Настоящата статия има за цел да представи преводаческите трансформации (техники на превод, преводачески похвати), използвани при превода на Радичковата новела „Страх“ и Хайтовия разказ „Когато светът си събуваше потурите“ на чешки език. И в двете творби са изобразени стари български занаяти – воденичарството и кундурджийството. При превода на художествена литература от водещо значение е да се предадат езиковите средства, които имат определена естетическа функция.
Много от стилово натоварените елементи в творбите на Йордан Радичков и Николай Хайтов се отличават с диалектна или просторечна маркираност. Стилистичната функция на диалектизмите и при двамата автори е изследвана от Мария Китанова, която ги групира в няколко семантични групи. В настоящия текст предмет на анализ е занаятчийската лексика.
Йордан Радичков
„Страх“ е новела за едно отдавна отминало време на воденици, ханчета и духове. Воденицата по думите на Радичков е „място не по-малко свято от манастира или от който и да било прочут параклис или постница, защото на това място се извършва една част от магията на хляба“ (Радичков 1975: 94).
Повечето диалектни думи не затрудняват българския читател, защото са обяснени от самия автор. Този похват е типичен за Й. Радичков, който почти винаги обяснява диалектизмите или ги сравнява с техните неутрални книжовни синоними. Според М. Китанова подробното обяснение на определени диалектизми не е свързано само с доброто желание да бъде улеснен читателят.
„Една част от думите се разбират по смисъл от контекста. По този начин авторът поставя в динамични отношения елементи от двете подсистеми на българския национален език – книжовната лексика и диалектната, използвайки деавтоматизацията като активен функционален белег“ (Китанова 2008: 67).
Много от диалектизмите в творбите на Й. Радичков са натоварени с определено естетическо значение, по думите на М. Китанова това са „естетически преобразувани в художествената реч диалектизми“ (Пак там, с. 14).
При повечето ексцерпирани примери посочваме контекст, за да се онагледят отношения между книжовната и диалектната лексика. При превод на чужд език този контраст би бил трудно осъществим, защото замяната на един диалект с друг води до локализиране на определени области.
Едно от най-новите изследвания, в което се поставя въпросът за превода на диалект, е за „За превода“ на Дария Карапеткова. Според авторката, диалектът има „подчертана локализираща функция, т. е. обвързва повествованието с всички географски, етнографски, социални и национални препратки, които произтичат от него. […] Заместването му с друг диалект би могло да препятства потапянето в създадения от автора художествен свят, фиктивен и реалистичен едновременно“ (Карапеткова 2016: 120).
Едни от най-характерните преводачески похвати[1] при превод на художествена литература са компенсация, функционална замяна[2], описателен превод, генерализация и др. Необходимо е по-подробното представяне на похвата функционална замяна заради честата му употреба именно в художествени текстове, включително и в анализираните творби.
Функционалната замяна според Светла Томанова се състои в избора на дума, която означава нещо друго, но представлява понятие, което е контекстуално и логически свързано. „Функционалните трансформации могат достатъчно дълбоко да засягат логичните структури на изреченията, образността и експресивността на изказването“ (Томанова 2009: 24).
Условно приемаме, че под функционална замяна се разбира превод на стилово маркирани средства с неутрални или с такива, които имат различна маркираност. При такава промяна се наблюдават стилистични отклонения.
Ще се спрем на някои от преводаческите решения на Яна Маркова, превела на чешки език сборника с новели „Спомени за коне“, в който е включена и новелата „Страх“. Анализираме само първата и втората част на новелата, посветени на воденицата и воденичаря.
Единственият преводен еквивалент, който е диалектно маркиран, е лексемата vantroky като съответствие на българския поязък (преграда като яз, малък бент, РБЕ). Останалите диалектни лексеми, свързани с изобразяването на воденицата, са преведени в повечето случаи неутрално.
Кереп със значение „горната широка част на воденична вада“ (РБЕ) е преведен неутрално чрез функционална замяна: „Кamenné koryto řeky, z něhož voda teče do vantrok, je vždy plné žen a děvčat. Tomu místu se říká bělidlo, v létě ženy ze vsi na bělidle perou“ (Радичков 1977: 110).
Неутрално е предаден и диалектизмът ставило „дъсчена преграда за спиране водата на воденичен улей“ (РРОДД 1998). „Време е да пущаме ставилото! Воденичарите спускат ставилото, когато мливото в коша свърши...“ (Радичков 1975: 107) > „Už je čas zas spustit stavidlo! Mlynáři spouštějí stavidlo, když v koších dojde zrno...“ (Радичков 1977: 118).
