9, 1947–1948, 9–30.

Левин 1991: Левин, И. Секс и общество на православните славяни. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991.

Майендорф 1990: Meyendorff, J. Christian Marriage in Byzantium: The Canonical and Liturgical Tradition. // Dumbarton Oaks Papers, Vol. 44, 1990, 99–107.

Милтенов 2013: Милтенов, Я. Златоструй: старобългарски хомилетичен свод, създаден по инициатива на българския цар Симеон. Текстологическо и извороведско изследване. София: Авалон, 2013.

Милтенов 2015: Милтенов, Я. Нови данни за Поучението за спасението на душата, приписвано на черноризец Петър. // Старобългарска литература, 51, 2015, 157–188.

Туницкий 1904: Туницкий, Н. Л. Слово о св. Троице, о твари и о суде Климента Словенского. // Известия ОРЯС, 9, № 3, Санкт-Петербург, 1904, 201–232.

Фомина 2000: Фомина, М. С. Златоструй как памятник литературы ХІІ–ХVІ вв. Диссертация на соискание ученой степени кандидата филологических наук. Москва, 2000.

ПРИЛОЖЕНИЕ

Текстът на Слово за прелюбодейците и двуженците се публикува за пръв път. Имах възможност да работя с три негови преписа в ръкописи, съдържащи пълната редакция на Златоструй. За основен приемам този от РГБ–Москва, Русия, сбирка на МДА, ф. 173.I, № 43, 1474 г., л. 515r–518r, а критическият апарат включва разночетения от РГБ–Москва, Русия, сбирка на МДА, ф. 173.I, № 44, втора четвърт на ХVІ в., л. 426v–429r (означен със сигла E) и ГПНТБ–Новосибирск, сб. на М. Н. Тихомиров, № 6, л. 367c–370a (означен със сигла G). Преписите почти не се различават помежду си и за да не се затруднява излишно ползването на изданието очевидните преписвачески грешки в основния препис са коригирани направо в текста с квадратни скоби []. За целите на изследването е въведена допълнителна сегментация на текста с арабски цифри, която спомага за намирането на анализирания по-горе материал. С курсив са отбелязани идентифицираните библейски цитати.

иже въ сты(х) ѿца нашего їѡна зла(т)ѹстаго слово. о любодѣици(х) и двоженци(х). ги бл(с)ви ѡче.

1 Бра(т)е павлова сла(д)каго словеса и поѹченїѧ. слышаще по всѧ дни чтома. не дѣтьскима ѹшима слышите. нъ мѹжьскы крѣпко. и вѣро[ю] прѣпоасавше сѧ. послѣдовати стопа(м) его длъжни есмь.

2 ꙗко(ж) и ѹча ны глеть. не дѣти бываите ѹмо(м) нъ злобою мла(д)ствѹюще. а ѹмы съвръшени бѹдѣте. (1Кор 14:20)

3 ни преобразѹите сѧ вⸯ похоти прьваго невѣдѣнїѧ вѣка сего. нъ преобразѹите сѧ въ обновленїе мысли вашеѧ. избирающе что есть волѧ бжїѧ блгаѧ и ѹго(д)наѧ. сице бо творѧще не имате съгрѣшати николиже.

4 нарицающе бо сѧ по всѧ дни хр(с)тїѧни. и вѣрою раби хви быти. длъжни есмь всѧ повелѣнїѧ его хр(а)нити.

5 самⸯ бо жаж(д)еть нашего сп(с)енїѧ. и пекыи сѧ о не(м), преда(с) законъ написанъ. которы(х) сквръньны(х) дѣлъ подобае(т) блюсти сѧ.

6 рече бо не ѹбїи ни ѹкради ни лⸯжи послѹ(х) не бꙋ(д), ни прелюбы сътвори. и чти ѿца и мтрь свою. възлюби ближнѧго своего ꙗко и сам сѧ. (Мат 19:18-19)

7 блѹ(д)никы(ж) мѣни(т) триженⸯца и д. женⸯца. и(ж) бо аще бес покаѧнїѧ пребываю(т). то скотѹ неразѹмномѹ подобни сѹ(т).

8 пръваго бѡ члка бгь сътворивъ. помысли глѧ ꙗко недобро быти члкѹ единомѹ. нъ да сътвори(м) емѹ помощь ѿ него. и възложивъ на нь марⸯрѹ. и взѧ едино ѿ ребръ его. и сътворивъ женѹ подобнѹ емѹ. и приведе ю к немѹ.

