1. Говорната ситуация в българомохамеданските села в Североизточна Гърция и досегашните опити за изследването ѝ
За българските родопски говори на територията на Североизточна Гърция липсват цялостни изследвания, макар че още в началото на 20 век е обръщано внимание на отделни техни особености. Така например Шишков (Шишков 1907) изнася някои данни за говора на сегашното село Кентаврос (тогава Кетенлик), Ксантийско, а след него и Патриарх Кирил (Патриарх Кирил 1960) дава кратка информация за селата в региона. Опирайки се на нея, по-късно и Бояджиев (Бояджиев 1983: 35; Бояджиев 1991: 103) изтъква, че в българомохамеданските села на североизток от Ксанти се говори или ô-говор, или а-говор. Изследователката на девесилския о-/ô-говор в Крумовградско, Р. Маринска (Маринска 1991: 1), смята, че към последния трябва да се отнесе и говорът на с. Като Вирсини (Козвиран, Кезрен, Кезерен, Кьозерен), Комотинско. Отделна статия за най-специфичните особености в говора на село Калотихо (Угурли), Ксантийско, е написал Митринов (Митринов 1992), ползвайки информация от преселници от споменатото село в с. Кушла, Златоградско. По-подробен преглед на информацията за южнородопските български говори може да се види у Митринов (2011: 48–57) и Хенцелман (Хенцелман 2015), в главата, посветена на „помашкия” език. Говорите в Ксантийско според Митринов (Митринов 2011: 51) се отличават с голямо диалектно разнообразие, поради което същият автор смята, че няма основание за тях да се използва и термин ксантийски говор.
Към ô- (ô-/о-) говорите в Ксантийско (вж. и Митринов 2014: 74–75) следователно се отнасят тези на следните села: Сатре (Синиково), Мики (Мустафчево), Еранос (Отманери), Ехинос (Шахин), Котили (Козлуджа), Аратос (Караолан), Горгона (Братанково), Сироко (Широка поляна), Еора (Люлка), Меливия (Алмалъ), Пахни (Пашевик), Кентаврос (Кетенлик), Сминти (Долап хан) и изследваното от нас село Главки (Гьокче бунар).
Към а-говорите в Ксантийско (вж. и Митринов 2011: 63; Митринов 2014: 75; Митринов 2015: 57) спадат: Орео (Исьорен), Кикнос (Садновица) и Емонио (Вълканово), Ксантийско, както и следните села в Комотинско (Гюмюрджинско): Хлой (Хибилево) – от него сега е заселено село Горни Юруци в Ивайловградско, Смигада (Челеби), Миртиски (Мусаджик), Ано Вирсини (Хаджи Верен или Ажурен), Като Вирсини (Козвиран) – говора на последното обаче Маринска отнася към девесилския о-/ô-говор! – вж. по-горе, Ковало (Кованлък), Есохи (Ешек дере), Рагада (Къзлар), Цука (Чука), Харадра (Ерпек, Юрпек), Монастирион (Манастир), Кехрос (Мехрикос) – последното, наред с Хамило (Сливовица), освен а- познава и ъ-застъпници в топонимията, както отбелязва Митринов. Според него в Комотинско следи от а-говор има и в топонимията на Нимфея (Яникево, Еникьой) – вече изцяло турцизирано, наред с Митикас (Аралък борун), Органи (Хеметли) и др. (Митринов 2015: 54).
Цитираният автор (Митринов 2014: 76) твърди, че съществуват и само о-говори в Саракини (Саранджина), Кардамос (Гердима), както и споменатото по-горе Вирсини (Кезерен) – всичките в Комотинско. Тук по отношение на Вирсини неговата информация се разминава не само с тази на Маринска, но той и сам си противоречи, защото по-горе се видя, че селището е отнесено от него към а-говорите. А на друго място (Митринов 2015: 54) същият изследовател пише, че следи от ô-говор (!) има в причисляваните тук от него към о-говора селища Кардамос (Гердеме) и Саракини (Саранджина). Всъщност, въпросът за отношението между о- и ô-говорите вероятно стои като в девесилския говор, където под ударение има о, а извън него – ô, както показва нецитираната от Митринов Маринска (Маринска 1991: 30–35). И последната вероятно е права, като казва, че говорът на Вирсини е същият като девесилския.
В района на Ксанти има и села с ъ-говор (Митринов 2008а: 88; Митринов 2014: 75; Митринов 2015: 55), които същият автор, рядко цитиращ други български автори освен Кабасанов и себе си, отнася към проучения в българската си част златоградски говор (вж. Михайлов 2006): Термес (Лъджата), Медуса (Менково), Котани (Жуванци), Сатро (Сареля, Саръ яр), Калотихо (Угурли), и Димарио (Демерджик) – последното, пак според Митринов (Митринов 2011: 52), е неправилно отнасяно към тракийските говори от Бояджиев (Бояджиев 1991: 103). На свой ред Митринов (Митринов 2008а: 86) също греши, като причислява към златоградския говор, само по ъ-рефлекса, и този на Дрангово, Кърджалийско, в който не се отбелязва тройно членуване (вж. Илиев, Георгиева 2015б), подобно на (черниченско)-авренския говор (Маринска 1991: 19) и подобно на кирковския, за който самият той (Митринов 1991) сочи този факт, потвърден и от други изследователи (Илиев, Георгиева 2016).
Според Митринов, смесен ô-/o-/a-говор в Комотинско, по топонимични данни, освен в Ано Вирсини (Хаджи Вирен), се открива и в Миртиски (Мусаджик) (Митринов 2015: 56) – тук за пореден път има разминаване в информацията на изследователя, защото по-горе говорът на Миртиски бе отнесен само към а-говорите от него.
Турцизирането на селата в Комотинско е силно напреднало. В посочения район (Митринов 2015: 55–56) селата Митикас (Аралък борун или Аралък бунар), и Нимфея (Яникево), намиращи се срещу Тихомир, са вече турскоезични. Турскоезични според посочения автор вече са и Дрими (Кар дере), Ано Дросини (Юнтрен), Драня (Козлу дере), Органи (Хеметли) – трябва да допълним, че по лични наблюдения поне в последното село отделни лица все още неволно изпускат по някоя българска дума в разговор и по-скоро се преструват, че не знаят диалектен български. Днес вече е потурчена и долната махала на Кардамос (Гердима). Почти обезлюдени, а напусналото ги население – потурчено, по данни отново на Митринов, са селата Мелитена (Баладжа), Поа (Куин дере), Кристали (Теке дере), Керася (Керезли), Сима (Кая баши), Трикорфо (Даа Кара Муса), Кавос (Каваджик), Вроди (Гюрлек).
