1. Модерен термин в български в смисъл на ревизия е òдит ‘проверяване коректността в стопанско-финансовата дейност на фирма или на материално отговорно лице’. Покрай препоръчителното акцентуване òдит той има вариантно на втората сричка: одѝт. Двата облика възпроизвеждат съответно англ. audit и неговия френски прототип audit. Деятелното име одѝтор също е своеобразен хибрид от акцентираните на първата, респ. на последната сричка англ. auditor и френ. auditeur. Адаптация на английския глагол to audit ‘правя одит’ е одитѝрам с отглаголно име одитѝране, чието наличие прави у нас излишна употребата на англицизма òдитинг сщ. Първоизточник на френ. и англ. audit е лат. auditus, минало причастие на глагола audio audire ‘слушам, чувам’, което показва, че първоначално одитирането е протичало устно, като проверителят (auditor букв. ‘слушател’) изслушвал проверявания. От auditor е образувано означението за мястото или помещението за слушателите, но също и за тяхната съвкупност auditorium, сиреч аудитòрия. От косвенопадежната основа на сегашното причастие audiens ‘слушащ’ е оформено отглаголното име audientia ‘слушане’, възприето от международната културна лексика с гласеж аудиèнция и със специализираното значение ‘официален прием за разговор у високопоставено лице’. При небрежно произнасяне аудиенция приема звучене аудèнция (напр. Народните представители... са имали днес ауденция при...), в който обаче се отразява съвсем друга латинска дума – audentia ‘смелост, дързост, наглост’, така че несполуката в изказа става двойна. Композиционната форма на латинския глагол, която съвпада с неговото I л. ед. ч., се е превърнала в префиксоид audioза означаване на средствата за правене на записи и самите записи, предназначени за слухово възприемане особено в учебния процес, напр. àудиокасèта, àудиотèхника, àудио-визуàлен ‘предназначен за едновременно слушане и гледане’. Любопитна екстралингвистична роля е придобила заповедната форма audi ‘чуй, слушай’. През 1909 г. германският машиностроителен инженер Аугуст Хорх напуснал фирмата „Хорх“ с намерението да основе нов автомобилостроителен завод. Тъй като било невъзможно да повтори наименованието на носещото неговото име предприятие „Хорх“, хрумнало му да преведе на латински с Аudi фамилното си име Horch, което звуково съвпада със заповедната форма horch! на немския глагол horchen ‘слушам, чувам’. Така преди повече от сто години се родило името на днешните заводи „Àуди“ и на автомобилната марка àуди.
2. В латински формата referat ‘нека да съобщи, да доложи’ представлява ІІІ л. ед. ч. сег. вр. конюнктив на глагола refero referre ‘отнасям обратно, връщам; съобщавам, известявам’ (префиксално производно от fero ferre ‘нося’ с представка reв смисъл ‘назад, обратно; отново’). През ХІХ в. в германската канцеларска практика започнали да употребяват ремарката referat като съществително: Referat ‘писмено представена оценка по даден въпрос, тема или текст’, което в адекватен вид проникнало в руски и български: реферàт ‘кратко научно съобщение или сбито предаване на текст’. Сегашното деятелно причастие на същия глагол referrens, род. п. referrentis ‘долагащ’ лежи в субстантивиран вид в основата на реферèнт ‘служител, който представя доклади или дава съвети по определени въпроси’, а неговият герундив referendum ‘което трябва да се доложи’ – в реферèндум със съвременното значение ‘всенародно допитване’. Отражение на немската и френската адаптация на латинския глагол съответно réferer и referieren е бълг. реферѝрам. С функциониращия като префикс гърцизъм авто‘само-’ е съставено означението автореферàт ‘сбито писмено представяне обикновено на дисертационен труд, изготвено от самия докторант (по-правилно би било докторанд)’. Със старофренско посредничество глаголът refero станал източник на англицизма to refer ‘отпращам, отнасям; отсъждам’ с деятелно име referee ‘арбитър’. Със своя гласеж [рèфери] (възпроизведен адекватно в руски: [рéфери], неизменяемо съществително име от мъжки род) в български англицизмът съвсем логично бил схванат като множествена форма и чрез сингуларизиране преоформен на рèфер, което днес все повече бива измествано от синонима съдия.
