1. От време на време на табелка зад предното стъкло на автобуси с изненада четем доста странния надпис случаен превоз. Странен е, защото всеки превоз на пътници се извършва с някаква цел, по някаква причина или при наличие на нужда, така че окачествяването му като „случаен“ не може да не озадачава. Оказва се, че надписът съвсем не е шофьорска приумица, а законово регламентиран термин, както проличава от една негова дефиниция: „Случайни автобусни превози“ са превозите на предварително определена група пътници без промяна в състава на групата от началния до крайния пункт по предварително заявени условия. От нея проличава оксиморонният характер на означението: в какво всъщност се състои „случайността“ при превозването на предварително определена група пътници от даден начален до определен краен пункт? Без отговор този основателен въпрос остава и във влезлия в сила от 17.09.1999 г. Закон за автомобилните превози, където се съдържа цял Раздел II за специализираните и случайните автобусни превози, както и за таксиметровите превози на пътници. Там в чл. 23 е записано: Специализирани и случайни автобусни превози се извършват от лицензирани превозвачи по договорени с клиента цени при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съществува и една Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, в която под точка 2. се определят условията и редът за извършване на специализирани и случайни превози на пътници на територията на Република България. В § 27 на едно нейно изменение, оповестено в Държавен вестник бр. 52 от 10.7.2012 г., се отбелязва: Лицето по чл. 2, ал. 1 извършва случайните превози на пътници само с превозни средства, на които им е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност... Този „доказателствен материал“ показва колко дълбоко улегнала е административната употреба на термина случаен превоз. Ако се приеме, че за нелогичната му формулировка няма вина български автор, ще трябва да се допусне буквален превод от чужд език. В руски подобно терминологично съчетание не е обичайно, макар че го откриваме в публикувания в руската и българската версия на „Гугъл“ рекламен текст на една фирма в град Русе: “Темис Консульт” предлагает правные, административные и консультантские услуги в области автомобильного транспорта. Это касается всех водителей, осуществляющих общественный, случайный, специализированный перевоз или перевоз за свой счет пассажиров или грузов, което е дословен превод на „Темис Консулт“ предлага правни, административни и консултантски услуги в областта на автомобилния транспорт. Това засяга всички водачи, извършващи обществен, случаен, специализиран или превоз за собствена сметка на пътници или товари. На популярните в Германия, Франция и Англия системи за локални пътнически превози по заявка ÖPNV (Öffentlicher Personennahverkehr), TAD (Transport à la demande) и DRT (Demand Responsive Transport) частично съответстват нашите и руските маршрутни таксита. В Германия обаче автобусите, извършващи превози, аналогични на „случайните“, се обозначават с табелка Sonderfahrt (в Швейцария Extrafahrt). Тя уведомява, че автобусът е нает за някаква извънредна транспортна услуга, тоест не обслужва определена редовна автобусна линия. С оглед на наличието и на специализиран транспорт най-вероятно е немското наименование Sonderfahrt да е било преведено колкото провизорно, толкова и несполучливо със случаен превоз (ако при това все пак не е изиграл някаква роля англицизмът accidental ‘случаен; спомагателен, допълнителен’). На фона на изложеното дотук се налага заключението, че изход от недомислието би било означението нает транспорт или просто извънреден превоз, какъвто е фактическият му замисъл съгласно законовите разпоредби.
2. Думата солàрен ‘слънчев, свързан със слъцето’ е морфологична адаптация на чужди прилагателни или композиционни детерминанти, произхождащи от лат. solaris ‘слънчев’, производно от sol, род. п. solis ‘слънце’, напр. соларен панел < англ. solar panel, нем. Solarpaneel (срв. и трикратно филмирания роман на Станислав Лем „Солàрис“). В автентичен вид солàриум, субстантивираният среден род на латинизма solarium ‘слънчева тераса’, днес е означение преди всичко за оборудването, с чиято помощ чрез пряко или разсеяно ултравиолетово излъчване се придобива изкуствен загар на кожата. Основата solar- на латинското прилагателно e заложена в новолатинския фотографски термин нем. Solarisation, френ. solarisation, англ. solarisation – източник на соларизàция ‘проявяване на фотоплака чрез преосветляване’. С представка in- ‘въ-’ е образуван аналогичен абстрактум инсолàция ‘излагане на действието на слънчевите лъчи’. Латинското съществително sol е запазено в исп. sol и итал. sole, срв. например Кòста дел Сол за исп. Costa del Sol – морски курорт, чието име кореспондира с нашето Слънчев бряг, както и във френско-италианския архаизъм парасòл ‘слънчобран’ (итал. parasole букв. ‘пази от слънце’, срв. и популярната италианска песен O, sole mio, букв. о, слънце мое). Във френски унаследеният латински облик sol е бил изместен от народнолатинското умалително *soliculus ‘слънчице’, преоформено на soleil ‘слънце’ (впрочем умалително по форма е и славянското означение *sъlnьka, залегнало в бълг. слънце). Съвременния френски облик soleil сме заели с неговото фигуративно значение в модата: солèй ‘(пола от) ситно плисиран плат’. В този контекст може да се добави, че в германските езици латинското означение за неделния ден dies solis (букв. ‘ден на слънцето’, вж. жур и дежурен под журфикс по-долу) било калкирано и е заложено в композициите англ. sunday и нем. Sonntag, съдържащи sun ‘слънце’ и Sonne сщ., респ. day ‘ден’ и Tag сщ. За разлика от тях романските наследници на латинския език са адаптирали образуваното в черковния латински означение за неделния ден (dies) dominicus/ dominica ‘(ден) Господен’ за деня, посвещаван на религиозни ритуали и празничен отдих, срв. френ. dimanche, итал. domenica, рум. duminică, исп. и порт. domingo.
