През[1] последните две десетилетия поредица от революционни промени в технологиите, икономическото развитие и глобализацията като цяло наравиха възможни нови начини за обмен на информация и знания. Технологичните и информационни иновации трансформираха и продължават да променят радикално всички нива от публичната сфера и личния ни живот. Повлияни са такива аспекти от ежедневието като личните взаимоотношения и общуване, социалните връзки и поведение, дори развитието на медиите, всички сфери на публичната комуникация, политиката, икономиката. Много изследователи свързват тези промени с навлизането на интернет и го наричат технология на свободата. Днес информационният поток също се промени, от монолог той се превърна в диалог и това е благодарение на технологичните иновации, на които ставаме свидетели всеки ден.
Виртуалното пространство дава неограничени възможности за общуване и комуникация, по всяко време и навсякъде, което „увлича хората, или по-точно – техните виртуални същности да изливат всякакъв род информация там с помощта на само един клик. Във виртуалната реалност човекът – субект на дейността не е само наблюдател, но и участник-съзидател на обективни и субективни светове“ (Христов 2009:151). „Съвременният „виртуален човек“ (Homo virtualis) и приобщаването на младите хора към общността на виртуалните хора са мотивирани от потребността за сигурност и самоуважение, защита, приятелство, уважение. Те го виждат като път на самоизява, на личностно-активно себеизграждане“ (Попова 2005:30, цит. по Христов 2009).
Особен статут във виртуалната среда имат информационните медии – онлайн издания на ежедневници, информационни портали и др. Голямото предизвикателство както към собствениците на интернет портали, електронни медии, както и цялото ни общество са намирането и спазването на баланса между свободата на словото и ограничаването на вербалната агресия и езика на омразата. Това се налага както от развитието на обществото ни в синхрон със законовите изисквания на ЕС, така и с цивилизационното отъждествяване на България с обществата, които са толерантни и неагресивни. „Виртуалното пространство и онлайн обществото имат свои правила и код на поведение, които се формират и утвърждават през последните години, което само по себе си е естествен резултат от развитието на технологиите и не може да бъде категоризирано като негативно явление. Проблемът настъпва в момента, в който взаимоотношенията онлайн, базирани на тези нови, виртуални правила, доведат до етически спорове и дори рефлектират в реалния живот, тъй като установените етически форми в реалността са в конфликт с виртуалното пространство и още повече – познатите ни решения са неприложими онлайн. Като един сравнително нов глобален хабитат за човечеството, където биват пренебрегвани не само локацията, различията в културите, но и в много случаи културата, тепърва предстои именно това – да се създаде кодекс на поведение онлайн и да се установят приемливите норми там, защото необходимостта от тях несъмнено е назряла“ (Добрева 2015).
В настоящото изложение бихме искали да съсредоточим вниманието си върху механизмите за ограничаване на вербалната агресия от страна на читателите и потребителите на медийните информационни онлайн продукти. Това би могло и се постига чрез политиката на онлайн медиите, която би трябвало да е оповестена публично. От една страна, авторите на статии и коментари не могат да носят отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите, защото те не изразяват тяхното мнение. Авторите са отговорни за съдържанието на собствените си текстове, както и собствениците на онлайн медиите. От друга страна, правото на коментар се възприема като изконно право в контекста на свободата на словото. „Въпросът за отговорността за съдържанието в интернет е стар колкото самата глобална мрежа и все още търси своя отговор за различните аспекти на споделянето на информация онлайн. Винаги когато се заговори за отговорност, като контрааргумент се повдига въпросът за свободата на изразяване и на споделяне на информация“ (Ваксберг 2015.) Именно поради това насочихме изследователския си интерес към въпроса дали в българската онлайн медийна среда съществуват ясно определени политики на отделните медии, ако да – как са експлицирани те, какви принципи следват, как са изразени и постулирани, какво е съотношението между медии, които прилагат ограничителни мерки спрямо агресията, езика на омразата и вербално недопустимото поведение на своите потребители спрямо такива медии, които не поставят подобни ограничения и, макар и косвено, дават свобода на вербалната агресия. „С появата и навлизането на новите технологии можем да кажем, че пасивността на получателя вече не е реалност, защото сред основните предимства на интернет са интерактивността, децентрализацията, неограничеността, ниската цена и потребителският контрол. Възможността да се достигне до повече хора е факт, както и да се комуникира с тях в диалогична форма, но трябва да се осъзнае, че публиката в интернет е разнородна и достигането до тези хора не е толкова лесно, то трябва да бъде добре обмислено, анализирано и планирано. Днес живеем в „епохата на вниманието“ и във времето, където за „оръжие и щит“ се използват онлайн медиите“ (Данкова 2012). Затова тук разглеждаме ролята и ограниченията на потребителя на информационния продукт, който има възможност за активно участие в поднасяната му информация, тоест той става неин съучастник и съ-създател.
