След като издателство „Изток-Запад“ представи на читателската аудитория поредния лексикон на Борис Парашкевов „От дума на дума... Занимателна лексикология“, сп. „Българска реч“ ще продължи да публикува в настоящата рубрика отчасти нови или допълнени лексикологични бележки на автора в духа на лексикона.
1. В старобългарски е регистрирано съществителното име пршьльць ‘пришелец, чужденец; новопокръстен, новоприет в някаква религия’, чийто наследник в съвременния ни език е пришелèц/ пришълèц с женскородово съответствие пришелкà/ пришълкà. От днешно гледище пришелец/ пришълец допуска интерпретиране като производно от суплетивната минала причастна основа пришел-/ пришълна отбелязания у Н. Геров глагол приѝда/ прѝйда (наред с пришълèц, приш`ъл), днес диал. прѝйда, видово противопоставим на книжовния приѝждам. Книжовна обаче – за разлика от прийда – е структурно съпоставимата двойка дòйда с минало причастие дош`ъл. Други некнижовни производни от базисния глагол ѝда с ударения на представката са нàйда ‘намеря’ (с минало причастие нàйден в личното име Нàйден – според Ст. Илчев отнасяно към подхвърлено дете, та който го намери да му придаде здраве и да му промени съдбата), зàида ‘почва да идва, да вали, да залезе’, пòйда ‘тръгна’, прòйда ‘премина’. В руски от някогашното сегашно деятелно причастие пройда към аналогично структурирания глагол пройти ‘да премина’ (с базисен идти ‘идвам’) чрез суфиксация било създадено съществителното пройдоха ‘негодник, нехранимайко’, проникнало и в български: пройдòха сщ. Значението на русизма в смисъл на ‘промъкващ се и уреждащ се човек, хитрец’ е характерно и за други производни от глаголи на движението, напр. пролаза ‘шмекер, лисица’, проходимец ‘мошеник, измамник’.
2. В последно време относителна интензивност в нашия език придобиха чуждиците адмирѝрам и адмирàция/ мн. ч. адмирàции за изказване на възхищение, уважение, почит към лица или действия, напр. Сляп скиор предизвика адмирации в социалните мрежи. В международната културна лексика тези думи водят началото си от латинския език: admiror admirari ‘учудвам се, възхищавам се’, респ. admiratio ‘учудване’. Терминът адмиратѝв, основаващ се на агентивната глаголна форма admirativus ‘предизвикващ учудване’, в българската граматична наука се използва за означаване на учудване или изненада от някакво неочаквано настъпило за говорещия действие. Морфологично адмиративът се изразява чрез перфекта (обикновено с изпускане на копулата е в 3 л. ед.ч.), напр. Я, то валяло! или в следния пример у Иван Вазов: Боже, какви низости имало по света! – Интернационализмът адмирàл ‘най-висок чин във военноморското командване’ се възвежда към различни предполагаеми арабскоезични структури като amīr al-‘ālī ‘високопоставен началник’, amīr ar-rahl ‘командващ на транспорта’, amīr al-bahr ‘господар на морето’, от които в думата фактически се пази първата съставка amīr (етимологично тъждествена с екзотичната титла емир) и арабският определителен член al-. Докато във френски до днес се пази първоначалният облик на заемката amiral, в средновековния латински вероятно в резултат на внушавания от титлата респект тя формално била облегната на глагола admirari ‘възхищавам се’ и така се появил видоизмененият облик admiralis, станал прототип на англ. admiral, нем. Admiral, нидерл. admiraal, рус. адмирал, бълг. адмирал и т.н. – С префикс ad- ‘до-, при-’ латинският глагол е получен от miror mirari ‘удивлявам се’, който чрез народнолатинския *mirare ‘гледам с удивление, възхищавам се; вглеждам се внимателно’ е залегнал във френския mirer ‘оглеждам; отразявам’. Неговият абстрактум mirage ‘оптическа измама, илюзия’ е източник на бълг. мирàж ‘илюзия, самоизмама; привидение (особено в пустиня)’. Инструменталното производно miroir ‘огледало’, застъпено и в англ. mirror сщ., е познато у нас от имена на вестници, например „Мироàр спринт“ (френ. Miroir Sprint), „Дейли мѝрър“ (англ. The Daily Mirror).
