Дигиталната революция доведе до възникването на нови технологии, устройства, средства за комуникация, на непознати досега професии и занимания. Как всичко това рефлектира върху езика, различни ли са днес начините, по които общуваме, какво става с българската лексика в един непрекъснато променящ се свят, който все повече се дигитализира? Това са въпросите, на които ще се опитаме да намерим отговор тук.
Модерните технологии променят не само бита ни, но и начина, по който общуваме и по който изразяваме себе си. Ако през миналия век пращахме писма в пликове, тайно си водехме дневници или пишехме лозунги по стени и фасади, сега комуникираме чрез месинждъри, имейли и чатове, публикуваме блогове и отново пишем по стени, но този път във Фейсбук. Променят се не само начините, чрез които осъществяваме комуникацията, но и лексикални средства, с които си служим. Почти ежедневно в речта ни навлизат нови думи и изрази, някои от тях остават по-трайно в езика, други „живеят“ доста по-кратко. Това каква ще бъде съдбата на неологизмите, зависи от различни фактори, но основният е дали обектите, които новите думи именуват, са актуални за обществото.
Сам по себе си процесът на неологизация, т.е. на възникване на нови думи, съчетания, значения, не е нещо непознато. Този процес е постоянен, той е част от езиковия развой през всички епохи. Това, което е характерно за последния четвърт век обаче, е, че неологизацията протича подчертано интензивно (Благоева, Колковска 2013). Причините за това трябва да се търсят преди всичко в коренно променените социално-политически, икономически и културни условия, в които съществува и се развива днешното общество, и възникналата във връзка с това необходимост от назоваване на нови или актуализирани явления.
Лексикалните единици, които означават понятия от областта на съвременните технологии и комуникации, на дигиталния свят, оформят една съвсем нова тематична област. Начините и пътищата, по които се попълва и обогатява тази лексикалната област, са познати за езика:
- заемане на думи от чужди езици (блогър, лийчър, торент, туит, хаштаг, постинг, рингтон),
- образуване на нови думи на домашна почва (флашка, геймка, лайквам, поствам, спамвам, туитвам, троля, флудя),
- възникване на семантични неологизми (червей ‘вид компютърен вирус’, паяк ‘автономна програма, която обхожда интернет страници и събира информация от тях’, облак, тапет, аватар, профил),
- образуване на многосъставни номинативни единици (защитна стена, виртуална реалност, отдалечено банкиране, мобилна търговия).
За тази тематична област неофразеологизацията (образуването на нови устойчиви съчетания с фразеологичен характер) не е типично явление. Този процес е представен с изолирани примери, при това само в сленга, срв. изрази като син екран на смъртта ‘грешка в дейността на операционната система, която води до срив’, гушвам искейпа ‘не успявам да премина ниво в компютърна игра’. Интересен обаче е фактът, че някои лексеми от компютърната сфера стават основа за възникване на нови метафорични изрази (като рестартирам отношенията, приятелството си с някого) или нови разговорни фразеологизми с общоупотребим характер (като сменям чипа на някого ‘променям мисленето, нагласите на някого’, препълва ми се харддискът ‘затормозявам се от много информация и задачи’). Очевидно е, че дори рационалният технологичен свят може да се превърне в донор на образи и да бъде източник за метафоризация и за обогатяване на фразеологичния фонд на езика.
Разглежданата тематична област обхваща различни по характер лексикални единици в зависимост от комуникативно-стилистичната сфера, в която те функционират. Част от тях (като повечето от посочените по-горе) са общопознати, с по-широка сфера на употреба, като някои от тях имат по-скоро разговорен характер (например флашка). Други принадлежат към терминологичната и специалната лексика (овърклокване, руткит, антималуер, скрипт, уейвлит, хеширам, пингвам). Характерно е при това, че немалка част от тези термини разширяват употребата си извън тясноспециалните сфери на комуникация и влизат в речта на по-широки кръгове от обществото – нещо, което е по-рядко срещано при терминологията от останалите тематични области, също претърпяващи активно обновяване през последните десетилетия. Едва ли много хора извън съответните професионални кръгове познават и употребяват например икономически и финансови термини като марж, овърнайт, листване, хеджиране, фючърс, но дори неспециалистите знаят какво е драйвер, интерфейс, рутер, облачни технологии, защото са в ежедневен досег със съответните устройства, технологии, програми.
