В журналистическите текстове на преден план излизат две цели: информативност и въздействие. Те се проявяват в различно съотношение в различните жанрови форми. В настоящето изследване обект на анализ ще бъдат новините, които по дефиниция се характеризират с информативна функция. Важна особеност на публицистичния стил е, че той е насочен към масовата публика. Следователно езикът, който използват журналистите, трябва да бъде разбиран от всички. Изграждането на текст в онлайн медиите се различава значително от модела, който следват вестниците. Появата на новите технологии налага промяна в структурирането на материалите, които се публикуват. Новините стават все по-кратки, текстовете са с опростена структура, като липсва задълбочен анализ. От друга страна, езикът в новинарските сайтове се характеризира с висока степен на образност.
В статията са анализирани изразните средства, които журналистите в онлайн медиите използват, за да привлекат по-голяма аудитория. Все по-често се срещат заглавия, чиято основна цел е да въздействат, а не да информират. В стремежа си да се доближат до своята аудитория, журналистите често прибягват до употреба на разговорна лексика. Наблюдава ce тенденция към колоквиализация. Този опит за скъсяване на дистанцията може да доведе до нарушаване на комуникативния етикет. Употребата на жаргонизми, вулгаризми, диалектизми и просторечна лексика невинаги се възприема добре от читателите. Това е така, тъй като от един информативен текст очакванията са за лаконичност и точност при представяне на фактите и събитията.
Настоящото изследване разглежда употребата на просторечна и пейоративна лексика в онлайн медиите. ,,Просторечието е най-ниският пласт на разговорния стил и се характеризира главно с общонационална лексика и такава с диалектен или жаргонен характер, остаряла и архаична лексика, обикновено употребявана в пейоративен смисъл; думи, изразяващи фамилиарност, грубост, вулгаризми, цинизми и под., недопустими в нормалното езиково общуване, защото нарушават езиковата естетика и нормите на култура на речта.“ (Пернишка, Крумова-Цветкова, ред. 2013: 696).
Заглавията, които ще бъдат разгледани, са публикувани в интернет през последния месец (15.03.2017 – 15.04.2017г.). Материалите са от различни онлайн сайтове и отразяват събития от политическия живот на страната. Избраните сайтове нямат печатно съответствие, тоест не са онлайн версия на вестник. Част от статиите имат посочен автор (www.skandalno.net, www.razkritia.com), други нямат (www.pik.bg, www.blitz.bg, www.epicenter.bg).
Следващите заглавия, които са обект на анализ, са публикувани в деня на парламентарните избори. ,,Уникална Манипулация: ,,ГЕРБ поведе с 3% за един ден“! Вижте Хитрите трикове на платените социолози! ВИЖТЕ КОЙ ПЕЧЕЛИ ИЗБОРИТЕ! Виж Тук:“ (www.skandalno.net). В това заглавие силно впечатление правят повторенията на глагола виждам, употребен в повелително наклонение (Вижте...; ВИЖТЕ...). Това е типичен пример за анафора (повторна употреба на една и съща дума в началото на два или повече израза). Повторението като стилистичен похват се използва, за да подчертае, да наблегне, да извади на преден план дадена идея или послание. Чрез този похват се въздейства емоционално на читателите. Интерес представлява и нетипичното изписване на буквите. На две места се среща необоснована граматически употреба на главни букви, която е в разрез с правописните правила на българския език (Уникална Манипулация; Вижте Хитрите трикове...). В друг сайт е публикувана следната новина: ,,ИЗВЪНРЕДНО В ПИК! ВЕЧЕ Е ЯСНО: БОЙКО ПАК ГИ РАЗМАЗА! ГЕРБ ТУШИРА БСП! Десните аут засега, ДОСТ се надява на турските гласове! Вижте резултатите към 20 часа – гледайте НА ЖИВО“ (www.pik.bg, 26.03.2017 г.). Това заглавие започва с израз, който показва актуалността на новината (ИЗВЪНРЕДНО В ПИК!). Използвани са метафори на две места: размаза, тушира. Агресивната и силно експресивна лексика е често срещана в журналистическите материали, тъй като прави изложението по-динамично и въздействащо. Въпреки това в жанра на новините, който се характеризира с информативност и обективност, е неприемливо да се изразява лично отношение. Тук отново е употребена разговорна лексика (десните аут засега).
