Лингвистичният подход в изследване на общуването в интернет взема под внимание необходимостта от разграничаване на интернет (мрежата на мрежите) като съвременно средство за комуникация и масова информация, от една страна, и от друга страна, общуването в интернет като специфична реализация на комуникативната функция на езика, обусловена от неограниченост във времето и пространството. За да се изяснят ролята на деривацията при обогатяване на номинационните възможности на езика, както и функционирането на производните думи при интернет общуването, е необходимо да се вземат под внимание различните негови аспекти, обект на внимание не само в езиковедските проучвания.
При лингвистичните изследвания на комуникацията, осъществявана чрез интернет, прави впечатление, че непоследователно се разграничават термините език и реч, чието значение е съществено за интерпретиране характеристиката на проучваните явления. Например в публикацията „Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри“ се разсъждава за съществуване на „речева общност, определяща себе си като „геймъри“ (играчи на компютърни игри), чийто език е специфичен. В основата си това е книжовен български език, изпъстрен с лексика и фразеология от младежкия жаргон и изобилстващ с професионална терминология (от английски произход) и професионален жаргон.“ (Кирова 2001: 1). Общността на геймърите се определя още като „социолингвистична“, при което се подчертава, че влиянието на тази социална група върху обществото чрез най-близките, контактуващи с нея социални обединения, се разширява“ – твърдение, което не се подкрепя от наблюдението върху функционирането, ролята и влиянието на социолектите върху обществото.
Основание за сравняване на речта в интернет общуването с функционирането на социолектите, вкл. сленг, професиолект, жаргон, е характерната ѝ „устност“, която се коментира в изследванията с оглед на отношението към писменото ѝ предаване. Голямата разнородност на жанровете и многообразието от текстове са обединени от тяхната „писмена“ форма, в чиято основа лежи устната реч. Чрез използването на термини като „писмена устност“, „спонтанна писменост“, „писмена разговорна реч“ и др. се отразява фактът, че информацията може да се предава синхронно и освен това много бързо (веднага), което е характерно за устното общуване. Всъщност комбинирането на характеристиките на писмената и устната реч (Crystal 2004, Ликоманова 2005, Грозева 2014 и др.) създава оригиналността на използването на речта в общуването чрез интернет и опосредства изясняването на въпроса за наличие на „отделен език в интернет“ и съответно на „интернет лингвистика“, вкл. интернет-стилистика, онлайн стилистика и пр. (Тошович 2015: 45). Често при изследване на „езика в интернет“ всъщност се анализира взаимоотношението между писмената и устната реч ( напр. Cristal 2004, Грозева 2011).
При характеристика на текстовете в интернет се използват термините „писменост“ и „устност“, като се изразяват различни мнения за превеса на двете противопоставящи се особености. При използване на термина „вторична устност“ се подчертава имплицираната първична устност, чиито особености се преоткриват и осъзнават чрез графичното им представяне. При изследване на електронното писмо И. Ликоманова обосновава приемането на термина „вторична устност“, като се основава на факта, че „устността е негов иманентен признак и затова то носи елементи на устната реч“ (Ликоманова 2005). Използването на различна терминология отразява и схващането, че „написаното“ в интернет, особено при комуникационните, а не информационните жанрове (блогове, новини, научни публикации и пр.), е по-богато от графично представена устна реч (устност). Чрез термина вторична писменост се подчертава, че при нея „писането приема някои елементи, присъщи на устната комуникация, или ги заема чрез средствата на медийните възможности“ (Androutsopolos 2007: 81, цит. по Грозева 42). При разглеждане на отношението между писмеността и устността в новите медии авторът прави извода, че характеристиките им „не дават основание да се говори за netspeak, Netzsprache, уебезик или дигитален език, защото те не отразяват комплексността на явлението“. (Грозева 42). Независимо от различните термини, използвани за изясняване същността на езиковата реализация в интернет общуването, по своята функционална характеристика тя споделя основните особености на спонтанната устна реч при непринуденото общуване, обобщени от Цв. Карастойчева (1988: 17), която се опира на изследване на А. Едличка (1974). Нейните особености основателно се изясняват чрез сравнение с непосредствената разговорна (устна) реч при ежедневното общуване. Обобщените особености като спонтанност, краткост на въпросите, прекъсване на говорещия, употреба на незавършени и елиптични изрази, които изискват незабавна реакция и пр., обаче са „обогатени“ с „анонимността“, която предполага свобода на мненията, нетолерантност при несъгласие, категоричност при изразяване на мнение, особено когато е отрицателно.