Карта на района с българските селища в Ксантийско и Комотинско. Село Главки е в северозападната част
(Източник: Map of Greece. 2005. Greek National Tourism Organisation).
През 90-те години на 20 век се заражда, но инициирано от гръцките власти, а не от самите българомохамедани в Гърция, движение за създаване на книжовен „помашки“ език, в резултат на което се появяват редица граматики, речници и буквари. Техните автори няма да изброяваме подробно, защото това, както и анализ на въпросния процес, е направен в първата част на споменатото чудесно изследване на М. Хенцелман (Хенцелман 2015), който обаче повече набляга на книжовнонормативната страна на въпроса. От наличието на някои от изброените материали – обемните речници на Теохаридис (Теохаридис 1996а; Теохаридис 1996б) и базирания в интернет кратък речник на Кокас, озаглавен Pomak Dictionary (Кокас), се възползва отново Митринов (Митринов 2007а; Митринов 2007в; Митринов 2011), който изцяло, само въз основа на тях, прави кратко описание на основните черти на говора в Мики (Мустафчево) и едно по-обемно изследване на особеностите на говорите в целия южнородопски регион. Но както самият той изтъква (Митринов 2011: 58), конкретно за представения у Теохаридис материал, „включената в речника лексика от южнородопските български говори не е локализирана териториално, за да може да се опише териториалното разпространение на някои диалектни особености“. Поради споменатото разнообразие на говорите в Ксантийско (Митринов 2011: 61) в речника на Теохаридис, примерно като застъпник на старобългарската голяма носовка се явяват и гласна ô (предполагаемо, защото се изписва с о, което може да е вярно за някои случаи, но не за всички), и гласна а. Изследователят на южнородопските български говори Георги Митринов се е занимавал с отделни черти и на други български диалекти от Южните Родопи (Митринов 2008б; Митринов 2010а; Митринов 2012;). Няма как да не се отбележи и съвместният му речник, написан в съавторство с Л. Антонова-Василева (Антонова-Василева, Митринов 2011), в който са поместени доста думи от наречията в Ксантийско и Комотинско. Накрая трябва да се посочи и опитът за описание на говорите от околностите на Мики, Ксантийско, от С. Караходжа (Караходжа 2006), в който (по данни от анотация в интернет) се дават фолклорни текстове, ежедневни диалози и граматичен материал. За съжаление, въпросната книга се оказа недостъпна за нас.
2. Използвани материали при описанието на говора в Главки, Ксантийско
В настоящата статия ще бъдат описани звуковите особености на южнородопския български говор в село Главки (Гьокчебунар, Солища, Салища), Ксантийско[1], което ще бъде последвано от описание на морфологичните, синтактичните и лексикалните му характеристики на друго място. Описанието се извършва на базата на следните материали:
А. Събран лично от авторите при теренно проучване диалектен аудиоматериал – той може да се чуе в интернет (youtube.com → Българска диалектология – Главки, Ксантийско);
Б. Данни от сборник с фолклорни материали от Ксантийско, събрани от Кокас (Кокас 2004б), все още неразглеждан от Митринов. За разлика от Теохаридис, Кокас използва в работите си не гръцка, а латинска графика, чиито главни особености са анализирани в работата на Хенцелман (Хенцелман 2015) и отчасти от Митринов (2007a), но по отношение на друга работа на Кокас – помашкия онлайн речник. В споменатия сборник са поместени 37 приказки (от тях близо 20 от Главки, другите – от Димарио, Мики и Емонио) и 75 песни (от тях над 60 също от Главки, останалите от други села)[2]. Фолклорните текстове в сборника явно са записани автентично, а не с използвания в учебното помагало (Кокас 2004а) изкуствено създаден книжовен език, макар че се използват същите правописни правила като там и в подкрепа на това могат да се приведат редица примери. Например, във втората, фолклорна, част от Главки формите на числителното ’един’ не започват с а- (yedín, enná, ennό, ennόk), но в първата, граматична, част това не е така (annó, adín, annók); Някои от формите на личните местоимения във втората част с текстовете от Главки имат следния облик: ye ’аз’, tеh/täh ’те’, докато в първата, граматична, част вместо тях се използват: ya ’аз’, tiye ’те’. Срещу yétse във фолклорния материал на Кокас от Главки и йềце ’много’ у Антонова-Василева и Митринов, в граматиката на Кокас се използва yátse.
В. Данни от сборник с фолклорни материали на кирилица от Ксантийско, събрани от Е. Ушев (няколко народни песни и една приказка), с аудиоприложение – диск с родопски народни песни, изпълнени от южнородопски българи (Ушев 2012). Ушев явно е запознат със сборника на Кокас, макар че не го е посочил в библиографията си, както не е посочил в нея и книгата на С. Караходжа, но на стр. 7 споменава името му – „процесът на т. нар. помачеене в Гърция, чиито адепти са Кокас и компания ...“, а единствената поместена в сборника приказка, Насрадин ходже йе секал горм (с. 126) е почти същата като дадената в сборника на Кокас, но за село Мики. При това Ушев (Пак там: 17) не крие, че е заемал поговорки и пословици от книгата на Себаедин Караходжа (Караходжа 2006), посветена на особеностите на говорите около Мики. Съдейки по изречението: Сас исозек китапе ищом да кажом как думет бугюн помацисе ад Мустафчево надол да Скече, цитиран с кирилица у Ушев (2011), можем да заключим, че в книгата на С. Караходжа не се говори конкретно или косвено за говора на Главки, а само за селата на юг до Ксанти. Самият автор е от Просилио (Пулево) и може да се предполага, че точно тамошният говор стои в основата на книгата му (вж. и Ушев 2012: 17).
Г. Данни от споменатия Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско (Антонова-Василева, Митринов 2011), в който са дадени няколко десетки изречения от Главки (Гьокче бунар).
Д. Статията на Митринов (Митринов 2014), в която се говори общо за говорите в Ксантийско, а от Главки (Гьокче бунар) се дава само едно изречение.
