През 1992 г. излезе една тънка книжка – „Езиковата култура на Българското средновековие“. Неин автор е нашият колега и учител, видният медиевист и славист Ив. Буюклиев. Спомням си вълнението, а и притеснението, с което авторът очакваше отзивите за този труд. Към онзи момент вероятно и той не е предполагал колко актуална е тази проблематика и колко по-дълбоки исторически, социални и психологически механизми определят отношението към езиковата култура на една общност като цяло, а не само към достойнствата на езика на видните книжовници. Изследването на проф. Буюклиев (Буюклиев 1992: И. Буюклиев. Езиковата култура на Българското средновековие., УИ „Св. Климент Охридски“, 1992. 192 с.) изтъква три важни аспекта:
- че езиковата култура е въпрос на институализация и държавните органи са не просто регистратори, а са задължени да провеждат целенасочена политика в тази област;
- че езиковата култура е въпрос, не само засягащ, но и вълнуващ много по-широк кръг хора от тези, които са пряко ангажирани с писаното слово;
- че проблемите на езиковата култура, които се регистрират от оторизирани институции и лица, от една страна, и от по-широки кръгове, от потребителите, от друга страна, съвпадат.
Следователно отношението към проблемите на езиковата култура се определя на дълбоко (само)идентификационно равнище и не просто езикът, а добрата реч е социален маркер за престижност в най-широк смисъл – от образоваността като привилегия на висшата класа до владеенето на книжовната норма като необходимо условие да се приеме съдържателната страна на дадено мнение, позиция, претенция.
Тук ще направим огромен скок във времето и в средствата на комуникация, за да видим дали посочените тенденции са наистина фундаментални и ще се спрем на някои съвременни аспекти с акцент върху общуването в интернет. Този избор е продиктуван, от една страна, защото интернет общуването непрекъснато разширява своя периметър и значение и, от друга страна, защото интернет общуването понася упреци, че е причина и катализатор на деструктивни процеси в езиковата култура на българина (не се спазват книжовноезиковите норми, използва се латиница, „маймуница“ и под.).
Каква е обаче картината към настоящия момент.
1. По отношение на институционалното влияние. Законодателят е категоричен по отношение на правомощията на отделни институции и органи на управление. Кодификатор може да бъде само БАН със своите специализирани звена, в случая Институтът за български език. Това е причината, поради която изданията и особено промените, които се предлагат от ИБЕ, се посрещат с голям обществен интерес. Особено чуствително е училището, тъй като именно в нормативните документи на средното училище е заложено усвояването на книжовноезиковата норма. Опитите да бъдат предложени за обсъждане и гласувани закони за българския език (от 1990 г. в Народното събрание са внасяни 6 законопроекта) също се натъкват на сериозна съпротива. Това свидетелства, че в общественото съзнание нормативният език е по-близо до природните, отколкото до писаните закони и администрирането му от органи с временно влияние се посреща като посегателство върху същностни основи на социума.
Като представително за актуалната речева практика и съответните речеви нагласи приемаме т.нар. интернет поколение. Разбираме това понятие по-широко, всъщност, понятието интернет поколение включва на практика три генерации – на потребители в активна възраст, чието лично и професионално израстване съвпада с навлизането и развитието на новите технологии, на родените в епохата на тези технологии, за които те са неотменна даденост, и на тези, които по един или друг начин е трябвало да се приспособят към новите условия. Преглед на отношението към въпросите на езиковата култура сред интернет потребителите представя широка палитра по възраст, образователен ценз и чувствителност към проблеми от обществена значимост. За нагласите към престижността и оценките на езиковата култура на съвременния българин интерес представлява речевата практика във форумите. Те са аналог на „спонтанна“ колоквиална реч, имитират разговорната реч, включвайки маркери за разговорност. Същевременно във форумите се представя и писмената реч чрез т.нар. пост(инг). Независимо дали форумната проява имитира разговорната устна реч или се отнася към писмената реч, комуникативният канал е писмена реч, пишещият оформя изказването си според стандартите на писмената реч, а четящият оценява съответствието на писмения текст с правописните и пунктуационните правила.
Тази особеност на комуникацията във форумите, от една страна, и разнородното равнище на речева компетентност на участниците, от друга, налага определянато на правила за ползване на форума – по отношение на социални, етични и естетически норми.
Правилата за участие във форумите акцентират предимно върху нормите със социален или морален характер, като предпоставят владеенето на основните правила на общуването. Показателно е, че когато те се нарушават, самите участници в даден форум санкционират нарушилия правилата участник, докато често намеса от страна на администратора се приема за цензура. Допълнителни правила се въвеждат, когато администраторът не е убеден, че участниците задължително владеят правописната норма. На първо място това е характерът на форума. Например фитнес форум, данс форум.
