Изтъкнатата българска езиковедка, чието име в славянския филологически свят е добре познато, чл.-кор. проф. д.ф.н. Емилия Пернишка отбелязва тази година своята 80-та годишнина. Още от студентството си и до днес тя свързва интересите и голяма част от живота си с науката за думите – с тяхното значение и смисъл, с тяхната голяма съдържателност като „душа и мислене“ на народа, като отражение на неговата история, география, преживявания, ритуали, отношение към лица, събития, явления… Резултатът – богата и респектираща с обема и съдържанието си научна продукция.
Родена е на 22 януари 1936 г. в Бяла черква. Младежките ѝ години преминават в бележития със своята история, културен живот и дейци гр. Свищов, който става неин втори роден град и където, с отличие и златен медал, тя завършва средното си образование.
Професионалната биография на проф. Пернишка, след дипломирането ѝ в Софийския университет през 1959 г. по специалността Българска филология, започва с 4-годишна преподавателска дейност в гимназия и в Учителския институт за прогимназиални учители в гр. Дупница, където поема лекционните курсове по стилистика и съвременен български език. Наскоро след това, през 1964 г., постъпва в Института за български език към БАН като редовна докторантка (тогава – аспирантка) по лексикология и лексикография.
В Института е назначена като научен сътрудник през 1967 г. Следва постепенно изкачване в научната йерархия: през 1974 г. защитава дисертация на тема „Лексикалните синоними в белетристиката на Иван Вазов“; през 1980 г. се хабилитира като ст.н.с. II ст. с труда „Структура и семантика на сложните прилагателни имена в българския език“; през 1988 г. става доктор на филологическите науки с монографията „Системността в лексикалната многозначност на съществителните имена“. От 1993 г. е професор, а през 2004 г. е избрана за член-кореспондент на БАН. В Института за български език работи до пенсионирането си през 2008 г.
Е. Пернишка е от най-продуктивните наши езиковеди: написала е 7 монографии и 7 студии, част от тритомна „Българска лексикология и фразеология“, над 200 са нейните научни или научнопопулярни статии и рецензии; изнасяла е доклади на повече от 40 научни форума у нас и в чужбина; участва като авторка и редакторка и в 15-те (излезли досега) тома на академичния Речник на българския език, както и в още няколко речници и енциклопедии. Многократно е канена за беседи, свързани с актуални проблеми на езика, по Радио София и в различни вестници и издания.
Съвременното слово като „проява на мисленето и светоусещането на българския народ“ са основният предмет на научните занимания на проф. Е. Пернишка. Значенията на думите, включително и днешните неологизми, техните взаимовръзки и функционални особености са разгледани както в теоретичен план, така и с оглед на езиковата практика в редица изследвания от общ или частен характер. Последните търсения на юбилярката са в областта на когнитивизма – в откриване и представяне на зависимостта между лексиката на езика ни от мисленето и отношенията на българина към действителността. Тук ще спомена само два от основополагащите ѝ трудове, посветени на българската лексикална система: „За системността на лексикалната многозначност на съществителните имена“ (1993) и дела „Лексикална семантика. Структурно-семантични особености на българската лексика“ в първия том на тритомното издание „Българска лексикология и фразеология“ (2013) – единствения цялостен академичен лексиколожки труд у нас, направен по идея на юбилярката. Този дял се представя в четири глави („Ономасиология. Езикова номинация. Ономасиологични особености на българската лексика“, „Концептуално-семантична класификация на българската лексика“, „Семантични особености на българската лексика (семасиология)“, „Системни (парадигматични) отношения между лексемите“).
Проф. Е. Пернишка разглежда лексикални въпроси на езика ни и в съпоставка с други славянски езици – чешки, словашки, полски.
Лексикографията е другата област, в която проф. Е. Пернишка има приноси с теоретичен и приложен характер. Работата – авторска, а впоследствие и редакторска, върху многотомния тълковен Речник на българския език (РБЕ) налага изясняването на немалко въпроси в теоретичен аспект, които след това намират приложение в този, а и в други речници. Тя вижда тълковния речник, още повече – пълния многотомен, какъвто е РБЕ, не толкова като справочник, колкото като описателна семантика на лексиката, където трябва да се отрази в най-стегнат вид цялата съдържателност и употреба на думите. Нейно дело е оригиналният Синонимен речник на българския език (с антоними и близкозначни думи), който има две издания (2003 и 2012). Тя е автор и на Речник на чуждите думи за всички (2007). Съавторка е и в няколко други речника – Речник на антонимите в българския език, отново с две издания (1997 и 2013), Речник на чуждите думи в българския език (2001), Речник на новите думи и значения в българския език (2001) и Речник на новите думи в българския език (от края на ХХ и първото десетилетие на ХХI в.) (2010), както и в Енциклопедия на съвременния български език (2000). Съредактор е на първия Българско-украински речник (1988).