3. Фонетични особености на говора в село Главки
А. Гласни
В говора се отбелязват следните гласни фонеми:
Фонема а: – кạкнà ’какво’, годùна. У Кокас: kugána = кугàна ’когато’. У този автор ударените гласни се обозначават с á, é, í и т.н. (по-нататък съответствията на дадените от Кокас думи се показват след наклонена черта). Митринов (2007а: 97) посочва правилно, че ’о в помашкия речник на Кокас се отбелязва непоследователно с букви ô или ö – но това тук се отнася и за другите гласни, включително и за ’а. След меки съгласни Кокас обозначава а с â, който знак, както при другите гласни, замества и ударението (nâkva/н’àква ’някоя’, dâda/д’àда ’дядо’), но в някои случаи мекостта се изразява със знак y – tya/т’à ’тя’. Фонемата а има алофон ъ: нъгàдạ ’строи’, Алъмàни(йа) ’Германия’. Този звук обаче се чува само при редуциран вокал а, докато в турските заемки вместо ъ по принцип се чува един по-заден вокал, както е характерно за произношението на този звук в турския език, който вероятно наподобява мизийското и панагюрското задно веларно ъ (ъ`) и банатското задно ъ. Тук условно ще го отбележим с Ъ (винаги ударено): вакЪт, акЪла и др. В някои думи, в които ъ се конкурира с и и ы в края на думата (вж. при ы по-долу) звукът ъ сякаш е по-кратък (глàднô ’гладни’, близнакô ’близнаци’). Изписването на ъ у Кокас също е непоследователно, защото се използват и двата варианта, с които се пише и звукът ы (î, ï), а също и í, i: vakît/вакłт ’време’, наред с ennók vakïta/еннòк вакłта ’(по) едно време’; akîla/ акłла ’ума’ и akïlî/акълł ’умни’, kïsmet/късмèт, но и: altmísh/алтмłш, altí/алтł ’шест’, pa ennók kïlïtse/па еннòк калłча ’по една сабя’, наред с kilitsevene / кълłчевене ’сабите’, kirk, kïrk / к³рк ’четиридесет’.
Фонема о: кòзы, убàйко ’баща’. У Кокас: zhivót/живòт, koráf/корàф ’труден’. В някои случаи в сборника на Кокас знакът ô може би означава о с предходна мекост, а не ô с предходна мекост, но, както при а, и тук мекостта може да се обозначава с y (dunyo/дун’ò ’свят’, но може да е и дун’ồ ’свят’), или с ö (dört/д’òрт ’четири’); наречието ’уж’ се предава и като gyo, и като gö.
Фонема ô: бồхтал ’бил’, т’ồглила ’теглила’. У Кокас звукът се отбелязва с о (kóshtana/кồштана ’къщата’, zhónana/жồнана ’жената’), след мека съгласна с ô, дори когато е под ударение (lôki/л’ồки ’леки’, tôshki/т’ồшки ’тежки’), но и zöl/з’ồл ’взел’. Фонемата ô има алофонии å (вạзбǻркаш ’разбъркваш’ – два пъти) – като в говора на Егрек, Крумовградско (вж. БДА 1964; Кючюкова, Илиев 2016), и о (кòштана ’къщата’ и др.), а също и алофон, който би могъл да се отбележи с â или ъ̂ (гạрбầт, испầда ’изпъжда’ и др.)[3]. Редуване ô – о се наблюдава и в примерите от речника на Антонова-Василева и Митринов: вồтре, пồт’ ’път’, но: кòшта, мòскисе ’мъжете’, крадòт, вạрв’òт, кòрф ’кръв’. Ушев предава звука ô с о (касабòна ’града’, бòлгарйе / бồлгар’е, вòрвем / вồрвем ’отивам’, льòхни / л’ồхни ’лъхни’, тьòнко/т’ồнко ’тънко’), макар че в речетатива на песента Салихо, Салихо, изпълнена от певеца Али Ронго от Главки, в диска ясно се чува изговор вồрвем и касабồна ’града’. В редки случаи у Кокас, в народните песни, се наблюдават изключения, при които вместо ô има а или е: faf sánane/фаф сàнане ’в съня’, vráshtat sa/врàштат са ’връщат се’, ténko snágo/тèнкô снàгô ’тънка снага’.
Фонема у: аттỳй ’оттук’, убàйко ’баща. У Кокас’: kugána/кугàна ’когато’, kúcheta/кỳчета ’кучето’. Тук след мека съгласна у се предава непоследователно с û (и под ударение) или с ü: chûvash/чỳваш ’пазиш’, chûdi sa/чỳди са ’чуди се’, но: chüye/, chülâkase/ч’ул’àкасе ’човека’, gün/г’ỳн ’ден’.
Фонема е: èвро, йè ’аз’, нèма ’няма’. У Кокас: sétne/сèтне ’после’, kúcheta/ кỳчета ’кучето’. Извън ударение фонемата има алофон е̥ (природата му е спорна и звученето му варира ту към е, ту към ъ).
Фонема ê не е засвидетелствана със сигурност в нашия материал (може би в чул’ềкон, но там я произнася момиче, което вероятно не е от Главки), вместо нея има е: ч’улèк, нèма ’няма’. У Митринов (2014: 80) и у Антонова-Василева, Митринов (2011) обаче са показани употреби на този звук. Наред с липсата му в нèма (два пъти), и с употребата му на етимологични места (л’ềво, имềй ’имах’, голềму), както и като резултат на преглас ’а → ê след мека съгласна (йề ’аз’, йềце ’много’, атвàрêт ’отварят’), авторите (всъщност, Митринов – в примерите от частта си за Ксантийско и Комотинско) показват и доста странни неетимологични употреби в средисловие и краесловие, където по-нормално би било да има звук е̥ (който е използван от Антонова-Василева в примерите от нейната част за Драмско и Сярско, но никога от Митринов в неговата част). Примерите от Главки са следните: сêлàна ’селото’, зêнгùн ’богати’, фàнêме, даòдêм, излàзêм, рê ’бе’, брê, н´ê, мòскисê ’мъжете’, нê рàчи, смê, завèмê, искàрамê, мòжê. Освен това подобни неетимологични употреби на ê от Митринов в съвместния му речник редовно се срещат и в примерите от другите села, а не само от Главки[4]. Ушев не използва буква за ê: бел ’бял’, бèла, вèра, вèрна, нèма, но и: ряконо/р’àконо ’реката’, пяскан/п’àскан ’пясъка’ на мястото на старата ятова гласна! Материалът от Кокас също потвърждава, че на мястото на етимологичния ят в говора на Главки обикновено има е: tréva/трèва ’трева’, néma/нèма ’няма’, téh/тèх ’те’. Само в редки случаи има дублетни форми като täh ’те’, където ä може да обозначава ê. Форми като dâda/д’àда ’дядо’, bâlo lítse/ б’àло лùце, bâli snégove/б’àли снèгове, nevâsta/нев’àста ’снаха’, vâra/в’àра, в които â = ’а по логически път на сравнение с изписването на останалите меки гласни у Кокас, показват сложната алофонна картина на наследниците на ятовата гласна, понеже има и смесени рефлекси в bâli snégove/б’àли снèгове. Но трябва да се има предвид, че голяма част от примерите са взети от песни, при които е по-лесно да се заеме произношение, нехарактерно за говора на селото.
