На 01.11.2016 г. в Деня на народните будители се проведе Кръгла маса на тема „Бъдещето на българския език“, организирана от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Националния дворец на културата. Събитието беше посветено на 1100-годишнината от блажената кончина на първия учител на българския народ свети Климент Охридски. Дискутираха се проблеми, свързани с езика и неговата функция за съхраняването на народната памет, ролята на държавните институции за езиковата политика и на медиите за популяризирането на българския език и култура у нас и по света, обучението по български език и литература в училище, езика на интернет-поколението. Кръглата маса събра участници от различни области на хуманитаристиката – университетски преподаватели и научни работници от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Института за български език към БАН, Нов български университет, лектори по български език и култура, писатели, преводачи, журналисти, представители на Българо-американската комисия за образователен обмен „Фулбрайт“, Националния дворец на културата и Националния център за книгата. Общият интерес на участниците се фокусира върху днешното състояние на езика с акцент върху отношението език:реч, личностната и езиковата култура, езиковата грамотност и езиковото обучение, ролята на факторите, които влияят върху развитието и обогатяването на речта.
Съпътстващо събитие беше изложбата „Искони бѣ слово“, която с модерни интерактивни средства проследява многовековната история на книжовното ни наследство от пристигането на Кирило-Методиевите ученици в България (885/886 г.) до началото на Българското Възраждане и Паисий Хилендарски. Експозицията беше открита от ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Анастас Герджиков, а участниците и гостите бяха приветствани от изпълнителния директор на НДК Мирослав Боршош.
В своето Въведение в тематиката на Кръглата маса Анна-Мария Тотоманова изтъкна, че българският език е езикът на едно културно и духовно пространство с история над единайсет века, съхранило духовността и културната памет на народа. Съвремието обаче поставя пред този език с хилядолетна писмена традиция нови предизвикателства и въпроси – как функционира той в сферата на образованието; успява ли българското училище да покаже силата на родното слово; как се приобщават към духовните ценности на обществото ни българските граждани, чийто майчин език е различен; какъв е езикът на медиитe и на социалните мрежи. Така Тотоманова очерта някои от темите за обсъждане на Кръглата маса.
В своето изказване Василка Радева се върна към историческите корени и далечната 1922 г., когато по инициатива и на първите университетски професори първи ноември е обявен за Ден на народните будители. Последвалото прекъсване на тази традиция обаче, възстановена едва през 1991 г., дава своя отпечатък и днес смисълът на празника остава не докрай осъзнат, не се влага точното съдържание в понятия като „книжовник“, „будител“, „просветител“, „възрожденец“. В. Радева подчерта, че силата на словото е особено значима във времена на кризи в икономическия и политическия обществен живот, когато носителите на езика се обръщат към духовното. Темата беше продължена от Димитър Томов , който отбеляза, че когато имунната система на българския дух е отслабена, езиковото тържество на българското слово чрез градивото на несъкрушимите си стволови клетки – буквите и думите, спасява и надмогва изпитанията. Според писателя днес не външни фактори са най-голямата заплаха за речта ни, проблемът за българския език са неговите носители, защото няма ли кой да говори и да пише на един език, той изчезва, защото именно езиковата грамотност на нацията е неизтребимото ДНК на българската духовност.
Михаела Петров а запозна аудиторията с функциониращите проекти на Националния център за книгата, някои от които са насочени да стимулират младото поколение в четенето на българска литература. Други действащи програми се фокусират върху новото поколение преводачи и сътрудничеството с европейски издателства за популяризирането на български книги извън пределите на България. За възможността българска литература да достига в превод до англоезични читатели по света говори Анджела Родел. Тя отбеляза, че за разлика от американците, българите имат два празника на духовността и културата, визирайки Деня на народните будители и Деня на славянската просвета.
Няколко изказвания се обединиха около темите за българския език като език на образованието, функционалната грамотност срещу елементарната грамотност и ролята на учителите по български език и литература. Бойко Пенчев постави въпроса Езикът и литературата – могат ли един без друг в средното училище? и обърна внимание на обстоятелството, че повече от 40 години учениците изучават един предмет – „български език и литература“, който обаче се преподава по две отделни програми. Той посочи, че езикът и литературата са социални конвенции и умението да се пише грамотно е също толкова социална конвенция, колкото и да се интерпретира даден литературен факт. Според него „културната грамотност“ като пресечна точка на факти и знания е важен маркер за принадлежността към културата на общността. Адриана Дамянов а съпостави данните за функционалната грамотност на PISA (Програма за международно оценяване на учениците на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) с българските държавни образователни стандарти и учебни програми по български език и литература, които, според нея, предлагат по-балансирано съотношение между предвидените за усвояване теоретични знания и практически умения. Росица Пенкова коментира Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Документът дава възможност за квалификация на учителите по български език и литература, за тяхното навременно професионално израстване и усъвършенстване чрез допълнителни квалификационни курсове, финансирани от държавата.
