Темата за възприемането на чужди названия в българския език е особено актуална днес при представянето на непрестанно заливащите ни чуждестранни продукти на българския пазар. Така обикновеният българин ежедневно се запознава с нови названия, които е принуден да усвоява с предлаганите му продукти. Интересен е пътят на възприемане и усвояване на отделните чужди названия в езика ни. Като цяло те преминават от английски или чрез посредничеството на английски в български език. Но има и изключения, свързани с произхода на продукта и с мястото на производството му.
Интерес представлява представянето в магазинната мрежа на продукт, обозначен като зехтин Рomace. Навлязлото през английски език название се транскрибира на български като Помас. В английско-български речници думата pomace, с правилна транскрипция пàмис, е отбелязана със значение ’остатъци от изстискан плод (риба и пр.); кюспе’ (АБР 2000). В случая названието означава продукт от вторична обработка на маслини – растителна култура, вирееща в Южна Европа (Испания, Португалия, Италия, Гърция), в Мала Азия и др. То се открива и изписване на транскрибиран вариант Помаче, навлязъл от италиански език, като е налице непоследователност при възприемането на думата в български език. Италианският българист Давиде Фанчуло дава следното обяснение на название Помаче в италианския език: „Обикновено в Италия, когато зехтинът не е Екстра върджин (extra vergine), което е най-високото качество, може да е OLIO DI SANSA. Това значи, че екстрактът е добит от останките на обработените вече маслини и не се продава много у нас. Иначе терминът POMACE (чете се помаче) съществува в италианския език, но не е много разпространен, и той, по данни от речника Garzanti (GDI 2013), означава ’остатъци от маслодайни растения след извличане на маслото, които се използват и като тор’.
Но да видим каква е картината с употребата на названието на българския пазар. Включените наблюдения са от магазини на големи вериги в район "Младост" на гр. София за периода 2012 – 2016 г.
В магазин LIDL, в ж.к. Младост 3, по данни от 19.05.2014 г., на табела над щанд с изложени разфасовки зехтин е изписано: Само в Lidl / Зехтин Помаче / 1 л. / 5,99 лв. На етикета на разфасовката се чете: OLIVE POMACE OIL.
В магазин Фантастико, ж.к. Младост 3, по данни от 10.07.2015 г., на отделен рафт с различни марки бутилиран зехтин Рomace, на всички етикети е изписано Зехтин Помас. От бутилките единствено на разфасовката на Зехтин Минерва Помас 1 л. отзад на бяло етикетче има надпис Зехтин Помаче.
В магазин Кауфланд, ж.к. Младост 3, по данни от 24.04.2015 г., на щанд с много видове зехтин са изложени на два рафта разфасовки със зехтин Pomace. На всички етикети на рафта е изписано Зехтин Помас (Liberitas; Elia Pomace oliv oil; Costa de Espana olive oil Pomace; ECE Pomace olive oil; Зехтин Камарко). От разфасовките единствено на тия с надпис на английски ELLADA GREEK OLIVE OIL Pomace отзад, на бял етикет е отбелязано: Гръцки зехтин Помаче. Вносител Бъртек ООД.
В магазин Карфур, ж.к. Младост, по данни от 24.02.2016 г., на етикет на стелаж с предлагани видове зехтин е изписано: OLITALIA Зехтин Помаче 1 л. На етикета на бутилката се чете: OLITALIA / OLIVE POMACE OIL – 1 л. На друг етикет на стелажа пише: Зехтин Помаче 1 л. / Сперони. Но на етикета на разфасовката е изписано: OLIO SPERONI / МАСЛИНОВО МАСЛО ОТ МАСЛИНОВО КЮСПЕ – 1 л.
В магазин Пикадили, ж.к. Младост 1, по данни от 23.10.2015 г., на щанд с изложени видове зехтин се откриват бутилки с надпис на етикета Campese / POMACE / OLIVE OIL (разфасовките са за 1 и 2 л). На етикета на стелажа пише: КАМПЕЗЕ / зехтин Помас 1 л. (съответно 2 л). За друг вид предлаган зехтин на етикета на стелажа е отбелязано: OLITALIA / Зехтин Помаче 1 л. На етикета на стъклената разфасовка се чете: OLITALIA / OLIVE POMACE OIL – 1 л.
В магазин ВILLA, по данни от 20.12.2015 г., на етикетите на стелажите за марки зехтин Pomace: SAN LAZARO, MINERVA, ELIA, OLITALIA, DEL ALMA, CAMPEZE е изписано след марката съчетание Зехтин Помас. Такива са и надписите на разфасовките.
В магазин ХИТ, ж.к. Младост 2, по данни от 13.11.2013 г., на етикет на рафт с изложени разфасовки зехтин пише: Минерва зехтин 1 л. Помач. На етикета на разфасовката се чете: Зехтин Помаче. По данни от 14.04.2015 г. на етикети на рафта пише: MINERVA, 1 л., Зехтин Помаче; MINERVA, 2 л., Зехтин Помач. На етикетите на разфасовките се чете: Зехтин Помаче.