Фонема и: вùка, годùны. У Кокас: rábatish / рàбатиш ’работиш’, zhívesh / жùвеш ’живееш’. Спорно е дали ï (parï ’пари’, lírï ’лири’) изразява [и] или [ы] – вж. и по-долу.
Фонема ы: годùны, т´. Според Митринов (Митринов 2014: 74–75) като цяло за ксантийските ô-/о-говори е характерно и наличие на гласна ы без Пахни (Пашевик) и Кентаврос (Кетенлик). Авторът (Пак там: 77) отбелязва, общо за Ксантийско, че в региона широко се употребяват местоименията т´, в´, и във варианти в´ê, н´ê. Конкретно за Главки (Митринов 2014: 80) се съобщава за редуване на н´ и н´ê, както и в изречението йề т’и кàзвам, н´ê сме, н´ сме итỳй йềце ỳбау. Митринов (Митринов 2014: 78) правилно пише, общо за говорите в Ксантийско, че ы може да се редува с ъ: жòнъ (вм. жòны), нàшъ (вм. нàши), в³ (вм. вы), т³ (вм. ты), гъ (вм. ги), което се потвърждава и с примери от съвместния му речник с Антонова-Василева (т´ ’ти’, но парł ’пари’), a и от нашия материал: т³ ’ти’, гъ ’ги’ и др.[5] Както бе посочено по-горе, в някои случаи крайното ъ сякаш звучи по-кратко (годùнô ’години’ и др.). Кокас обозначава звука ы с î (papîtame ’попитаме’, sa bîli ’били са’ – от ’съм’, nîye ’ние’) и с ï (tï ’ти’, parï ’пари’, еdíniyon i drúgïyon), включително и под ударение, а Ушев го обозначава с ъй (съйнà ’сине’, пłйтот ’питат’, мłйслем ’мисля’, бèлъй ’бели’, стàръй ’стари’, жòлтъй ’жълти’ – виж и приложения в края речник от Г. Митринов). Възможно е обаче знакът î в някои случаи да съответства на ъ, а ï да съответства и на и, защото редуване ы – ъ/ы – и се среща в говора на Главки, както и на съседните му села (вж. и Митринов 2014: 78) – и в нашия материал се срещат примери като годùны, вакùт и др. Както е отбелязвал и последният по повод на помашкия речник на Кокас, в него, а както се вижда – и тук, често пъти са налице несъответствия в изразяването на някои звукове. Но варианти от рода на vîye – vïye – víye ’вие’ или zhîyen – zhïyen ’който’ у Кокас, подкрепени с примери и от нашия материал, и от наблюденията на Митринов за околните говори, показват сложната алофонна ситуация при ы (подобно на тази при ô). Наред с многобройните примери с ы от нашия материал (т´, годùны, л’ồкы и т. н. – за тези с ъ стана въпрос по-горе) има и един пример (момчето, което го изговаря, не е със сигурност от Главки), в който има преход ы → у: за убàйка ти пỳтат ’за баща ти питат’. Такъв преход се среща и у Кокас: she vu dam/ше ву дам ’ще ви дам’. Трябва да се има предвид, че подобен развой е засвидетелстван в павликянския говор – àс же ву кàжạ ’аз ще ви кажа’ и др. (Милетич 1912: 24), а наскоро бе отбелязан и в Припек, Джебелско (Тончева, Илиев – Под печат).
Б. Съгласни
Фонема к: кạкнà ’какво’, Глàфки. У Кокас: kugána/кугàна ’когато’, kóshtana/кồштана ’къщата’.
Фонема г: дрỳгы ’други’, нъгàдạ ’строи’; kugána/кугàна ’когато’, magáresa/магàреса ’магарето’.
Фонема т: аттỳй ’оттук’, вùдите; níkotro/нùкотро ’никой’, rádat/рàдат ’раждат’.
Фонема д: дрỳгы ’други’, нъгàдạ ’строи’; dúmi/дỳми ’говори’, dur/дур ’докато’.
Фонема б: убàйко ’баща’, рàбатиш ’работиш’; sebápe/себàпе ’причина’.
Фонема п: памàцку ’помашки’, прàви; píkom/пùком ’пикая’, papîtame/пап´таме ’попитаме’.
Фонема з: знàм, кòзы; blíze/блùзе ’близо’.
Фонема с: сабàхлейн ’сутрин’, айсаквòз ’такъв’; magáresa/магàреса ’магарето’, но и dokúsh (от тур. dokuz → dokus).
Фонема џ: аџидùсава ’съжалява някого’. В текста на Кокас се изписва различно: hóje/хòџе ’ходжа’, jindarmófski / џиндармòфски ’полицейски’; ichünĵûna / ичунџỳна ’третото’; ikintzína / икинџùна ’второто’, tzvézdïne/џвèздине ’звездите’, tzenezôna/џенез’òна ’погребението’, tzenét/џенèт ’рай’ (от тур. cenaze, cennet). У Ушев са показани още: хòдже/хòџе ’ходжа’, хаджилłк/ хаџилłк, деведжùе/девеџùе ’камилари’. У Антонова-Василева и Митринов се срещат авџùйе, йêланџùйê ’лъжци’.
Фонема ч: ỳча са ’уча’; kúcheta/кỳчета ’кучето’, но и: natótsi/натòчи, itskíye/ичкùйе ’пиене’, tsist/чùст.
Фонема ж: живòт; zhívesh/жùвеш ’живееш’.
Фонема ш: кàаш ’кажеш’, шъ ’ще’; rábatish/рàбатиш ’работиш’, но и: hosgeli/хòшгелди ’добре дошъл’, sa uplásava ’плаши се’, dvamína padiséha ’двама падишаха’.
Фонема s: суваsùс ’строител’; nadzát/наsàт ’назад’. У Антонова-Василева и Митринов се среща формата млаsùна ’мнозина’.