Беше засегната и темата за влиянието на интернет върху езика ни. Презентацията на Мария Грозева (Българският език и е-поколението) проследи някои специфични характеристики на поколението в дигиталната ера, които предполагат и едно по-различно отношение към езика, особено по отношение на писмената реч – основен инструмент за общуване в социалните мрежи. С различни примери авторката илюстрира как технологичните възможности променят не само хората и обществото, но и езика. Според Грозева особеностите на езика в интернет, съчетани с тези на е-поколението, дават основание да очакваме и откриваме промени в езика, но и да отправим критичен поглед към обучението по български език, към цялостната медийна среда, която заобикаля е-поколението. Своеобразно продължение на темата беше изказването на Радка Влахова (Влиянието на интернет върху отношението към езиковата култура), която акцентира върху общуването в интернет с оглед на правилата за участие във форумите. Тя обобщи, че владеенето на книжовноезиковата норма в интернет пространството се приема за задължително условие, а езиковата компетентност е санкциониращ показател и спрямо съдържателната страна на речевите прояви във форумите. Затова апелира интернет обществото да бъде привлечено като равностоен съмишленик и участник в диалога за езиковата култура на българите. Ролята на медиите и медийната среда беше фокусът на изложението на Петя Тетевенска (Скритите послания на журналистическия текст). Журналистката говори за езика, разбиран като средство за общуване и обмен на мисли, които влияят и променят и двете страни в този процес. Тя сподели, че проблем за съвременната журналистика е намирането на границата между играта, забавлението и профанизирането, превръщането на важни неща в лайфстайл събития, схващани като светски успех, сензация, шоу, присъствието на дезинформация и манипулация.
Бъдещето на българския език е тясно свързано и с изучаването му като чужд, а оттук и със споделянето на чуждата култура. В тази връзка Елена Хаджиева изложи пред участниците в Кръглата маса някои аспекти на социокултурния контекст на обучението по български език като чужд. Тя подчерта, че придобиването на социокултурната ориентация на чуждестранния гражданин в българска езикова среда е важно, защото овладяването на езика като система за комуникация се допълва и от преподаването на културния код на чуждата страна, от изграждането на умения у обучаваните да търсят различен тип „специфична“ информация в чуждия език, да я откриват и интерпретират. Свои размисли за престижа на българския език като чужд сподели и Светлозара Халачева, която предложи към Департамента за чуждоезиково обучение в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да се изгради национален център за сертифициране на знанията по български език като чужд. Така, според нея, ще се засили интересът на обучаваните чуждестранни студенти, още повече, ако този център разполага и с дистанционно обучение.
Важен аспект на езиковата политика е изучаването на българския език в чужбина. Лични впечатления от обучението по български език във Филологическия факултет на Санкт-Петербургския държавен университет (бакалавърска и магистърска степен) представи Радостина Стоянова. Освен с актуалните прояви, популяризиращи днес езика и културата ни в Русия, тя запозна участниците в Кръглата маса и с дълголетната история на българистиката в този най-стар и престижен руски университет. В тази проблематика се вписа и изложението на Не да Пав лов а (Българските неделни училища във Франция – един автентичен поглед). С опита си на лектор в Провансалския университет Екс-Марсей І тя изтъкна голямата популярност на неделните училища по български език във Франция и призова за съдействие от страна на евродепутатите за изучаването на българския език във френските училища като втори задължителен език. Ана Кочев а се спря на проблема за българоезичните по света с оглед на новата Карта на диалектната делитба на българския език, изработена от Секцията по диалектология и лингвистична география при Института за български език към БАН. Тя илюстрира нарастващата българска емиграция с данни за българите в Испания, като обърна внимание, че употребата на българския език в чужбина има поколенчески характер – само първите заселници си служат с него редовно.
Последният тематичен кръг от изказванията на Кръглата маса засегна въпросите за преводите на български и от български език и важната функция на преводача. Александър Кьосев посочи, че все още преводите на български писатели на чужди езици са недостатъчни. Той постави акцент върху проблема преводимост – непреводимост, който онагледи с творчеството на двама от най-добрите български автори – Георги Господинов и Милен Русков с романа „Възвишение“. Разговорът за непреводимостта продължи Иван Тотоманов с примери от други двама непреводими писатели (Йордан Радичков и Петър Незнакомов), а от позицията си на преводач Борис Парашкевов говори за ролята на преводача и необходимостта от адекватна езикова компетентност.
Така с разнообразната си тематика и интерпретацията на различни проблеми Кръглата маса „Бъдещето на българския език“ се превърна в интересен и полезен форум. Той даде възможност да се обсъдят актуални и дискусионни въпроси, да се представят нови гледни точки и да се очертаят перспективни насоки за бъдещия ден на езика ни.