За целта на анализа ни се съсредоточихме върху най-популярните български онлайн информационни агенции и портали, както и онлайн изданията на български вестници (ежедневници и седмичници) – „Труд“, „24 часа“, „Дневник“, „Дума“, „168 часа“, „Сега“, „Капитал“, Банкер“. Първо разгледахме въпроса кои страници, агенции и портали дават възможност за писане на коментар под техни публикации. На второ място анализирахме случаите, в които писането на коментари е разрешено – дали съдържанието на коментарите трябва да спазва изрично установени правила. Ако да, какви са те. Ако не, по какъв начин е изразена волята на собствениците на тези сайтове и портали за отсъствие на ограничения на езиковите прояви на потребителите от каквото и да е естество. Също така обръщаме внимание на случаи, когато възможността за писане на коментар липсва и търсим причините за този факт.
Ето резултатите от анализа на най-популярните български онлайн информационни платформи и страници:
http://www.dir.bg: В правилата на този сайт, посочени на: http://it.dir.bg/, ясно и недвусмислено се посочват изискванията към публикуваните коментари. За да бъде публикуван един коментар, той трябва да е одобрен от модератор[2]. Ясно са посочени случаите, в които коментари на потребители ще бъдат изтривани: 1. Коментарите в Дир.бг са свободни и се публикуват без редакция, с изключение на случаите, описани по-долу; 2. Коментарите подлежат на одобряване (предварителна или последваща модерация); 3. Не се публикуват коментари, които: насаждат расова и етническа омраза, нетърпимост на верска основа; – насаждат вражда.
В няколко интернет портала наблюдаваме, макар и косвен, стремеж за спазване на законови текстове, които обаче не са конкретизирани, напр: http:// www.novinite.bg: „ПОТРЕБИТЕЛЯТ на портала се задължава при ползване на предоставяните от САЙТА услуги: да спазва българското законодателство, приложимите чужди закони, настоящите Общи условия, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави;да не нарушава и да зачита основните права и свободи на гражданите и правата на човека, съгласно Конституцията, законите на Република България и приложимите международни актове“.
Подобна политика провежда и frognews.bg: „Забранява се качването на следните видове коментари на новини и мнения във форумите: а) противоречащи на българското законодателство, приложимите чужди закони, настоящите Общи условия, обществените норми и морал; ... г) чието съдържание нарушава права на човека съгласно Конституцията и законите на Република България или международни актове, по които Република България е страна;
На сайта www.actualno.com четем: „7.Забрани: Забранява се качването на следните видове коментари на новини и мнения във форумите 7.1.Противоречащи на българското законодателство, приложимите международни актове и актове на ЕС, настоящите общи условия, обществените норми и морал. .... 7.4.Чието съдържание нарушава права на човека съгласно Конституцията и законите на Република България или международни актове, по които Република България е страна“.
www.dnes.bg в правилата за публикуване на коментари посочва определен закон, както и се позовава на общите принципи на правото в ЕС: „Публикувайки коментар в Dnes.bg, Вие се съгласявате, че няма да публикувате текстове с порнографски характер, подтикващи към насилие, етническа и/ или религиозна нетърпимост, думи с обидно съдържание и всякакви материали, които са в разрез с българското законодателство (вкл. Закона за авторското право и сродните му права) и правото на Европейския съюз“.
www.mediapool.bg поставя следните ограничения: „забранено е 1.3. Да използват нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, призиви към расова дискриминация, етническа или религиозна нетърпимост, сексуална дискриминация или насилие, обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на представители на медиата или на конкретни публични личности, спам, рекламно съдържание, порнографско съдържание или съдържание, нарушаващо авторските права“.
http://www.focus-news.net Няма възможност за публикуване на коментари.
В сайтовете http://www.blitz.bg, http://pik.bg има възможност за коментар без форма за регистрация. Няма открито публикувани или разписани правила за коментарите.
За публикуване на мнения и коментари в сайтовете Дневник, Капитал, Кариери, Регал, Хоремаг и Бакхус са поставени следните ограничения, като се посочва, че модераторите на сайтовете изпълняват мониторинговата функция: „3. Модераторите на сайта имат право да скриват или изтриват мнения, когато те съдържат: .... 3.3. нецензурни или вулгарни изрази, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа; 3.4. призиви към расова дискриминация, етническа и религиозна нетърпимост, сексуална дискриминация или насилие; 3.5. обидни описания на физически, интелектуални или морални качества на конкретни личности, вкл. към други участници във форума“.
В информационната платформа http://www.standartnews.com няма ограничения: „Информационна Агенция standartnews.com по никакъв начин не влияе на коментарите под статиите и на гласуването за тях и трие коментари само и единствено в случаите, в които не са написани на кирилица или в които сме получили оплаквания от читатели за неуместни коментари“.