Фонема ц: памàцку ’помашки’; yétse/йèце ’много’, tsélakne/цèлакне ’целият’.
Фонема в: вùдите; advón/адвòн ’вън’.
Фонема ф: Глàфки; fsakátevot/фсакàтевот ’осакатяват’, vlázet/флàзет ’влизат’.
Фонема х: сабàхлейн ’сутрин’; Alláh/Аллàх; órehane/òрехане ’ореха’.
Алофон на х се явява ларингално h в Аллàh.
Фонема й: да нàйдете ’да намерите’; yétse/йèце ’много’, chüye/чỳйе ’чува’, но и maimunine, maymúninon/маймỳнинон (?) ’маймунът’; dáy, dái/дàй.
Фонема л: Глàфки, сабàхлейн ’сутрин’; Alláh/Аллàх. Неин алофон е веларното ł, което се среща и в тихомирския, и в девесилския говори (Кабасанов 1963; Маринска 1991): непùтаłы.
Фонема р: дрỳгы ’други’; rábatish/рàбатиш ’работиш’.
Фонема м: знàм, памàцку ’помашки’; magáresa / магàреса ’магарето’.
Фонема н: да нàйдете ’да намерите’, сабàхлейн ’сутрин’; néma/нèма ’няма’.
Меките съгласни закономерно се срещат в говора: т’ồшки, м’ồкы, нàй-хỳбав’ет, д’òрт. Или: пồт’ ’път’, чул’êк (у нас – чул’èк), т’ит’ỳне, р’е ’бе’, л’ềво (Антонова-Василева и Митринов 2011). Ушев ги отбелязват й: – сàбйе/ сàб’е’сабя’, бòлгарйе = бồлгар’е.
В. Други фонетични явления
Акавизъм
Акавизмът е често срещано явление в говора на Главки. Примери: пастèлиш ’постелиш’, ададгòре ’отгоре’, сèла ’село’ и др. И у Кокас може да се видят подобни примери: rábatish / рàбатиш ’работиш’, magáresa / магàреса ’магарето’, kúchena/кỳчена ’кучето’, amésila / амèсила ’омесила’ и много други. Същото е и у Ушев: нùта ’нито’, брàтче вòрзана ’братче вързано’, пакàчил со ’качил се’, ат ’от’, пад ’под’, балù ’боли’, дèна ’дето’, пèкана ’печено’, мамà ’мома’, авòшкъ ’дърво’, както и в речника на Антонова-Василева и Митринов: рàбатиш, завèмê, ад ’от’, атвàрет ’отварят’, млаsùна ’мнозина’, д’ềтена ’детето’. Акавизмът е характерен и за говора на съседното село Мики (Мустафчево), както и като цяло за ксантийските ô-/о-говори (Митринов 2007а: 98; Митринов 2014: 74–75). Това се потвърждава и от собствените ни наблюдения. Интересно е, че, както бе посочено и по-горе, във фолклорните текстове на Кокас числителното ’един’ винаги е с начално е: yedín/йедùн, enná/еннà, ennό, ennόk, ennόkne.
Липса на разложена носовост
Явлението разложена носовост е характерно за тихомирския говор (Кабасанов 1963), за девесилския (Маринска 1991), за говора на Егрек (БДА 1964; Кючюкова, Илиев 2016), за кирковския говор (Митринов 1991; Илиев, Георгиева 2014; Илиев, Георгиева 2016; Илиев 2015). Според Митринов (1991: 119) разложена носовост се среща и в говорите на селата Кардамос (Гердима), Мелитена (Баладжа), Поа (Куиндере или Коюндере), Кристали (Текедере) в Комотинско, които се намират от отсрещната страна на границата, срещу говорите в България, които познават явлението. В речника на Антонова-Василева и Митринов (Антонова-Василева, Митринов 2011: 84) също се дава един пример: Вè нùкана на мужùхтêн да идин’дùсатê ’нищо не можахте да спечелите’, който отново е от Комотинско – с. Смигада (Челеби) и в който отново вместо е има ê (съчетанието êн не се отбелязва в друго диалектоложко описание!). Тъй като в България явлението не се среща западно от кирковския говор – то не е характерно за дранговския говор (Илиев, Георгиева 2015б) или за златоградския (Михайлов 2006), не е изненада, че подобно нещо се наблюдава и отсреща в Гърция.
Редукция и полуредукция
Кокас не отбелязва редуцираните гласни. От нашия материал можем да посочим следните примери: ạйсàй, дạ гọ кàаш, нạ памàцку, млòгу. У Антонова-Василева и Митринов също се намират такива лексеми: стùскъ ’стиска’, рỳкнеш гу ’извикаш го’, вạрв’òт ’вървят’, нề сạм. Характерното е, че в наличния материал явлението не засяга гласната е.
Наличие на ударени дълги гласни
В примерите от речника на Антонова-Василева и Митринов липсват подобни случаи, както и в другите използвани писмени текстове. Ето част от примерите в нашия материал: от³̀с ḕвро, ³̀чем, трḕва, кồ:ште, какнᾱ̈, дᾱ̈ва, прᾱ̈ви, пагл’ṑваш, млṑгу, детӣ˴не, алтмЪ:ш.
Преход ’а → е
В нашия материал се среща в йè ’аз’. Може да се илюстрира и със следните примери от Кокас: ye/йе ’нея’, yevásh/йевàш ’добър’, izél/изèл ’изял’, izéva/ изèва ’изяжда’, akshém/акшèм ’вечер’, itskíye/ичкùйе ’пиене’, hόje/хòџе ’ходжа’, sábye/сàб’е ’сабя’. От Ушев: йèгне, сàбйе ’сабя’, мòйе ’моя’, хòдже/хòџе ’ходжа’. От Антонова-Василева, Митринов: йêланџùйê ’лъжци’ (тур. yalan-).
Преход дн → нн
Ние сме я засвидетелствали в редки случаи, например – пàнниш, пàнном ’да падна’ у Ушев. Иначе е често срещано явление в родопските говори.
Лабиалицазия
Примерите са от Кокас: hüch/х’ỳч ’хич’, yúmena / йỳмена ’името’, lüvadye / л’увàде ’ливади’, blüznaki / бл’узнáки ’близнаци’ (с липса на втора палатализация).
Делабиализация
Пак от Кокас могат да се покажат: midiron / мид’ỳрон ’кметът’, ichünĵûna / ич’унџỳна ’третото’. У Антонова-Василева и Митринов се среща т’ит’ỳне.
