Интересът към традиционния бит спомага за съхраняване и запазване на националната идентичност. Днес все по-малко изследователи насочват вниманието си към традиционната книжовна битова лексика. В наши дни се акцентира на изследванията, посветени на лексикални единици с интернационален елемент. Все по-често се проследява адаптацията на международна лексика в системата на българското словообразуване. Аналогична е ситуацията и в украинското словообразуване, където в езика на медиите се срещат множество иновации, представляващи интерес за изследователите (вж. Карпиловска 2010). На заден план остава разглеждането на родните лексикални средства, в това число и на битовата лексика. Противно на тенденцията към проучване на новостите в езика, настоящата статия си поставя за цел да разкрие същността на традиционната битова лексика.
Богатството на един език е не само в обогатяването на речника му с нови думи от чужд произход като израз на тенденцията към интернационализация, а и в поддържането на интереса към родния език. За съхраняването на самобитността на българския народ (вж. Пернишка 2006) и запазването на съществуващата традиция е необходимо да се обърне внимание на родните лексикални средства на фона на съвременната динамична ситуация.
Понятието традиционна битова лексика е тясно свързано с трудовата дейност, затова посочената лексика включва названия на предмети, които помагат на човека в неговото трудово ежедневие да осигури препитанието си. Традиционната битова лексика се свързва и с названия на дейности, свързани с примитивното земеделие и селскостопанската работа.
Безспорно е, че посочената лексика се свързва с традиционния бит на човека. Всеки човек може интуитивно да определи за себе си какви езикови средства обхваща тя. Като единен критерий за принадлежност към нея се определя масовата ежедневна употреба на думите в традиционното битуване. Според характера на извършваните дейности, както и предметите свързани с осигуряването на поминъка, се установява, че съществува връзка между езиковите единици от традиционната битова и трудовата лексика.
На битовата лексика се гледа като част от разговорния стил, но тя се среща и в други функционални стилове. В езиковедската литература в рамките на разговорния стил се споменават две разновидности на битовата лексика: разговорно-ежедневна (розмовно-побутовий) и разговорно-професионална[1] (т.е. лексика, която е специфична за различни професии). Доколкото разговорният стил условно може да се раздели на два подстила: тя се причислява по-скоро към първия подвид. Подобно противопоставяне в рамките на разговорния стил оставя някои лексикални единици извън обхвата на традиционната битова лексика. Тя включа и лексеми, назоваващи временни занимания, което противоречи на посоченото по-горе стилово разделение. Наситена с думи за субективна оценка, традиционната битова лексика се доближава до лексиката на разговорния стил, без да съвпада с нея.
Посочената лексика представя набор от лексеми, назоваващи предимно предмети от традиционния бит на българина. В най-широк смисъл, битът се определя като синоним на живот, битуване. С оглед на различията при дефинирането на понятието бит, се появяват и различия при определянето на лексиката, която го отразява. И тъй като под понятието бит се има предвид начинът на живот на хората (ТРБЕ), то лексиката, която е специфична за него, е присъща на ежедневието на хората. Критерият за употреба на езикови единици в речта, отразяваща ежедневния живот, невинаги може да бъде показателен за ограничаването на количеството на лексемите от традиционната битова лексика. Доказателство за това е например употребата на специализирана лексика при някои временни занимания.
В украинския академичен речник (АТС) се среща цял синонимен ред от лексеми, съответстващи на българската лексема бит: побут, побит, буття, перебування, проживання (диал.). Първата от тях се тълкува като „общи условия за живот“[2] (АТС том 6: 630) и „ежедневен живот“[3] (АТС том 6: 630). В електронния речник на БАН (РБЕ) под понятието бит се разбира съвкупността от условия, нрави, обичаи, традиции и др., присъщи на даден народ, обществена класа, социална група. Според подобно определение традиционната битова лексика е свързана с традиционния бит, като представя живота на конкретна група от хора. А чрез десубстантивното прилагателно име бит-ов се означава по-обща връзка с произвеждащата основа. В този смисъл прилагателното име битов може да бъде заменено от десубстантива народен, т.е. отразяващ специфичните особености от народния или най-често селския живот. Последната характеристика доближава лексиката от традиционния бит с тази, отразяваща трудовата тематика.
Л. Пидкуймуха[4] (Пидкуймуха 2014) също дава обширно определение за битовата лексика. Тя смята, че това са реалиите, които описват ежедневния живот на човека. Авторката не ги причислява към терминологичния апарат на нито една наука, а ги вижда като универсални думи с масова употреба. Нейното определение се доближава до разбирането на Н. Шведова (вж. Н. Шведова 2011), но при Л. Пидкуймуха се наблюдава противопоставяне между ежедневните думи и тези от професионалната сфера (в рамките на разговорния стил). Като беше уточнено по-горе, разговорният стил и битовата лексика се припокриват, но не съвпадат напълно. Приносът на Л. Пидкуймуха за определяне на понятието битова лексика е, че включва названия на жилищни сгради, мебели, посуда, трудови процеси, оръдия на труда. Тя не пропуска пространствените понятия. Включва названия на помещения, от местообитанието, интериора; названия на предмети от къщния живот; названията на лица според временно или постоянно занимание, както и названия на ястия, напитки и дрехи. Авторката представя набор от групи, които според нея описват бита. Споменатото не изчерпва напълно названия, които могат да бъда включени при определянето на понятието.
