Ако значението на думата е предметът или предметите, спрямо които се използва дадената дума, то концептът е смисълът на думата (Степанов 1997: 40–76).
В когнитивистиката концептите са ментални единици, съдържащи културни знания, представи, оценки. Концептите не само се мислят, те се преживяват, съдържат в себе си емоции, симпатии и антипатии. Концептите са подложени на постоянни промени – в тяхната сфера могат да влизат все по-нови представи, а може да се променя и стандартният списък от ситуации, в които те функционират. В концептите са отразени слоеве, различни по време и произход.
Развитието на езиковото значение става толкова по-интензивно, колкото е по-неясна вътрешната му форма. В този смисъл заемките с непрозрачна вътрешна форма са най-податливи на семантични промени.
По-долу ще разгледаме развитието на езиковото значение на няколко думи, които навлизат в българския език като чуждици.
Baɣatur: ‘защитник, герой’
Три години преди основаването на династията Хан в Китай, племената хунну са обединени от една изключителна личност, описвана в китайските летописи като Màodùn. Това е съвременното четене на йероглифите, транскрибирани понякога като Модун или Моде. Но в предкласическия китайски език йероглифите 
са се произнасяли като Мактук или Бактук. Така китайците са се опитали да предадат чуждия термин багатур (Hirth 1900: 90).
Багатур е термин от тюрко-монголските езици, означаващ ‘доблестен воин, юнак, храбрец’. Във фолклора на тези герои често е приписван божествен произход, благодарение на който са могли да извършват необикновени подвизи. Среща се още във формите батър, батор, батур, боотур. Тази почетна титла е стояла след личното име, както в името на монголския герой Сухе Батор. На него е кръстена и монголската столица Улан Батор, означаваща ‘червен герой’ (монг. Улаанбаатар).
Думата получава разпространение далеч извън пределите на централна Азия: унг. bátor ‘храбрец’, пол. bohater, груз. bagatur, хинди bahadur. Мюсюлманските наследници на Чингиз-хан използват думата като царска титла, например в официалните документи илханът Абу Саид се титулува ас-султан ал-адил (справедливият султан) Абу Саид Бахадур-хан. В руските епически песни богатирите имат необикновена сила и извършват патриотични и религиозни подвизи.
В българската държава титлата багатур или боготур носят влиятелни личности от държавната йерархия: „хранени хора“ на хана, престолонаследници, жреци, колобри, багаини. Багатур е и самият държавен глава: βαγατουρ βασιλέυς Βυλγάρων „багатур василевс на българите“. Очевидно βαγατουρ или βογοτορ е имало по-широко значение – ‘знатен, виден, славен’ (Славова 2009: 115-133).
В новобългарски думата не е запазена, ако не се смята скорошната заемка от руски богатир. Обаче в диалектите има една дума, сходна по звучане: ботур. Тя е синоним на кьотук, дръвник, дървеняк, ръб, недодялан и груб човек и се използва за изразяване на подчертано негативно отношение. Възможно ли е славният герой да е принизен до недодялан дръвник?
Папският пратеник Плано Карпини сравнява титлата багатур с европейските рицари. (Chambers 1978: 107). Титлата рицар сред европейските народи исторически се свързва с въоръжените конници. Немската дума Ritter произлиза от глагола reiten яздя, италианското cavaliere и френското chevalier означава просто ‘конник’. В Западна Европа думата се превръща в благородническа титла, а по отношение на тежката конница започват да говорят за въоръжени мъже, фр. gens d'armes, които впоследствие стават жандармерия.
Рицарите са защитени с ковани доспехи, покриващи цялото тяло. При това тежко въоръжение всеки рицар е взимал със себе си в битка три коня и по няколко оръженосци. Ясно е, че маневреността на тежката кавалерия не е била особено голяма, което си проличава при знаменитата битка при Одрин през 1205 г., когато Калоян разбива кръстоносците от Латинската империя начело с император Балдуин I.