3. В нашата богословска терминология архимандрѝт е означение за православен монах с чин, по-нисък от епископ. Думата адаптира гърцизма ἀρχιμανδρίτης букв. ‘архипастир’, съставено от префиксоида ἀρχι- ‘главен, първо-’ в съчетание с деятелното име μανδρίτης ‘пастир; пастор’. То е производно от нарицателното μάνδρα ‘оградено място за говеда; кошара’, в преносен смисъл също ‘манастир’, което мотивира функционирането на архимандрит като предстоятел на православен манастир или игумен в исторически план. От своя страна нарицателното е източник на бълг. мàндра като синоним на архаизма бачия – наименование на предприятие за събиране на мляко и за преработването му на сирене, кашкавал, масло с производни мàндраджия, мàндраджийски и др.
4. Прилагателното амбулàнтен, участващо в съчетанието амбулантен търговец – лице, което търгува със стоката си, като пътува или обикаля по домовете, е възприето от немското и френското ambulant. По същество в него се крие адективна употреба на лат. ambulans, род.п. ambulantis – сегашно причастие на глагола ambulo ambulare ‘ходя, обикалям’, който във френски се е оказал доста продуктивен. Архаизмът амбулàнца ‘походна болница, лазарет; линейка’ все пак е проникнал чрез рум. ambulanţă, а не направо от френ. ambulance сщ. Към сферата на медицинското обслужване принадлежи също означението амбулатòрия ‘здравно заведение за обслужване на приходящи болни’, което чрез рус. амбулатория и нем. Аmbulatorium отразява среден род на лат. ambulatorius ‘подвижен’. – С помощта на глаголната основа ambul- и корена на лaт. somnus ‘сън’ във френски чрез съчленяване е образуван абстрактумът somnambulisme ‘ходене насън’ с производно деятелното име somnambule за човек, изпадащ в такова състояние. С немско посредничество двата термина са се установили в български с гласеж сомнамбулѝзъм и сомнамбỳл, второто със синоним лунатùк, който адаптира субстантивация на латинизма lunaticus ‘влияещ се от (фазите на) луната’, букв. ‘лунатичен’. – С представка prae- ‘пред-’ в латински от ambulo е образуван глаголът praeambulo praeambulare ‘предхождам’ с къснолатинско прилагателно praeambulus ‘предходен, предхождащ’. Неговият субстантивиран ср.р. praeambulum като означение за правен текст, предхождащ основния, е адаптиран във френски с термина préambule, възпроизведен на български адекватно с преамб`юл ‘въвеждаща част към конституция, закон, договор и други’.
5. Адекватна заемка от френ. biberon, чието пъpвоначално значение е било гърло на бутилка, е биберòн ‘(шише с) гумена цицка за хранене или залъгване на кърмаче’. Тъй като това пособие се използва при отглеждането на бебета, близо до ума е името му спорадично да се мотивира вторично с бебе и да получава гласеж беберòн, напр. Малки бебоци се карат за един беберон. Галицизмът е инструментално образувание към (черковно)лат. bibo bibere ‘пия’ или от неговото производно biber ‘напитка’. – Във френски наследникът на латинския глагол звучи boire ‘пия’ и е включен в срастването pourboire ‘бакшиш’ (букв. ‘за пийване’). В Речника на българския език чуждицата пурбоàр е окачествена като книжовна и остаряла, но тя преди всичко е била и си остава екзотизъм, който има спорадична употреба и в българска среда, напр. Бакшиш, джобни пари, пурбоар – даването на дребни суми за почерпка срещу извършена услуга има много имена (2011 г.). – Предполага се, че покрай появилия се през VІІ в. в манастирите нов вид пивоварство с използване на хмел, латинизмът biber ‘напитка’ стеснил семантиката си и аналогично на славянското означение за бира пùво (производно от пия) се превърнал в означение за този вид напитка. То легнало в основата на нем. Bier, англ. beer, нидерл. bier сщ., за които впрочем отчасти се допуска, че тези наименования може би се родеят с немския глагол brauen ‘варя бира’ и водят началото си от герм. *beuwoz-, производно от *beuwo- ‘ечемик’. В български бѝра ‘слаба алкохолна напитка, приготвяна от ечемичен слад, хмел, мая и вода’ прониква в средата на ХІХ в. с гръцко посредничество от итал. birra, което – документирано от ХVІ в. – води началото си от нем. Bier. Немският облик е детерминант в заети композиции: бѝрфест ‘празник на бирата’ за нем. Bierfest с детерминат Fest ‘празник’ (от лат. festum сщ.). По подобие на най-големия празник на бирата в Германия Октоберфест у нас през месец октомври също се провеждат спорадично празници на бирата. Гротескно обаче е композицията бирфест да се разлага на бирен фест, както и да се преоформя своеволно на съчетанията бирен фестивал или фестивал на бирата. Тук некоректността намира израз най-вече в това, че фест съвсем не представлява съкращение на означението за културно-музикални празненства фестивал – романско разширение към латинизма festivus ‘празничен’. В някои ресторанти помещението, където се сервира бира, се нарича бирхалè – акцентно неадекватно отражение на нем. Bierhalle с ударение на първата сричка и с втора съставка Halle ‘просторно помещение’. Немският колбасарски репертоар има два застъпника: бѝршѝнкен ‘вид шунков салам като мезе за бира’ за нем. Bierschinken. Понякога композицията бива предавана на български чрез буквалното, но стилистично не съвсем сполучливо словосъчетание бирена шунка. Другият кулинарен термин е бѝрвурст – вид колбас, застъпник на нем. Bierwurst с втора съставка Wurst ‘колбас’, тоест колбас, подхождащ за мезе към бира. Очевидно по образец на тази заемка на българска почва възниква бѝренка като наименование на вид къс, заоблен колбас.
