В поредица статии Ст. Брезински[1] застава (напълно основателно, а също и като свои предшественици) срещу маскулинизацията[2]. С конкретни примери от днешната медийна реч, една част от които звучат абсурдно, а други – неясно, той показва „неудобствата“ (по неговия собствен израз) на това езиково явление.
Тези „неудобства“ имат две страни: едната – семантична, а другата – синтактична. Ст. Брезински насочва вниманието си към първата от тях – когато употребата на маскулинизирано съществително дава недостатъчна информация или дори е в противоречие с контекста.
За заглавието от пресата „Руски милиционер стана Мис Вселена“ Ст. Брезински пише: „звучи почти хумористично“ и коментира (типично в своя иронично-саркастичен стил) „Дали милиционерът не си е сменил пола?“ (Брезински 2005а). Текстът на материала обаче, обяснява езиковедът, внася яснота, че победителката в конкурса (все пак) е жена: „Милиционерка от Русия стана Мис Вселена“[3].
Ето и друг крещящ пример, когато контекстът изисква женскородово име, а езиковата норма – мъжкородово:
Лейтенант роди момиченцe в ямболския гарнизон (заглавие), Добре си свършили работата д-р Антоанета Антонова и акушерката Гинка Иванова, които помогнали на лейтенанта да роди. в. „Нощен труд“, 1993, бр. 180.
Вижда се неуместната употреба на името в м.р. и едновременно с това, че тъкмо маскулинизацията е използвана като стилистично средство, привличащо читателското внимание чрез квазисензационно (а какво друго може да бъде, поне при биологията на съвременния хомо сапиенс…) съобщение. За същото става реч и в друг пример: в журналистическата статия „Език свещен… и несексистки“[4] се обяснява, че зад изречението „Колегата роди“ не се крият физиологични феномени, а маскулинизирани употреби.
Не по-малко „илюстративен“ за „неудобствата“ на маскулинизацията е и примерът, цитиран и анализиран пак от Ст. Брезински: „Генов е … съпруг на посланика ни в Швеция Жасмин Попова“ (Брезински 2006: 252). Аналогичен на него е и друг пример от пресата, неостанал незабелязан от носител на езика: само да попитам, нормално ли ви звучи това изречение, публикувано в нашенски вестник: „Съпругът на бившия премиер е съсобственик на бизнес, регистриран в европейската държава.“ Е, разбира се за какво иде реч. Лошо ще стане, когато в България се разрешат хомосексуалните бракове (http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t111735-50.html)[5].
Цитираният коментар потвърждава смисловия абсурд на разглежданото назоваване. Става ясно също, че когато контекстът визира семейни или любовни отношения, употребата на маскулинизирани форми е напълно неподходяща, тъй като може да доведе до промяна на смисъла на изречението, т.е. въпросните отношения неправилно да бъдат схванати като хомосексуални вместо като хетеросексуални.
Втората страна на „неудобствата“ на маскулинизацията засяга синтактичното съгласуване при имена с такива форми. Възникват грешки. В изречения като Министърът на земеделието и горите Десислава Танева и заместниците му … (примерът е от архива на Службата за езикови справки в ИБЕ); Съдии от СГС поискаха оставката на председателя Владимира Янева и заместниците му (примерът е от сайта „Как се пише?“).
Явно се появява колебание или недоумение с кое име да се съгласува притежателното местоимение – с маскулинизираното или със собственото. Правилно в такива случаи е съгласуването със собственото име, макар че и при женскородовото съгласуване остава някаква „грапавост“ на изказа поради наличие на мъжкородово име във функция на приложение.