9 и позна е(с)ства подобїе. и рече си есть кость ѿ костїи мои(х). и пло(т) ѿ плъти моеѧ. да сего ра(д) наречет сѧ жена. ꙗко ѿ мѹжа еѧ взѧта бы(с).

10 аще ли бы велѣлъ бгь члкѹ. двѣ или три поимати. то тог(д)а бы всѧ сътворилъ ѿ него. да аще бы прьваѧ ѹмерла. то дрꙋгаѧ бы остала и третїѧꙗ. и та дана бы(с) плода ра(д) а не любодѣꙗнїѧ.

11 да аще та едина сѹщи. толикѹ клѧтвѹ и смрть нанесе на весь ро(д) члчь. и раѧ изгнанїе сътвори. а три или .д. колико быша зла сътворилы завидѧще собѣ.

12 вѣдыи же бгъ слабость рода члча. ꙗко никто(ж) ѿстѹпи(т) ѿ злы(х) дѣлъ и того ра(ди) блѹда. потопи прьваго мира при нои. а того единого спсе сⸯ сньми и съ женами. понеже тъ бѣ единъ вⸯ законѣ его. въ единои женитвѣ и съ дѣтⸯми своими.

13 аще ли кто рече(т) о авраамѣ и ѡ їаковѣ. то слыши какꙋ казнь прїѧ на плъти. и не тъкмо са(м) нъ и племѧ его до ха.

14 женѣ бо его сарⸯрѣ неплъдови сꙋщи. рабыню вⸯведе к немѹ. и роди ѿ неѧ сна измаила. видѣвⸯ же бгь смѣренїе сарⸯрино и дасть еи сна исаака. пото(м) рече къ авраамѹ. ижⸯжени рабѹ и сна еѧ. не има(т) бо наслѣдовати снъ рабынинъ сⸯ снмъ свобо(д)ныѧ.

15 и того ра(д) повелѣ емѹ краи обрѣзанїѧ сътворити, родителнѣи плъти. завѣто(м) нарекъ обрѣзанїе. ꙗко да бѹде(т) рече меж(д)ѹ мн(о)ю и тобою.

16 и ꙗковѹ же внѹкѹ его снѹ исааковѹ. вⸯ то же безⸯчестїе впа(д)шѹ. посла бгь аггла своего и ѹтрапи жилы стѣгньныѧ его. ꙗко не прикасати сѧ емѹ скврьнѣ плъ[ть]стѣи.

17 потомⸯ же въ много безⸯчестїе вⸯпадшемѹ члчьскомѹ родѹ. и рѣемѹ бѣсъми лꙋкавыми, въ всѧко безаконїе. не може тръпѣти безаконїѧ гь бгъ нашь. не презрѣ члка враго(м) мѹчима. нъ мл(с)рдїе(м) преклонь нбса сниде на избавленїе наше. собою обновлѧꙗ ро(д) члчьскыи.

18 и бы(с) по всемѹ подобенъ на(м). бгъ и члкъ сѹгѹбь е(с)ство(м). развѣ грѣсѣ едино(м) не причащь сѧ.

19 свѣдыи же немощь ншꙋ. никако(ж) ѿ тѣ(х) ослаблѧющѹ. того ра(д) ѿ тѣ(х) прети(т) глѧ. иже аще възри(т) на женѹ с пох(т)ою блѹ(д)ною. то ѹже прелюбы сътвори въ ср(д)ци свое(м). да аще възрѣнїе осѹж(д)аеть члка. колми паче съгрѣшенїе злобы тоѧ.

20 того ра(ди) о прелюбодѣи(х) рече, ꙗко чрьвь и(х) не ѹмре(т) и огнь и(х) не ѹгасне(т).

21 и павелъ(ж) о томⸯ же въздръжанїи пиша глеть. прочее же бра(т)е, имѹще жены ꙗко неимѹщїи бѹдѹ(т). велѧ всѣм(ъ) ч(с)тымъ быти. (1Кор 7:29)

22 по вьшествїи же га нашего на нбса вѣрѣ сѧ распространивⸯши. видѣвⸯше ап(с)ли многы таковы мѧтѣжа и блазны злы вⸯ житїи семъ повелѣша имъ вѣнчевати сѧ. и сщенⸯнико(м) заповѣдаша не хѡдити на таковыѧ пирины несѹщѹ вѣнчанїю.