3. В български кар е означение за неголямо товароподемно превозно средство, което по звучене съвпада с англ. car ‘автомобил, кола’, но фактически е изолирано от композициите електрокàр и мотокàр (срв. и рус. электрокар, мотокар), специфицирани – както и газокàр – според захранването на двигателя им. В техния детерминат -кар наистина е заложен англицизмът car (остар. също autocar ‘автомобил’, срв и френ. autocar ‘автобус’), за който с англофренско и латинско посредничество се приема келтско потекло (срв. лат. carrus/ carrum ‘кола, каруца’, първоначално ‘келтска колесница на две колела’). По различни пътища няколко романски производни от наследници на латинската дума са намерили достъп и в нашия език, например умалителното карèта ‘луксозен файтон’ и балканизмът карỳца ‘талига; железопътен вагон’ с български дериват каруцàр (от итал. carretta ‘двуколка’ и carrozza ‘конска кола’). През XVI в. италианската дума дала началото на френ. Carrosse ‘карета, каляска’, от което през XIX в. е получено производното carrosserie ‘дървена или желязна конструкция на превозно средство, служеща за транспортиране на пътници или товари’. Като заемка в български то има книжовна форма каросèрия и повлияни от каруца разговорни кароцèрия/ карусèрия/ каруцèрия. Субстантивирано прилагателно от келтско-латинското име carrus ‘кола’ е (via) carraria ‘коларски (път)’, което със старопровансалско или италианско посредничество е източник на френ. Carrière1 ‘хиподрум; пробег; поприще’. В български галицизмът е застъпен с морфосемантичните етимологични дублети кариèр ‘най-бърз бяг на кон’ и кариèра1 ‘поприще, успешно напредване в службата’. В неговия омоним кариèра2 ‘място за добиване на камъни’ се отразява вторият член на наличната в самия френски омонимна двойка carrière1 ‘хиподрум; пробег; поприще’ и carrière2 ‘каменоломна’ (наследник на народнолат. *quadraria сщ., производно от quadrus ‘четвъртит’). Отименен глагол от carrus в късния латински е carrico carricare ‘товаря, натоварвам (на кола)’, продължения на който в семантичния диапазон ‘товаря; обременявам; задължавам’ са исп. cargar, итал. caricare и френ. charger. С посредничеството на нем. Cargo/ Kargo и англ. cargo испанското съществително cargo ‘товар; задължение’ е източник на транспортно-икономическия термин кàрго ‘(застраховка при) превозване на стока с кораби’. Абстрактно име към италианския глагол е caricatura ‘натоварване’, но също и ‘рисунка с „претоварени“, тоест преувеличени или изопачени характерни черти на нещо’, откъдето иде карикатỳра с деятелното име карикатурѝст ‘този, който умее да рисува карикатури’ (итал. caricaturista), и наше производно окарикатуря҃вам. Сходен семантичен развой е налице при френския девербативум charge ‘товар; зареждане’, застъпен в шарж като художествен и металургичен термин. Субстантивираното минало причастие chargé на френския глагол charger ‘натоварвам; зареждам; обременявам’ е част от предложното съчетание chargé d’affaires (дословно ‘натоварен с дела’), използвано като дипломатически термин: шаржè д’афèр ‘временно управляващ посолство’. За това негово огледално графично възпроизвеждане няма никакъв разумен довод в сравнение със слятото изписване шаржèдафèр и предвид сходното по структура, но по принцип слято изписвано шедьòвър ‘най-доброто произведение на творец’ (заемка от френ. chef-d’œuvre букв. ‘главно дело’). Въпреки че глаголът шаржѝрам ‘рисувам шарж на някого’ създава у нас впечатление за производно от шарж, това негово значение не е чуждо на галицизма charger.
4. Заемка от международната културна лексика е думата хипотèза ‘(научно) предположение’, която с латинско посредничество води началото си от гърцизма ὑπόϑεσις. Той е производно от глагола ὑποτίϑημι ‘предполагам, предпоставям’, образуван с представка ὑπο- ‘под-’, тоест букв. ‘подлагам’. Производно от същия глагол, но с втора съставка ϑήκη ‘хранилище’ е ὑποϑήκη ‘подлагане, залог’, което чрез рус. ипотека (без маркиране на старогръцкото силно придихание) става източник на бълг. ипотèка ‘заем, получен срещу залагане на недвижим имот’. Сходна структура има геометричният термин хипотенỳза, застъпник на гръцкия ὑποτείνουσα, означаващ всъщност ‘(най-дългата страна на правоъгълния триъгълник), протягаща се под (неговия прав ъгъл)’. Сходни структури са налице в анатомичните и медицинските термини хипоталàмос, хипотèрмия, хипохòндрия и много други. Към тях като че ли може да си причисли хипопотàм, особено ако се има предвид, че базата на думата е гръц. ποταμός ‘река’ и че хипопотамът обича да се гмурка под речната вода. В този случай обаче първа съставка на означението не е ὑπο- ‘под-’, а композиционната форма на съществителното ἱππός ‘кон’, така че смисълът на композицията е речен кон. Тук спада също хиподрỳм като място за надбягване с коне – сложна гръцка дума ἱππόδρομος с втора съставка δρόμος ‘бягане; път (за надбягване)’, срв. старобългарската заемка δρoυμο϶ днес поет. друм. От същата композиционна форма ἱππο- и словообразувателния елемент -κράτης ‘владеещ’ е съставено и името на древногръцкия лечител и баща на медицината Хипокрàт (ок. 460–377 пр.Хр.), на когото дължим Хипократовата клетва. В личното име Φίλιππος с българска адаптация Фùлип детерминат е съставката ἱππός, a детерминант – композиционната форма φίλна φίλος ‘приятел’, така че името като цяло е означение в смисъл ‘приятел, любител на конете’.
5. Изрази като говоря на себе си, не мисля за себе си, злепоставям себе си са граматически издържани, което доказва проверката, като към тях бъдат поставени въпросите на кого говоря, за кого не мисля, кого злепоставям. Не може да не признаем, че на този фон доста странно прозвучава подканата бъдù сèбе си, както се долавя от неграматичността на поставяния към нея въпрос *бъди кого и съответния контравъпрос *кого да бъда. Подканата очевидно е резултат от опита да се побългари англ. be yourself. В език като немския, в който подобно на българския личното местоимение се скланя, той звучи sei du selbst ‘бъди ти самият’, а не *sei dich selbst, тоест *бъди тебе самия. Ето защо граматически правилно българско съответствие на англицизма би бил не изразът бъдù сèбе си, а бъдѝ так̀ъв, как̀ъвто си или просто бъдѝ, как̀ъвто си, както се пее в една песен на състава „Тангра“. Засега обаче в практиката необезпокоявано шества недомислието бъди себе си наред с други сходни неграматични изобретения от рода на конкретика, неустоим аромат, неохраняем прелез.
