През 2016 година излезе дългоочакваната втора част на издадения през 2012 г. от Института за български език на БАН „Официален правописен речник на българския език“. Речникът е разработен в Секцията за съвременен български език към Института за български език на БАН от екип езиковеди специалисти. Както посочват авторите на речника, разделянето на речника на две части е позволило включването в словника на речника на „голям обем от активния речников състав на книжовния български език, използван през последните десетилетия“, същевременно отделянето на глаголната лексика в отделен том дава възможност „да се представят в пълнота правописните особености на българския глагол“. Авторите посочват, че в словника на речника са добавени много нови глаголи, навлезли в книжовния език през последните две-три десетилетия, като същевременно са изключени много от по-редките и остарели глаголи.
В българското езикознание вече съществува традиция при издаването на речници – в това отношение концепцията на новия речник действително се отличава от познатите ни правописни речници. В тях информацията за формите на глагола не се дава в отделен том, а се посочва след самия глагол, като за глаголите от трето спрежение обикновено се дава най-малко информация. Например в Нов правописен речник на българския език (Хейзъл, 2002) при глаголите от трето спрежение се посочват само формите за първо и второ лице на глагола (напр. оневинявам, -аш). При глаголите от I и II спрежение се дава информация и за образуването на минало свършено и минало несвършено време, за миналите деятелни причастия, както и за формите за повелително наклонение, като се изписват целите форми, а не само техните окончания (напр. омръзна, -еш, омръзнем; омръзнах, омръзна; омръзнех, омръзнеше; омръзнал; омръзнел; омръзни! омръзнете!). В други речници (Правоговорен и правописен речник на българския език, УИ „Св. Климент Охридски“, 2004, Правописен речник на българския език. Наука и изкуство, 2006) обикновено се изписват само окончанията и съответната тематична гласна при формите на глагола. Съществуват, разбира се, и речници, които са посветени само на формите на българския глагол. Някои от тях са предназначени предимно за специалисти, например Българският глагол (1966) на П. Пашов, който е снабден с подробно теоретично описание на класификацията на българските глаголи и техните фонетични особености. Други са предназначени и за неспециализирани читатели – например Джобна граматика на българския език. Глагол (2005), съставена от Вл. Жобов и Г. Колев. При прегледа на представените речници се наблюдават следните общи особености – наличие на теоретични разяснения относно принципа на съставяне на речника. Представяне най-общо на модела на образуване на формите на глаголите за III спр. и минимизиране на информацията за тях в речниковата статия (тъй като при тези глаголи няма исторически фонемни редувания). Обикновено подробната информация за формите на глаголите от I и II спр. се дава при основния глагол, докато при производните префигирани глаголи е налице информация за изходния глагол. Напр. в Нов правописен речник на българския език (Хейзъл, 2002) префигираните глаголи от типа на изгубя (се), -иш насочват към основния глагол (вж. губя).
В представяния тук Официален правописен речник на българския книжовен език. Глаголи авторският колектив е избрал принцип, при който формите на глаголите от III спр. се представят подробно, подобно на глаголите от I и II спр. Единствената разлика е посочването кои форми са общи за мин.св. и мин. несв. вр., напр. потрепвахме (мин.св. и мин.несв.вр.). В същото време префигираните глаголи също са представени подробно с всичките си форми, т.е. налице е подробна информация както за всички форми на глагола будя (се), така и за всички форми на префигираните глаголи пробудя (се) и попробудя (се), които образуват своите финитни и нефинитни форми по същия начин като основния глагол. Струва ми се, че в тези случаи насочването в скоби към основния глагол е достатъчно по отношение на потребителите неспециалисти.
Традиционно глаголите, които имат задължително допълнение клитика от типа на омръзне ми, прищява ми се, засърби ме, се включват в речника заедно с клитиката, но ми се струва, че е необходимо в предговора на речника да се обясни този тип изписване на глагола като речникова единица. Макар и в предговора на речника да са обяснени някои основни правописни принципи и подробно да е представено правилото за ятовия преглас с оглед на глаголните форми, липсва обяснение по отношение на някои морфологични особености на глаголите. Например в Речника за пръв път се изключват формите за мин. св. време на глагола зная (знаях, зная), както и миналото свършено деятелно причастие (знаяли), без това да е обяснено в предговора на речника, нито да е посочено при кои други глаголи това е възможно – например защо при глаголите желая, белея, сивея, червенея тези форми не са изключени от речниковата статия.
По отношение на новите глаголи, включени в речника, може да се посочи, че голяма част от тях са свързани с определена специализирана сфера и въпреки че допълват цялостното представяне на българските глаголи, може би по-скоро имат своето място в речниците на чуждите думи в българския език. От друга страна, тези глаголи са предимно от трето спрежение (напр. аутсорсвам, асемблирам, анотирам, револвирам, реимбурсирам, репликирам, транзитирам), така че образуването на техните форми не би трябвало да представлява правописен проблем. Прави впечатление присъствието в речника на глаголи от типа на покътна с пълната парадигма – за сравнение в други речници (Правописен речник на българския език. Наука и изкуство, 2006) авторският колектив е предпочел включването единствено на причастието непокътнат, и то вече като прилагателно, тъй като останалите форми на глагола вече не се употребяват. Подобна е концепцията в речника за думи като префигиран, така че тя би могла да се приложи и към български думи като непокътнат.
В заключение бих искала да посоча, че съставеният от екип на Института за български език Официален правописен речник на българския книжовен език. Глаголи е несъмнено необходим като официален коректив при справка по отношение на формите на българските глаголи и се отличава от досега издадените официални правописни речници със своята пълнота и изчерпателност, с отчитането на тенденциите в съвременния български език – с включването на наложилите се вече в практиката нови глаголи, както и с изключването на по-редките и остарели глаголи от словника на речника. В речника последователно се отбелязва и наличието на дефективност при глаголите (напр. третолични, безлични глаголи от типа на мъжделее, мързи ме). Отбелязва се и т.нар. морфологична многозначност при глаголите от трето спрежение, а именно съвпадащите форми за мин.св. и мин.несв.вр. Отбелязва се и възможността даден глагол да бъде и рефлексивен (обличам – обличам се) или среден (радвам – радвам се).