От представените данни става ясно, че при изписването на етикети на стелажи за предлагания продукт, в повечето магазини е предпочитано неправилно транскрибираното име Помас вм. Памис на продукта Рomace, навлязло чрез посредничеството на английски език (в магазини Фантастико, Кауфланд, BILLA). Но е налице и изписване на транскрибиран вариант от италиански Помаче (в магазини LIDL, Карфур, ХИТ, Пикадили). Все пак употребата на такъв вариант е характерна за представяните разфасовки на определени фирми (MINERVA, OLITALIA), които са италиански. В единичен случай се открива изписан на етикет на разфасовка транскрибиран вариант Помаче от фирма вносител Бъртек ООД. Буди недоумение изписването на транскрибиран облик Помач, наред с Помаче, на етикети на стелаж в магазин ХИТ, ж.к. Младост 2. В случая отговорниците за надписите на етикетите са проявили творчество и са сътворили нова дума, своеобразен хибрид между транскрибираната от английски форма Помас и от италиански форма Помаче!
Интересни данни за употребата на транскрибираните варианти на названието се откриват в интернет форумите, посветени на темата за готварството, в частност за зехтина. В повечето случаи се употребява транскрибиран облик Помаче: Зехтин Помаче (Pomace) - ≤ 5% киселинност. Това е механично обработен зехтин. Той има значително малко приложения и при него липсват лечебните и хранителни качества, характерни за зехтина. Най-често се използва за пържене и за горене. Много често под наименованието „Помаче“ ще намерите мазнина с процент зехтин и процент други мазнини. – http://zdravosloven.com/portal/statii/zehtin-critida-1098.html – посетен 13.03.2014.
В сайт http://www.resto.bg: Зехтин „Помаче“. Зехтинът Помаче е зехтин от най-ниска степен. Помаче е тази част от маслината, която остава, след като цялото масло и вода, съдържащи се в маслината са били отстранени чрез пресоване или центрофугиране. – http://woman.hotnews.bg/n/zehtin-no-kakuv.23296.html – посетен 12.07.2015.
Най-евтиното маслиново масло е Pomace Olive Oil, Olive-Pomace Oil (познато като Помаче). Думата „Pomace“ означава „изстискани, смачкани плодове“. Произвежда се след производството на масло от първия добив от останалата маслинова маса и се смесва с малко количество зехтин Върджин за възстановяване на цвета и вкуса. Това масло също може да се използва за приготвяне на топла храна. – http://bg-zonata.com/zonata/2013/1/27/527667920248.html – посетен 14.12.2015.
ПОМАС (помаче) зехтин – най-евтиният клас. Помаче (Pomace) е произведен от останалата маслинова маса, след производството на масло от първия добив. Смесва с малко количество зехтин Върджин за възстановяване на цвета и вкуса – https://bg-bg.facebook.com/permalink.php?story_fbid=813025962084156&id=644773578909396 – посетен 15.12.2015.
Зехтин Помаче Speroni 1л – https://www.supermag.bg/promotions/%D0%B7%D1%85%D1%82-%D0%BF-%D1%87-speroni-1.html – посетен 15.12.2015.
В други форуми е налице успоредна употреба на вариантите, транскрибирани от английски Помас и от италиански Помаче. Дори на места е отбелязана и правилно транскрибираната от английски форма Памис:
Pomace (на български помас, помаче) – най-нискокачествен, с най-ниско съдържание на полифеноли. Получава се чрез рафиниране на остатъчните продукти от студеното пресоване на маслината. Но той е несравним като качествени показатели и полезни съставки със зехтин екстра върджин, защото при технологията на подгряване се губят ценните свойства. Остава само ароматът на маслините. – https://zdravoslovno.com – посетен 08.05.2015.
Pomace се произнася по различни начини на български – помас, памис, помаче, в зависимост от това на какъв език се чете. „Pomace Oil се получава чрез рафиниране на остатъчните продукти от студеното пресоване на маслината. http://www.regal.bg/pazari/2008/08/02/533460_vnositeli_poniatie_salaten_zehtin_ima_samo_v_bulgariia/ – посетен 21.09.2014.
Отпадъкът от производството на зехтин се използва за производството на гориво или за направата на нискокачествения Помас / Помаче / Памис / Pomace зехтин. За да се направи на гориво, остатъкът се изсушава и се прави на пелети. Изсушеният остатък прилича на едро нескафе, но с много светъл цвят. Той може да се използва и за наторяване. – See more at: http://www.gingerylemon.com/2013/09/kak-se-pravi-zehtin.html – посетен 15.01.2016.
Olive Pomace Oil. Названието на този зехтин се превежда като помас или помаче. Получава се чрез химична екстракция на остатъците от маслини и костилки и е най-нискокачественият зехтин. Използава се за готвене и пържене. – http://www.raboteshtomomiche.com/article.php?id=kakvo-ne-znaem-zazehtina-1600 – посетен 15.01.2016.