За мене са погрешни и примери като следните: Авторите му (на учебника – б.м.), една от които познавам, са ... готови да прилагат... в. „Трета възраст“, 2014, бр. 37; България помни новия финлaндски президент с инициативата ѝ като депутат от ПАСЕ … в. „Дневен Труд“, 2000, бр. 36; Моят психотерапевт казва, че … спрях да я посещавам. в. „Стандарт“, бр. 2807[6], тъй като в тях има женскородово съгласуване без наличие на женскородово име. Смятам, че когато референт на имената са жени (или, както е в първото изречение – и жени), но в текста липсва лексикален маркер за това, няма основание за подобно съгласуване. На противоположна позиция е П. Пашов, според когото именно това съгласуване (с женскородови местоименни форми) трябва да се използва в случаи като разглежданите (Пашов 1999).
Очевидно този тип съгласуване е породен от желанието на адресанта да укаже, че става въпрос за жена, но тъй като това не личи от използваното съществително (понеже е от мъжки род), полът на лицето е експлициран от друга форма, чийто род обаче противоречи на традиционното съгласуване по форма в езика ни.
Така се стига и до именни словосъчетания, в които женскородово определение е „съгласувано“ (?!) с маскулинизирано име. Как ви звучи изречението „Тази продавач днес обслужи една съдия и една министър“ или словосъчетанията тази съдия, тази адвокат, тази прокурор, тази лекар, тази продавач (Мурдаров 2010а и 2010b)? Това са конструирани примери, но за съжаление днес се срещат и реално употребени, напр. новата министър (на здравеопазването; на енергетиката и екологията; на правосъдието; на регионалното развитие); тази министър (на МВР; на икономиката и енергетиката), тази Министър е Велика[7]; някаква съдия, новата съдия, тази съдия; тази прокурор; нейната импресарио; Мари Жана де Лаланд – френска астроном[8]; … е известна лекар от САЩ[9]. Без съмнение, причините, провокирали тези примери, са прагматични – желание или нужда да се отбележи граматично женският пол при отсъствие на лексикален маркер за това. Обаче неизползването (поради нежелание, незнание или просто липса – изобщо или в книжовния език) на женскородова лексема при стремеж да се укаже женският пол е довел до тези крещящи примери за … (всъщност) неграмотност.
Неестественото съгласуване в случаи като тези – с женскородово съгласувано определение към маскулинизирано съществително – е забелязано и от носители на езика, които, в шеговито-ироничен тон, са написали в сайта „Как се пише?“ следното: Една колега[10], една директор и една папа влезли в един бар. В блог се обръща внимание, че правилни са само словосъчетания като моята колежка, новата ни професорка, начална учителка, млада съдийка за разлика от, както са наречени, абсурдните алтернативи като моята колега, новата ни професор, начална учител или пък от моят колега, новият ни професор, млад съдия, „които губят информацията, че става въпрос за жена“ (http://blog.bozho.net/blog/869).
Изтъкнатата причина за разглежданото женскородово съгласуване се проявява и при съществителни, при които се наблюдава колебание (ако не според речници и граматики, то в речевата практика) в рода. Затова в интернет срещаме словосъчетания като моята / нейната / тяхната / нашата / вашата / добра джипи; моята / твоята / нашата / тяхната гуру; новата / тази / някаква / предишната пресаташе и под.[11]
Грешки в съгласуването при маскулинизация се появяват не само в именната група, но и в групата на сказуемото.
