Книгата на Гергана Падарева-Илиева обръща внимание на един до голяма степен непроучен проблем в българската лингвистика – ролята и мястото на интонацията в комуникативния процес. Според авторката особено интересна е способността на интонацията да икономисва, да спестява усилията на комуникантите при общуването. За да докаже връзката между интонацията и принципът на езиковата икономия, авторката провежда перцептивни експерименти на въпросителни изречения без въпросителен маркер.
Изследването си поставя за цел да докаже по експериментален път, че интонационният контур е важен елемент при рецепцията на изказването; че прозодичната форма на изказването е решаваща при предаване на значението, което трябва да бъде изразено; че едно и също изказване може да носи различно послание дори при промяна само на мелодичния контур или на тоналния връх върху една и съща дума (стр. 6–7) и т.н. Доказването на тези хипотези би разкрило, че два интонационни контура на базата на определени различия в тоналната си последователност могат да бъдат възприемани не само като фонетични варианти, а като структури, които оказват решаваща роля при възприемането на определени значения, като по този начин икономисват читателски и слушателски усилия – т.е. че интонацията има и прагматична функция.
Книгата има класическа структура – предисловие, три глави, обобщение, заключение и използвана литература. Първите две глави са теоретични, третата глава представя експериментите на авторката.
Първата глава, наречена „Интонацията – същност, концепции и теории“ представя интонационните изследвания в българската лингвистична литература, използвани са и руски, и други чуждестранни източници. Специално внимание е обърнато на интонационния модел на Джанет Пиерхъмбърт (стр. 42–47), представен в докторската ѝ дисертация „Фонология и фонетика на английската интонация“. В тази глава също така са посочени компонентите и характеристиките на интонацията. Описани са и функциите на интонацията, като е представено както гледището на Д. Тилков, че интонацията има комуникативна, организираща и модално-емоционална функция (стр. 58), така и мнението на други български и чуждестранни учени, чиято гледна точка зависи от перспективата, през която разглеждат информацията. Именно различните гледища дават основание на авторката да представи накратко връзката между интонацията и синтаксиса, семантиката и прагматиката (стр. 62–70). Особено интересна е предпоследната подглава на първа глава, която е озаглавена „Спорни въпроси, свързани с интонацията“. В нея изследователката подробно представя различните позиции на авторите по въпроси като това дали интонацията има дискретен или недискретен характер, паралингвистично или лингвистично значение. Авторката поддържа виждането за дискретния характер на интонацията, както и за нейната способност за предаване на лингвистично значение. Последната подглава разкрива възможностите за интердисциплинарно приложение на интонационните изследвания в езиковите технологии, в медицинските изследвания, езиковата идентификация, комуникативните нарушения и пр.
Втората глава „Принципът на езиковата икономия и интонацията“ продължава с разкриването на теоретичната база на изследването, като този път фокусът е поставен върху принципа на езиковата икономия и неговата връзка с интонацията. Посочена е ролята на интонацията в комуникативния процес, както и за засилването на експресивното въздействие, например при изразяване на ирония в устната реч. Освен това изследователката свързва функцията на интонацията с теорията на релевантността на Спърбър и Уилсън и по този начин извежда възможността интонацията да бъде свързана с принципа за икономия (стр. 113–119).
Третата глава представя експерименталните изследвания на Гергана Падарева-Илиева, като в първата подглава са представени обосновката на експериментите, както и допускането, което лежи в основата на направените перцептивни експерименти, а именно, че чрез два варианта на тонален контур при изречения без въпросителен маркер се изразява различно значение – с единия се отрича или се изразява съмнение в действието, а в другия – в обекта, към който действието е насочено. Експериментите трябва да посочат коя от формите на кое значение съответства.
При първия експеримент вербалният материал се състои от пет изречения, които са съобщителни по структура. Всяко изречение има различно сказуемо и различен обект (Иван обича Ана? Георги мрази Ирина? Петър харесва Богдана? Момчето чете учебника? Ана шие рокли?). Авторката е избрала мелодичния контур LH (низходящо-възходяща мелодика) и затова изреченията могат да бъдат определени като въпросителни, но без въпросителен маркер. Те се произнасят със споменатия тонален контур в два варианта: с тонален връх на последната ударена сричка и с тонален връх върху последната сричка във фразата. Подробно са описани методът на експеримента, както и начинът на провеждането му, като са представени диаграми на движението на Fo контура в различните изречения и таблици на получените резултати (стр. 149–161). Следва анализ на резултатите, като авторката прави няколко заключения: че чрез двата варианта на мелодичния контур може да се изрази различно значение; че промяната дори на един от сегментите на мелодичния контур води до промяна на отсянката на значението, което носи; че чрез промяна на мелодичните вариации само върху изтъкнатата дума може да се промени отношението към изказването или елемент от него; че лексикалното съдържание не променя значението, носено от интонационния контур.
Вторият експеримент е с друга синтактична структура: подлог – сказуемо – непряко допълнение. Отново са използвани пет изречения с различен глагол в ролята на сказуемо, с различен предлог и различно съществително име (Попов излиза с Мариана? Динев ходатайства за Мария? Дани работи по филма? Марио преписва от Биляна? Лили свири на пиано?). Те са изречени с различен интонационен контур – върху последната ударена сричка и върху последната сричка във фразата. Резултатите и от този експеримент разкриват, „че има разлика в значението, изразявано чрез двата типа мелодичен контур“ (стр. 182).
Въпреки че резултатите не са категорични, според авторката те са информативни и биха могли да предизвикат интереса на изследователите. Вероятно поради това в тази част Падарева-Илиева изпреварва евентуални дискусии по въпроса, като отбелязва няколко факта – специфичният мелодичен контур за задаване на въпроси без въпросителен маркер в някои диалекти на Югозападна България, както и това, че в областта на интонационните изследвания абсолютните стойности са проблематични поради характера и особеностите на това явление на речта. На няколко пъти изрично е посочена и зависимостта на интонацията от контекста.
Вследствие на резултатите от направените експерименти Гергана Падарева-Илиева не без основание допуска, че „интонацията, реализираща се върху единиците от най-високите равнища, се явява „крайното“ средство, което е натоварено със способността да насочва към определен смисъл в речевия процес“ (стр. 140).
В глава „Обобщение“ прегледно, с помощта и на таблици, са представени резултатите от експериментите, които са обект на изследване в третата глава, а в заключението са представени изводите, подредени в десет точки, най-важните от които по мое мнение са, че два варианта на един и същ контур могат да носят различни значения (стр. 194), както и че „интонацията има огромно значение за разбиране на смисъла на изказването“ (стр. 195).
Списъкът на използваната литература е дълъг и включва разнообразни източници от различни езици.
Смело мога да кажа, че пред нас е едно ценно, приносно, новаторско по своя характер изследване, което представлява интерес не само за колегите фонетици и фонолози, но и за онези, които се интересуват от семантика, лингвистична прагматика, експериментална лингвистика, лингвистична стилистика.
