Нуждата от изследвания, които подхващат проблемите на академичното писане, е по-голяма от всякога. Стъпка в тази посока е книгата „От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти“. Авторите Иванка Мавродиева и Йовка Тишева се спират върху конкретни жанрове на академичната комуникация и ги представят спрямо потребността да удовлетворяват нуждите на студентите. Те са утвърдени учени в сферата на академичната комуникация, написали са няколко книги върху проблематиката и добре познават дефицитите на студентите.
Книгата „От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти“ се състои от предговор от научния редактор, увод и пет глави, в които акцентът е поставен върху всички важни текстове, създавани от студентите в хода на тяхното обучение, като са представени и основни правописни и пунктуационни правила. Силна страна на книгата са разделът за електронни ресурси, както и достъпът до онлайн ресурси, които да направят ученето ефективно.
Книгата „От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти“ съчетава задължителната теория с необходимите примери, които да улеснят рецептивния процес от страна на студентите. Именно включените модели и практически насоки я превръщат в ценно ръководство, което да се използва от бакалаври и магистри в хода на обучението им. Студентите без никакво притеснение могат да се доверят на книгата, която стъпка по стъпка им показва как да се справят с поставените им задачи в хода на обучението. Особено ценното на тази книга е, че в нея са включени конкретни примери, което прави теорията по-лесна за възприемане и сред студентите остава ясната представа кое как трябва да напишат.
Първият раздел на книгата е посветен изцяло на жанровете на писмената комуникация. Сред тях са рефератът, докладът, курсовата, дипломната работа, академичната презентация. На първо място е изведена базисната теория за особеностите на конкретния жанр, а едва след това са поместени конкретни студентски текстове, които да илюстрират теоретичния материал. Това е силна страна на книгата, тъй като включва конкретни примери, които правят ученето резултатно. Добре би било при следващите издания на книгата да се дават и примери със слаби текстове, за да може студентът да разбере какво не е добре да прави и да се стреми да го избягва. Полезно би било да се изведат силните и слабите страни на текстовете, за да е ясно кое ще се оцени добре и кое не в конкретния жанр.
Разделът „Жанрове и формати при участие на студенти в научни формати“ е посветен на същността на научната статия, научния доклад и участието в конференция. Този раздел е адресиран към студентите, които правят първи стъпки в научните конференции, затова и текстовете имат по-скоро теоретичен характер. Изяснени са различните роли по време на научната конференция и основни правила на академичния протокол по време на подобно научно събитие.
Третият раздел има много важно значение в книгата „От реферата до магистърската теза. Академично писане за студенти“. Той е фокусиран върху научния стил, редактирането, правописа и пунктуацията. Значението му е много голямо с оглед на все по-големите дефицити на учащите. В този раздел са поместени таблици, в които са описани най-често срещащите се типови грешки. Разделът има много важно значение, тъй като прави опит да запълни пропуските на студентите. Оказва се, че правописът и пунктуацията са сериозна трудност за студентите. Много е важно те да усвоят основните правила, а за тази цел са необходими упражнения, чрез които да затвърдят наученото и да го прилагат на практика.
Разделът „Библиография, източници, цитати и цитиране“ е посветен на много важен проблем като цитирането и оформянето на библиографията. Обикновено това е доста трудно за студентите заради липсата на конкретен модел, който да бъде следван в академичните текстове. Авторите разглеждат различните модели и дават конкретни примери, за да може ученето да бъде ефективно. Именно това прави книгата много полезна за учащите и я превръща в ценен справочник по въпросите на академичната комуникация.
Последният раздел е фокусиран върху проблемите на електронните ресурси, а това е сравнително нов проблем, който рядко бива застъпван в научната литература, а е особено важен с оглед на уебписането и уебредактирането. Тенденцията е научното писане да се реализира изцяло в онлайн среда. Затова този раздел е особено важен. Онлайн ресурсите показват, че писането трябва да се съчетава с оглед на възможностите за обучение в онлайн среда. Всичко това превръща книгата в незаменим помощник в усвояването на жанровете на академичната комуникация.
В заключение ще препоръчам на авторите да включат и примери от по-слаби текстове, чрез които ясно да проличава от какви грешки студентите трябва да се пазят. Добре би било, ако има възможност студентите да проверяват знанията си за правописа и пунктуацията, тъй като те са препъникамък в хода на тяхното обучение. Всичко това би улеснило студентите и би направило тяхното обучение по-резултатно. Това ще допринесе и за още по-големия успех на книгата, тъй като образователната система у нас има нуждата от подобни научни изследвания.