Друг похват, който Я. Маркова използва, е описателният превод, приложен при превода на лексемата паспал със значение „брашнен прах във воденица, полепнал по околните предмети“ (РРОДД 1998). Въпреки стилистичната характеристика нар., посочена в РРОДД, приемаме лексемата паспал за диалектна. От функционална и от рецептивна гледна точка М. Китанова предлага разговорно-простонародната лексика, а също така и лексиката с чужд (турски произход) главно от групата на етнографизмите, да се включва в понятието диалектизъм (Китанова 2008: 15). Радичков акцентира лексемата паспал, като я поставя в скоби: „Камък о камък се стърже, скърцане се носи от цялата воденица, ситен брашнен прах (паспал) витае из въздуха...“ (Радичков 1975: 100). > „Kámen skřípe o kámen, po celém mlýně se rozléhá vrzání, ve vzduchu se vznáší jemný moučný prach…“ (Радичков 1977: 111).
Освен воденичарството в новелата „Страх“ присъства и тепавичарският занаят чрез лексемата ваявица: „... водни тепавици, наричани от народа ваявици“ (Радичков 1975: 98). На чешки противопоставянето книжовно – диалектно или маркирано – немаркирано езиково средство не е осъществено, а е предадено чрез синонимите термини valcha и valchovna: „…vodní valchy, kterým lidi říkali valchovny“ (Радичков 1977: 109).
В друга Радичкова творба „Ямурлук“ (Pastýřská šiřice), преведена от Хана Райнерова, отново се появява ваявицата: „Отнасям шаяка на ваявицата (ние викаме ваявица на тепавицата)...“ (Радичков 1972: 6), При този превод похватът, който е използван, е конкретизиране на значението:
„Odnesl jsem sukno do valchovny (nebo jak u nás říkáme, na hamr)...“ (Радичков 1988: 6). Лексемата hamr (těžké kladivo, buchar hnaný vodní silou užívaný dř. k zpracování kovů, ASCS), препраща към определен вид тепавици – т. нар. kladivová valcha.
В началото на новелата Й. Радичков изпълва с носталгия читателя за отминалите стари времена, свързани с воденицата, но той също така с техническа „конкретност“ и метафорична наситеност описва и механизмите на самата воденица. Въпреки че в следващия откъс не е включена диалектна и просторечна лексика, си позволяваме да го представим, защото е неделима част от творбата, в която отделните езикови средства не съществуват отделно, а са в единство, за да създадат цялостно естетическо въздействие: „С позволението на читателя, тука и аз ще се намеся да кажа няколко думи за кречеталото: то е простият, но основен механизъм за обратна информация, то е като пъпна връв на цялата воденица, приема водните импулси и ритъма на водната фабрика, упражнява контрол върху струята от зърна, падащи от коша, и ако водата придойде по улея и започне да върти по-бързо воденичния камък, то кречеталото, винаги будно, се раздвижва по-пъргаво върху камъка, подскача като нестинарка, започва да тръска по-бързо коша със зърното, от което зърното потича по-обилно; или обратно. Не зная защо този изключително хитроумен и безкрайно прост механизъм за обратна връзка ние наричаме не особено любезно кречетало и със същата тази дума наричаме дърдорковците ...“ (Радичков 1975: 100).
Терминът кречетало, свързан с воденичарството, е функционално заменен с аналогичен чешки термин korčák (mlyn. pohyblivé dno násypného koše, SSJČ). В цитирания откъс присъства и реалията нестинарка, която е предадена адекватно в чешкия превод чрез комбинирането на два похвата – транскрипция и пояснение (допълнение): „…poskakuje jako nestinarka na žhavém uhlí…“ (Radičkov 1977: 111).
В анализирания кратък откъс от новелата „Страх“ от занаятчийската лексика се отправихме към българската мистичност, за да се приземим отново върху битовото в Хайтовия разказ „Когато светът си събуваше потурите“.
Николай Хайтов
Николай Хайтов също обяснява диалектизмите в творбите си чрез книжовни думи и дори ги акцентира с кавички: „Купуваха ги най-вече салджиите по Марица, затова им казваха „салджицки“ (Хайтов 1967: 27). Противопоставянето на диалектната и книжовната лексика е типичен похват и за Н. Хайтов, но за разлика от Й. Радичков, той използва много повече турцизми, които са характерни за системата на родопските диалекти. Лексиката от турски произход също би могла условно да се включи в понятието диалектизъм (Китанова 2008: 32).
И в този разказ един занаят си отива и светът не само си е събул папуците, но и потурите, както гласи самото заглавие. Подходящият превод на заглавие оказва влияние върху приемането на текста от чуждия читател.