23 тѣ(м) стїи ѿци таковыѧ в постъ вложиша. любодѣꙗнїе нарекⸯше таковыи бракъ. а третїи прелюбодѣѧнїе. и скотьск(о)е[1] житїе навыкши(х). таковыѧ ѿ цркве ѿлѹчиша на .з. лѣ(т) и постѹ повинны сътвориша.

24 неповинѹвши(х) же сѧ црк(о)вномѹ ꙋставѹ. нъ слабостїю противѧща сѧ. грьша поганъ нарекше отврьгоша. аще не покаю(т) сѧ.

25 тако бо предасть на(м) стыи ап(с)лъ глѧ. аще кто именѹет сѧ в ва(с) блѹ(д)никь. или прелюбодѣи, или пїѧница. с таковы(м) не ꙗсти ни пити. (1Кор 5:11)

26 всѧкь бо грѣ(х) его же аще сътворить члкь. кромѣ тѣла есть. а творѧи прелюбы въ свое тѣло съгрѣшае(т). (1Кор 6:18)

27 тъи бо преж(д)е сквръньнѣи злобѣ. ѹмноживⸯши сѧ в содомѣ и гоморѣ. не стрьпѣ на ни(х) ꙗрость бжїѧ. нъ огне(м) и жюпело(м) и серою попалї ѧ и пожⸯже и хр(а)мы и(х).

28 тѣмже възлюбленїи бѣгаите таковы(х) дѣлъ. да възможе(м) ѹбѣжати акы сръна ѿ тенета.

29 и неч(с)тотѣ не прикасаите сѧ глеть гь. (срв. 2Кор 6:17) ч(с)тотою дрѹгъ дрѹга преспѣвающе. и тако пристѹпаите к тѣлѹ и кръви гни.

30 глеть бо ап(с)лъ аще кто не оч(с)тив сѧ прїиме(т) тѣло и кръвь гню. грѣ(х) собѣ ꙗсть и пїе(т). не расмотрѧꙗ тѣла хва.

31 да не рци никто(ж) кто мѧ види(т) коли что творѧща. ꙗкѡ тⸯма окр(с)тъ мене и стѣны. таковомѹ бѡ тⸯма есть въ ѹмѣ. и не помышлѧе(т) ꙗко вдъхнѹвыи живо(т). то не вѣсть ли что твориши. иже слѹ(х) вⸯложивыи не ѹслыши(т)[2] ли. и зрака въ очи всадивыи не види(т) ли творимы(х) дѣлъ.

32 тма бо покоѧ ра(ди) трѹ(д)ны(х) дѣлъ дана есть члкѹ. и скотѹ на покои бы(с). и всѧкои вещи животнѣи. то не вѣси ли ꙗко и вⸯ темнѹ нощь, обличи(т) и освѣти(т) всѧчьскаѧ. ꙗже на стра(х) и на казнь. и на размышленїе члкѹ бмь сътворена.

33 да ѿ тоѧ свѣтлости бл(с)вьныѧ бжїѧ помысли и ѹбои сѧ. не видиши ли слнца. како ти не ѹтаит сѧ его(ж) никое(ж) мѣсто. да ѧли[3] тварь тако твори(т). а сътворшаго ю что ѹтаит сѧ. очи бо гни тⸯмами темъ свѣтлѣиши еста слнца. (Сир 23:27)

34 тⸯма бо рече прр(о)къ не омрачит сѧ ѿ него. и нощь ꙗко и днь просвѣти(т) сѧ. (Пс 139:12) и гь съвѣсть помышленїѧ члчьска ꙗко сѹ(т) сѹе(т)на. нъ ожидае(т) покаѧнїѧ члча. и длъготрьпи(т).

35 не хоще(т) бо смрти грѣшничи. нъ паче обращенїе живота ихъ чае(т). не хоще(т) бо да никто(ж) ихъ погыбне(т). нъ да вси вⸯ покаѧнїе възⸯвратѧт сѧ.

36 покаанїе же то есть прїѧтно. ег(д)а на таже дѣла от(и)нѹ(д) не възвращае(м) сѧ. нъ въ ѹмиленїи и въ страсѣ бжїи пребывае(м). не прїидо(х) (бо) рече призва(т)[4] праве(д)никъ нъ грѣшны(х) на покаанїе.

