През 2014 година излизат два специални речника: Česko-bulharský slovník а вulharsko-český tematický slovník s úkoly na prosvičování slovní zásoby. Lexikální minimum ke závěrečné zkouše и Česko-bulharský právnický slovník. Техен автор е гл. ас. д-р Елена Крейчова – дългогодишен преподавател в Катедрата по славистика на Масариковия университет.
Česko-bulharský slovník а вulharsko-český tematický slovník s úkoly na prosvičování slovní zásoby. Lexikální minimum ke závěrečné zkouše обхваща 270 стр. Той е първият чешко-български и българско-чешки речник, в който лексиката е организирана тематично. Новаторският подход – материалът от двете относително самостоятелни части, които са почти идентични, да се комбинира с трета част – практически задачи за упражнения (въпроси за дискусия, лексикални задачи и теми за есета) – е обусловен от предназначението на речника – да се ползва от студенти българисти, които да развият комуникативните си умения, а също да бъде в помощ на преподавателите на българския език за чужденци. Речникът съдържа необходимия минимум, нужен за студенти, изучаващи чешки и български език, като в него са включени и много нови думи, някои от които вече са утвърдени и в двата езика. Справочникът е организиран в 21 тематични групи – от областта на социалния, политическия, икономическия живот, на религията, културата, изкуството и науката, като във всеки един кръг е спазен азбучният принцип на подредба на речниковите единици. Всяка една тематична група е представена от няколко подгрупи, предхождани обикновено от подгрупа с общи понятия. При съставянето на речника са използвани предходни чешко-български и българско-чешки речници и разговорници, а като модел за организация на лексиката е послужил Словашко-българският тематичен речник (2012 г.) с автори В. Панайотов, Д. Иванова и С. Лиханова.
Наред с еднословните единици (включително и абревиатури, напр. ХИВ, AIDS), макар и рядко, в речника на Ел. Крейчова се срещат и съставни названия (напр. мóмина сълзá, градински чай, вж. още черен дроб, гласни струни и др.), собствени имена като Еvropa, Bible, Америка, Богородица/Дева Мария, Христос и др.
Улеснение за изучаващите български език са поставените в съответната част на речника ударения (те са посочени обикновено с подчертаване, но има и заглавки с надреден знак, напр. при малинáк, глухáрче (вж. също по-горе), а в някои случаи се съчетават и двата начина за маркиране на ударение – срв. широколистни дървéта; единични са случаите на заглавки без ударение, напр. китка, бозайник, земноводно и др.). При някои лексикографски единици са посочени две (равностойни) ударения (напр. екосистема), а при други това липсва (напр. електроцентрала, природозащитник).
Заглавките са изписани в получер шрифт и са придружени от морфологичен показател, което е в помощ на учещите (изключение в някои случаи правят абревиатурите, напр. ХИВ HIV, но вж. и AIDS м. СПИН). Съществителните са определени откъм род, а при прилагателните е поставен квалификаторът adj. или прил. и като основна се дава формата за м.р., последвана в българския словник само от формата за ж.р. Илюстративните примери са посочени на нов ред с отстъп и в получер шрифт, като понякога при тях се дават и други форми на прилагателните, напр. за ср.р. или в мн.ч., вж. напр.:
братски, -ска adj. bratský:
~ска помощ bratrská pomoc
или
рибарски, -ска adj. ribářský:
~ско село ribářská vesnice;
~ска мрежа ribářská síť.
Както се вижда, знакът ~ в някои случаи замества онази част от заглавката, към която се добавя формо- и/или словообразуващата морфема, макар че тя графично не е отделена, в други – цялата заглавка, срв.:
граждански, -ска adj. občanský:
~ брак občanský sňatek,
а понякога и форма на заглавката, която не е посочена, срв.:
боен, -йна adj. bojový:
~йно изкуство bojové umění.
Преводните еквиваленти са дадени след граматичната характеристика (при заглавката) или непосредствено след илюстративния пример на изходния език.
Някои от заглавните единици се срещат в повече от един тематичен кръг, напр. учител – в раздел Работа и в Образование, просвета, което има своите екстралингвистични основания. Значенията на някои единици (които всъщност са омоними от гледна точка на езиковата система) са съобразени с тематичната област, в която попадат, и с основание не са маркирани със знак за омонимия. Така напр. китка е изтълкувана като цвете в раздел Растения (срв.: „китка ž. kytka, kytice“), а в раздел Човешко тяло същата по форма дума е представена като част от човешкото тяло (срв.: „китка ž. zápěstí“). Съответно в чешко-българската част има следните статии:
kytka ж. 1. букет, китка
2. цвете:
trhat ~y na zahradě бера цветя в градина и zápěstí ср. китка.