Заглавието е посредник между читателя и автора, между читателя и текста. То предшества текста – представя го, задава нагласи и създава очаквания за него. Основната роля на заглавието е да прелъсти читателя. И ако в конкретния случай това е валидно за българския читател, не можем да твърдим същото за чешкия, защото „Когато светът си събуваше потурите“ съдържа реалия, която на чешки език е предадена с описателен превод – „Když si svět svlékal vesnické kalhoty“, чрез който се загубва колоритът.
Известна компенсация при превода на тази реалия е постигната в самия разказ – „vesnický kalhoty si už svlíká a zuje si i pantofle“ (Хайтов 1974: 222), където се проявява фонетична особеност на т. нар. obecná čeština или běžně mluvená čeština (термини, които само приблизително и условно могат да се преведат като разговорен чешки език)[3].
Компенсации чрез морфологични и фонетични особености на obecná čeština има не само в горепосочения пример, а и в рамките на целия текст (prej, velkej, s našima střevícema a pantoflema, nový kopyta, ukrad и др.).
Лексеми, които са пряко свързани с кундурджийството, са предадени в повечето случаи чрез функционална замяна. Противопоставянето на някои двойки книжовни и диалектни думи в оригинала е съхранено в превода чрез противопоставяне на ниво неутрална – книжна лексика: кундурджия – обущар> švec – obuvník („Като ти казвам кундурджия, ти не го бъркай с обущар“ (Хайтов 1967: 26). > „Když říkám švec, nepleť si to s obuvníkem“ (Хайтов 1974: 220).
Чрез функционална замяна са предадени и самите кундури, придружени от просторечната лексема чешит („вид, сорт“, БТР 1994), за които авторът пояснява: „Работехме какви ли не чешити кундури (папуци, кундури – едно и също)“ (Хайтов 1967: 26). Еквивалентът в преводния текст е отново неутрален: „Šili jsme všechny druhy – papuče, pantofle i střevíce“ (Хайтов 1974: 220).
Известна компенсация е постигната при превода на диалектизма мющерия („купувач, клиент“, РБЕ) чрез фонетичните и морфологичните особености на obecná čeština: „Бакиш“ обра селските ни мющерии и алъш-веришът се запече“ (Хайтов 1967: 31) > „Bakiš nám ukrad venkovský zákazníky a bylo po kšeftě“ (Хайтов 1974: 226).
Присъствието на интердиалекта obecná čeština се явява като подходящо преводаческо решение на равнището на целия текст. Този похват е препоръчван и от повечето теоретици на превода като един от начините за превод на диалект.
В двата анализирани текста, преведени на чешки език от две различни преводачки, са използвани сходни преводни техники при предаването на диалектизми. Водеща е функционалната замяна, следвана от описателния превод. И при двата подхода има стилистично отклонение в посока неутрализация на преводния текст. Явлението е характерно за превода на текстове, изобразяващи национален или местен колорит.
Противопоставянето на книжовна – диалектна лексика в оригиналните текстове е предадено частично чрез противопоставяне на книжна – немаркирана лексика. Спецификата на занаятчийската лексика изправя преводача пред нелеката задача да открие адекватни термини, отдавна останали в миналото, но все още пробуждащи носталгия у читателя.
БИБЛИОГРАФИЯ
ASCS: Akademický slovník cizích slov: , 12. 1. 2017.
БТР 1994: Андрейчин Л. и кол. Български тълковен речник. София: Наука и изкуство, 1994.
Карапеткова 2016: Карапеткова Д. За превода. София: Колибри, 2016.
Китанова 2008: Китанова М. Стилистична функция на диалектизмите в съвременната художествена проза (по материали от Николай Хайтов и Йордан Радичков). София: ЕТО, 2008.
РБЕ: Речник на българския език. Институт за български език при БАН, <http://ibl.bas.bg/rbe/>, 12. 1. 2017.
РРОДД 1998: Илчев С. и кол. Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век. София: ЕМАС, 1998.
SSJČ: Havránek, B. a kol. Slovník spisovného jazyka českého, <http://ssjc.ujc.cas.cz>, 12.1.2017.
Томанова 2009: Томанова С. Междуезиково взаимодействие в превода (от руски на български и от български на руски език). УИ „Неофит Рилски“, Благоевград, 2009.
ЕКСЦЕРПИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Радичков 1972: Радичков Й. Барутният буквар. София: Български писател, 1972.
Радичков 1975: Радичков Й. Спомени за коне. София: Български писател, 1975.
Радичков 1977: Radičkov J. Vzpomínky na koně. Praha: Melantrich, 1977.
Радичков 1988: Radičkov J. Střelný slabikář. Praha: ROH, 1988.
Хайтов 1967: Хайтов Н. Диви разкази. Пловдив: Христо Г. Данов, 1967.
Хайтов 1974: Chajtov N. Divokou stopou Rodop. Praha: Odeon, 1974.