Примерите:
Шефът на Генщаба ген. Михо Михов и прессекретарят на президента Нери Терзиева са поканени … на парашутните състезания като „стари пушки“ ... Прессекретарят на държавния глава обаче получила покана от организаторите като скачач с опит. в. „24 часа“, 1999, бр. 169; Основните клиенти на Стела Маккартни, разбира се, са знаменитостите. Но когато дизайнерът направила опит „да се доближи до народа“, … в търговските зали царяло стълпотворение. в. „Лечител“, 2015, бр. 11, както и примерите у Ст. Буров (Буров 2016) – Докторантът на Стопанския факултет е публикувала солидна доза разголени снимки (iNews.bg), Шефът на СГС е участвала лично в сделките със „Софийски имоти“ (Медиапул), Прессекретарят на президента наказана с предупреждение заради Колорадо (в. „Сега“), Главният архитект на Пещера хваната с подкуп (Vesti.bg), Македонският министър на външните работи е подчертала, че полицията в страната следи непрекъснато за ескалиране на ситуацията (в. „Дневник“), Германският министър на образованието е официално лишена от докторска степен (в. „Сега“), към които добавям и примера, цитиран във форум: Директорът (м.р.) на резерват „Боженци“ ще бъде глобена (ж.р.) заради конфликт на интереси (http://forum.abv.bg/lofiversion/index.php/t111735-50.html) са от типа „Министърът е била посрещната на летището“, където е налице съгласуване с женскородова форма в простото глаголно сказуемо при маскулинизиран подлог. Такива примери се срещат в други езици, но в нашия са „книжни и изкуствени“ (Мурдаров 1983: 173). И в тези случаи се нарушава традиционното съгласуване по форма в езика ни, затова отхвърлям подобно съгласуване и тук[12]. Ст. Буров сменя позицията си спрямо разглежданото съгласуване. В по-ранно изследване той го смята за погрешно (Буров 2004), докато в съвсем скорошна статия, базирана върху съвременни примери от медиите, авторът го приема „за допустимо отклонение от нормата“ (Буров 2016: 30).
По-добре е такова съгласуване да се избягва. Ако обаче все пак бъде предпочетено, посочената неправилност би могла да се избегне чрез употребата на СИ госпожа пред маскулинизираното СИ, съветва Р. Влахова (Влахова 2001).
Причината, поради която разглежданото съгласуване се среща в узуса, е същата, както при посочените по-горе примери – указване на пола на референта на изказването, но не от номината, а от предиката.
И в примера Здравният министър също бе категорична в позицията си относно забраната. (в. „Стандарт“[13]) откриваме разглеждания тип съгласуване при маскулинизиран подлог, само че сказуемото не е глаголно, а съставно именно. Пак е важно това, че назовавайки лице жена, предикатът е с форма в женски род, а пък подлогът или подложната група са в мъжки род. И тук обаче, както и по-горе, езиковото чувство на говорещите подсказва, че е налице грешка или някакво отклонение. Потвърждава го примерът „Директорът е много готина?“ – недвусмислено заглавие във форум за, по-точно срещу, маскулинизираните употреби и свързаното с тях съгласуване. Следователно, независимо че става въпрос за жена, ако не използваме феминална лексема, остава ни да употребим (независимо дали ни харесва, или не!...) маскулинизирания вариант Директорът е много готин.
Приема се, че добавянето на собственото име към маскулинизираното съществително би отстранило неправилността в съгласуването[14]. Смятам обаче, че примери като следните:
Дизайнерът Стела Маккартни е толкова талантлива и работоспособна, … в. „Лечител“, 2015, бр. 11; Техният ръководител, Нобеловият лауреат Елизабет Блекбърн, винаги е изпитвала интерес към това как са устроени живите същества. в. „Лечител“, 2015, бр. 11; Езикът ни не е загубил своята идентичност, ..., категорична е езиковедът доц. д-р Татяна Александрова. в. „Монитор“, 04.05. 2016, които са изградени напълно според книжовната норма, звучат странно и необичайно, именно защото се създава впечатление за съгласуване с първия член на подложната група, който е мъжкородово име, със сказуемо (без значение от кой вид е) в ж.р.
Част от разгледаните тук примери, както и аналогични на тях, са изброени в сайт в интернет под недвусмисленото заглавие „Шедьоври на маскулинизацията“ (https://unustamatubg.wordpress.com/category/женският-род/page/2/), което е свидетелство за езиковия усет на носители на езика.
И при обръщения, в които след съществителното госпожа неминуемо следва маскулинизирано име за титла, пост, звание, също се наблюдават грешки при съгласуване. Така е в примерите Уважаем госпожо Председател, Уважаем г-жо Министър, Уважаем г-жо Директор[15], при които съгласуването е с маскулинизираното име вместо със звателната форма на съществителното госпожа. Пак в интернет – в заявления, жалби и под. – откриваме и като че ли „генерализирана“ формата на прилагателното уважаем в м.р.: Уважаем или Уважаеми госпожо+феминално фамилно име. Тези примери пък, за разлика от по-горе цитирани, издават или пълно закърняване на езиковия усет за род, или хиперкоректност, превърнала се във фрапантна грешка.