Разширяването на възможностите на електронната комуникация и тяхното обогатяване налагат необходимостта от създаване на определени правила, чието спазване се изисква при общуването в социалната мрежа – блок, форум, чат, имейл и пр. Тези правила регулират широкообхватността на пространството – езиково и културнo, както и широките времеви граници, в които се реализира общуването. Докато речевото поведение при традиционното общуване се съобразява с етикета като приети в обществото норми на поведение, обусловени от изградените взаимоотношения, извънезиковата ситуация и социалния статус на комуникантите, нетикетът регулира интернет общуването, като спомага за по-голяма ефективност в комуникацията. Нетикетът изисква съобразяване с различната езикова подготовка, компютърна грамотност, медийна компетентност, а също и традиционна култура на потребителите. Той взема под внимание, че последните имат привилегията на анонимността, която определено им гарантира по-голяма, но не неограничена свобода. В своите съобщения и постинги потребителят има свободата да изразява свое мнение, оценка, несъгласие и пр., без да очаква последствия за изречена и разпространена неистина, клевета, обида и пр. Освен това съобщенията в интернет са адресирани до отворен кръг читатели, различни по образованост, компетентност, възраст, толерантност, културен и социален статус.
Образуването и употребата на термини за означаване на правилата в интернет общуването илюстрират ролята на деривацията. За израз на общо родово понятие е приет терминът нетикет, осъзнат като словообразувателно оформен (net etikette), по чийто модел са образувани термини за видовите понятия: блокетикет, чатикет, уикиетикет, чийто общ семантичен признак се внася от компонента 'етикет'. Интерес представлява терминът комуникет, оформен чрез „наслагване“ – (Komminikation Etikette). Включването на компонента 'комуникация' eксплицира съществения факт, че терминът се отнася до изследване на речевите особености като реализация на комуникативната функция на езика при общуването в интернет, а не до техническите възможности, предлагани в интернет. На този факт основателно обръща внимание G. Freyermuth: „Das Wort Kommunikette beziet sich nicht nur auf das Internet, sondern auf alle Formen der Kommunikation.“ (Freyermuth 2002: 38, цит. по Грозева 2011: 30).
Когато се търси взаимовръзката между речта в компютърното общуване и „разговорната реч“ като компонент на съвременния български книжовен език, за да се доказва влиянието на интернет комуникацията върху неговия развой, съществено значение има изясняването на ролята на медиите, които опосредстват връзката и влиянието на изразните средства, използвани в интернет. Екстралингвистична предпоставка за тази роля е фактът, че информацията при тях е адресирана към широка аудитория и се получава веднага. Освен това вече се налага практиката новинарските телевизионни предавания да завършват с препращане към интернет адрес за повече или по-подробна информация. Така се размива границата между информация и комуникация, тъй като интернет дава възможност за коментиране и изразяване на мнение (напр. в блоговете). Не бива да се забравя и съществената за медийната реч тенденция към „разкрепостяване на езика“, резултат от която са нарушените норми на разговорната реч, използването на нейните лексикални ресурси, без съобразяване с изискванията на т. нар. публицистичен стил, демонстрирането на недостатъчна езикова грамотност и култура. Това изисква разглеждане на речевите особености в интернет общуването в тяхното отношение към публицистиката и в масмедиите, за да се изследва тяхната общност и различие. Например изразът времето се вледени, включен към синтактичните особености на е-мейлите (Ликоманова 2005: 140) има семантичен паралел с метафоричния израз Путин и Ердоган се вледениха, регистриран в пресата (Стандарт 2015). Освен това много интервюта, излъчени в телевизионни или радиопредавания, се публикуват в пресата, а в последно време се „качват“ в интернет. Такава практика се наблюдава например при в-к „Сега“, чиито коментарни рубрики показват интересно сближаване със специфичните стилистични и лексикални характеристики на коментарите и мненията, изразявани в интернет общуването. В рубриката „Наблюдател“ под заглавие Лъчезарието на новия парламент е изразено отношение към речеви изяви в Народното събрание, като са използвани думи и изрази, характерни за комуникацията в интернет, когато се изразява възмущение и неодобрение: лъчезарно простодушие; творческа глупост; ронят нечленоразделна реч; Лъчо засука следната витиеватост. Употребените производни думи са оформени със словообразувателен инвентар, който илюстрира продуктивността на отделните форманти: лъчезарие, заблеяност, неудобност, фъфлеж, замове и пр. Синтактичната оформеност на отделни изрази също носи белези на текстовете в интернет: „Колегите си призова да бъдат „деловити“…Ще признаете, че не всеки може да греши така даровито; Неговите сплъстени, невчесани и разпилени мисли го правят практически неуязвим за противника. Че как да противоречиш на нещо, лишено от всякаква логика? (www.segabg.com).