Аналогичен текст срещаме и на страницата на вестник Труд https://trud.bg: „ТРУД МЕДИЯ има право да прекрати едностранно и без предизвестие достъпа до предоставените УСЛУГИ, ако ПОТРЕБИТЕЛЯТ с действията си накърнява доброто име на ТРУД МЕДИЯ, използва текстове с нецензурно или обидно съдържание, прокламира и разпространява религиозни, верски и/ или политически идеи, при установена некоректност на данните, представени от ПОТРЕБИТЕЛЯ, нарушава действащото законодателство в Република България, международните актове или застрашава работоспособността на програмните и технически средства, чрез които се предоставят услугите“.
По-особен случай на правила за писане на коментар виждаме на страницата на вестник Монитор (http://www.monitor.bg): „Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически“.
Случаят с разглеждания в частност сайт на вестник „Монитор“ е много показателен относно отговорността, която медиите носят за съдържанието на коментарите, публикувани на интернет страниците им. Причина за нарасналото внимание и отговорност на европейските онлайн медии към езиковото съдържание на коментарите под публикациите им е делото „Делфи“ срещу Естония“ (Delfi AS vs. Estonia, преписка №64569/09). За пръв път в европейската съдебна практика обект на дело е коментар под статия в онлайн издание. Онлайн платформата „Делфи“ е подведена под съдебна отговорност и осъдена заради съдържанието на коментари на читатели, съдържащи език на омразата. Този прецедент дава основание на много европейски медии (вкл. и в България) да премахнат възможността за публикуване на коментари поради страх от невъзможност да контролират тяхното съдържание.
При разглеждане на възможността за участие на всеки потребител в изграждане на текстовото съдържание на избраните информационни сайтове (под формата на коментари) правят впечатление няколко факти:
Политиката на всеки сайт относно езиковите средства, които са допустими или нетолерирани, се упоменават в т.нар. „Общи условия“. Те не са пряко обвързани със законови текстове, а по-скоро са с общ характер.
Що се отнася до Етичния кодекс на българските медии, в разглежданите сайтове и медии не попаднахме на изрично посочване за неговото спазване.
За онлайн медиите, които са блокирали възможността за писане на коментари, като не дават ясно обяснение за този факт, можем да търсим причините за това поведение в няколко посоки. Първата може би е желанието чрез подобни косвени рестриктивни мерки да се нулира възможността за използване и разпространяване на реч на омраза или политически некоректни изрази. Тези ограничения са продиктувани от факта, че няма ефективен механизъм, който да може в реално време да модерира и да реагира на всички потребителски коментари. Втората причина би могла да се търси в стремежа на тези медии да изграждат имидж и политика на сериозни и благонадеждни информационни източници, които не разчитат на clickbait стратегия за своята популярност.
Медиите, които дават възможност за коментар единствено чрез фейбук профил, всъщност ситуират коментарите в „територията“ на фейсбук, в социалната мрежа, където действат други правила за коментар и публикуване, като по този начин по елегантен начин се изплъзват от отговорността за съдържанието на коментарите под статиите си.
Доколкото ни е известно, в България към момента няма закон или наредба, която да регламентира публикуването на мнения от потребители/читатели под материали – било то като начин или като съдържание.
Медиите с повече ресурси имат назначени модератори, които следят коментарите и премахват твърде обидните. Съществуват и редица технологични решения като специални софтуери, които следят за забранени думи и съответно да заличават коментари, които ги съдържат. Практиката показва и случаи, когато сайтът предлага опция другите потребители сами да скрият негативните или обидните коментари.
БИБЛИОГРАФИЯ
Ваксберг 2015: Ваксберг, Т. Каква е отговорността на информационните сайтове за коментари на потребителите, 23.08.2015, достъпно на: http://www.capital.bg/biznes/vunshni_analizi/2015/08/23/2595738_kakva_e_otgovornostta_na_informacionnite_saitove_za/.
Данкова 2012: Данкова, Д. Онлайн кризи – комуникационни кризи 2,0. В: Департамент „Масови комуникации“ на НБУ, Годишник 2012 (http://ebox.nbu.bg/mascom13/view_lesson.php?id=20).
Добрева 2015: Добрева, Д. Facebook комуникацията в етичен аспект, изразена чрез вербални и визуални реторическо аргументи. В: „Реторика и комуникации“, електронно научно списание, бр. 20, ноември 2015.
Христов 2009: Христов, Д. От „Homo virtualis“ към „Homo moralis“ (Отварят или затварят медиите този път пред младите хора в България. В: Моралът в българските медии, Българска академия на науките, Институт за философски изследвания, София, 2009.