Дигиталната революция породи иновации и в субстандартните подсистеми на езика. Те са свързани с появата на сленга на т.нар. компютърнобазирани общности (геймъри, чатъри, компютърджии) (Кирова 2008, Кирова 2010, Грозева 2011). Познаването и използването на този сленг е маркер за принадлежност към дискурсна общност, която е обединена от общи интереси, свързани със занимания с компютри, затова за непосветените той е (почти) неразбираем. В това може да се убедим, ако се опитаме да „разшифроваме“ следните автентични примери, които привежда Л. Кирова в изследването си Езикът на BG инфо поколението (Кирова 2010):
- q kaji software-ka za mp3-rane ot audio?
- pitai q dali ne mu rumbat kopchetata na klavioto
- ae plz zemi op\i deopni Q.
- Ще Half-име ли?
- Аре да Age-неме
Като основни особености на комуникацията в рамките на компютърнобазираните общности може да се посочат следните:
- използване на специфична (често експресивно маркирана) лексика за означаване на обекти, лица и дейности, свързани с компютрите и заниманията с тях (в компютърния сленг печката служи за запис на дискове, изкормянето означава ‘извличане на аудио- и видеосъдържание от компактдиск или друг преносим носител и копирането му върху твърдия диск на компютъра’, а файловете от интернет не се свалят, а се смучат, точат или дърпат);
- диглосия и превключване на езиковия код между български и английски – водещия език в комуникативните сфери, които се отнасят до компютрите и интернет;
- диграфия (едновременното използване и смесване на кирилска и латинска графика води например до появата на креолизирани думи, или „думи кентаври“ по сполучливото метафорично определение на руския езиковед Леонид Крисин (Крисин 2010), като rip-вам, send-вам);
- минимизация (стремежът към съкращаване на формата на езиковите средства с цел да се спестят усилия и време намира израз в отсичане и съкращаване на думи: комп вместо компютър, лап вместо лаптоп, клавио вместо клавиатура, хард вместо харддиск; както и в широко използване на абревиатури, обикновено от английски изрази: LOL от Laughing Out Loud, ASAP от As Soon As Possible, BRB от Be Right Back, BTW от By The Way) и др. (Михайлова 1999, Кирова 2007, Кирова 2010, Грозева 2011 и др.)
При лексикалните единици от компютърния сленг също е възможна промяна в сферата на употреба, като някои сленгизми се придвижват в посока към разговорната професионална лексика и (понякога) впоследствие към общоупотребимата лексика с разговорен характер (Кирова 2010). Този процес е сравнително рядък, тъй като подобно повдигане в ранг е много по-вероятно при стилистично неутрални лексикални единици, а сленгизмите често са експресивно маркирани. Така например възникналата в компютърния сленг дума записвачка, при която липсват експресивни конотации, вече значително е разширила употребата си, но това едва ли може да се каже за нейния синоним печка, който е експресивно натоварен.
Основна роля при формирането и обогатяването на разглежданата тематична група има заемането на чужди думи и това се отнася както за общоупотребимия пласт лексика, така и за термините и сленгизмите. При това заемането е почти изключително от английски и само в единични случаи – от други езици. Като пример за такова изключение може да се посочи позабравената вече дума хенди ‘мобилен телефон’ (днес по-позната като собствено име – ер- гоним), която е заемка от немски.
Подчертано силното чуждоезиково влияние личи и от употребата в писмената практика на множество английски думи и абревиатури в тяхната оригинална, неадаптирана форма (online, e-mail, RAM, DVD, HDTV, 4G). Впечатлението за чуждоезикова инвазия се засилва още повече от това, че при словообразувателните неологизми произвеждащата основа обикновено е някоя от новите английски заемки, доста по-рядко, какъвто е случаят например с придобилия актуалност напоследък глагол разприятелявам се ‘изключвам някого от списъка с приятелите си във Фейсбук’, основата е домашна лексикална единица (всъщност обаче и при възникването на този глагол може да се търси външен подтик, тъй като в случая става дума за словообразувателна калка от английски). Показателно е също така, че извън сленга, т.е. в пласта на терминологичната и общоупотребимата лексика, повечето семантични неологизми и многосъставни номинации са калки от английски, те възникват чрез възпроизвеждане с домашни езикови средства на съответни английски прототипи.