Арабските цифри предхождат различните значения, като в повечето случаи се предпочита синонимен преводен еквивалент.
Авторката съзнателно не включва фразеологизми в речника си предвид неговото предназначение.
Както и в предходни чешко-български речници, и тук се наблюдава колебание при представянето на някои производни единици. Така напр. повечето съществителни, назоваващи лица от мъжки и от женски пол (които всъщност са самостоятелни лексикални единици), се обединяват в една заглавна единица (срв. „ученик/ученичка“, „съученик/съученичка“, „учител/ка“). Не са единични случаите обаче, в които на подобни или на същите думи е отредено самостоятелно място в словника на речника (срв. шивач и шивачка, ученик и ученичка). В чешко-българската част някъде те са обединени в едно, напр. „asistent/ka“, а другаде отсъстват женскородовите съответствия, напр. има само žák ‘ученик’, učitel ‘учител’, но няма žákyně ‘ученичка’, učitelka ‘учителка’ и др.), което издава колебание при представянето на подобни имена.
В речника се използват лексикални уточнения (към самата заглавка или към преводния еквивалент), които са посочени в скоби и обикновено са изписани в курсив. В някои случаи като заглавка е представено субстантивирано прилагателно (с лексикално уточнение в скоби) и то с бележка adj. (?!), напр. „земноводно (животно) adj. obojživelník“ (вж. в раздел Общи понятия – 237 стр.). Една страница по-нататък – в раздел Гръбначни – същата заглавка е посочена (и то с основание) с маркер за съществително име – s. (срв. „земноводно (животно) s. оbojživelník“). Чешката дума bezobratlý е представена едновременно като съществително и прилагателно, докато obratlovec – само като съществително име, срв.: „bezobratlý м. прил. безгръбначно животно“, „obratlovec м. гръбначно животно“ и др.
Би могло да се помисли за еднотипно представяне на този тип заглавки – вж. напр. на стр. 121 същата статия:
obratlovec (Verteblata) м. гръбначно (животно).
Стремежът на авторката към максимална информативност за изучаващия български език проличава и от включените латински наименования на растения и животни. Те са посочени в скоби и (понякога) в курсив към заглавка или към съставното название, след което следва граматичната характеристика и преводният еквивалент, срв.:
akát (Robinia) м. акация;
~ bílý (Robinia pseudoacacia) бяла акация и заек (питомен) (Oryctolagus) m. králík.
По подобие на предходни двуезични речници и тук се определя морфологичната специфика (?!) при съставни названия, напр.:
бор (Pinus) m. borovice;
бял ~ (Pinus silvestris) m. sosna obecná;
мóмина сълзá ž. (Convallaria) konvalinka;
морско свинче (Calvia) s. мorče.
Някои от заглавките в речника биха могли да бъдат представени не като лексеми, а като съставна (първа или втора) част на сложни думи със съответния квалификатор. Така примерите в тези статии ще бъдат коректно представени, срв.:
nosič м. носител:
CD-nosič компакт диск;
запис m. …
звукозапис …;
кино s. kino:
отивам на кино …
-актриса filmová herečka;
министър
заместник-~ …
~-председател …
и др.
На определени места словникът би могъл да се разшири с някои названия на по-общи понятия (например в чешко-българската част в раздел Свободно време и забавления наред с oddech ‘отдих’ може да се добавят още заглавките sport, televize, hobby и др.; в българско-чешката част в раздел Общи понятия за животните може да се включат заглавки като стадо, ято и др.).
Речникът е издаден не само като книжно тяло. Той е предоставен за безплатно ползване и в интернет на два адреса:
https://digilib.phil.muni.cz/data/handle/11222.digilib/130452/monography.pdf и https://digilib.phil.muni.cz/handle/11222.digilib/130452.
Трябва да се обърне внимание и на доброто софтуерно изпълнение. Изключително удобство за читателя е указателят, който е снабден с линкове. Чрез тях ползвателят бързо може да стигне до всяка тематична група или подгрупа.
Посочените критични бележки не омаловажават труда на Елена Крейчова, а имат за цел да насочат вниманието на авторката към определени лексикографски проблеми, някои от които са обект на анализ в научни изследвания.
Česko-bulharský a bulharsko-český tematický slovník s úkoly na procvičování slovní zásoby ще остане в историята на чешко-българската лексикографска практика като първото преводно пособие, състоящо се от два речника – чешко-български и българско-чешки, в което лексиката е организирана по тематичен принцип. Фактът, че трудът е придружен и с разработени лексикални упражнения, го прави ценно помагало както за студентите българисти и бохемисти, така и за техните преподаватели.