Наблюдава се тенденция новините, свързани с изборите, да се представят по атрактивен в езиково отношение начин: ,,ГОРЕЩА ТЕМА! Зеленогорски изплю камъчето за голямата грешка на Реформаторския блок! Ето кое закопа десните на изборите“ (www.pik.bg, 30.03.2017г.). Въвеждащото изречение цели да покаже важността на съобщаваната новина (Гореща тема!). Следва изречение, в което е употребен фразеологизъм (изплю камъчето). Значението на този фразеологизъм е ‘казвам нещо, което съм премълчавал досега по различни причини’ (Калдиева-Захариева 2013:56). В третото изречение отново не липсват думи с емоционална окраска – използвана е метафора (закопа). Така в рамките на три изречения, които формират заглавието на статията, се наблюдава значителна употреба на експресивни похвати.
Следващото заглавие може да бъде определено като фалшива новина, тъй като не отразява действителните събития. Липсват дата и час на публикуване на новината. Без значение кога е публикувана, тази новина може да бъде разглеждана като манипулативна, защото подвежда аудиторията за реалното развитие на изборния процес. ,,Ексклузивно: Разгром! ГЕРБ ГУБИ ИЗБОРИТЕ! България буквално Отряза Главата на Борисов! Виж Резултатите Тук:“ (www.skandalno.net). Тук отново има дума, която набляга върху новостта на заглавието: Ексклузивно. Следват три изречения, като всички завършват с удивителен знак. Употребена е експресивно натоварената дума разгром. Във второто изречение е използвана метафора: отряза главата на Борисов. С цел да направи изложението си по-атрактивно, авторът е поставил думата буквално пред израз, употребен в преносен смисъл (буквално Отряза Главата на Борисов). Думите, върху които авторът се стреми да концентрира читателското внимание, са изписани с главни букви.
Голяма част от журналистическите статии използват лексика, характерна за просторечието: ,,Радан Кънев хвърли оставка с гузни извинения към избирателите и безумни брътвежи за бъдещо обединение на дясното“ (www.blitz.bg, 27.03.2017г.). В това заглавие е използвана пейоративна лексика (гузни извинения; безумни брътвежи), която уронва престижа на популярна личност от обществения живот на страната. Текстът се характеризира с подчертана оценъчност, която не е характерна за публицистичните текстовете с информативна функция, каквато е новината. Ако при жанровете коментар, анализ и очерк подобно заявяване на лична позиция е допустимо, то в новините може да доведе до манипулиране на аудиторията.
Следващото заглавие започва с въпросително изречение. Този похват се използва, за да заинтригува читателите и да ги подтикне да потърсят отговор: ,,Цачева и Бъчварова – аут от парламента? Георги Марков – на кантар“ (www.epicenter.bg, 27.03.2017г.). Отново е употребена разговорна лексика. Използвани са изразни средства, които прилягат на разговор между приятели, но са неприемливи в журналистически текст: аут от парламента; на кантар.
В журналистиката една снимка е достатъчна, за да се създаде новина. Пример в това отношение е следващото заглавие. Важно е да се отбележи, че цялата новина представлява коментар на снимка, на която са Магърдич Халваджиян и Бойко Борисов: ,,Бомба: Маги Халваджиян и Бойко Борисов се оказаха първи дружки! (арменецът пои екс премиера в заведението си)“ (www.razkritia.com, 05.04.2017г.). Това заглавие започва сензационно (Бомба). Използвано е фамилиарно назоваване на популярна личност (Маги). Следва употреба на разговорна (пои) и умалителна (дружки) лексика.
