През 2015 година[1] в Комисията за защита от дискриминация постъпва жалба от Албена Джоунс, българка от смесен брак, която в жалбата описва, че сладкишите, произвеждани и разпространявани в търговската мрежа с наименования „Негърче“ и „Негърка“ са дискриминационни спрямо всички чернокожи. Жалбата е насочена срещу „Захарни изделия – Варна“ ЕООД и ЕТ „Здравко Георгиев“–Перник. Според жалбоподателката, която е българка от смесен брак, предлагането на продукти, чиито названия са свързани с определена раса, различна от европеидната, представлява дискриминация, защото, ядейки сладкиш „негърче“ в представите на човек се появява идеята, че физически яде хората, представители на негроидната раса. Според адвокатите на ответниците обаче „един средностатистически българин не мисли, докато яде сладолед „Ескимо“, татарско кюфте или салата „Снежанка“, че яде нещо, различно от храна“.
Жалбата и образуваната по нея преписка предизвикват широк отглас в целия спектър на обществения интерес. Отразени са в ежедневниците и в информационни агенции от целия спектър на журналистиката – от специализирани юридически и финансови издания през общи информационни портали до т.нар. жълти (клюкарски) издания, които в повечето случай озаглавяват новината по един и същи начин.
B cвoя зaщитa пpoизвoдитeлитe пocoчвaт, чe въпpocнитe cлaдĸиши ca тpaдициoнни, пoпyляpни и пpeдпoчитaни oт пoтpeбитeлитe, а твъpдeниятa зa диcĸpиминaция ca нeлoгични и нeoпpaвдaни. Образуваното производство изиска лингвистична експертиза, съдържаща конкретни въпроси. Комисията за защита от дискриминация постави редица въпроси, на които се основа експертното мнение. Ето и основните:
1. Има ли думата „негърче“ пейоративно значение в българския език? Прилагателното „пейоративен“ в лингвистичната терминология означава следното: „унищожителен, пренебрежителен“ (Словарь 1989); 1. Който се употребява с подчертаване на отрицателна оценка. 2. Който придава на думата отрицателно значение. 3. Отрицателен. (Речник 2000); който съдържа отрицателна оценка и изразява неодобрително, презрително отношение (Български тълковен речник 2002 г.).
Думата негърче е деминутивно съществително, умалително наименование (Радева 2004). То е образувано чрез наставка -че от съществителното име негър. При образуване на умалителни съществителни с наставка -че не се създава пейоративно значение. И при изходната дума, от която е образувана думата негърче, а именно негър (съответно в ж. р. негърка), не се открива пейоративно значение. Ако такова значение съществува, то трябва да е посочено в тълковните речници на мястото, където се посочват стилистичните маркери (това дали дадена дума е жаргонна, остаряла, вулгарна, обидна, книжна и под.). В изследваната от нас дума подобен маркер няма, виж напр: „негър м. и негърка ж. – лице от негроидна раса“ (Радева 2012, стр. 366). От казаното дотук може да се направи извод, че думата „негърче“ няма пейоративно значение в българския език.
2. Как се съотнасят понятието „негърче“ като име на десерт и търговска марка, употребявано в контекста на сладкарската индустрия, и думата, означаваща конкретен референт от действителността – представител на негроидната човешка раса?
Във всеки език голяма част от думите имат повече от едно значение. Това е така, защото човешкото мислене е образно и асоциативно и една дума може да назовава повече от един предмет. Основното (прякото) значение на всяка дума е първичното, а преносното (метафоричното) се образува, когато в мисленето на човек се пораждат връзки, основани на сходства между определени предмети. Тези сходства могат да бъдат по форма (напр. глава на човек и глава лук, по функция – аларма на кола и аларма за събуждане). Така могат да бъдат и по цвят, като е в случая. Основа за метафоричния пренос е тъмният цвят (в прякото значение на кожата, в преносното – на тестото). Почти всяка дума има едно или повече преносни значения наред с прякото. За функционирането на едно от тях в конкретна ситуация решаващ е контекстът. Както никой носител на българския език не би объркал ръкав на дреха с ръкав на река, така и в контекст не се смесват негърче1 като дете от негроидната раса и негърче2 като вид сладкиш.