Определянето на обема на традиционната битова лексика започва с уточняването на понятието битова лексика. Т. Бояджиев причислява последната към „лексиката с ограничена сфера на употреба“ (СБЕ 1998: 183). Авторът я разглежда като набор от думи, характерни за определени кръгове, обособени по професионален, териториален и социален признак. Определението допълва илюстрираното в справочниците. То включва и критерия за употреба от определена група. Битовизмите са по-скоро общостилова и общоупотребима лексика. Битовата лексика се състои от думи, които се използват при всекидневното общуване, без да са ограничени пространствено, т.е. употребата на думите от определени кръгове невинаги може да е белег за принадлежност към битовата сфера. Традиционната битова лексика включва единици, които са присъщи на традиционното битуване на хората, т.е принадлежността на лексикалните единици има исторически оттенък, с което се доближава до разбирането на Ив. Леков за основния речников фонд (Леков 1955).
Г. Гримашевич вижда битовата лексика като названия на „предмети и явения“[5] (Гримашевич 2005:1 и 2008:122), разпространени в бита. Авторката изследва имена на различни традиционни домашни и стопански дейности, названия на занаяти, дрехи, лични вещи, предмети от първа необходимост, материални средства, жилища, покъщнина, транспорт, храни и продукти, услуги, растения и животни, с оглед на тяхното присъствие в живота на село. Освен добавените групи от названия, се обръща внимание и на количествената им характеристика (Новицкая). С посоченото Г. Гримашевич се доближава до критерия за масовата употреба на езиковите единици.
Могат да се обхват още няколко тематични групи, които да отговарят най-точно на характеристиките на традиционна битова лексика, като я свържат с трудовата дейност около дома. Сред подбраната лексика следва да присъстват и първите думи, които човек научава край домашното огнище. Думите, звучащи в естествената среда на човека, а именно – в семейството, сред близките и познатите – следва да бъдат включени в лексиката на традиционния бит. В този смисъл, към тематичните групи могат да се включат и наименования, свързани с роднински взаимоотношения, наименования на предмети с домашно приложение и употреба в бита; наименования на сгради и техни части, помещения в сградите (за хора и животни, за съхранение на сено и култури); наименования на мебели; наименования на някои дрехи, обувки; наименования на някои обичаи (свързани предимно с големи празници), обреди; наименования на полски и градински култури, дейности на полето и около животните, названия на оръдия на труда; названия на домашни и полски животни, птици, растения; названия на дейности от домакинството, свързани с чистотата на дома, шиенето, готвенето, както и други видове домакинстване; названия на посуда; названия на трудови дейности, свързани с осигуряването на поминъка и на временни занимания; названия, свързани с обработката на земя. Цел на подбора на лексикални единици е да се пресъздаде най-точно неразривната връзка на човека с природата, неговото преклонение пред земята и родното (В. Русалиев).
Идеята за бита на „хлiбороба“ (на украински език), т.е. орача (жътваря), като символ на човека, за когото хлябът означава труд, става отправна точка за традиционната битова лексика. Трудовата етика като символ на оцеляването на човека може да бъде обхваната, доколкото се припокрива с традиционния живот. Селскостопанските дейности и реалии следва да преобладават – на двора, на полето, в обора, но водеща е идеята за осигуряването на поминъка. Силно специализираната лексика не се включва в изследванията, освен ако предварително не е уговорена.
Битовата лексика изобилства от диалектизми и фолклоризми[6], но изрично беше уточнено още в началото, че се търсят критерии само за книжовните форми. Вулгаризмите и грубите думи също не се включват в изследването. Както беше посочено по-горе, обхващането на определени тематични групи е задължително. Лексеми, назоваващи предмети за украса на къщата или украшения или такива, свързани с външния вид на човек, названия на музикални инструменти; названия на напитки; парични единици; названия на професии (но включва занимания като овчарството, козарството и други), отдих и пазаруване (магазин) не следва да преобладават. Не бива да се забравя, че битът се разглежда като поток на неуморна човешка дейност.
Съществуват различни интерпретации за лексиката от битовата сфера: често авторите прибягват при описването ѝ до свои критерии за подбор, като от терминологична гледна точка обхватът на „битова(та) лексика“ (П. Легурска 2008; Буров 2004: 10; Бибик 2003:12) варира в широки граници.