Разглеждана в контекста на възможностите, които българският книжовен език предлага за съвременната комуникация и информация, ролята на речевата практика в компютърно опосредстваната комуникация очевидно трябва да се преценява по-предпазливо при определяне на нейното влияе върху развитието на езика. Влиянието на „ускореното писане и четене върху езиковото поведение“ не може да се разглежда изолирано и без връзката му с неграмотността и недостатъчната езикова компетентност на голяма част от растящото поколение, призвано да използва „големите възможности“ на интернет информацията и комуникацията, и това да дава основание да се говори за създаването на „нов писмен език“. Известно е, че всяка комуникация, вкл. и в интернет, се опира и изгражда върху специалната употреба на конкретен съвременен език, т.е. върху наличието на общ езиков код. Независимо от новите жанрове в интернет и тяхната стилистична характеристика не е трудно да се установи, че те гравитират към традиционните писмени форми (съчинения в научни списания, блогове, новини и постинги вов форуми и пр.) или носят основните белези на устната реч (е-мейли, чат, форум и др.).
Комбинирането и взаимното влияние между „устна писменост“ и „писмена устност“, съчетани с характеристиките близост/отдалеченост във времето и пространството, диалогичност/монологичност, синхронност/ асинхронност, обуславят спецификата на речевата изява, респ. на текста в интернет, като опосредствено оказват влияние върху отношението текст : код, предопределейки съкращаването на текста в полза на кода. Както е известно, отношението текст : код е едно от взаимносвързаните противоположни тенденции, които оказват влияние върху езиковия развой и се определят като антиномии (Младенов 1936, Журавлев 1982). Те се предполагат взаимно и предоставят възможност за актуализиране и проява на едната от тях, като тласъкът за активизирането идва от спецификата на общественото развитие, осъзнато от носителите на езика (Радева 2000, 2009).
Чрез действието на антиномията текст : код може да се обясни структурирането на новообразуванията, които се опират на традиционните съкращения при използване на част от произвеждащата дума – отделни звукове, срички или други компоненти, което е израз на стремежа по пестелив начин да се изрази по-богата, по-обобщена семантика. В интернет комуникацията, която споделя особеностите на устното общуване, диалогът е динамичен, без пространно разгърнати изрази и многословни пояснения, с допускане на речеви особености, характерни за прекия устен диалог. Формално по-пестеливият, но семантично по-обемен изказ изисква и допуска както „по-кратки“ производни думи, така и формации с по-обобщени значения, като например съществителни със суфикс -ост и -ие, чиято семантика е по-абстрактна, но по-обемна: знаковост, безхаберие, лъчезарие. Оформените със суфикс -ост съществителни също са езиков израз на стремежа да се предаде пестеливо по-обобщена и по-богата информация. Те са характерни не само за речта в интернет, но и в масмедиите, като илюстрират съществена за съвременните славянски езици тенденция, тъй като образуването им не е резултат от междуезикови контакти и влияния, а е пример за едновременно възникване на иновационни процеси, обусловени от сходни вътрешноезикови причини, срв. българскост, еднаквост, другост, различност (в български) и русскость, балканскость, полуостровность, балканистичность (в руски).