От лингвистична гледна точка тук става въпрос за полисемия, или за наличие на пряко и преносно значение на една дума. Преносното значение е образувано на основание сходство по признак 'цвят'.
3. Позната ли е на езикознанието традицията сладкарските продукти да носят екзотични наименования, в това число на хора, на животни и други реалии от действителността?
В кулинарната и в частност сладкарската традиция явлението да се назовават сладкиши с човешки имена, етноси или професии е познато не само в български, но и в европейски контекст. Ще споменем само някои – сладкиши шарлота, агнеса (лични имена), жадната монахиня (професия), ескимо (название на етнос).
4. Какви са етимологията и лексикалното значение на думите „негърка“ и „негърче“.
Според етимологичния речник на българския език (Български етимологичен речник 1971, стр. 233) „негър е човек от населението на Централна Африка с черна кожа и къдрава коса. Негър (1843 г. въведено за пръв път), негър (1869 г.) и производните негърка, негърски, негритяни (1858 г.). Книжовна заемка от френски (negre), руски (негр), и испански / португалски (negro – черен)“. Според данните от речника на БАН можем да направим извод, че етимологията на думите негърка и негърче са свързани с тъмния цвят на кожата, тоест чернокожи, в случая чернокожо/тъмнокожо дете и тъмнокожа/чернокожа жена.
5. Свързва ли се сама по себе си думата „негърка“ със сладкиш, традиционен за българската култура.
В българската кулинарна традиция от десетилетия е познат сладкиш с наименование „негърче“. Такъв сладкиш се среща в кулинарни книги от преди 30-40 години, във всички онлайн готварски сайтове, често присъства и в менютата на ресторанти. Сладкиш с наименование „Негърка“ е ново явление, познат е само като готов десерт в търговската мрежа.
Експертното мнение, разбира се, няма за цел задълбочено научно представяне на проблематика, свързана със семантичния обем и конотациите на определената лексема. Но то е важно заради връзката на лексикалните явления с обществените нагласи, които са в основата на реални казуси от съдебната практика.
Като обобщение в контекста на разсъжденията ни в посока на политически коректната реч бихме могли да заявим убеждението си, че тя представлява една проява на динамиката в лексикалната система на езика, и по-точно – в развитието и осмислянето на конотативната натовареност на определени лексеми. Известен набор от думи в последните десетилетия стана обществено неприемлив за употреба. Това се дължи както на глобализацията на човешките отношения, така и на социално-политически фактори като общността на идеите и цивилизационния подход на демократичните общества, синхронизирането на законодателството на България към това на ЕС и др. От друга страна обаче, виждаме на практика, че един и същ списък от думи в различни национални общества, културни общности, както и езикова среда имат различна историческа и ценностна маркираност, различна история и семантичен обхват. Това ни дава основание да твърдим, че политически коректната лексика не е универсална и хомогенна в своя състав и семантика в различните култури. Именно тази част от лексиката е много динамична и възприемането на семантиката ѝ подлежи на промяна. Напълно е възможно твърденията ни след няколко години да подлежат на ревизия в зависимост от промените в конотацията и обществено-политическото развитие.
БИБЛИОГРАФИЯ
Български етимологичен речник 1971: Български етимологичен речник, 4 том, издание на Института за български език, БАН.
Български тълковен речник 2002: Български тълковен речник. Наука и изкуство, 2002.
Радева 2004: Радева В. В света на думите. Структура и значение на производната дума. Унив. изд. „Св. Климент Охридски“. 2004.
Радева 2012: Радева В. Български тълковен речник. Изд. „Изток-Запад“. София, 2012.
Речник 2000: Речник на чуждите думи в българския език, пето издание. Наука и изкуство. София, 2000.
Словарь 1989: Французско-русский учебный словарь лингвистической термонологии. Москва, 1989.