Мястото на битката е в ‘блата, изобилстващи с вода’. Калоян подготвя засада: българите изкопават ’вълчи ями’, които са препятствия за бойния строй на тежката рицарска кавалерия. Отрядът на граф Луи дьо Блоа излиза от лагера и се впуска в преследване на бързата куманска конница. Така отрядът му, а след това и цялата рицарска армия, попадат в поставения капан. Минавайки покрай подготвените ями, куманите се обръщат към преследващите ги рицари. Когато тежката рицарска конница ги атакува в характерния си боен строй и галопиращ щурм, много от конете падат в ямите заедно с рицарите. Българска пехота излиза от засадата и обкръжава рицарите. С разпокъсан строй, обкръжени и неспособни да си съдействат, рицарските отряди са напълно разбити. Българите използват ласа и специално приготвени дълги копия, завършващи накрая с куки, с които събарят рицарите от конете и след това ги довършват с мечове, чукове и брадви.
Тази знаменита българска победа намира широк отглас в средновековните държави. Разбулен е митът за непобедимата рицарска армия, която само година преди това е превзела Константинопол. Рицарите са дегероизирани, и от образа на латинските боготури остава само идеята за неповратливи и тромави дървеняци.
Faqīr: ‘безсребърник’
В старогръцки език думата аскет е позната от древността, но първоначалното ѝ значение е далече от сегашното. Аскети са били наричани хората, които тренират, за да се подготвят за атлетично състезание (от askein ‘упражнявам се’ ОЕР 2016: ascetic).
За пръв път европейците се запознават с аскетичните практики на Изтока през ІV век пр.н.е. По време на индийския си поход Александър Македонски се среща с индийските ‘голи мъдреци’ – гимнософистите (Страбон 1994: 63–65). Те не носели дрехи, защото смятали това за излишна грижа, която ги отвлича от духовното усъвършенстване. Индийската митология описва многобройни случаи на аскетизъм, практикуван от богове или демони цели векове, за да получат чрез аскезата особена сила (Amore, Shinn 1981: 155–164).
Един век по-късно цар Ашока разпраща будистки мисионери, които достигат и птолeмеева Александрия. Те се наричат thera-putta ‘синове на големите’. Техните наследници, гръцките терапевти (therapeutae), стават първите дохристиянски отшелници и лечители (Vivekananda 1980: 5). В ранното християнство един от най-впечатляващите аскетични образи е сирийският светец Симеон Стълпник, който прекарва 40 години върху колона. При все това в аврамическия свят аскетизмът не получава такова широко разпространение, както в кармичните религии.
Българските термини, с които се назовават християнските аскети, са отшелник като калка на гръцкото анахорет (‘който се е оттеглил’), пустинник, постник. Тоест като характерни признаци се изтъкват уединеният начин на живот и строгият хранителен режим. Например в житието на Св. Йоан Постник се казва:
Въздържанието на свети Йоан било такова, че шест дни не вкусвал никаква храна, а на седмия – малко плодове. Спял съвсем малко, и то седейки; при това завързвал връвчица за една свещ и слагал съд с вода, та когато свещта догори и връвчицата падне в съда, се чувал шум, който го събуждал.
В традиционната ни култура големите празници са свързани с ‘кръвни жертви‘– гергьовско агне, петровско пиле, прасе по Коледа и под. Курбанът се освещава от поп, обредната трапеза се кади с тамян, приношението се третира като средство за изразяване на благодарност към Бога. На този фон постничеството и аскетизмът са се сочели по-скоро като поразителен разказ за живота на светите хора, отколкото като безусловна добродетел. При това доброволната бедност, отказът от всякакво притежание се смятали за крайност.
Светите безсребърници Козма и Дамян излекували една жена, която поискала да ги възнагради. Те отказали. Тя обаче настояла един от двамата да приеме поне три яйца. По-малкият брат, св. Дамян, понеже тя го заклела в името на св. Троица, приел скромния дар. Когато по-късно големият брат узнал, че св. Дамян е нарушил дадения пред Бога обет да не приемат никакви дарове за лекуването, поръчал на християните след смъртта им да не ги погребват в един гроб. Дамян, като нарушител на обета, да бъде погребан отделно. Пръв починал св. Козма. Когато починал и св. Дамян, християните преценили, че поръчката на св. Козма е прекалено строга и не я изпълнили.