37 тѣмⸯже не ѿчаите сѧ своего сп(с)нїѧ. за похо(т) пло(т)скѹю. о неиже есть сра(м) глати а не ли нъ творити.

38 нъ павла сла(д)каго глса послѹшавⸯше. ꙗко(ж) ѹчитⸯ ны глѧ. ѹмрьтвите ѹды ваша сѹщаѧ на земли. любодѣанїе неч(с)тотѹ, сласть похо(т) злобѹ, лихоиманїе. еже есть идолослѹженїе.

39 тѣ(х) бо ради приходи(т) гнѣвъ бжїи на сны непокоривыѧ. в ни(х)же и вы бѣсте нѣког(д)а.

40 ннѣ же ѿврьзѣте ѿ себе всѧкъ гнѣвъ. ꙗрость, злобѹ, хѹленїе, срамословїе ѿ ѹстъ ваши(х). ни лжѣте дрѹгъ дрѹгꙋ.

41 съвлькше сѧ ветхаго члка и съдѣѧнїи его. сирѣчь грѣховны(х) скврънъ. и облѣкосте сѧ в новаго. съз(д)авⸯшаго ны по образѹ своемѹ. сирѣчь въ ха кр- щены(м), (срв. Кол 3:5-10)

42 тѣмже крѣпко препоасавⸯше чрѣсла ваша ѹдръжанїе(м). (Лук 12:35) да ѿвръже(м) ѿ себе всѧкѹ злобѹ. и поганьскыѧ нравы. и грѣховныѧ обычаи.

43 не сътворилъ бо на(с) бгъ на гнѣвъ. [нъ] на съблюденїе заповѣди его и на сп(с)нїе и на вѣчныи живо(т).

44 да сего ради павелъ пиша рече. наказаите безѹмныѧ ѹтѣшаите тⸯщивыѧ. ѹкрѣплѣите немощныѧ трьпите къ всѣ(м). (1Сол 5:14)

45 блюдѣте да никтоже никомѹже зла за зло въз(д)асть. глеть бо гь прр(о)кмь, мнѣ месть и азъ ѿдамъ комѹж(д)о по дѣло(м) его. (срв. Рим 12:17-19) вⸯ послѣ(д)нїи онъ страшныи днь. ег(д)а вси пре(д)стане(м) вⸯкѹпѣ. богатїи и ѹбѕїи. вл(д)кы и владомїи. силнїи и немощнїи. цри и рѧ(д)ници. кнѧзии и маломощи. раби и свобо(д)нїи,

46 тог(д)а бо никтоже никомѹже поможе(т) ни избави(т). ни ѡць сна ни снъ ѡца. ни мти дщере, ни бра(т) брата. ни рабынъ гна. нъ кож(д)о тамо начне(т) о свои(х) дѣлѣ(х) ѿвѣтъ творити.

47 како ѿвѣщати бгѹ, за всю прелестнѹю жизнь свѣта сего. тогда иже здѣ покаавше сѧ. и праве(д)но поживⸯше, просвѣтѧт сѧ ꙗко слнце. и прїимѹ(т) противѹ трѹдо(м) бесконечнѹю жизнь, и цр(с)тво нб(с)ное. а грѣшници вѣчнѹю мѹкѹ противꙋ своѥи злобѣ.

48 тѣмже чада възлюбленаѧ. сїѧ слышаще възданїѧ противѹ дѣло(м), не лѣним сѧ. въ кратцѣ(м) житїи мѧтѹще сѧ. и пребывающе въ злобѣ.

49 не вѣмы бо ког(д)а прїидѹ(т) посланїи аггли. и ꙗко вли[5] внезаапѹ въсхитѧ(т) дша наша.

50 не сѹщѹ добрѹ дѣлѹ избавлѧющѹ и спсающѹ на(с). нъ покаанїе(м) и сльзами омыимы сквръньнаѧ дѣла. да и к на(м) възгласи(т) члколюбець глѧ. по вѣрѣ вашеи бѹди ва(м).

51 да и з(д)ѣ ѿ него прїиме(м) мл(с)ть и грѣховъ прощенїе. и на въскр(с)енїе свѣтли ꙗвим сѧ и непорочни о дѣснѹ его стане(м). славѧще престѹю тр(о)цю ѿца и сна и стаго дха всег(д) и ннѣ и пр(с)но и вⸯ вѣкꙑ вѣко(м)[6].

Явор Милтенов