Съчетания *tj/*dj
У Кокас: dόshtere/дòштере ’дъще’, vráshtat sa/врàштат са ’връщат се’, ishte/ùште. Но: sétal so ye/сèтал со йе ’разбирал’, rádat/рàдат ’раждат’, vídevat/вùдеват ’виждат’. У Ушев – ùштат ’искат’, но: фàта ’хваща’. Вместо íshte в един случай при четенето на текста се произнася ùшче.
4. Изводи
Изнесеният в статията фонетичен материал показва важността на българския говор в село Главки, Ксантийско, за българската диалектология и е добро начало на изследванията на конкретни български родопски говори на територията на Североизточна Гърция. Специално за говора на Главки, изследването на фонетиката ще бъде последвано и от изследване на останалите компоненти на езиковата му система в скоро време.
ПРИЛОЖЕНИЕ – текстове от село Главки, Ксантийско
А. По Кокас (Kokkas 2004b: 12, 28)
Bir vakît kogána Alláh yeratísal magáresa i reklóla mu ye: Tï she rábatish at sabáhlayin dur da akshém i she da nósish tôshki rábati na garbát i she yedésh tréva i she ímash yétse málku akîla i fikíre. I she zhivésh altmísh godinï. I leynagás magáreno mu advráshta: Altmísh godíni aysakvós zhivót ye mlógu koráf. Dáy mi leól kirk godínki da mi sa po lôki i po môki. I Alláh go atzidísava i inéy go právi tagás. Alláh yeratísava kúchesa i víka mu: Tï kákta kúche she chûvash kóshtana saybiyéine i she mu si náy húbavïyet arkadáshin faf kóshtana. I she yedésh i she piyésh kaknána ti dáva saybíyena ti. I she zhivésh kïrk godínï. I nagás kúchena mu víka: Kïrk godínï aysákof zhivót koláy sa ne iskáravo. Dai mi leól otús godínkï da gi prekáram po húbave. I Alláh mu gi nagáda aynéy. Tagás Alláh yeratísava maimúninase i víka mu: Tï she rîpkash at aóshko na aóshko i she sa prikázavash yósi budalá. I she si her gün nasmôt. I she zhivésh otús godíni. Inagas maymúninon víka: Alláhku, otús godíni nasmôt aprésh insánan ye mlógu. Dáy mi leól yirmí godínki sas húbavo da gi prékaram. I Alláh gi aynéy právi. Tagáy, náy sétne, Alláh yeratísava chülâkase i víka mu: Tï, chülâku, leól she zhivésh faf zemôsa za da kazandisash drúgakse zhivóta. She paglôvash zemôsa i she zhivésh aytám leólu yirmi-besh godínï ...
Na stárïte godínï ennó déte so ye radial zhóntsko nétekin. Iskúteva sa i níkotro ne znáye chi ye nétekin. I rádat mu sa blüznaki tri déti. Áma chülâkon ne húbaf chülâk. At kumara ne stánaval, at itskíye ne stánaval, na drúgï zhóni hódil i detíne gládnï o bósï. I her gün bóhtal zhónana i detíne. Áma zhanána téglila síchkona dadé sa poiskútet detíne. Dahóde vakît detíne narástavat i hódet na haskér. Áma detíne sa yétse akïlî i péti i faf haskerlíkane paískavot gi da gi stóret zabíte golémi. I teh hódet da pîtat máyko mi. Kakná she réche máyka mi tagáni she kázat golémune, she astánat li i li ne. Papîtavat máyko mi. Máyka mi víka: Po húbavo, evlét, néma, mo te sa chûdi hüch. Fátite sad a zhivéte. I teh sa fátat i ubáyko mi sa naúche ispáda máyko mi óti sa tógu ne pîtali. I zhanána kázhava detémne chi ye ispádil ubáyko mi. I detíne víkot faf haskeryóna: Vïye námi zéhte faf haskeryósa za golémi. Áma nîye si ímame ennó máyko, íshteme da ye pri námi, da ye glôdame. I haskeryéna víka: Kólku ye godinï máyka ti? I the víkot: Kirk sekis. Tye si ye mláda. She yi dadéme i rábata, ako íshte da rábati.
Б. Транскрибиран диалектен аудиозапис от Главки, включващ и откъси от Кокас[6]
... (Фатме от Главки) – За еднà годùна от³̀с ḕвро.
... ... ...
– Кина работи твоят бубайко?
– Суваsùс.
– Кина е сва?
– Кạкнà е? – нъгàдạ кồ:ште.[7]
– Откъде си?
– Йè съм аттỳй, ạд Глàфки.
... ... ...
– Ще дойда да говоря с баща ти ...
– За какнᾱ̈?
– За да станем (роднина).
– Ами йè сạ ³̀чем, нèма да мṑжам ...
... ... ...
– Искаме да чуем всички тези приказки.
– Тамᾱ̈м, ам йè са ³̀чạ, ни мṑжạм, ко дòете на сèла, мòже̥ дрỳгы дạ вùдите да нàйдете.
– Вашият баща какво работи? (Две момчета и Фатме):
– Тò (у) Алъмàние.
... ... ...
– Кина работи твоет бубайко?
– Пạсḕ
– Какво пасе?
– Кòзы ... убàйко ... (òнай чил’àк е от Мùки) ...
– Кач кози (пасе)?
– Къè а знàм бе, чил’àко, мò мàне, йà съм бòлгарче.
– Кина си рекал? Да си болгарче?
– Вùды, вùди, за убàйка ти пỳтат.
– Айнакова ейся можеш ли да го кажеш?
– (Фатме) – Ами йè не знồм.
– Нḕ, дạ гọ кàеш нạ урỳмцки или да го испаùш на помàцки.
– Ạйсàй дъ го пòе нạ памàцку?
– Да.