3. Глаголът изолѝрам ‘отнемам някому връзката със себеподобните или с околната среда; покривам с материал, който не пропуска електрически ток, топлина или студ’ е заемка от нем. isolieren сщ. наред с електротехническия термин изолѝрбанд ‘специално приготвена лента за изолиране на електропроводници’, в чийто детерминат -банд се крие нем. Band ‘лента’. Чрез френ. isoler немският глагол възлиза към италианския isolare сщ. С немско посредничество са възприети и други образувани към него романски девербативи: изолàция ‘изолиране или материал за изолиране’, изолàтор ‘изолационен материал; помещение за изолиране’, изолационѝзъм ‘политика, целяща обособеност спрямо другите страни, ненамеса във вътрешните им работи и наблягане на собствените интереси’, изолационѝст ‘привърженик на изолационизма’. Итал. isolare означава буквално ‘превръщам в остров’, тоест глаголно образувание е от съществителното име isola ‘остров’, което е унаследено от лат. insula сщ. Множествената форма на латинизма участва във физиологическия термин insulae pancreaticae или Лангерхансови острови (на немски Langerhans-Inseln или Langerhanssche Inseln, названия по името на германския патолог Паул Лангерханс) – клетъчни струпвания, разположени в панкреаса. По тези „острови“ е наречен произвежданият от тях хормон инсулѝн (новолат. insulinum), използван за лечение на инсулинозависим диабет.
4. От жỳрфѝкс/ жур фикс ‘редовно събиране на дами в уречен ден на разговори и чай’ е бил обособен фактически излезлият от употреба галицизъм жур, и то с разширеното значение ‘увеселение’. Във вид на срастване или атрибутивно съчетание той отразява френ. à jour fixe ‘в точно фиксиран ден’. В него съществителното jour ‘ден; дневна светлина; отвор, дупка’ е унаследено от лат. diurnum (ср.р. от diurnus ‘дневен, еднодневен’), изместило в къснолатинския език изконното означение за ден dies. Предложното съчетание à jour ‘на ден, на деня’ е източник на ажỳр1 ‘прецизно и навреме извършено’, докато ажỳр2 ‘отвор за светлина; бродерия или декорация с прорези’ и ажỳрен ‘прозирен, с прорези, с отвори’ застъпват френ. ajour сщ. и ajouré (минало причастие на ajourer ‘пробивам, правя ажур’). От abat ‘поваляне, сваляне’ (отглаголно име към abattre ‘повалям, събарям’) и jour ‘светлина’ е получено съчетанието abat-jour, адекватно възприето и в български: абажỳр ‘сенник на лампа’. С предлога contre ‘срещу’ е оформен фотографският термин contre-jour ‘снимане срещу светлината’, в чийто български застъпник контражỳр сщ. първият елемент е адаптиран с контра-, а вторият е тъждествен със заемката жур, а не с ажур. Френската синтактична конструкция être de jour ‘изпълнявам периодично определени задължения в рамките на службата си’, съставено от глагола être ‘съм’ и предложното съчетание de jour букв. ‘на деня, за деня’, е дала повод в руски да се създаде глагол дежурить, прилагателно дежурный и абстрактум дежурство, възпроизведени на български с дежỳря, дежỳрен, дежỳрство. О. Н. Трубачов, превел от немски на руски и коментирал руския етимологичен речник на Макс Фасмер, приема, че с оглед на рус. день ‘ден’ френ. de jour и опреният на него русизъм дежурный са мотивирали образуването на калката дневáльный ‘редник, на когото е възложено 24-часово дежурство за поддържане реда в казарменото помещение и опазване на имуществото’, проникнала и в българската военна терминология: дневàлен. Документирано от XII в. суфиксално производно от jour е френското прилагателно journal ‘дневен, всекидневен’, през следващите векове субстантивирано в смисъл на ‘регистрационен дневник; списание’. Заедно с други негови производни (възникнали отчасти извън френски) то е намерило прием и в български: журнàл, журналѝст, журналѝстика, журналистѝчески, напоследък и разговорното журнал`я като презрително събирателно означение за журналистите. С ремарка за архаизъм лексикографски регистриран в български е русизмът тужỳрка ‘къса мъжка дреха за всекидневна употреба’, оформен на базата на френското наречие toujours ‘винаги’.