Широка употреба в онлайн журналистиката има стилистичният похват сравнение. Основната функция на сравнението е да направи израза по-интересен. ,,Сравнението внася странична мисъл, втори план, то подсказва други мисли освен основната, събужда в съзнанието на възприемащия асоциации, които се отразяват върху цялата творба.“ (Брезински 2001: 86). В следващото заглавие е използван именно този стилистичен похват: ,,РАДЕВ НАДУВА МУСКУЛИ ПРЕД БОРИСОВ ЗА ПОСЛЕДНО. ПОЛЗВА ГЕРДЖИКОВ КАТО КАМИКАДЗЕ. Дотук с лъжата, че служебният кабинет не бил на БСП“ (www.pik.bg, 01.04.2017г.). Тук сравнението (като камикадзе) има негативна конотация . Метафората надува мускули има пейоративен оттенък.
Пример за употреба на пейоративна лексика се открива и в следващото заглавие: ,,Ексклузивно в БЛИЦ! Министърът с ококорените очи и министърът с телевизора кроели планове да властват до Коледа! Двамата се молят Бойко да не стане премиер!“ (www.blitz.bg, 11.04.2017г.). Използван е стилистичният похват прякор (министърът с ококорените очи; министърът с телевизора). Първият пример, в който е употребено назоваване по физически признак, е проява на липса на журналистическа етика.
Често срещан похват за привличане на аудиторията е представяне на апокалиптични сценарии. В следващото разгледано заглавие думата АПОКАЛИПСИС е използвана директно, а изписването е с главни букви: ,,Шок! Крадецът Борисов води страната към икономически АПОКАЛИПСИС! Вижте с колко се е вдигнал външния ни дълг“ (www.skandalno.net). Това заглавие започва с емоционално натоварената дума шок. Подобна стратегия за привличане на читателското внимание се среща редовно в интернет пространството.
,,Патриотите легнаха на ГЕРБ! Забравиха за заплати и пенсии, искат само кокала“ (www.skandalno.net). Тук отново се цели доближаване до масовия читател чрез употреба на жаргонна лексика (патриотите легнаха на ГЕРБ; искат само кокала).
Въз основа на проучения материал могат да се направят някои изводи. Онлайн медиите се развиват изключително динамично. Силно конкурентната среда е предпоставка за появата на различни манипулативни техники, чиято цел е да привличат и задържат вниманието на потребителите. В стремежа да се доближат до своите читатели, журналистите прибягват до употреба на езикови средства, присъщи на разговорната реч. Материалите, които бяха разгледани, съдържат някои задължителни елементи. Във всяко заглавие присъства дума, която маркира актуалността за новината. Срещат се емоционално и експресивно натоварени думи и изразни средства, характерни за разговорната, дори просторечна лексика. Графичното оформление на заглавията се характеризира с често използване на главни букви, удивителни и въпросителни знаци.
Стремежът за привличане на повече потребители, а оттам и повече приходи за медията, в която работят, се превръща в основен стимул за редица журналисти. В преследването на по-голям трафик те забравят основни етични журналистически принципи. Важно е да се отбележи, че ролята на журналистите в обществения живот е ключова. ,,Медиите са общественият регулатор на събитията, корективът за всичко, което се случва и произтича от действията на политическото съсловие (класа) в страната.“ (Мицева 2011: 106). Именно затова, тяхната отговорност при предаване на информацията е огромна. Ролята им на посредници ги превръща в очите и ушите на обществото.
БИБЛИОГРАФИЯ
Брезински 2001: Брезински, Ст. Журналистическа стилистика. Шумен. Издателско-полиграфически комплекс ,,ЮНОНА“, 2001.
Калдиева-Захариева 2013: Калдиева-Захариева, Ст. Българска фразеология. София. Академично издателство ,,Проф. Марин Дринов“, 2013.
Мицева 2011: Мицева, Ст. Текст, видове текст, речев етикет: Проблеми на съвременната устна и писмена комуникация. София. Университетско издателство „Стопанство“, 2011.
Пернишка, Крумова-Цветкова, ред. 2013: Българска лексикология. Под ред. на Е. Пернишка, Л. Крумова-Цветкова. София. Академично издателство ,,Проф. Марин Дринов“, 2013.