Силно проявеното чуждоезиково влияние и най-вече масовото нахлуване на нови чужди думи неизбежно поражда – не само у езиковедите, но и в широките обществени кръгове – доста въпроси и тревоги за състоянието на българския език днес (Бояджиев 2005). В това отношение трябва да се търси баланс, защото в съвременния период крайните позиции – както пуризмът, така и безогледната толерантност, са еднакво непродуктивни. Действително, заемането не трябва да е безконтролен и стихиен процес, от друга страна обаче, не бива да се заблуждаваме, че с преднамерено словотворчество ще успеем да изчистим езика от чуждите думи.
Всъщност практиката показва, че опитите на някои ентусиазирани съвременни пуристи да изтласкат заетите термини, като ги „преведат“ или заменят с изкуствено създадени думи, по правило се оказват безрезултатни. Въпреки тези опити компютърът така и не стана сметач, системният администратор – мрежодържец, браузърът – прелиствач, а интернетът – междумрежие.
Чуждоезиковото влияние в новата лексика е проява на една от основните съвременни езикови тенденции, която действа в повечето европейски езици и води до конвергенция в техния лексикален състав (поне що се отнася до неологизмите). Тази тенденция засяга не само лексикалното равнище, но и словообразуването, лексикалната семантика, фразеологията, и поражда редица иновации:
- възниква нов интернационален пласт лексика с произход предимно от съвременните западноевропейски езици (в разглежданата тематична група – от английски: интерфейс, лаптоп, смартфон) (Колковска, Благоева 2012);
- оформят се нови интернационални словообразувателни компоненти с неокласически произход или с произход от английски (една такава иновация са моделите с компоненти е- ‘електронен’ и м- ‘мобилен’, които са с английски прототип, срв. е-книга, е-подпис, е-здравеопазване, е-управление, м-бизнес, м-търговия (Колковска 2010);
- появяват се нови интернационални метафорични модели, които откриваме в съчетания като интелигентно устройство, умен хладилник, дружелюбен интерфейс, сензитивен екран, пералня с шесто чувство (Благоева 2006). Във всички езици са добре познати метафоричните модели, при които свойства и характеристики на предмети или животни се пренасят върху човека (примери като пън, кютук, ръб или змия, лисица, магаре са само малка част от множеството експресивни названия за човек, притежаващ качество, с което се олицетворява съответният предмет или животно). При новите интернационални значения в посочените примери обаче по метафоричен път типични за човека качества (като интелигентност, дружелюбие, чувствителност) се пренасят върху устройства, уреди и подобни неодушевени предмети. Такъв тип метафоричен пренос е новост за нашия език (Благоева, Колковска 2013);
- възникват и нови фразеологични единици с интернационален характер, които са по същество калки от западноевропейски езици (като цитираното вече фразеологично съчетание син екран на смъртта, което е превод на английския израз Blue Screen of Death).
Заемането и калкирането може да бъдат импулс за иновации, които протичат изцяло на домашна почва. Голяма част от новите заемки се адаптират успешно към фонетичната, графичната и морфологичната система на нашия език (Благоева, Колковска 2013) и се включват в словообразувателни процеси, в резултат на което се оформят множество нови словообразувателни гнезда и вериги, напр. блог – блогвам, бложа; блогер – блогерка, блогерски, чат – чатя, чатаджия. Някои заети метафори пък стимулират семантичния развой при други думи от съответното лексикално-семантично поле. Така например покрай компютърните вируси говорим и за зараза в интернет, за заразяване на устройства и за лекуване на компютрите.