Първото изискване е да се пише на кирилица. В някои форуми има изрично предупреждение, че мнения на български, но написани с латински букви няма да се четат. Тук ще посоча два примера: на форум, посветен на любителите на танци, и на фитнес форум. В първия случай допълнителните правила са въведени от администратора.
Здравейте!
Преди всичко – благодаря Ви, че четете тази част на форума.
Най-важното, което трябва да отбележа, е, че КИРИЛИЦАТА е за предпочитане!
На второ място – правописът. Основните правописни правила можете да намерите в UniBG Forums.
Искам да подчертая, че това не са задължителни правила, т.е. можете и да не ги спазвате!
Идеята ми не е да затрупам посетителите с огромен брой задължителни правила за спазване, а само да дам препоръчителни такива.
Който иска, нека ги спазва – ще направи добро впечатление и може да бъде сигурен, че мненията му ще бъдат прочетени.
Останалите мнения рискуват да бъдат подминати с лека ръка...
Във втория пример темата за книжовноезиковата норма е въведена от потребител на фитнес форума.
Потребител
Мнения: 1979
От: София
Доста хора във форума правят очеизвадни грешки в писанията си. Затова реших да пускам периодично някой и друг урок, все някой може да нaучи нещо и да се промени. Все пак не само физиките си трябва да тренираме, а и ума.
В интернет форумите можем да открием както категорично мнение относно заменянето на ъ с а, така и забавен илюстративен материал, показващ фонологичното противопоставяне на двете гласни.
Интернет потребителите не остават безразлични към едно от най-дискутираните правописни правила – това за членуването на имената от м.р. ед.ч. с пълен или с кратък член. Показателно е, че коментарите не са в посока на отхвърляне на правилото, макар че такива нагласи има от десетилетия, а се опитват да предложат лесно запомнящи се правила. Трябва да се отбележи, че въвеждането на задължителен държавен зрелостен изпит по български език и литература заостри вниманието върху граматически правила като това за пълния и краткия член или за бройната форма, като обществената енергия се насочи не към отхвърлянето им като ненужни или спорни, а към изискване те да бъдат спазвани като белег на престижно публично речево поведение.
Изискването за правилна оформеност на речта, за владеене на книжовната правописна норма се издига като предварително условие за участие в интернет общуването. Нещо повече, несъгласието със съдържанието на нечие мнение се изразява посредством критика към равнището на писмената култура на автора. То бива отхвърлено като неприемливо, тъй като е изложено от човек с ниска езикова култура. Често срещаме педантично изброяване и коригиране на грешките, допуснати в изказването.
Показателни са и имената, с които участници, които особено много държат на езиковата форма на мненията, се представят – Граматик, Правописец храбър, Даскал Добри и др. Основните изводи, които се налагат, са, че:
- Владеенето на книжовноезиковата норма в интернет пространството се приема за задължително условие;
- Интернет потребителите имат висока самооценка и книжовната реч е един от маркерите за престижност;
- Езиковата компетентност се приема за санкциониращ показател и спрямо съдържателната страна на речевите прояви във форумите.
Интернет пространството образува социална мрежа, в която гражданското общество заявява позициите си по важни обществени въпроси. Образоваността и владеенето на книжовната норма присъстват в тази среда като важен обществен въпрос и се инфилтрират на различни равнища. Позициите на специалистите лингвисти и на интернет потребителите по въпросите на езиковата култура в повечето случаи съвпадат, поради което интернет обществото следва да бъде привлечено като равностоен съмишленик и участник в диалога за езиковата култура на българите.
Иска ми се да завърша с думите на един от най-значимите съвременни философи Ю. Хабермас (Ю. Хабермас. Философия на езика и социална теория. Издателство „Лик“, 1999. 273 с.). Централна идея в неговите философски възгледи за универсалната (функционалната) прагматика е, че речевата дейност е дейност, насочена към разбирателство. „Цел на разбирателството е предизвикването на съгласие, което приключва в интерсубективната съвместност на взаимното разбиране, на споделеното знание, на насрещното доверие и съгласуваността един с друг“ (Хабермас 1999: 13).
Защото предпоставката за разбиране и разбирателство е единната ценностна система. Езикът на разбирането е езикът на зачитане на едни и същи ценности. Затова темата на настоящата кръгла маса „бъдещето на българския език“ е особено сполучлива, тъй като българският език Е бъдещето.