Следствие, макар и не единствено от маскулинизацията, са не само примери като разгледаните, които са неприемливи или погрешни, но и гафове, при това – на високо държавно равнище. В интернет (https://unustamatubg.wordpress.com/category/женският-род/page/2/) е регистрирано следното: „ПосланикЪТ на САЩ беше представен като господин“. Ми като какъв да бъде представен ПОСЛАНИКЪТ? А, ама тя е дама!“ Този текст е придружен със снимка от официално събитие, където се вижда табела с надпис „Н. Пр. Г-н Марси Рийс“[16].
Коментираните тук случаи са илюстрирани с нови (след 1989 г.) примери[17], като техният брой, щем или не щем, ще расте. Употреби като посочените са потвърждение за „неудобствата“ (по сполучливия и напълно основателен израз на Ст. Брезински) на маскулинизацията.
Изводът е: използвайте феминалните лексеми. За това апелира (нееднократно) и Ст. Брезински: „Щом може от съществителното име за мъжки род да се образува съществително за женски род, не бива да има колебания и да се използва немаскулинизираната форма. Защото предлаганата информация се прецизира, избягва се изкуственото „омъжаване“ на жени, запазва се здравото народно начало при означаване на титли и пр.“ (Брезински 2005а).
БИБЛИОГРАФИЯ
Брезински 1976: Брезински, Ст. Някои названия на жени. – Български журналист, ХVIII, № 9, 43–44.
Брезински 1979: Брезински, Ст. Езиково-стилистични въпроси на българския печат. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1979.
Брезински 2001а: Брезински, Ст. Журналистическа стилистика. Шумен: ИПК „ЮНОНА“, 2001.
Брезински 2001b: Брезински, Ст. Обидно ли е омъжАването на жени? // Седмичен Труд, бр. 335.
Брезински 2005а: Брезински, Ст. Неудобствата на маскулинизацията. .
Брезински 2005b: Брезински, Ст. Напаст божия – жената става мъж! Защо бе, културни люде, защо изнасилвате българската нормална реч? .
Брезински 2006: Брезински, Ст. Трудният български език. София: Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2006.
Брезински 2009: Брезински, Ст. За чист български език: Сексологът съветва... мис Васил! (2) .
Буров 2004: Буров, Ст. Познанието в езика на българите. Велико Търново. Фабер, 2004.
Буров 2015: Буров, Ст. Тенденции и промени в съвременната българска граматика. – Български език, LХII, № 3, 7–24.
Буров 2016: Буров, Ст. Граматичните аспекти на маскулинизацията. // Професор Иван Кочев – живот, отдаден на езикознанието. София. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016.
Влахова 2001: Влахова, Р. За някои особености на хонорификативната система в СБКЕ. – В: Българският език през ХХ век. София. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. Издателство „Пенсофт“, 2001.
Кунева 2015: Кунева, Ил. Случаи на колебания при съгласуване. – Български език, LХII, № 1, 75–81.
Мурдаров 1983: Мурдаров, Вл. Особен случай на съгласуване по род. – Български език, ХХХІІІ, № 2, 172–173.
Мурдаров 2010а: Мурдаров, Вл. Езиковият усет определя нормата. // Правен свят, № 5, 50-51. .
Мурдаров 2010b: Мурдаров, Вл. За националното своеобразие на езика ни. – Български език, LVI, Приложение, 77–82.
Пашов 1999: Пашов, П. Българска граматика. Пловдив: Издателска къща „Хермес“, 1999.
Сумрова 2017: Сумрова, В. Този джипи / тази джипи / това джипи или за колебанията в рода на заемките в българския език. – Български език, № 2 (под печат).