Ортодоксалният ислям осъжда доброволната бедност, защото бог е създал този свят за радост на хората (Свещен Коран 2008: 7:31-32). Но пророкът Мохамед също така е казал факри фахри, бедността ми е моя гордост (Shafaat 1984), и в тези думи намира опора учението на суфиите. В суфийските братства са широко разпространени аскетичните практики и непритежанието. За разлика от изнежените богаташи, които се обличали в кадифе и коприна, суфиите носели прости вълнени дрехи, откъдето идва и името им (арабски суф ‘вълна’). Скитничеството се практикувало също с цел освобождаване от зависимостите (телесни потребности, любов към удобствата). Оттук е и персийското им име дервиши, буквално ’които ходят от врата на врата’.
Най-популярният образ на суфия у нас е Настрадин Ходжа. Но акцентът при него не е в сиромашията, а в остроумието му. Основното при Настрадин Ходжа е, че той излиза от всяка неудобна ситуация с помощта на думите. Той е част от онази суфийска култура, която чрез разказването на забавни масали осмива ортодоксалната ислямска религия:
Имамът поучавал за злините от алкохола и дал следният пример: „Ако дадеш на едно магаре една кофа вода и една кофа ракия, коя кофа ще изпие?“ – Ракията! – отвърнал веднага дервишът. – Точно така, и защо?
– Ами защото е магаре! – отвърнал дервишът.
Дервишите поразяват непосветените с характерните си телодвижения и тази тяхна особеност често се изтъква чрез фигурите на речта:
Павел седеше на сундурмата пред къщи… и се клатеше на стола дълго, неспирно, като дервишин (Елин Пелин. Гераците). В същия този миг един от групата изпищя и почна да се върти като дервиш около себе си (Й. Радичков. Всички и никой). Де Гол се върти като дервишин в гроба си, Волтер си оскуба перуката, само Кафка се чуди и мае как е могъл да се окаже чак такава Касандра Пророчица (Из форумите).
В ислямския свят суфиите са известни с още едно име, означаващо ‘бедните’. Беден на арабски е факир, мн.ч. фукара. Тези две думи са проникнали в българския език по различни пътища, но никога на се употребяват във възвишения смисъл, който религията влага в тях. Ако дервишите и факирите се свързват по някакъв начин с бедността, то най-често е неодобрително:
Зададе се тъмен облак низ облака чер арапин
чер арапин, гол дервишин.
В речника на Найден Геров фукара се пояснява чрез синонимите сиромах и факир, а към думата фукаралък илюстративният пример е Фукаралък – маскаралък (Н.Г.1978: 476).
На Изток факир-фукара продължава да е основен термин за религиозните аскети. Нещо повече, в Индия с думата факир започват да наричат не само мюсюлманските, но и индуските аскети – тапасвини, садху, йоги. Те прибягват до различни методи за умъртвяване на плътта: държат ръцете си свити в юмрук, докато ноктите не пробият месото и не се покажат от другата страна, и други подобни (Брокгауз-Ефрон//Факиры). Във времената на Британската империя много от тези аскети пътуват на Запад, където демонстрират нечувствителност към болка, чудотворство и други необичайни практики. На английска почва думата fakir се сближава faker ‘фалшификатор, симулант, мошеник ’ (ОЕР 2016 // fakir). С новото си значение ‘илюзионист, фокусник’ думата навлиза в много европейски езици, в това число и в български.
Tarīqah: ‘пътят към истината’
В търсене на божествената истина (haqīqah) суфиите поемат особен път (tarīqah). Терминът път, на арабски тарика, предполага комплекс от ритуали за духовно обучение. По тази причина, в турската си форма тарикат става синоним на братство, общност, създадена по специални предписания, под ръководството на авторитетен учител. В българския език обаче думата тарикат има други значения: ‘Хитър и дързък човек, изпечен градски вагабонтин, когото не могат да излъжат, противоположно на балама’ (БТР 1973); ‘Хитър и нахален човек, обикновено младеж, който не подбира средства за постигане на нещо’ (РБЕ 1959).