(Фатме) – Бù:р вакЪт, кугàна Аллàх ератùсал магàреса и рекòл му йе: Т´ шъ рàбатиш ạт сабàхлейн дур д акшèмле и ше да нòсиш т’ồшки рàбати нъ гạрбầт и ше йедèш трḕва и ше ùмаш йèце мàлку акЪла и фикùр’е̥̥ и ше, и шъ живèеш алтмЪ:ш годùнô И лèйнагᾱ̈с магàрено му ạдврầшта: Алтм³ш годùны – айсаквòз живòт е млòгу кṑраф, дàй ми леòл кЪрк годùны да ми сạ п(o)-л’ồкы и пò-м’ồкы. И Аллàх го аџидùсава (и) инèй го прàви тагàс. Аллàх йератùсава кỳчеса и вùка му: Т´ кàкта кỳче ше хỳфкаш (вм. чỳваш) кồштана, сайбùена и ше му си нàй-хỳбавèт аркадàшин фаф кòштана и ше йедèш и ше пиèш какнàна ти дàва сайбùена и ша живèеш к³рк годùнô. И тагàс кỳчена му вӣ˴ка: кЪрк годùнъ – айсакXòф живòт колàй са не искàраво. Дàй ми леòл отỳз годùнкъ да гы прèкарам пò-хỳбеве. И Ълàх му гы дᾱ̈ва (вм. нагàда) айнèй. Тагàс Аллàх йератùсава маймỳнинасе и вùка му: Т´ шъ рùпкаш ад аòшко на наòшко (вм. на аòшко) и ша пар..., (са) прикàзваш йо си будалà. И шạ си хèр г’ỳн насмòт (вм. насм’òт). И ша зивèеш (вм. живèеш) отỳз годùнô. Инагаз маймỳнинạн вùка: Аллàх, отỳз годùны нạсм’ồт ạпрèш инсàныне млṑгу. Дàй ми леòл йирмù годùнкъ, сàс хỳбава да гô прèкарем. И Аллàh гъ айнаг³н прᾱ̈- ви тагàй. Нах (вм. най-) сèтне Аллàх (йератùсава) чулèкасе и вùка му: Т³, чил’àку, леòл шъ живèш фъф зем’ồсạ за да казандùсаш дрỳгаксе живṑта. Шạ пагл’ṑваш зе̥м’òсạ и шạ живèш айтàм леòл …
– Сега друга приказка – Кугàна залетèва пàйкове.
– Айтỳй?
(Второ момиче, вероятно от друго село):
Ò-о, мòже̥, мòже̥ ... Нạ стàрыте годùне еннò дèте со е радùла жòнцко нетекùн. Искỳтева са и нùкутро н..., йà не знàм дрỳгата (дума) знàе, чи е нèтекин. И рàда му сạ три дèти, ама чул’ềкон и не хỳбаф чулàк, х³:, ат кумàрън е не̥ стàвъл, ат ицкùе не стạнàвạл, на дрỳги жòни хòдил’ и детùне глàдни и бòси е хèр г’ỳн бồхтạл жạнòнạ и детùне, ама жạнàнạ тèглила сùчкона, дадè са поискỳтет де̥тùне. Дахòде вакùт, детùне нарастàват и хòд’ът на хаскèр. Àма детùне сà йèце акъллЪ и пèт и ф аскерлùкане паискàват ги да гы стòрет забùте голḕми.
– Благодаря! Айше!
– Йè сом Фатмè!
– Извинявай, сигнòми. Чети това!
(Фатме) – Катрò? Ейсàй? Адӣ˴н дḕн, на стᾱ̈рите годӣ˴не, еннò дèте со йе радӣ˴ла ж’òнцко, нèтекин. Искỳтева са, и-и нòкотрин (вм. нùкутро) го не знàе, чи е не..., нèтекин. И рàда му сô близнᾱ̈кô три дèти. Ама ч’улèкон нèхубаф ч’улḕк, ат кумàра не стàнава, ад ичкùе нù стàнава, на дрỳгы ж’òны хṑдил и детùне глàднô и бòши (вм. бòси). Хèр г’ун бồхтал жънàна и детùне. Ама жънàнạ т’ồглила сùчкона, за да поискỳте детùне. Дахòде вакЪ(т), детùне нарастᾱ̈ват и хòдет на аскèр. Ама детӣ˴не сạ йèце акъл³ и пèт и фав аскерлùкане паùсковот гô да гы здерồт (вм. стòрет) заб´те голèмы. И тè хòдет да п´тат мàйко ми, кạкнà (ше речè) мàйка ми, тагà ни ше кàзат голèмуне ша стàнạт или нè. Пап´тават мàйко ми, мàйка ми вùка: Пò-хубава, евлèт, нḕмам (вм. нḕма) от ... (това), мòте са чудù хӣ˴ч, фàтите сạ да жывèте. И тè сạ фàтът и убàйко, и убàйко ми са наỳче, испầда мàйко ми òти са тòго нèпытаłы. И жънàнъ кàзава детèмне, чи е испàдâл убàйко ми и детùне вùкот фав аскерийèна: В´е нàми зèхте фав аскерийòсạ за голèмы, ама н´е си ùмаме еннò мàйкô, ùштеме да е при нàми, да е гл’ồдаме. И хаскèрина вùка: Кòлко е годùны мàйка ти? Тèх вùкôт: к³:рк секùс. Тйè си е млᾱ̈да, ше и дадḕме и рᾱ̈бата, ко ùшче да рᾱ̈бати.
– Добре, добре. Айсува, како е написано, така думате?
– ồ:.
– Право е написано?
– Прᾱ̈ва!
– Тук правите ли клин?
– Прᾱ̈виме.
– А пататник? Знаеш ли как се прави?
– Знồ:м. Пътḕта шā бḕлиш и л³̀кạ и тъгàн шъ клъдèш ъф тòплạ одᾱ̈пирùнче̥. Аг³ здрабùш пạтèтạно да го атр³веш и л³̀кане, ша с³пеш и-и пирùнчене и тъгàш шъ ч³̀кнеш д’òрт ейцà и ша го вạзбǻрка(ш).
– А беш олмаз? (С пет не става ли?)
– И бḕш, йàни кòлкона ӣ˴шот, и-и, шạ го вạзбǻркаш и тàм шъ зèмеш кṑры. И шъ пастèлиш на-а тепс’ồна и шạ насырèваш от патèтникане. И тъгàн шъ го зътвòриш, шъ го нъмàжеш ададгòре пàк ейцà със òда и шъ го клъдèш да съ печè.
БИБЛИОГРАФИЯ
Антонова-Василева, Митринов 2011: Антонова-Василева, Л., Г. Митринов. Речник на българските говори в Южните Родопи, Драмско и Сярско. София.
БДА 1964: Български диалектен атлас. 1. Югоизточна България. Част първа. Карти; Част втора. Статии, коментари, показалци. София.
Бояджиев 1983: Бояджиев, Т. Говорът на селата Еникьой и Габрово, Ксантийско. B: Език и литература. 2.