При определянето на битовата лексика е важно да се направи разграничение от определението, дадено за битовата концептосфера (Пернишка 2006) и Л. Абросинова (Абросинова 2011). От една страна, разбирането за концептосферите като когнитивно-ономасиологични категории (Пернишка, 2006: 148–160 и Крумова 2013) противоречи на възприетото за понятието бит. От друга страна, Ем. Пернишка (Пернишка, 2006: 466) включва в битовата концептосфера следните тематични групи: труд, жилище и предмети, продукти на домакинството (тук влиза и транспортът), храна и хранене, както и облекло. Посочените тематични области присъстват и в изследването, но критериите за подбор са различни. Ем. Пернишка (Пернишка, 2006: 148-160), без да се ограничава до традиционните ценности, обръща внимание на бита като цяло. Традиционната битова лексика включва и тематични групи, които не са посочени от авторката (напр. селскостопанските дейности). Свързването на трудовата лексика с лексикалните единици от битовата концептосфера и обособяването на названията от бита по сфери на използване (като първата и най-съществената е групата на имената, отразяващи труда) се доближава до възприетото тук виждане за понятието традиционна битова лексика. Както беше посочено, различията се появяват при определянето на онтологичната същност на понятията концепт и концептосфера.
Днес битовата сфера променя осезателно облика си под влияние на новите технологии, затова ограничаването на езиковия материал от традиционния бит налага абстрахирането от иновациите. Множество изследвания днес са посветени на чуждоезиков лексикален материал (т.е. „засвоене“ – вж. Карпиловска 2010). Настоящата статия обръща поглед към традиционната битова лексика, като акцентира на необходимостта тя да се свърже с трудовата лексика. Обръщането към традиционните ценности, отразени в речта на българина, е начин за съхраняване на неговата национална идентичност и етнокултурни особености.
БИБЛИОГРАФИЯ
Абросинова 2011: Л. Абросинова. Отражение базовых концептуальных единиц в афиксальной деривации: общекатегориальные семы форманта – hood. В: Вестник ТГПУ. № 9 / 2011 (111), Ростов-на-Дон, с. 106–10.
АТС: Академічний тлумачний словник. Словник української мови. (1970–1980). На: http://sum.in.ua/.
Бибик 2003: С . Бибик . Побутовизми і знаково-символічна система мови прози Г. Квітки-Основ’яненка В: Культура слова. Вип. 63. – С.6; Харкiв, 2003.
Бибик 2011: С . Бибик . Диференцiйнi ознаки розмовно-побутового стилю лiтературної мови. В: Українська мова, № 4, 2011, Київ. И на: http://dspace.nbuv.gov.ua/bitstream/handle/123456789/42895/03-Bybyk.pdf?sequence=1.
Буров 2004: Ст. Буров. Познанието в езика на българите. Велико Търново, 2004.
В. Русалиев: сп. Литературен свят На: http://literaturensviat.com/?p=90906 (17.06.2016).
Гримашевич 2005: Г. Гримашевич. Побутова лексика в романi Шевчука „Стежка в травi. Житомирська сага“ (на матерiалiназв одягу та взуття). Житомир, 2005.
Гримашевич 2008: Г. Гримашевич. Лексикографiчна репрезентацiя назв одягу та взуття середньополiського дiалекту Ж итомир. 2008. И на www.iribis-nbuv.gov.ua.
Карпиловска 2010: Є. Карпіловська. Семантико-прагматична диференціація словотворчих ресурсів мови: своє і засвоєне В: Новые явления в славянском словообразовании: Система и функционирование. Из Доклады ХІ Международной научной конференции Комиссии по славянскому словообразованию при Международном комитете славистов. Под ред. Е. В. Петрухиной. Москва, 2010. с. 228–244.
Легурска 2008: П. Легурска, М. Китонова. Тематичен речник на народния календар на българите (2000–2002). София, М. Дринов.
Леков 1955: Ив. Леков. Единство и национално своеобразие на славянските езици в техния основен речников фонд. София, 1955.
Недкова 2006: Е. Недкова. Основни тематични области и източници на лексикалните иновации в съвременния български език В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. БАН, София, 2006.
Новицкая 2013: О. И. Новицкая. Бытовая лексика как предмет этнографического и лингвистического исследования. В: Альманах современной науки и образования. No 9 ( 76) 2013. 126–130. Тернопiль.
СБЕ 1998: Ив . Куцаров , Й . Пенчев , Т. Бо яджиев . Съвременен български език. София, 1998.
Пернишка 2006: Е. Пернишка. Тенденции за интернационализация и за запазване на националната идентичност на българската лексика от битовата концептосфера (в период 1990 – 2004). – В: Националният език в условията на чужди влияния и глобализация. С. 148–160. София, БАН.
Пидкуймуха 2014: Л. Пiдкуймуха. Лексика мiського побуту в мовленнi мiжвоєнного Львова. В: Науковi Записки. Том 164. Львiв.
РБЕ: Речник на българския език. Т. І–XІV. София, 1977 – 2012, БАН. И на: http://ibl.bas.bg/.
