В един по-тесен смисъл разговорните явления се разглеждат като проява на синхронна динамика на равнище езикови средства за изразяване, а в по-широк смисъл – като конкуренция на равнище комуникативни прояви на езика (Земская, Китайгородская, Ширяев 1981).
Тези две равнища – на езика и на комуникацията – се отнасят към разграничението между лингвистична компетентност и комуникативна способност, което личи най-добре при изучаване на чужд език. Защото често изучаващите български език имат отлично познание върху морфологичната и синтактичната му система, но при по-ниска комуникативна способност речевите съобщения на носителите на руски език и преводните им еквиваленти на различен тип фрази звучат за българското езиково съзнание неестествено. Като се прибавят и различните прояви на синтактична интерференция между сродни езици, се очертава сложният процес на усвояване на българския език като чужд и неговото функциониране в определени социални условия.
Действително в сферата на синтактичните модели на славянските езици се откриват някои универсални (общославянски) явления, но също така съществуват и специфични, уникални. Първите характеризират в голяма степен плана на съдържание на синтактичните модели и съставящите го синтактични позиции. Вторите се отнасят до голяма степен към плана на изразяване на тези единици. Доколкото структурните схеми представляват единството на тези два плана, правилно е да се разглеждат универсалността и специфичността като диалектически допълващи се свойства на синтактичните единици (Норман 1988: 26).
Синтетичната структура или аналитичната структура на дадена езикова система предполага и типични ограничения в синтактичните ѝ модели, в резултат на което се репродуцират и лексикални ограничения, при които пък всяка пропозиция в съответния език се съотнася с определен кръг конкретни, специфични, референтни ситуации. Това е и доказателство за устойчивостта и последователността на синтактичната интерференция между българския и руския език.
Различията между синтактичните системи на българския и руския език обхващат всички синтактични равнища: при словосъчетанията с предложна или безпредложна връзка, видовете прости изречения, типовете глаголни и именни сказуеми, съюзните връзки на сложните съчинени изречения, подчинителните съюзи – връзки на главните и подчинените изречения в състава на сложните съставни изречения и др.
На всяко изречение, независимо от вида, състава и строежа му, е присъща предикативност, т.е. отнесеност към действителността, която го прави средство за формиране и съобщаване на мислите. Предикативността намира своето изразяване в категориите „модалност“, „време“ и „лице“. Това означава, че всяко изречение се характеризира с едно от модалните, с едно от темпоралните и с едно от личните (или с безличност) значения (Золотова 1973: 138).
Както в българския език, така и в руския, граматичната специфика на сложното изречение се изразява в двойствеността на неговата синтактична природа – всяка част представлява самостоятелна предикативна единица, но тяхната съвкупност съставя смислово и структурно единство с характерните за него конструктивни елементи.
Предмет на настоящата статия са допусканите интерферентни грешки в българската речева практика на носители на руския език в резултат на синтактичната интерференция, която наблюдаваме при различните типове сложни съчинени изречения (съединителни, разделителни, противоположни, комбинирани и преходни или междинни). Тя е свързана преди всичко с различията в семантиката и употребата на част от българските и съответните руски съюзи, а също и с отсъствието на структурен еквивалент на даден съюз в българския, респективно руския синтактичен модел на съответното сложно съчинено изречение.
Безсъюзните сложни съчинени изречения се срещат по-рядко в българската езикова практика, отколкото в руската. За българското езиково съзнание по-естествено е наличието на съюза „и“ между предпоследното и последното просто изречение в състава на безсъюзното сложно съчинено изречение, докато в българската си реч русите редовно изпускат този съюз, напр. под влияние на родноезиковия навик преводът на рус. Он брал деталь аккуратно, вставлял ее в паз, опускал предохранительное стекло, нажимал кнопку е: Той вземаше частта внимателно, поставяше я в шлица, спускаше предпазното стъкло, натискаше копчето (вместо ...и натискаше копчето). (Примерът е на Н. Котова, М. Янакиев 2001: 722).
Друг пример: Он завтракал, читал газету, слышал музыку. – „Той закусваше, четеше вестник, слушаше музика.“ (вм. ... и слушаше музика.).
Навярно това явление се обяснява с факта, че за българите този тип изречения с градационна семантика се възприемат прекалено напрегнато и за да станат неутрални, се прибавя съюзът и между предпоследното и последното просто изречение, т.е. по този начин отворената редица се затваря.
Последователна интерферентна грешка, свързана със смесването на български и руски съюзи, е преносът им от единия език в другия и обратно.
На руския съюз а с присъединителна семантика съответства българският съюз а. Русите пренасят на българска езикова почва руския съюз а, но за носителите на български език семантиката на този съюз не е присъединителна, а противопоставителна, което и променя смисъла на фразата, напр.:
Все это вы говорите в раздражении, а потому не сержусь на вас (Чехов).
– „Говорите всичко това в яда си, а за това не ви се сърдя“ (вм. ... и за това не ви се сърдя).
Част от българските противопоставителни съюзи а, пък, но, ала, ама, ами, обаче, но не и, а пък, само че, камо ли и някои други нямат структурен еквивалент в руския език и това е предпоставка за синтактични интерферентни грешки. На българските съюзи пък, ала, ама, ами съответства само руският съюз а. Дори за напреднали в усвояването на българския език е трудна семантичната диференциация между тези съюзи, напр.:
Я согласен, а он вряд ли пойдет. – „Аз съм съгласен, а той едва ли ще отиде.“ (вм. ... а пък той едва ли ще отиде.).