5. В съвременния български език паридигмата на старобългарския глагол скат, щѫ 1. ‘търся, диря’, 2. ‘искам, желая, стремя се’ битува в раздвоен вид, и то само с неговото второ значение: инфинитивната основа е застъпена в ѝскам ‘желая’, а от спрегаемата основа се е развил диалектният глагол ѝща ‘искам’. Звученето на този диалектизъм очевидно е предпоставка той да бъде асоцииран с несродния глагол ща ‘искам’ и отглаголното име щение. Същото е валидно и по отношение на съществителното име ищàх ‘охота, желание, апетит’ (срв. поясняването му с ѝщене у Н. Геров: иштáх Т. ‘иштене за ядене, потик за ядене, похта’), което обаче, бидейки заемка от тур. iştah, се оказва арабски по произход ориентализъм. Отглаголно име към искам е ѝскане, към което сме склонни да отнасяме иск ‘молба до съда за разрешаване на спор’ като негов съкратен облик или като негово успоредно образувание. Но независимо от това, че изразът предявявам иск се схваща като равнозначен на предявявам искане, думата иск е юридически термин, възприет от руски, където е производно от прасродния с искам глагол искать ‘търся’. Руска заемка е също остар. истèц ‘лице, предявяващо иск в съда’, което пък е образувание към прилагателното истый ‘истински, същински’ (от общ произход с бълг. истина, истински, диал. исти ‘същински’, стбълг. стꙑ ‘истински, съществуващ, действителен’). В български обликът истец междувременно е изпитал влияние (вторична мотивация) от страна на глаголите ща и ища (вж. по-долу похот) и се е видоизменил на ищèц. В староруски от искъ с представка об- е образувано съществително, изменило гласежа си в обыск ‘претърсване’. От този русизъм иде бълг. òбиск сщ., производно към което е обискѝрам с руско съответствие обыскать.
6. Думата пòхот ‘силно полово влечение; сладострастие’ е съществувала в старобългарски: похоть ‘желание; полово влечение’ наред с похотѣнѥ ‘чувствено пожелаване’, похотьнъ ‘сладостен, блажен; похотлив’. В тяхната основа лежи глаголът похотѣти, похоштѫ ‘да пожелая чувствено, да поискам’ – производно от хътѣти/хотѣти, хоштѫ ‘искам, желая’ с представка по-. По данни от речника на Н. Геров и на допълненията на Т. Панчев към него в народните ни говори като реликтни форми от похътѣти са регистрирани пòхтял ‘пощял, поискал’, да ми се пòхти ‘да ми се поще’, пòхта ‘желание за ядене, апетит’, пòхтенка ‘пощянка’, пòхтувам ‘понечвам да направя нещо, дръзвам’. Това дава основание както похот, така и похотлѝв, похотлѝвост да се определят като заемки от рус. похоть, похотливый, похотливость. При това положение отбелязаните в Българския етимологичен речник архаизми пòхотен, похотèние, пòхотност може би почиват също на старобългаризма похотьнъ‘сладостен; похотлив’, но по-скоро са производни през Възраждането от русизма похот. Като черковнославянизми или русизми в същия речник и в Речника на българския език се интерпретират префиксациите с о- охòта ‘желание; апетит’, охòтно ‘с охота’ наред с остарелите охòтник ‘кандидат за служба; доброволец’, охотен ‘проявяващ охота’, охотлив сщ., на чиято вторична семантика ‘лов, ловен, ловец’ в руски се приписва табуистична мотивация. Още в старобългарски спрегаемите форми на хътѣти/ хотѣти са изпълнявали ролята на спомагателен глагол и в съчетание с инфинитив образували описателно бъдеще време, напр. хоштѫ пити ‘ще пия’. С афереза от хоштѫ, хоштеши и т.н. се е развил съвременният глагол ща ‘искам’ с абстрактум щèние, а третоличната форма ще е обобщена за аналитично спрягане на глаголите в бъдеще време. С представка по- като структурно и семантично адекватно съответствие на похътѣти е образуван глагол пощà/ пощ`явам ‘поискам, пожелавам’ с разговорните и диалектни производни пощелѝв ‘на когото се пощява да хапне; похотлив’, пощелѝвост, пощ`яване, пощ`явка, пощ`янка ‘внезапно появило се желание за ядене или за нещо друго’.