Производните думи, оформени с предпочeтени деривационни форманти като -ие, -к(а), -ост представляват интерес със своето значение и употреба. Според отношението си към деривационната система те носят белега потенциалност, като иновационността им характеризира мотивационното отношение в деривационната двойка, в която произвеждащият глагол се включва с производно значение, напр. издъни се – издънка, сваля (някого) – свалка, забежка, изцепка, минавка, навивка, надувка и др.
Стремежът към максимална краткост на изразяване, опрян на постулираното правило „пиши така, както говориш, и бързо, колкото можеш“, разглеждан още като „минимизация на езика“ (Михайлова 1999) всъщност е израз не само на антиномията текст : код, но и на принципа за икономия в езика. Интерпретиран с оглед комуникацията в интернет, той е резултат на близостта и взаимопроникването на признаците устност и писменост. Чрез съкращаване на текста в полза на кода се оформя и семантиката на образуваните и използвани в интернет универбати, чийто модел е характерен предимно за разговорната реч.
Отношение на словообразувателните тенденции към противопоставянето текст:код се изразява в активизиране на универбирането, предпочитане на абстрактни съществителни с по-обобщено, но по-широко значение, оформяне на композиционни структури, неточно разграничавани от сложните названия, фрагментиране на произвеждащите думи, както и включване на абревиатурите като произвеждащи в деривационния процес.
Наблюдаваните особености в езиковите процеси и речевата изява в интернет са илюстрация на иновациите, свидетелство за способността на езика да допуска новото, като го „преосмисля“ през призмата на традиционно съществуващото.
Съжителството на традиционни и иновационни особености в речта на интернет общуването са израз на вътрешноезикова потребност, доколкото в езика съществуват противоречиви тенденции и фактори, които в определен момент се оказват доминиращи под въздействието на екстралингвистични условия, възприемани и вербилизирани от носителите на езика (Радева 2004)
Функционалната близост на интернет общуването със социолектите дава основание за сравняване на особеностите им в лексикален и словообразувателен план. Според теорията на номинацията при образуването на нови думи за нуждите на интернет общуването, както и в социолектите, обикновено доминира експресивната функция на езика, докато номинационната е съпътстваща. Деривационният процес изпълнява в известен смисъл „дублираща“ функция (Флайшер 1981). Новообразуванията възникват не за да назоват определени реалии и действия, за които вече съществуват номинационни единици, а да изразят експресия, като конотациите им имат функцията да покажат принадлежност на номинатора към социалния кръг, приобщеност към интернет общуването. Разбира се, не всички потребители, чийто състав съвсем не е еднороден, са способни да създават нови думи, тъй като това предполага известно интелектуално равнище. Резултатите от „словотворчеството“ обаче се разпространяват много бързо и са особено предпочитани, когато носят специална конотация.
По своята функция и сфера на употреба особено място заемат производните думи, които се отнасят към терминологичната и професионалната лексика. Изграждането на терминологията, което предполага специални познания, е подчинено на нормите на терминообразуването. В него активно участва заета англоезична лексика. Около често използвани чужди думи се оформят своебразни словообразувателни гнезда, срв. в чешки от Wikipedie – otevřená encyklopedie: Wikislownik, Wikizdroje, Wikicitáty, Wikiknihy, Wikicesty, Wikizprávy, Wikiprojekty, обединени в рубрика Wikislownik, в немски – Dialog, Monolog, Polylog. Когато интернет текстовете са предназначени предимно за информация, без да предполагат комуникация за израз на мнения и отношение, употребяваните термини са характерни за международната културна лексика, предпочитана и в речта на медиите, напр. Предстои стартиране на уебстраницата на проекта; форум за наблюдение и анализ на публични политики; експертите, създали и развили модела, … консултираха адаптирането на модела (www.forumi.bg). Специализираната лексика и терминологията, образувана или заета, заемат място и в научните текстове, напр. … форумското общуване, което е диалогично, предполага много потребители с различни идеолекти със собствен глас в многогласието (Тодорова 2015: 159). В интернет общуването, отворено за неограничен брой потребители, се употребява предимно специализирана лексика, в която се включват производни думи, оформени със традиционни словообразувателни средства, напр. съфорумец, съфорумка, подфорум и пр. Заетите произвеждащи думи се свързват с български форманти, напр. даунлогвам 'записвам', кликвам, лайквам, пейсатвам, тагвам, чатя, ъпгрейдвам 'копирам' и пр. В социолингвистичен план чрез употребата на тази лексика ползвателите демонстрират принадлежност към останалите участници в общуването и приобщаване към съответната социална група, срв. самоопределянето: така пишат заклетите чатъри; подчертават интерес към чатърската група.