Словообразуване, ономастика, история на българския книжовен език, езикова култура са други езиковедски области, на които са посветени различни публикации на проф. Пернишка.
За монографията „Местните имена в Свищовско“, чийто първи вариант е дипломната работа на авторката (от 1959 г.), през 2014 г. е удостоена с наградата на Фонд „Акад. Владимир Георгиев“ за най-добър езиковедски труд.
Творческият портрет на Емилия Пернишка се допълва от нейната разнообразна преподавателска, експертна, обществена и ръководна дейност. Изнасяла е лекции по лексикология, семантика и стилистика в редица български университети (в София, Кърджали, Русе, Благоевград). От 1987 до 1991 г. е лектор по български език в университета „Жан Мулен“ в гр. Лион (Франция), където способства за популяризиране на българския език и култура. Спечелва си симпатии и респект сред българската общност там и във Факултета за чужди езици, където преподава и където организира научна конференция върху въпроси на българския и френския език с участие и на предходни български преподаватели в Лион.
В продължение на много години е член на Комисията по лексикология и лексикография към Международния комитет на славистите. В различни периоди е ръководила Секцията по славянско езикознание и Секцията за българска лексикология и лексикография в Института за български език. Била е член на Управителния съвет на БАН, председател и дългогодишен член на Специализирания съвет по езикознание към ВАК. Повече от 10 години е председател на Секцията „Филологически науки“ към Съюза на учените в България. Инициатор е за учредяването на Гражданското сдружение „Общество за устойчиво развитие на българския език“. Участвала е в редколегиите на три научни списания.
Две поколения езиковеди – лексиколози и лексикографи, както в Института за български език, така и в университетите във В. Търново, Русе и Благоевград – пряко или косвено се развиват под ръководството или влиянието на научните виждания на проф. Пернишка.
За разнообразната си и приносна в областта на езикознанието дейност чл.-кор. Емилия Пернишка е награждавана от БАН, от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“, от Съюза на учените в България и от други институции.
Юбилеят на чл.-кор. проф. Емилия Пернишка бе ознаменуван с издаването на сборник в нейна чест. Идеята за него е на колегите ѝ от Секцията за българска лексикология и лексикография към Института за български език. „За словото – нови търсения и подходи“ включва 46 статии от български и чуждестранни автори.
Сборникът започва с подробен биографичен очерк за юбилярката от чл-кор. Мария Попова. В книгата е включена и пълна библиография на трудовете на Ем. Пернишка. Препечатани са и две нейни интервюта, публикувани в книги на Е. Лазарова и К. Исса, за пътя ѝ към и в науката за езика, както и по различни актуални въпроси, отнасящи се до българския език, до ролята на учителите, мястото на учените в обществото и др.
Публикациите в юбилейния сборник са от езиковеди както от Института за български език и Софийския университет, така и от други български университети, от полски и чешки учени. Те засягат разнородни въпроси от областта на лексикологията, семантиката, лексикографията, терминологията, фразеологията, граматиката, словообразуването, ономастиката, социолингвистиката, лингвокултурологията, диалектологията, методика на обучението по български език и др. Голяма част от разработките са свързани тематично или съдържателно с трудове на юбилярката, с нейни теоретични постановки и изводи – в областта на лексиката, на различни теоретични и практически аспекти на лексикографията, на неологията и неографията, статии, посветени на конкретни концепти. Направени са нови наблюдения и изводи, които са приноси в българската езиковедска наука.
В личен план усилията и грижите на юбилярката са насочени към нейното семейство, към деца, внуци и към правнук.
Безспорни са приносите на проф. Емилия Пернишка в науката за думите. И няма как да е другояче, когато тя винаги подхожда както към работата, така и към всички свои изяви задълбочено, всеобхватно, всеотдайно, с хъс и винаги емоционално ангажирано!
Пожелаваме ѝ да съхрани своята виталност и бодър дух дълго още! И нови интерпретации върху езика!
На многая лета!