Редно е да се отбележи, че графичната близост на транскрибирания вариант Помаче с умалителната форма помаче на название (конфесионим) помак ’българин, изповядващ мюсюлманска религия’ провокира някои участници във форумите да търсят близост между двете думи:
За българо-мохамедани – зехтин „Помаче“ (автор Анонимен);
Ето какъв зехтин видях в Билла – 6 лв Pomace Oil (помашки зехтин), шеста цедка (06.06. 2012 – автор cofee.lean)
Iskam da znam dumata pomace kakvo ozna4ava na balgarski. Molq vi napishete. Speshno e. Trqbva da znam. Molq vi.pls,pls,pls,pls,pls,pls. – Във: Вносители: понятие салатен зехтин има само в България. – http://www.regal.bg/pazari/2008/08/02/533460_vnositeli_poniatie_salaten_zehtin_ima_samo_v_bulgariia/ – посетен 16.11.2015.
Мужик / 19 Май 2013 13:47 / Германец / Лидл – Гърция: 5 л. – 14,99 евро (в промоция), нормална цена – 16,99 евро. Но не помашки като в БГ!!;
Приятелю, на такива цени върви последната вода с която промиват пресите за произодство на зехтин, преди края на работния ден. – http://www.segabg. com/article.php?id=649323 – посетен 14.10.2013.
В случая транскрибираният облик на название на вид зехтин Помаче и умалителната форма помаче на конфесионим помак са в омонимна връзка. Видно е, че в българския език се използват два варианта на транскрибирано название Pomace за вид зехтин, предлаган на българския пазар. Разнообразието е свързано с навлизането на вариантите от различни езици – английски и италиански, като във втория случай става въпрос за продукт, произвеждан от италиански фирми, които го разпространяват на пазара. Интересно е, че разнообразието се запазва и при изписване на названието върху етикетите на стелажи за предлаганата стока в български магазини от големи магазинни вериги. Това несъмнено е свързано с липсата на общи правила, които да се спазват. В текста на Наредбата за изискванията за етикетиране и представяне на храните, влязла в сила от 13.12.2014 г. и обнародвана в Държавен вестник, бр. 102 от 12.12.2014 г., няма специална точка, посветена на правила за изписване на транскрибирани и транслитерирани названия на продукти, предлагани на българския пазар. В нея се акцентира на това точно и ясно да бъдат описани качествата на предлагания продукт, произходът му и всичко свързано с безопасността му. В публикации, посветени на същата тема, се доуточнява: „Същите изисквания, само че детайлно разписани, съществуват и в Наредбата за изискванията за етикетирането и представянето на храните. Освен това в нея са залегнали и редица други задължения за търговеца – информацията трябва да бъде ясна, лесно видима, неизтриваема и на едно зрително поле, т.е. да се възприема с един поглед от потребителя“ (Етикетирането на хранителни стоки от гледна точка на потребителите) – http://www.org-bg.net/index.php?mid=76&doc=91 – посетен 05.11.2015. От това става ясно, че навлизането и усвояването на транскрибирани и транслитерирани варианти на чужди думи в езика ни не са предмет на държавна политика. То се регулира от различни екстралингвистични фактори, какъвто е например пазарът на стоки. Назначаваните отговорници за надписите на стоките в магазинните вериги съвместяват тая си дейност с други задължения. Вероятно нямат нужната езикова квалификация и, което е по-важно, едва ли са им представени ясни критерии, които да спазват при оформянето на надписите. Както става ясно, няма държавен орган, който да следи за правилното оформяне на етикетите на стоки от езиковедска гледна точка.
Преди време един български спортен журналист и коментатор на футболни мачове изговаряше в ефир на български език фамилното име на известен португалски футболист, изписвано на латиница Maniche, в транскрибиран вариант Манùче. А колегите му, за разлика от него, произнасяха името във вариант Манùш. И тук може да се търси посредничеството на различни езици при транскрибирането на името, тъй като известният португалски футболист, прекратил кариерата си през 2012 г., освен във водещите португалски клубове Бенфика (чийто възпитаник е), Порто и Спортинг, е играл в Челси (Англия), Атлетико Мадрид (Испания), Интер (Италия), Кьолн (Германия). Възможно е италианските коментатори да са произнасяли името му Маниче и тоя вариант да е възприел българският футболен коментатор. Но скоро след това той започна да използва облик Маниш. Интересно ще е да се проследи каква ще е съдбата на навлезлите в употреба в българския език два варианта на название Роmace за вид зехтин – Помас и Помаче. Ще продължи ли успоредната им употреба или някой ще надделее?
БИБЛИОГРАФИЯ
АБР 2000: Английски-български речник. Т. 1, А – I, Т. 2, K – Z. С, 2000, ИК „Емас“.
GDI 2013: Grande dizionario di italiano. Garzanti Linguistica. 2013.
NDII 1966: Nuovissimo dicionario Italiano-inglese, inglese-italiano. Milano, 1966