В ислямския свят в най-добрия случай правоверните са си затваряли очите за суфийските учения, по-често те са силно критикувани и жестоко преследвани. Ортодоксалните мюсюлмани са против такива аспекти на суфизма, като боготворене на светии, поклонение пред гробници на светци, ритуали с музика и танци и приемането на неислямски обичаи. Тайният характер на дервишките братства и периодичните гонения срещу тях довеждат до практиката такийя, благоразумно скриване на вярата си. За да се съхранят, суфиите нарушавали забраните, продиктувани от ученията им, изпълнявали ритуали, приети от мюсюлманското болшинство, и на думи приемали официалните догми. Шейховете им са ги учили не само мислено да се отричат от това, което са принудени да вършат, но и тайно да проклинат враговете на вярата си. Такова поведение, при което помислите и действията се разминават, в българския език е станало синоним на хитрост и извратливост, оттук и специфичното семантично развитие на думата тарикат.
И така, няколко думи в българския език претърпяват специфично семантично развитие, като значението им се движи от възвишено към принизено.
Багатур / боготур във фонетично опростената форма ботур в съвременния език означава ‘примитивен, груб, недодялан, често пъти мрачен и тъп човек’. Концептът ‘храбър и силен воин’ се изразява с други думи – юнак, герой.
В арабски думата факир, мн.ч. фукара развива преносно значение ‘човек, отказал се от материалните блага в името на духовно развитие’. В българския език обаче тя е заета само по първо значение ‘беден’. В ХІХ век факир и фукара се използват като синоними, после значенията им се разделят. Сега фукара има принизена стилистика и е синоним на голтак, дрипльо. Факир под влияние на английски започва да означава илюзионист. Концептът ‘човек, дал обет за непритежание’ на български се изразява с думи като аскет, безсребърник, църк. нестежател.
Думата тарикат, с която исторически се описва монашеска общност, започва да означава хитрец и шарлатанин. Оригиналният ислямски концепт се изразява с думите братство, мюсюлмански орден, секта.
Този ход на семантично развитие на думите отразява промяната в перцептивните и функционалните характеристики на обектите и има както лингвистична, така и когнитивна значимост.
БИБЛИОГРАФИЯ
Брокгауз-Ефрон 1890-1907: Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона. – С.-Пб., 1890–1907.
БТР 1973: Български тълковен речник. София, „Наука и изкуство“, 1973.
ОЕР 2016: Online Etymology Dictionary. Електронен адрес: w.etymonline.com> (дата на достъп: 29.07.2016).
Н.Г. 1978: Геров, Н. Речник на българския език. София, Български писател, 1978.
РБЕ 1959: Речник на съвременния български книжовен език. София, Издание на Българска академия на науките, 1959.
Свещен Коран 2008: Свещен Коран. Превод на Цветaн Tеoфaнoв. Издателство „Труд“, 2008.
Славова 2009: Славова, Т. Титулите багаин и багатур в ранносредновековна България // Eslavística Complutense, 2009, 9, 115–133.
Степанов 1997: Степанов, Ю.А. Константы: Словарь русской культуры. Москва, Школа „Языки русской культуры“, 1997.
Страбон 1994: Страбон. География. Книга XV, глава I. Репринт 1964, Москва, „Ладомир“, 1994. Електронен адрес: http://www.egyptology.ru/antiq/strabo.htm.
Amore, Shinn 1981:. Amore, R.C. ,Shinn, L. D. Lustful Maidens and Ascetic Kings: Buddhist and Hindu Stories of Life. Oxford University Press. 1981.
Chambers 1979: Chambers, J. The Devil's horsemen: the Mongol invasion of Europe, Atheneum, NY: 1979.
Hirth 1900: Hirth, Fr. Sinologische Beiträge zur Geschichte der Türk-Völker I. Die Ahnentafel Attila's nach Johannes von Thurocz. цит. по: Грумм-Гржимайло, Западная Монголия и Урянхайский край, т. ІІ, Ленинград 1926. с. 90.
Shafaat 1984: Shafaat, A. The meaning of 'pride in poverty' by Dr. Ahmad Shafaat. Montreal, Canada, 1984. Електронен адрес: http://www.themodernreligion.com/basic/charac/muslim_poverty.html.
Vivekananda 1980: Vivekananda Kendra Prakashan, Imprints of Indian Thought and Culture Abroad, 1980р 308 pp.