Мало того, а еще и жена у него заболела. – „Не стига това, а и жена му се разболя.“ (вм. ... ами и жена му се разболя).
В българските езикови навици на русите отсъства и българският съюз само че със значение на частично противопоставяне, напр.:
Он уже выздоровел, только еще прихрамывает. – „Той вече оздравя, само още понакуцва.“ (вм. ... само че още понакуцва).
Иди, только сначало надень пальто. – „Върви, само по-напред си облечи палтото.“ (вм. ... само че по-напред си облечи палтото).
Комбинацията между българските съюзи а и и съответства на рус. да и и със значение за инициация на нова фраза, напр.:
Мария свирит, да и Аня свирит. – „Мария свири, а и Аня свири“. Голям процент от анкетираните пренасят рус. да и, но преводното изречение Мария свири, да и Аня свири се възприема от българите като неестествено, по „руски“ модел.
Най често от разделителните съюзи в българската езикова практика се среща съюзът или (и или ... или). В руски този съюз се среща по-рядко – на бълг. или съответства също и рус. либо, напр. Уехать либо остаться. – „Да замина или да остана.“.
Според Н. Котова и М. Янакиев в разговорната българска реч изразяването на нестрога дизюнкция е рядко. Тогава се използват сложни комплекси по модела или..., или..., или и..., и...,. Изречението от типа Идвал съм у вас миналата или по-миналата година превеждаме на руски – Я заходил к вам в прошлом и, пожалуй, в позапрошлом году. За българите тя означава рус. Я заходил к вам либо в прошлом, либо в позапрошлом году. Ако българинът каже Идвал съм у вас или миналата, или по-миналата година, той пренебрегва семантиката на и и предава строга дизюнкция: рус. Я заходил к вам (и), может быть, в прошлом, (и), может быть, в позапрошлом году (вж. цит. съч., с. 725).
Интерферентните грешки се регистрират в писмените работи на участниците в анкетите при употребата на разделителния съюз ту... ту. На негово място редовно се среща руският му еквивалент то... то. Както и съюзът нито, така и ту задължително се повтарят в началото на двете прости изречения в състава на сложното съчинено изречение:
Они то бегают, то прыгают. – „Те ту бягат, ту скачат.“
На българския разделителен съюз било съответства рус. либо и означава избор на една от две или повече възможности, които са свързани най-вече с различни времеви моменти. Тъй като в руски липсва структурен еквивалент на този съюз, русите често смесват употребата му с този на съюза или (чието руско съответствие е също либо) на българска езикова почва, напр.:
Моя подруга приедет либо на этой недели, либо на следущей. – „Моята приятелка ще дойде или тази седмица, или следващата.“ (вм. ...било тази седмица, било следващата).
Конотацията на съюза хем е по-разговорна в сравнение с българския му синоним и, а руското съответствие на разделителния съюз хем е и. Обикновено този съюз се употребява, когато трябва да се подчертаят признаци на един и същи субект, които предполагат едновременна реализация. В българската езикова практика на русите този съюз почти отсъства и е предпочитана употребата на по-познатия съюз и, напр.:
Она и готовит, и слушает радио сразу. – „Тя и готви, и слуша радио.“ (вм. Тя хем готви, хем слуша радио).
За ефективното намаляване на синтактичните интерферентни грешки, представени в изследването, са от съществено значение текущият писмен превод от руски на български език и обратно; спонтанните речеви съобщения на обучаваните, както и специален теоретичен курс, който изяснява приликите и разликите между разглежданите езикови системи, причините за поява на допусканите интерферентни явления и начините за тяхното отстраняване.
БИБЛИОГРАФИЯ
Вайнрих 1979: Вайнрайх, У. Языковые контакты. Киев, 1979.
ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Т. III. Синтаксис. София, 1983.
ГСРЛЯ 1970: Грамматика современного русского литературного языка. Москва, 1970.
Земская, Китайгородская, Ширяев 1981: Земская Е. А., М. В. Китайгородская, Е. М. Ширяев. Русская разговорная речь. I. Общие вопросы. Словообразование. Синтаксис. Москва, 1981.
Золотова 1973: Золотова, Г. А. Очерк функционального синтаксиса русского языка. Москва, 1973.
Котова, Янакиев 2001: Котова, Н., М. Янакиев. Грамматика болгарского языка. Москва, 2001.
Лотман 1992: Лотман, Ю. Проблемът „за обучението“ като типологична характеристика на културата. // Култура и информация. София, 1992.
ЛЭС 1990: Лингвистический энциклопедический словарь. Москва, 1990.
Норман 1988: Норман, Б. Ю. Универсальное и специфическое в синтактических моделях славянских языков. Минск, 1988.
Хаджиева 1995: Хаджиева, Е. Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект. София, 1995.
Хаджиева 2002: Хаджиева, Е. Случаи на синтактична интерференция при близкородствено двуезичие. – Българска реч, Год. VIII, 2002, кн. 3. София, 2002.
Хаджиева 2004: Хаджиева, Е. Синтактична интерференция между сродни езици. София, 2004.
Шопов 2013: Шопов, Т. Педагогика на езика. София, 2013.