6. Тỳзлата е курортно място за калолечение в близост до град Балчик (оттук и уточняващото му име Балчишката Тузла). Аналогично име Тỳзла носи град в Босна, наричан в римско време Salines букв. ‘сòлници’. На турски това наименование е било калкирано с Tuzla, тоест нарицателното tuzla ‘солодобивно място, солница’ е било превърнато в собствено. – Тур. tuzla е производно от думата tuz ‘сол’, която с притежателна наставка -u участва в изафетната конструкция limon tuzu букв. ‘лимонена сол, сол с вкуса на лимон’ (с първа съставка limon ‘лимон’), вместо която днес се използва словосъчетанието sitrik asit ‘лимонeна киселина’. Като едно цяло то е проникнало в някои балкански езици, включително в български: лимòнтузу. В наши дни употребата му е условна, тъй като първоначалната му функция е била да означава лимонената киселина, а не винената, чийто продукт за кулинарни цели сега наричаме лимонтузу. От друга страна, с лимонтузу успешно се конкурира обликът лимòнтозу, намиращ място дори в някои лексикографски пособия. Този облик обаче – у нас обясним с т.нар. свръхстарателност (подмяна на неудареното /у/ в думата с уж по-правилното /о/) – е не просто формално видоизменен, а етимологично различен, понеже в турския език аналогичната конструкция limon tozu, съдържаща тур. toz ‘прах’, означава ‘лимонен прах’. Въпросната вариация очевидно се дължи на спонтанно подменената втора съставка tuz в limon tuzu с tоz, осъществено в самия турски език. Свидетелство за това са регистрираните застъпници на limon tozu не само в български, но по данни на Българския етимологичен речник също в сърбохърватски и албански: лимунтоз, респ. limontoz.
7. На известна популярност у нас се радва латинската версия на един афоризъм, приписван на древногръцкия лекар Хипократ: Ars lоnga, vita brevis, което ще рече, че изкуството (умението, опитността) е дълговечно, а животът – кратък. Съдържащото се в него прилагателно brevis ‘кратък’ (в средновековния латински също със субстантивиран среден род breve ‘кратко писание, послание, писмо’) станало източник например на нем. Brief ‘писмо’, англ. brief ‘кратък; кратко изложение’, вербализирано to brief ‘давам кратка предварителна информация или указание’. В български латинизмът е регистриран под формата на църковния термин брèве ‘папско послание, по-малко официално в сравнение с булата’ и на англицизма бриф ‘кратко писмено изразено споразумение между рекламодател и рекламист, в което се обявяват основните параметри на предстоящата рекламна кампания’. Далеч по-често употребимо е английското отглаголно име брѝфинг (англ. briefing) за означаване на даваната устно обикновено пред журналисти кратка информация от страна на държавни институции. – Абстрактно производно от латинския глагол abbrevio abbreviare ‘създавам кратък текст; съкращавам’, образуван от brevis с показващата отнемане, отстраняване представка ab-, е срвеклат. abbreviatura ‘съкращение’, застъпено адекватно в бълг. абревиатỳра ‘съкратена дума или израз; съкращение в нотописа’ със синоним абревиàция (за срвеклат. Abbreviatio ‘съкращаване’). Френски наследник на abbreviare e abréger ‘съкращавам, скъсявам’ със субстантивирано минало причастие abrégé ‘резюме, сбито изложение’, лексикографски отбелязвано и в български: абрежè ‘кратко изложение; кратко ръководство; извлечение.