Промените в лексиката обаче далеч не са единственото следствие от т. нар. дигитална революция. Интернет и мобилните връзки създадоха съвсем нова – дигитална – среда за писмена комуникация (Дерменджиева 2001, Грозева 2011), в която общуваме чрез кратки текстови съобщения, електронни писма, чатове, постинги. Тази форма на общуване е доста по-различна от традиционната „хартиена“ писмена комуникация далеч не само поради това, че е опосредствана от компютърни и мобилни устройства, че в много случаи налага ограничения в обема на съобщенията (например при есемесите и туитовете), че включва не само текстови, но и визуални изразни средства (емотикони, анимирани образи и пр.). Основното различие тук е, че дигиталната среда води до размиване на границите между писмената и устната реч – две сфери на комуникация, които в преддигиталната епоха бяха до голяма степен ясно разграничени. Есемесите, мигновените съобщения, туитовете и пр. нерядко носят характеристиките на устната реч: спонтанност, необработеност, стремеж към краткост и икономия на езикови средства, опростяване на синтаксиса, използване на некнижовна и разговорна лексика, своеобразни паралингвистични средства (жестовете и мимиките тук са заместени от смайлита и емотикони). Иначе казано, електронната писмена комуникация в много случаи се свежда до предаване на устна реч в писмена форма.
Специфика на писмената комуникация в дигиталната среда е често срещаното нарушаване на правописните норми (правопис, близък до фонетичния), както и несистемното и хаотично изписване на българските думи с латинска графика с използване и на някои небуквени знаци (цифри), което интернет потребителите изразително наричат шльокавица. Въпреки че първоначалните технологични проблеми (липсата на кирилизирани клавиатури и устройства), които налагат подобен начин на писане, всъщност отдавна вече са преодолени, все още се среща изписване например на думи като пътувам, баща, пиша, момиче като patuvam, ba6ta, pi6a, momi4e. Положително е, че това все по-често предизвиква неодобрението и критиката на останалите участници в интернет комуникацията. Не може обаче да не отбележим, че т.нар. „шльокавица“ има подчертано деструктивно влияние върху правописната грамотност на интернет потребителите. В текстовете в мрежата съвсем не са рядкост грешки като патувам, башта и куриози като пи6а, моми4е, а подобни грешки се пренасят и в писмената комуникация извън дигиталната среда.
Очевидно дигиталната революция доведе до, образно казано, някаква форма на лексикална (а и правописна) (р)еволюция в нашия език. Резултатите и последствията от това ще бъдат видими и в бъдеще.
БИБЛИОГРАФИЯ
Благоева 2005: Благоева, Диана. За някои нови интерсемантизми в славянските езици. В: Юбилеен славистичен сборник. Благоевград: Университетско издателство, 2005.
Благоева, Колковска 2013: Благоева, Диана, Сия Колковска. Динамика и иновационни процеси в българската лексика в края на ХХ и началото на ХХI век. В: Българска лексикология и фразеология. Т. 1. Българска лексикология. София: АИ „Проф. Марин Дринов“, 2013.
Бояджиев 2005: Бояджиев, Тодор. Националният език в условията на чуждо влияние и глобализация. // Български език и литература (електронна версия), 2005, № 5. http://liternet.bg/publish19/t_boiadzhiev/nacionalniiat.htm
Грозева 2011: Грозева, Мария. Езикът в интернет. София: Логопедичен център „Ромел“, 2011.
Дерменджиева 2001: Дерменджиева, Грета. Увод в компютърно-опосредстваната комуникация. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2001.
Кирова 2007: Кирова, Людмила. Компютърните технологии и българският език. София: Сема РШ, 2007.
Кирова 2008: Кирова, Людмила. Дискурсните общности в областта на компютърните технологии. // Południowosłowiańskie Zeszyty Naukowe, 2008, № 5.
Кирова 2010: Кирова, Людмила. Езикът на BG инфо поколението. София: Галик, 2010.
Колковска 2010: Колковска, Сия. Лексикални неологизми в българския език с първи съставки е-, м-. В: Слово и словесност. Сборник в чест на доц. д-р Юлия Балтова. София: ЕМАС, 2010.
Колковска, Благоева 2012: Колковска, Сия, Диана Благоева. Интернационализация на новата лексика (върху материал от българския език). В: Specyfika leksyki i słowotwórstwa w językach słowiańskich. Warszawa: SOW, 2012.
Крисин 2010: Крысин, Л. П. О некоторых новых типах слов в русском языке: слова-«кентавры». // Вестник Нижегородского университета им. Н. И. Лобачевского, 2010, № 4 (2).
Михайлова 1999: Михайлова, Надежда. Интернет – минимизацията на езика. // Български език и литература (електронна версия), 1999, № 6. http://liternet.bg/publish/nimihailova/inet.htm