Бояджиев 1991: Бояджиев, Т. Българските говори в Западна (Беломорска) и Източна (Одринска) Тракия. София.
Илиев 2015: Iliev, Iv. The Main Characteristic Features of the Bulgarian Orlitza Dialect (From the East Rhodopes). US-China Foreign Language. 6.
Илиев, Георгиева 2014: Илиев, Ив., М. Георгиева. Говорът на село Лозенградци от Източните Родопи – звукови особености (в съавторство с М. Георгиева). СУБ. Кърджали. Научни трудове. Том V. Юбилейна научна конференция Науката и образованието – традиции и бъдеще. Кърджали. 02-03. 10. 2014 г. „РКР принт“. Кърджали (CD).
Илиев, Георгиева 2015а: Илиев, Ив., М. Георгиева. Говорът на село Лозенградци от Източните Родопи – синтактични и лексикални особености (в съавторство с М. Георгиева). Славистиката и българистиката днес – въпроси, идеи, посоки. Сборник с доклади от международната конференция по повод 20-годишнината от създаването на специалност „Славянска филология“. Благоевград. 16-18. 10. 2014 г. Благоевград.
Илиев, Георгиева 2015б: Една фонетична особеност на родопския дранговски говор. B: Лингвистиката: история, предизвикателства, перспективи. Сборник в чест на 80-годишнината на проф. Иван Кочев. Благоевград.
Илиев, Георгиева 2016: Формите за бъдеще време в миналото в кирковския говор. B: Професор Иван Кочев – живот, отдаден на езикознанието. Юбилеен сборник. София.
Кабасанов 1963: Кабасанов, С. Един старинен български говор – тихомирският говор. София.
Караходжа 2006: Καραχoτζα, Σ. Η καθημερινή γλώσσα των Πομακων της περιοχής Μύκης. 2006.
2004а: Kokkaς, N. Uchem so Pomátsko. Mαθηματα πομακικης γλωσσας. Τευχος A: 25 μαθηματα. Ξανθη. 2004.
Кокас 2004б: Kokkaς, N. Uchem so Pomátsko. Mαθηματα πομακικης γλωσσας. Τευχος Β: Aνθολογιο κειμενων (Παραμυθια-τραγουδια-παροιμιες). Ξανθη. 2004.
Кючюкова, Илиев 2016: Кючюкова, Ев., Ив. Илиев. Към характеристиката на говора в село Егрек, Крумовградско (в съавторство с Ев. Кючюкова) B: Науката – предизвикателство за младите. Сборник с материали от студентска научна конференция. 20. 11. 2015 (Кърджали). Пловдив.
Маринска 1991: Маринска, Р. Девесилският говор. Фонетика и морфология. София (Дисертация).
Милетич 1912: Милетич, Л. Павликянското наречие. В: Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. XXVI. I. Дял историко-филологичен и фолклорен.
Митринов 1991: Митринов, Г. Още данни за употреба на съчетание от гласни а, е + назална съгласна н в говори от Момчилградско. В: Език и литература. 1.
Митринов 1992: Митринов, Г. Някои характерни особености на един непроучен досега южнородопски български говор (говорът на с. Угурли, Ксантийско). B: Език и литература. 4.
Митринов 2007а: Митринов, Г. За говора на с. Мустафчево, Ксантийско, по данни на Pomak Dictionary на Николаос Koкaс – Ксанти. B: Асенова, П., И. Ликоманова, Й. Тишева, М. Джонова (Съставители). Българските острови на лингвистичната карта на Балканите. София.
Митринов 2007б: Митринов, Г. За графичните особености на т.нар. помашки език в Гърция. B: Език и литература. 1-2.
Митринов 2008а: Митринов, Г. За южната граница на златоградския говор. B: Българска реч. 1.
Митринов 2008б: Митринов, Г. Една интересна особеност в говора на с. Исьорен, Ксантийско. B: Български език. 4.
Митринов 2010а: Митринов, Г. Данни за говора на с. Кетенлик, Ксантийско, от началото на XX век и 100 години по-късно. B: Български език. 3.
Митринов 2010б: Митринов, Г. Една интересна особеност в говора на село Припек. В: Село Припек. Минало и настояще (Авторски колектив). София. София.
Митринов 2011: Митринов, Г. Южнородопските български говори в Ксантийско и Гюмюрджинско (По данни от Помашко-гръцки речник на Петрос Теохаридис – Солун, 1996). София.
Митринов 2012: Митринов, Г. Южнородопските говори в Димотишко. B: Български език. 3.
Митринов 2014: Митринов, Г. Следи от гласна ы в южнородопските български говори (Ксантийско). B: Български език. 1.
Митринов 2015: Митринов, Г. Южнородопските български говори в Гюмюрджинско (Фонетични особености). B: Българска реч. 3.
Михайлов 2006: Михайлов, М. Златоградският говор. Пловдив (Дисертация).
Патриарх Кирил 1960: Патриарх Кирил. Българомохамеданските села в Южните Родопи. София.
Теохаридис 1996а: Θεοχαριδις, Π. Γραμμτικη της πομακικης γλωσσας. Θεσσαλονικη. 1996.
Теохаридис 1996б: Θεοχαριδις, Π. Πομακοεληνικο λεξικο. Θεσσαλονικη. 1996.
Тончева, Илиев 2014: Тончева, Х., Ив. Илиев. За рефлексите на ы в говора на село Припек, Джебелско, в сравнителен аспект. B: Български език. Приложение – 2014 г. – 145 години Българско книжовно дружество. Езиковедски изследвания.
Тончева, Илиев – Под печат: Тончева, Х., Ив. Илиев. Говорът на село Припек, Джебелско.
Ушев 2011: Ушев, Е. Предума на „предумата“, през Стефан Веркович до днес – към новините на Канал 6 в Ксанти. B: Литуратурен свят. Брой 25 – януари.
Ушев 2012: Ушев, Е. (Съставител). Изсуши ме, изгори ме ... (Южнородопският български фолклор в Ксантийско) (C речник от Г. Митринов). Варна.
Хенцелман 2015: Henzelmann, M. Authentizität als treibende Kraft bei der Herausbildung slavischer Mikroliteratursprachen (am Beispiel des Pomakischen und des Schlesischen). B: Specimina Philologiae Slacicae. Band 185. München-Berlin-Leipzig-Washington/D. C.
Шишков 1907: Шишков, Ст. Дребни езикови бележки от един непознат досега родопски говор. В: Родопски напредък.