Производните думи, както и цялостният лексикален запас, употребяван при общуването в интернет, носят характеристика, която дава основание за сравняване с младежкия сленг. И двата типа общуване съдържат в снет вид общите белези на социолектите, които от своя страна имат сходни черти с разговорната реч (Карастойчева 1988: 17). Различието се свежда до формата на съществуване, писмена / устна, но и в двата случая става въпрос за речева изява, а не за различни (отделни) езици. Използването на даден социолект, както и контактуването в интернет, не са единствени, а допълнителни начини на общуване, обусловени от екстралингвистични условия, които представят естествена среда за тяхното възникване и използване. Тяхното съществуване предполага наличие на общност (микроколектив), чиито членове са обединени от общи интереси, цел на комуникация, речева изява, подчинена не толкова и не само на предаването на информация, а преди всичко за изразяване на отношение, позиция и принадлежност към кръга потребители.
Новото „социално пространство“ с възможностите за общуване чрез непрекъснато усъвършенствани средства за информация и комуникация несъмнено оформя определен начин на мислене и поведение, който заслужава специален интерес и то не само от страна на езиковеди. Неоснователно е обаче да се обобщава, че това е основата на съвременното развитие, което не само определя водещите технологии, но „задава посоките на всички социално обусловени области“ (Кирова 2001: 7–8).
БИБЛИОГРАФИЯ
Грозева 2011: Грозева М. Езикът в интернет. Изд. ЛЦР. София, 180 с.
Журавльов 1982: Журавлев В.К. Внешние и внутренные факторы языковой эволюции. Москва.
Карастойчева 1988: Карастойчева Цв. Българският младежки говор. Източници, Словообразуване. Наука и изкуство. София, 220 с.
Кирова 2001: Кирова Л. Билингвизъм и диграфия в речта на българските геймъри. – LiterNet, 11.08.20018 (2), c. 7.
Ликоманова 2005: Ликоманова И. За вторичната устност и вторичната писменост: към релацията стандарт:колоквиалност. – В: Стандарт и субстандарт. Диахронни и синхронни аспекти. Унив. изд. „Епископ Константин Преславски“. Шумен, с. 137–144.
Михайлова 1999: Михайлова Н. Интернет – минимизацията на езика. // Български език и литература (ел. версия), 1999, № 6. http://liternet.bg/publish/nimihailova/inet.htm.
Младенов 1936: Младенов Ст. Трябва ли да се запазят диалектите. – Златорог, г. XVII, с. 57–61.
Радева 2000: Radeva V. Die Wechselwirkung zwischen extra- und intralinguistischen Faktoren bei der Sprachentwicklung. In: Die Sprachen Südosteuropas heute. Umbrüche und Aufbruch. Hrsg. B. Kunzmann-Müller. Frankfurt am Main-Berlin-Bruxelles-New York-Oxford-Wien: Gang, S. 31–41.
Радева 2004: Радева В. Българският език – традиция и иновации. В: Българистични студии. Международна българистика. Отг. ред. В. Радева, Унив. издателство „Св. Климент Охридски“. София, с. 24–30.
Радева 2009: Радева В. Внутриязыковые антиномии в развитии современных славянских языков. В: Мови та культури у новiы Європi: Контакти i самобутнiсть. Видавничий дiм Дмитра Бураго. Киïв, с. 547–555.
Тодорова 2015: Тодорова Б. Лингвистични аспекти на компютърно опосредстваната комуникация. Унив. Издателство „Неофит Рилски“ Благоевград, 190 с.
Fleischer 1981: Fleischer W. Zur Doppelfunktion der Wortbildung-Benennungseinheit und syntaktische Parallelkonstruktion. – In: Wissenschaftl. Zeitschrift der Pädagogischen Hochschule Zwickau 17 H. 2, 9–16.
